Ърнест Хеминуей за писането и книгите

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей - драматичната съдба на писателя-бохем

„Всички добри книги си приличат по едно нещо – те са по-истински, отколкото ако се бяха случили наистина.“

„Истинската мистика не трябва да се бърка с некомпетентност в писането и търсенето на мистерия там, където няма мистерия, а само желание да се прикрие липсата на знание и невъзможност за ясно изразяване. Запомнете и това – всички слаби писатели са влюбени в епичното.”

„Когато пише роман, писателят трябва да създава истински хора – хора, а не персонажи. Персонажът е карикатура. Трябва така да се пише, че самите хора в книгата да говорят за музика, рисуване, стари обичаи или наука. Ако на писателя му се налага да ги кара да говорят за тези неща, за да покаже колко много знае, значи той се фука. Независимо колко хубав изказ има, ако го използва без да е абсолютно необходимо, то той разваля творбата заради егоизъм.“

„Прозата е архитектура, не интериорна декорация. Ако един автор слага собствените си размишления, които може да продава евтино под формата на есета, в устата на изкуствено създадени персонажи в книга, това би могло да е доходоносно, но не е литература. Хората в романа, а не персонажите, трябва да са проектирани от опита на писателя, от неговото знание, от неговото сърце и ум.”

„Ако писателят знае достатъчно за това, което пише, дори да пропуска някои неща, ако се изразява достатъчно искрено, читателят ще изпитва почти толкова силни чувства докато чете, колкото и самият писател. Истинската сила на айсберга идва от факта, че само 1/8 от него е над водата. Ако писателят пропуска неща, защото не ги знае – то той оставя единствено празни дупки в творчеството си. Писател, който оценява сериозността на писането толкова малко, че е нетърпелив да покаже на хората колко е образован, културен и възпитан, е конте.”