Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Най-важното умение, на което никой не ни учи



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
„Всички проблеми на човечеството произлизат от неспособността на човек да стои тихо сам в стая." - Блез Паскал

Според великия учен, всички ние се страхуваме от тишината на нашето съществуване, от самотата, която предполага то, като запълваме времето си с безсмислени занимания. Вместо да търсим покой на ума и умение за самодостатъчност, ние постоянно се разсейваме. Ключовото в това разбиране е, че първото нещо, с което човек трябва да се учи да свиква, е изкуството на усамотението.

Много неща са се променили в света от размислите на Паскал до сега. Но те звучат повече от съвременно. Ако има нещо, което може да се обобщи, е колко се е развила нашата илюзия за свързаност. Вместо да се учим как да бъдем в комфорт с уединението, ние все по-отчаяно бягаме от него. От телеграфа, до телефона, от телевизията и радиото, медии и интернет, социални мрежи и добавена реалност - начините да избягваме усамотението само се усъвършенстват.

Но на цената на какво - депресия, тревожност, чувство за неудовлетвореност от живота. Пристрастени сме към телефони, търсим бягства в други реалности, които изкривяват и последните ни умения за органично и пълноценно общуване.

Хората имаме тонове екзистенциална самота, ние сме завършени вселени, в които нито едно друго същество не може да надникне по начин, по който да се чувстваме напълно разбрани и свързани. Да, срещаме се с хора, имаме приятели, създаваме деца и се свързваме с партньор до края на дните. Но би излъгал този, който твърди, че дори и сред най-любимите си хора, обграден от близки, потънал в прегръдките на децата, на любовта на живота си, на върха на пълното интелектуално единодушие, дори тогава не се е почувствал самотен и неразбран. И фактът, че е обграден от хора, че е обичан и популярен, прави тази самота още по-болезнена. Всичко това произлиза от изкуството на усамотението, на което никой не ни учи.


Какво значи комфортът в собствената компания?

Да овладяваш и познаваш себе си. Това са безценни минути, в които можеш да разсъждаваш и анализираш, да се самоопознаваш, да извикваш спомени и да мислиш спокойно за бъдещето, доколкото то изобщо е нещо обозримо.

Да не зависиш от никого, за каквото и да е. Едно от нещата, които ни правят уязвими, е необходимостта от другите. За самооценката, за преодоляване на самотата, за самото чувство за щастие. Щастието не зависи от друг, то е изцяло в нашите ръце, по-скоро в желанието да направим избор да бъдем щастливи и да предприемем действия.

Контролираш шумовете, разсейването, влизането на хора в твоя свят. Човек, който първоначално се намира в комфорта да бъде сам, е и в състояние да контролира нарушителите на мира му. Те не идват като случайни фактори, върволици от срещи и запознанства, влияния и последствия. Няма хаос, няма риск.

Усамотението ни дава възможност да вникваме в същината, а не да се плъзгаме по външни стимули, способност да размишляваме абстрактно и по същество. Преди може да е било въпрос на избор, но сега умението да се усамотяваме е въпрос на ментално и емоционално оцеляване. С толкова стимули, с толкова фактори, които допускаме до интимно пространство, умението да се дистанцираш и да разсъждаваш абстрактно до известна степен е едно от последните убежища на интелекта.

Привидната скука, нищоправенето, е начална точка на креативност, изобретателност, оригинални идеи. Дълбоката връзка, която правим със себе си, поради липсата на разсейващи фактори, повече контрол, това минималистично поле, е плодородно за идеи и оригиналност. Идеи, които идват от самите нас, решения, които са идеални точно за нас. Не влияния отстрани, не въздействие и манипулация, а наша лична креативност.

Как се излиза от усамотението?

Усамотението е прекрасно и важно нещо, но колкото е важно да влизаме в него, толкова е важно да можем да излизаме и да се свързваме с другите.

Да, те може да са адът, по Сартр, но те са необходимият ад. Несигурността, в която трябва да се потапяме, да не се извисим твърде много на камбанарията си. Рискът, който трябва да поемаме, за да не изпаднем в самодоволство. Другите са коректив, извор на утеха и мимолетни докосвания, които ни спасяват, когато бездната на твърде дългото общуване само със себе си може да ни погълне.

Хора, които нямат дългогодишна връзка, развиват понякога това чувство за самодостатъчност. Особено когато не са склонни да имат краткокрайни и безразборни връзки Те свикват да са сами, да не зависят, да не рискуват, да не бъдат уязвими. което може да е добре, може и да не е - зависи колко може и иска да поеме човек от усамотението. Но когато се чувстваме добре първо в собствената си компания, сме много по-добре и в нечия чужда. По-добре подбираме, по-качествено общуваме и все по-силни са усещанията за споделеност, колкото и да са мимолетни.

Само човек, който умее да седи спокойно сам и тих в стая, където и да, той може да стигне до чувството за истинска свързаност с друг и да осъзнава парадокса, че това всъщност е невъзможно. Но би следвало, това да не оставя трревожно чувство или самота, а спокойствие, че това е редът на нещата и той трябва да бъде приет, какъвто е. И само тогава той би взел всичко от всеки миг от настоящето.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Учете се да обичате усамотението
· Семейно по Коледа или не съвсем
· Самотата
· Нещата, които не можем да променим
· На какво може да ни научат интровертите?
· Ако искате щастливи старини, инвестирайте в приятелствата си, сочи проучване
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Какво не ни достига, за да постигаме целите си?
· Зрелостта настъпва, когато...
· Сложният комплекс за малоценност – в какво се изразява и как да се справим с него?
Петък
24
Май 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Смелостта, без която не можем
Замисляте ли се как живеят по-голямата част от хората след една определена възраст? Сякаш в един момент...
Да се скриеш зад думите
Няма спор – евфемизмите, онези по-деликатни „други“ думи, с които заменяме грубите и вулгарни назовавания...
Плодове и зеленчуци в услуга на кариеса
От какво пазите зъбите си? "От сладко", сигурно ще ми отвърнете. А знаете ли, че е добре да не ги “подлагате”...
Абитуриентски бал - няколко незаменими съвета към абитуриентите
Помните ли го, сякаш беше в друг живот, но все още пазите една дълга рокля в гардероба? Или тепърва ви...
Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
Отношенията с другите са основна част от живота ни и източник както на приятни, така и често на неприятни...
Отрицателните йони - какво е значението им за здравето ни?
Всички сме чували за йоните, и че те са положителни и отрицателни – това е техният електрически заряд....
Аромат на крака
Прибирате се след края на работния ден и събувате обувките си. В този момент из дома ви се разнася всепроникваща...
Защо дисциплината е по-важна от мотивацията?
Когато искаме да направим нещо, независимо дали става въпрос за учене, диета, физически упражнения, работа,...
Следродилната депресия - II
За да може максимално да се избегне допускането на следродилна депресия нека ви предложа някои не чак...
Синдром на информационното претоварване
Толкова сме свикнали с информацията, че дори не отчитаме как тя лавинообразно превзема живота ни. Още...
Фитнес според типа фигура - II
ТИП Н Особености на фигурата – визуално ханшът е равен по ширина на раменната област, горната и долната...
"Играе ми" окото
Пак ми играе окото! Едва ли има човек, който, изпълнен с досада, да не е възкликвал с тези думи поне...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook