Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Гюстав Флобер: "Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи"



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Основно достойнство на писателя е познаването на онова, за което не трябва да се пише.


Гюстав Флобер е френски писател, смятан за основен инициатор на реалистичната школа за френска литература. Популярността си печели най-вече със своя шедьовър „Мадам Бовари“ (1857 г.) - реалистично изображение на буржоазния живот, което довежда дори до обвинение и изправяне на автора пред френския съд заради предполагаемата неморалност на романа.

Флобер е роден на 12 декември 1821 г. в Руан, Франция - той е четвъртото дете в семейството на Акиле Флобер, главен хирург и клиничен професор в болницата “Hôtel-Dieu” (болница за бедни и нуждаещи се, ръководена от католическата църква) в Руан. Гюстав е чувствително и тихо момче, което чете много и тъй като семейството живее в къща близо до болницата, той рано натрупва знания за научни техники и идеи. Завършва средно училище в Руан, а през 1841 г. е изпратен срещу волята си да учи право в Париж.

В столицата той създава нови приятели и се движи в литературни кръгове. Талантът му за писане е стимулиран и вдъхновен от тези преживявания. През 1844 г. Флобер става жертва на сериозно нервно заболяване, което не може да бъде диагностицирано с точност, но вероятно става дума за епилепсия. По причини, свързани със здравето, той се оттегля в новия дом на семейството в предградието на Руан и с радост се възползва от тази възможност да се откаже от правото. По-голямата част от времето си посвещава на писането и обучението си.

Умей да създаваш впечатление, че си получил сериозно образование.


През 1849-50 г. Флобер се отправя на пътешествие в Близкия Изток, където посещава Египет, Сирия, Турция и Гърция, а през 1857 г. успява да отиде и до мястото на древен Картаген в Северна Африка. С течение на годините той се запознава с повечето важни литературни фигури от периода, включително Виктор Юго, Жорж Санд, Готие, Тургенев, Гонкур, Мопасан, оставайки силно респектиран и възхитен от всички тях.

Самотата не бива да се запълва със спомени – те само я задълбочават.


Френският писател има едва няколко близки приятели, а в живота си има две необичайни връзки с жени: едната от тях е Елиза Шлезингер, омъжена и по-възрастна от него, която той среща в Трувил, когато е едва на петнадесет години. В продължение на много години тя е обект на негова платонична и идеализирана привързаност. Другата жена в живота му е Луиз Колет - поетеса и негова любовница между 1846 и 1854 г. Двамата се срещат рядко като връзката им съществува главно чрез писмата им. Както и с толкова много други неща в живота си Флобер открива, че действителната Луиз, не е същата като Луиз във въображението му, което довежда и до разочарование. Въпреки че предпочита самотния живот, Флобер има доста разкрепостени сексуални контакти, които по-късно довеждат и до сериозни заболявания.

Темата не се избира. Именно в това е тайната на шедьовъра, че темата е отражение на темперамента на писателя.


„Мадам Бовари“ е дебютният роман на Гюстав Флобер, публикуван за първи път през 1856 г. в списание „Ревю дьо Пари“, превърнал се и в най-известния в писателската му кариера. Книгата е определяна за ключово произведение на литературния реализъм, едно от най-влиятелните произведения не само във френската литература, но и в историята. Романът е написан с ирония и финес, представяйки вечната история на романтичната Ема Бовари и нейните разбити наивни мечти, илюзии и копнежи. Книгата поражда противоречиви чувства в читателите, предизвиквайки изненада, тъй като е определяна като трагедия, а в същото време е изпълнена с хумор и сарказъм.


Рядко за намиране издание от 1857 г.

Романът на Флобер от 1856 г. е продукт на романтичния период в културата, но надминава повечето от съвременниците си с точната си психология – поведението на мъжете и жените, иронията, нежната критика към "малките буржоа" и френското общество, внимателното наблюдение на детайлите. Книгата е определяна и за „паметник на литературата и връх на свободното изразяване“ заради надделяването на автора срещу цензурата, която френският съд се опитва да му наложи. „Мадам Бовари“ е разтърсващ човешките емоции роман, които се издигат и текат през читателя, преплитайки тъга, гняв, отвращение, презрение и съжаление. Има над 10 екранизации по романа като последната е от 2000 г. на режисьора Тим Фиуел. Любопитен факт е, че има и български игрален филм със заглавие „Мадам Бовари от Сливен“ на режисьора Емил Цанев, по сценарий на Илия Костов.

