Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Тихо - както вали. Тихо - както боли


Христо Фотев
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Тихо -
както вали.
Тихо -
както боли.
Тихо.
Тихо.
Тихо -
снежинките засипаха сърцето ми.
Сърцето ми, по-пусто от градините
на София, напълно изоставени
от скитници, мечтатели и влюбени
(Умираше засипано сърцето ми.)
И моята носталгия единствено
ме стопляше със детските си хълбоци
и викаше насреща ми: приятелю,
не вярвай, че морето е измислица.
Морето съществува - и достатъчна
е вярата ти в някакво приятелство,
за да израсне бавно пред очите ти.
Морето се изправи пред очите ми.
Водата му със гъвкаво движение
се чупеше в кристалите на пясъка.
Дълбоко утаени, цветовете му
очакваха нетърпеливо слънцето.
Изнемощели лягаха делфините
в прегръдките на хладните течения
и сенките им падаха стремително
над рибите... И рибите се плашеха.
И рибите живееха... И някъде
из дъното - сарматско - на душата ми
изплуваха най-смътните ми спомени...
...Хрилете ми изгаряха от въздуха.
И перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми...
О, рибите живееха... Не бързайте.
Не тръгвайте по стъпките ни в пясъка.
По стъпките ни към небето - нашата
съдба на ужасени победители...
Не знаете вий колко е мъчително
и колко е опасно - да се връщате
отново към морето си - потресени,
че в себе си морето не намирате.
Морето ни (О, загубо) във себе си
ний първо го убиваме... Не бързайте,
лъчисти вий - нежни, да излизате.
Не знаете вий - откъде ще знаете
жестоката ни нужда да обичаме...
И колко ни е трудно да обичаме
не знаете вий... Мисля си понякога,
че любовта е чувство към морето ни -
бездънното, най-синьото, безкрайното,
в което ний преди сме съществували.
Навярно ни е било много хубаво,
когато непрекъснато сме плували.
И затова след всички перипетии,
които сме преминали - единствено
любовното ни чувство е останало -
ний винаги се влюбваме в някого.
Обичаме ли - носиме телата си
с космическата лекота на рибите.
И откъде е странното мълчание
на влюбените? Откъде е странната
и хармонична пластика - над думите?
(Над думите с които ний отчаяно,
заместихме езика на очите си...)
...Как искаме ний вечно да обичаме,
но толкова е трудно да обичаме -
до края да се радваме на себе си.
Аз няма да говоря за казармите,
парадите, казармите, убийствата -
ще премълча военното безумие,
защото ще умра от отвращение.
Аз ще възпея святото мълчание
на влюбените... Скока им над Думите.
Езика на телата - и в очите им.
Дълбокото им сродство със делфините.
Морето се отдръпна пред очите ми.
На дъното му се усмихва лятото.
Случайното докосване на хората
отекваше дълбоко във сърцето ми.
А хората се качваха в трамваите
и влизаха - разменяха си поздрави.
Отърваха с усмивки от косите си,
лицата си, ръцете си, палтата си,
безпомощните люспи на снежинките...
И светеха за Някого очите им.
И светеха за Някого лицата им.
И светеха за Някого ръцете им
тихо -
както вали.
Тихо.
Тихо.
Тихо.
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Поезията ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Нещата, които не умея
· Рибарски живот - Никола Вапцаров
· Понякога ми се приисква да съм книга
· Вечното коледно вдъхновение на "Лешникотрошачката"
· Дивите коне на Исландия
· В една зима... Някъде там... Да те има
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Поезията ·
Вторник
18
Декември 2018
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Можем да бъдем единствено себе си - никой друг
Розовият цвят е розов цвят, и дума не може да става той да бъде нещо друго. И лотосът е лотос. Нито розата...
Високосната секунда на 30 юни 2015 г.
На 30 юни последната минута ще има 61 секунди, вместо 60. Явлението се нарича високосна секунда (leap...
Започни където си, използвай каквото имаш, направи каквото можеш
Започни където си, използвай каквото имаш, направи каквото можеш! ...
Застрашените цветя на България
Има ли по-сладко нещо на разходките сред природата от големия букет диви цветя, с който се прибираме...
Жената ще учуди цивилизацията с прогреса си
Но женският мозък е показал способност за всички умствени изисквания и постижения на мъжа и поради това,...
Незабравими думи от творчеството на Йордан Радичков
Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от...
Малала Юсафзай - гласът на едно смело момиче срещу насилието и терора
Едно 18-годишно момиче не спира да удивлява света с енергията и смелостта си, да вдъхновява и привлича...
На тази дата е родена: Петя Дубарова
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962г. в Бургас. Започва да пише стихове съвсем малка, а майка й,...
Как да: Сварим пукнато яйце
Наскоро обществената библиотека на Ню Йорк дигитализира 100 картички от началото на 20-ти век, които...
Често гледай към небето...
Пий там, където конят пие. Конят никога няма да пие лоша вода. Сложи постелята си там, където е удобно...
9 декември - Зимна св. Анна
Денят е известен още и като Анино/Янино зачатие, защото това е денят, в който е зачената Дева Мария. Според...
Тримата учители в живота на всеки от нас
Няма никакво знание и Слово на света, ако няма кой да го предаде и ако няма кой да го възприеме. Няма...
Жените-пионери в историята
Елена Лукреция Корнаро Пископия е първата жена с академична титла. Тя се дипломира като доктор в университета...
Вятърът...
Вятърът гаси свещта, но разпалва огъня...
"Солта на земята" - отчаяние и надежда, събрани в неделима цялост
Трябва да гледаш този филм. Всеки трябва да гледа този филм. Всеки, който крачи по земята, който носи...
4 неоспорими ползи от писането на ръка
Живеем в технологичен свят, в който все по-рядко пишем на ръка, освен ако не се наложи да попълним някой...
Великият "Щастливец" Алеко Константинов
Алеко Константинов (13 януари 1863 г. - 23 май 1897 г.) е явление не само в литературата, но и в цялата...
Pro bono
Съществуват най-различни начини да помагаме на другите. В благотворителните дейности, освен с пари, дрехи...
Цвят и апетит – синестезия на сетивата
Замисляли ли сте се за цвета на храната, която ядете всеки ден? Вероятно в менюто ви присъстват много...
16 април - Ден на юриста и българската конституция
На 16 април 1879 година в Учредителното събрание във Велико Търново е приета и гласувана демократично...
Станаха ли бездомните невидими?
Още един социален експеримент поставя въпроси и събужда социалната ни съвест. Нюйоркската организация...
Джон Ф. Кенеди: "Аз съм идеалист без илюзии"
В една програма за действие има рискове и разходи. Но те са далеч по-малки от рисковете и разходите на...
Всичко, което съм отлагал...
Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си....
Да посрещнем есента в дома си
Няма начин вече да не ви е налегнала носталгия по лятото. Каквото и да си говорим, с всеки изминал ден...
Стоте болести и стоте лекарства
1. Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест. 2. Забравяйки за дълга,...
14 януари - Василица ( Банго Васил )
За ромите, тяхната волна душа, пищна и еклектична култура може да се каже наистина много. Техните празници,...
Полуистини за полухора
Не общувай с полувлюбени, не се сприятелявай с полуприятели, не чети от полударовити, не живей полуживот,...
Твоето щастие е твой личен избор, а не следствие от изборите на другите
Твоето щастие е твой личен избор, а не следствие от изборите на другите....
Пеперудата
Това се е случило никак не далеч в миналото, може би се случва и сега, някъде или в някой. Докато...
Ако си мислиш, че приключенията са опасни, пробвай рутината - тя е смъртоносна
Ако си мислиш, че приключенията са опасни, пробвай рутината - тя е смъртоносна....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook