Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Милан Кундера: „Любовта или е безумна, или не е любов“



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Не необходимостта, а тъкмо случайността е пълна с вълшебства.


Милан Кундера е чешки и френски писател, автор на къси разкази, драматург, есеист и поет, чиито творби съчетават еротична комедия с политическа критика и философска спекулация. Живял в изгнание във Франция от 1975 г., придобива френско гражданство през 1981 г. Сред най-популярните му романи са „Непосилната лекота на битието", „Шегата“, „Празникът на незначителността“, „Смешни любови“, „Валс на раздяла“ и др. Кундера пише както на чешки, така и на френски език. Той преразглежда и преработва френските преводи на всичките си книги (следователно те не се считат за превод, а за оригинални произведения). Поради цензурата на комунистическото правителство на Чехословакия, книгите му са забранени от родната му страна и това остава така до падането на правителството в Кадифената революция през 1989 г.

Човешкото съществуване е изтъкано от самота.


Авторът е роден на 1 април 1929 г. в Бърно, Чехия. Син на известния концерт пианист и музиколог Лудвик Кундера, който предава част от музикалните умения на сина си, а по-късно Милан взима уроци по музикология. Изучаването на тази наука също повлиява на неговото писане, тъй като в неговите творби се правят няколко музикални препратки. В младостта си той става силен поддръжник на комунистическата партия на Чехословакия (присъединява се към нея през 1948 г., по-късно е изключен и приет отново, оставайки член до 1970 г.). Получава ранното си образование в средно училище в родния си град, впоследствие се мести в Прага – там посещава Карловия университет, където специализира литература и естетика. Въпреки това, той скоро е прехвърлен във Филмовия факултет на Академията за сценични изкуства в Прага, където провежда и курс по кино и писане на сценарии. След дипломирането си през 1952 г. приема да изнася лекции по световна литература в същата институция.

Любовта може да се роди от една единствена метафора.


Ранната литературна работа на Кундера е обозначена като про-комунистическа. През 50-те години на миналия век той пише множество пиеси и есета и превежда литературни произведения. Неговите романи като че ли се противопоставят на стереотипната жанрова класификация. В по-късните си произведения Кундера избягва политическия коментар и се фокусира върху философското измерение. Литературният му стил е силно вдъхновен от философията на Роберт Музил (австрийски белетрист, есеист и драматург, признат за един от основоположниците на модерния европейски роман) и на класическия философ и писател Ницше, която следва фиксирана философска диверсия. Сред основните влияния и вдъхновения на Милан Кундера са и произведенията на ренесансовите автори Франц Кафка, Мартин Хайдегер, Мигел де Сервантес и Джовани Бокачо.

Верността придава цялостност на нашия живот, който без нея би се пръснал на хиляди моментни впечатления като на хиляди отломки.


Най-популярната му творба „Непосилната лекота на битието“ (1984) е великолепен роман, който съчетава географски отдалечени места, блестящи и игриви отражения и разнообразие от стилове – книга, която заема своето място като може би най-значимото постижение на един от най-големите писатели в света. Той разглежда концепцията за вечно завръщане, предложена от Ницше, чрез която едно събитие или същество е длъжно да се повтаря безкрайно в една безкрайна вселена (книгата е последвана от "Безсмъртие" - 1990). В романа от една страна вниманието се съсредоточава върху един герой, върху възприятията и перспективите му, в малките миниатюри и литературни фрагменти, които разясняват психологията, историята, душевността на персонажа. След това акцентът се прехвърля на друг герой и читателят научава нови неща за този човек, понякога доближавайки и докосвайки същите частици, които вече са познати от преди това. Стилът на Кундера е определян за възхитителен от критици и читатели, които се наслаждават на многопластието на сюжетите.

Няма по-шумно и по-единодушно съгласие от простото съгласие с битието.


„Валс на раздяла“ (1971) разгръща една комедия, която се развива в продължение на пет луди дни с все по-голяма скорост, преплитайки съдбите на различни герои – странни, смешни, противоречиви. Сюжетът на този роман е невероятен, оживен, интересен и напълно неубедителен, което е част от чара на Кундера. Той използва тези абсурдни персонажи, които са напълно невероятни, поставя ги в ситуации, които едва ли някога биха се случили, достигащи до заключение, което принуждава да се зададе въпросът какво наистина знаем за морала, живота и убийството.

Вярвай ми няма нищо по-красиво от това да осъществяваш налудничави идеи.


„Празникът на незначителността“ (2013) е книга, която осветява най-сериозните проблеми и същевременно не казва една сериозна присъда – роман, очарован от реалността на съвременния свят и в същото време напълно избягващ реализма. Читателите, които познават по-ранните книги на Милан Кундера, знаят, че желанието да се включи елемент от "неестественото" в романа не е никак неочаквано от него. Има книги, които изискват определена настройка на ума, за да бъдат харесани и възприети – тази творба е именно една от тях. Читателят просто трябва да се остави на течението и да се наслади на пътуването, странния хумор и сатира (в комбинация с елементи на абсурд), които се преплитат в книгата.

…има книги за през деня и други, които можете да четете само нощем.


За своя значителен литературен принос Милан Кундера получава наградата „Ерусалим“ за Свободата на личността в обществото (това е двугодишна литературна награда, връчвана на писатели, чиито творби са се занимавали с теми за човешката свобода в обществото), Държавната награда на Австрия, Чешката държавна литературна награда и наградата „Овидий“. Той е един от забележителните европейски автори, със собствен и неподправен стил, който може би няма да се хареса на всеки вкус заради странността и философското присъствие, но определено заслужава внимание и уважение. „Срещите“ с него са различни, впечатляващи и страстните читатели със сигурност ще оценят творчеството и майсторството му.