„Любовта, мислеше тя, трябва да дойде изведнъж със силен гръм и мълнии, тя е небесен ураган, който връхлита живота, преобръща го, изтръгва волите като листа и завлича цялото сърце в пропастта." - Из „Мадам Бовари“


Други негови творби са „Мемоари на един луд“ (1838), „Саламбо“ (1862) – сериозен исторически роман, една епична история за похот, жестокост и чувственост. Книгата е посветена на Въстанието на наемниците през III век пр.н.е., което противопоставя град Картаген на наетите от него варвари, които участват в Първата пуническа война; „Възпитание на чувствата“ (1869), „Замъкът на сърцата“ (1880) и други. Според Гюстав Флобер „Авторът в своята работа трябва да бъде като Бог във Вселената, присъстващ навсякъде и видим никъде.“

Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.


Флобер е един от най-важните европейски писатели на IX век и заедно с него френският роман достига високо ниво на развитие. Според критици репутацията му лежи именно върху „Мадам Бовари“ докато другите му творби не успяват да достигнат художественото и техническото качество на първата му книга. Точно чрез нея той успява да съчетае усещането за идеалите от романтичната ера с обективната перспектива и научните принципи на реализма, за да създаде роман, който оттогава е бил паметник и пример за редица писатели.

Бъдещето ни безпокои, миналото ни държи. Ето защо настоящето ни убягва.


През по-голямата част от живота си френският писател страда от венерически болести. Здравето му се влошава и той умира на 58-годишна възраст от мозъчен кръвоизлив (датата е 8 май 1880 г.). Погребан е в семейната гробница в гробището на Руан.


Ели Скорчева в "Мадам Бовари от Сливен"

„Мадам Бовари“ – преводач Константин Константинов
„Саламбо“ – преводач Георги Чакъров
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности · Изкуството ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Магия и емоция в илюстрациите на Хелена Перез Гарсия
· Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
· 3 ноември - Ден на българския художник
· Астрид Линдгрен разказва за себе си
· „Ето така се чувствам. Разбираш ли ме? И при теб ли е така?”
· Албер Камю: "Животът е сумата на всички твои избори."
· На ухо
· Любими гатанки за деца от Асен Разцветников
· На есента - Джон Кийтс
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности · Изкуството ·
Четвъртък
14
Ноември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
През какво да преминем избира Съдбата
През какво да преминем избира Съдбата. Но как да преминем избираме Ние....
Астрид Линдгрен разказва за себе си
Нека започна от самото начало. Родена съм през ноември 1907 г., в стара червена къща, заобиколена от...
Вярват ли децата в Дядо Коледа?
Попаднах на спор между две деца по повод Дядо Коледа. Едното твърдеше, че той съществува, тъй като го...
Списание Hera.bg подкрепя: Световна седмица на кърменето - 2014 г.
Списание Hera.bg подкрепя Световна седмица за подкрепа на кърменето „Кърменето: Печеливша цел за цял...
30 октомври - рождената дата на 7 Нобелови лауреата
Науката не обича съвпаденията и предпочита да се доверява на логичните връзки, факти, които са доказуеми...
Жоан Миро: "Всичко, което рисувам, съм го видял в полята или на морския бряг."
На 20 април през 1893 г., в Барселона се ражда Жоан Миро - един от най-видните представителите на сюрреализма...
Когато прегръщаме наранените си деца, прегръщаме детето в себе си
Когато вдъхваме надежда на децата си, получаваме надежда за себе си. Когато утешаваме децата си, ...
Ако идваш наесен
Ако идваш наесен - лятото ще отстраня - с усмивка и с досада - както се пъди муха. Ако след година...
Три клечки кибрит, три листа любов
Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака. Едната – за да погледна цяло лицето ти. Втората...
Класическите любовни филми на всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Най-красивата библиотека в Европа
Клементиумът в Прага е образец на бароковото архитектурно изкуство, център на култура, просвещение и...
Хулио Кортасар: "Надеждата принадлежи на живота."
„Като цитираме другите, ние цитираме себе си.“ „Паметта е огледало, което скандално лъже.“ „Аз...
Какво искам да постигна преди да умра
Когато сме малки, имаме толкова много мечти, желания, идеи, дори на възрастните да изглеждат глупави....
На открито
"Студено ли ти е?" - попита и във прегръдка ме зави. До тебе доверчиво свита, разцъфнах цяла... И...
Есен в Странджа - II
Вторият ден от пребиваването ми в Странджа е все така слънчев и топъл – идеален както за горски разходки,...
Думата на 2015 година според "Оксфорд прес" не е дори дума...а емотикон
Всяка година авторитетното издателство "Оксфорд прес" определя дума на годината. Тя трябва да отговаря...
Анна Карима - непокорният дух
“Под думата равноправие днес се подразбира едно: извоюване граждански и политически права за жената –...
За Торбалан, чудовищата и децата
От официалната страница на Недялко Йорданов във Фейсбук: "Когато внучката ми Тамарка беше малка, баща...
Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!
„Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко...
Магическото око
Едно невероятно визуално преживяване! Взрете се в тези привидно абстрактни цветни петна (няма нужда от...
„Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.”
„Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре.“ „Никой...
Народните жени будителки
Когато честваме народните будители, мислим почти изцяло за смели, начетени, неспокойни и непримирими...
Ако искаш да водиш оркестъра, трябва да застанеш с гръб към тълпата
Ако искаш да водиш оркестъра, трябва да застанеш с гръб към тълпата....
Не всеки ден е добър, но във всеки ден има нещо добро.
Не всеки ден е добър, но във всеки ден има нещо добро....
Бриджит Бардо - една истинска френска жена
Родена на 28 септември 1934 г. в богато, типично средно буржоазно семейство, красивата Бриджит иска да...
Асиметрията е нашата най-несъвършена, но истинска красота
Забелязали ли сте, че лявото око е по-високо разположено от дясното? Или може би е обратното? Всъщност,...
Коледни пости - Ден 32:
Коректив ли е колективът? Усамотението не е никакво решение.
Днес започвам от това какво стана снощи. Майките от детската площадка, с които през изминалото лято много...
Хората са различни. Има хора...
Има хора - Библиотеки От тях винаги може да се научи нещо ново, те винаги са отворени към нови хоризонти...
Да не чакаме цял живот да бъдем готови
Ако чакаме да бъдем готови, може да чакаме цял живот...
За това как да се грижим за жените и как да се отнасяме с тях
Малкият Джек и малката Джил, като слизали по хълма, паднали, ударили си коленцата, ожулили си нослетата...
Докато има живот, има и надежда...
Докато има живот, има и надежда. Докато има надежда, има живот. #вдъхновениеЗаСедмицата...
Коледни пости - Ден 7:
Гювечът влиза в употреба. Да постят ли децата?
Днес закръгляме първата седмица от Коледния пост – седмицата на строг пост. Вече започвам да мечтая за...
Какво ни казват най-честите сънища
Сънищата винаги са имали голямо значение в живота на хората. Тълкуваме ги, търсим значението им в реалността...
Любимите кулинарни филми на Hera.bg
Хубавите кулинарни филми са нещо повече от кино, което разказва за готвачи, храна или ресторанти. То...
Останете си гладни. Останете си неразумни
Горд съм да бъда с вас днес, на дипломирането ви от един от най-добрите университети в света. Аз така...
Защо вървенето е най-добрата медитация
За преодоляването на стреса се изисква пълно изключване на съзнанието, съсредоточаване върху вътрешния...
Намали скоростта!
Другите хора също правят грешки. Намали скоростта. Над 50% от тежките катастрофи са вследствие...
Камъни и кристали. Как и дали наистина ни помагат?
Носили ли сте някога от онези магнитни гривни, за които се твърди, че поддържат кръвното ви налягане...
Прегръдката - разтвори се в света на любовта
Прегръдката е най-близкото докосване между хората. Не целувката, не сексът - протегнатите ръце насреща...
Носталгия по изгубеното детство
"Задачата ни не е да закалим децата, за да са готови за един жесток и безсърдечен свят. Задачата ни е...
Колко добра е една картина на Майстора
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 24 септември, 1960 г.) често е именуван като най-добрият...
Разходка в Родопа - из околностите на Пампорово
"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш...
От Ахтопол до Резово - II
Бързам към този нереален мираж и сякаш отгатнал намеренията ми стръмният бряг изведнъж се спускат към...
Сезонът е такъв...
Във края на август небето се стапя до нежно зелено и залезът спуска оранжеви птици на юг. Брегът...
Да можеше да погледнем в очите на Левски
Всички сме расли с образа на Левски, Ботев и още много революционери и будители. Делото им, ранната и...
Джек Лондон – “Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти"
…Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите Джек Лондон е американски романист,...
Вълшебство
На заника червената черта зад пролетните хълмове изтлява и среща ни часът на нежността и сяда с нас...
Бъди верен на себе си! Каквото и да направиш, хората винаги ще говорят
Бъди верен на себе си! Каквото и да направиш, хората винаги ще говорят. ...
Домът на душата
Душата ми е дом с отворени врати - за канени и за неканени, за носещи цветя, за идващи от сметището...
Медалите за Норвегия в Пьончан - медали за норвежкото образование
Зимните олимпийски игри в Пьончан доказаха колко велика спортна нация е Норвегия - скандинавската страна...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook