Поезията на Мария

Мария Донева
Несъвършено

Несъвършено щастие расте в сърцето ми, докато го изпълни.
И продължава.
Прелива и попива. Всичко, до което се докосне, става също
несъвършено, крехко и щастливо.
Или пък то такива ги избира –
объркани, самотни (като мен),
скроени не по мярка (като мен),
внезапни, малко смешни, малко страшни –
отчаяни хотели,
стаи, пълни
със счупени предмети,
портрети на обичани жени, заминали си рано,
нощи,
в които се събуждаш и не знаеш къде си, нито кой те е прегърнал,
море през зимата,
пера от нищо, планини от нищо,
несъвършено (като мен),
и остро (като мен),
но щастие.



Мария Лалева
Не съм ви ближна

Не просто безбожно, а трижди прокълнато гола
ще разхождам душата си пред очите ви слепи –
да ви гледа от упор, да ви стряска с въпроси,
да ви плаши със смях и със липса на дрехи.

Голотата е страшна, безпощадно жестока
към удобния свят на страхливата съвест.
И е ад, и е грях, и е път без посока
за човешката глупост, заблудена да съди.

Облечете добре лицемерното лустро,
наметнете грижливо завистта си със риза,
закопчайте прилично, пристегнете я гузно.
Ако имате две, отминете. Не съм ви ближна.



Мара Белчева
Родих се да живея в бури…

Родих се да живея в бури –
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
“Чуй, тихий извор е дълбок!”
ми каза той – и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.