Може би не сме способни да обичаме именно защото жадуваме да бъдем обичани, тоест изискваме нещо (любов) от другия, вместо да пристъпим към него без каквито и да било изисквания и просто да искаме да бъдем с него.


„Непосилната лекота на битието“ – превод: Анжелина Пенчева
„Валс на раздяла“ – превод: Мариана Лозкова
„Празникът на незначителността“ – превод: Росица Ташева
Виж още статии за:   Цитати, мисли, афоризми · Личности ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Хорхе Луис Борхес: „Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината“
· Рей Бредбъри: "Усмихвайте се, не доставяйте удоволствие на бедите!"
· Бертолт Брехт: „Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“
· "Разбрах, че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята"
· Човек не се променя, когато го критикуват, а когато го обичат
· "Да би могъл оня да ме погледне с такива очи, а не тоя!"
Виж още статии за:   Цитати, мисли, афоризми · Личности ·
Понеделник
26
Август 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Искам да ти кажа: "Тя е семейство и приятел в едно"
Здравейте, искам да ви разкажа за моята сестра Мария. Тя е по-голяма от мен с 3 години, но все едно сме...
"Защо ти е толкова трудно да бъдеш като останалите птици от ятото?"
Той, например, не можеше да разбере защо когато летеше над водата на височина, по-малка от половин размах...
Как заспиваме всъщност?
Заспиването е рутинен, но все още загадъчен процес. Дори и учените все още се борят да разберат механизмите...
Ний повече не сме необходими
Ний повече не сме необходими на пейзажа! Той се завърши до последното движение - застина неподвижно! Да...
Носталгия по изгубеното детство - продължение
"Когато сме жадни, пием от белите води на нашето сладко и тъжно детство." – Георг Тракл "Всичко е...
Синди Крауфорд - един супермодел на 50
Синди Крауфорд навърши на 22 февруари 2016 г. 50 години и отпразнува рождения си ден с официалното си...
Коледни пости - Ден 35:
Китайски полъх в постите. Раздавам щедро дзен отношение.
След вчерашното и тазсутрешното обикаляне по магазини, базари и ровене за всякакви Коледни предложения...
Легендата за Спартак и българската следа в нея
Спартак е един от най-популярните герои от древността. Няколко книги са посветени на живота му и оглавяваното...
Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало
"Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го...
Тихо - както вали. Тихо - както боли
Тихо - както вали. Тихо - както боли. Тихо. Тихо. Тихо - снежинките засипаха сърцето ми. Сърцето...
Благи думи за Благовещение: "Благодаря ти...че ме научи да давам, вместо да получавам"
На Благовещение изпращам моята благодарност към моята майка Благодаря ти мамо за това, че ме научи...
12 май - засадата в Костино, в която пада убит Георги Бенковски
Тогава ранений прав, трепетен, див, с поглед безнадежден, почти горделив, с пет рани в снагата, при...
Христос воскресе, приятели!
Христос воскресе, приятели! Бъдете здрави и пазете любовта помежду си! Честит Великден!...
Жените в живота на Васил Левски
Едва ли има друга личност в българската история, обвита с толкова светъл ореол като Васил Левски. За...
Възкресение
Боядисах душата си. Празнично. Сто дъги в нея днес се пресичат. Възкресих и мечтите си страстни, пожелах...
Лате арт - изкуството да рисуваш върху кафе
Сигурно сте виждали онези красиви рисунки върху кафе, които ви пожелават "Добро утро!" от монитора на...
27 септември - Световен ден на туризма
Туризмът е един от най-прогресивно развиващият се отрасъл в икономиката на почти всяка страна по света....
Лятото - това безкрайно зреене на мига
Има нещо особено в топлината, дългите сенки, във внезапния дъжд и тъгата, която лятото носи със себе...
Непреходната женственост на София Лорен
На 20 септември, през 1934 г. в сърцето на Италия, Рим, се ражда София Вилани Шиколоне. Не след дълго...
Естествено... като дишането - II
Е, може да не сме запалени по йогата, но пък медитацията е нещо, което си струва да се опита в този забързан...
Любимите ни цитати от Роалд Дал
„Малко глупости от време на време са наслада и за най-мъдрия човек” „В крайна сметка, гледай с отворени...
Когато паднеш - това е животът. Когато се изправиш - това е характерът ти
Когато паднеш - това е животът. Когато се изправиш - това е характерът ти....
Днес се разделихме с Гого от Фамилия Тоника!
Днес, 10 януари 2014 г., след дълго и много мъчително боледуване от този свят си отиде Гого от "Фамилия...
Пътят, по който не поех
Два пътя в леса разделени видях, ала не можех да тръгна по двата. Бях пътник единствен, там дълго...
Магичните свещи
Историята на свещите – кога и къде за пръв път са се появили, тъне в мистерия. Съществуват само легенди,...
Различават ли се изгрева и залеза?
Събуждате се от кома. Дърпате завесите на прозореца и поглеждате навън. Слънцето е кацнало на хоризонта....
Вълшебството на Рождество
Рождество Христово е един от любимите ми празници. Специални приготовления. Градът е украсен и е целият...
Откровени цитати на Чък Паланюк за днешния живот, за свободата и за нас самите
“Въображаемото е по-силно от истинското, защото нищо не е толкова съвършено, колкото е във въображението” “Едва...
Есенен уют в кухнята
Сигурна съм, че много от нас вече ни гони носталгията по летните дни. По жарките следобеди, ефирните...
Хотел от лед - приключение на ръба
Хотел само от лед и сняг, нощувки на -7 градуса, сватбени церемонии на 200 км от Северния полюс? Да,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook