Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си"


Димитър Талев
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Младият селянин дигна секирата и се нахвърли с голяма сила върху здравите чворести цепеници. Секирата се забиваше дълбоко, те кънтяха, пращяха и се пукаха, високо отскачаха трески. Дори кучето, което се бе свило на сушина в един ъгъл, стана и се премести, като се страхуваше, види се, да не го улучи някоя треска. По едно време Стоян случайно вдигна очи към прозорците отсреща и стори му се, че някой го гледаше оттам. Да, тя стоеше там, зад малките, облепени с груба хартия стъкла, и го гледаше. Той не беше много пъргав, но беше много силен, с голяма глава и широки, малко отпуснати рамена. Цепениците пукаха и се чупеха сякаш не под ударите на секирата, а някак в разголените му ръце, които приличаха на тежки железни лостове. Момата виждаше тая необикновена сила и погледът й гореше от бърза, буйна размисъл.

- Бабо хаджийке - промълви тя.

Бабата дремеше край огнището в своя оръфан атлазен кюрк и не я чу. И по-добре - младата жена не се решаваше да изрече гласно мислите си, "Да, бабо хаджийке, аз, внучката на хаджи Серафим, искам да се омъжа за тоя селянин, който цепи дървата ни вън. Не плачи, бабо хаджийке, не пищи, не проклинай - това си е така. Кой ще ме вземе - сирак и толкова бедна, па макар и внучка на хаджи Серафим? Кой ще ме вземе с тая рухнала къща и с тебе, бабо, а съм вече на двайсет и пет години... Но какво съм намислила аз? Селянин, за пръв път го виждам... Пък ето, сама го извиках от пътя..."

Тя се отдръпна от прозореца и тръгна из къщи да си потърси някаква работа, да се залиса с други мисли. Не можеше да се залови с нищо - всичко беше изчистено, подредено, всичко беше на мястото си. През цялата сутрин, както винаги, бе чистила и подреждала къщата, минал бе и обедът, очакваше я само гергефът на миндера в ъгъла на стаята, до прозореца. Тя го остави преди малко, когато излезе за цепача, и сега отново седна там. По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични и чисти, без нито едно възелче или погрешен бод. Те поразяваха със своята сложност и дълбока планомерност, нямаше нито една излишна чертица или фигура и всички - толкова различни по багри и толкова разнообразни по форма и посока - бяха свързани в едно цяло, в една обща, дълбока и прекрасна мисъл. В подбора на багрите и в неуловимата на пръв поглед хармония, в която се сливаха, тлееше скрита, сподавена, но непобедима скръб и само тук-там ярко пламваха искри на смели надежди, на твърда, непоколебима вяра и храбър, мъжествен дух. Като се наведе отново над гергефа и тънката игла блестеше между пръстите й, младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си, образите и на своите най-скрити мисли, а отвън кънтяха тежките удари на острата секира на селянина.

Тя се виждаше изправена пред една истина - сурова, жестока, неумолима. И застана смело срещу нея: "Какво ще стане с нас, след като изядем и последните неколко остатъци от богатството на дедо хаджи Серафим? Ще тръгнем да просим ли? Ти, бабо хаджийке, която цел живот си тънела в богатство и разкош и сега зъзнеш пред студеното огнище, и аз, която чернея в своята младост... Но не изпреварвам ли аз с мислите си това, което не ще мога да сторя? Много бърза моят кон... Не, не бърза и ясно виждам аз какво може да стане. Отдавна чакам аз и все чакам..." Тя изеднаж се успокои: "Нека остане тоя да нощува в плевнята, пък ще видим." Младата жена бодна смело иглата и подхвана тънка светлосиня ивица, която заблестя между другите цветове по платното - на широки и по-тесни ивици, в строго правилни геометрични фигури и хармонично гъвкави криволици, плътни, гъсто наситени, тъмни често и до черно, ала чисти и прозрачно дълбоки.

Откъс от "Железният светилник"
Автор на картината: Владимир Димитров - Майстора
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Райко Алексиев: „Народ ли е, без демагогия не се привлича.“
· Не приемай критика от този, от когото не би приел съвет
· Внимавай с кого създаваш спомени
· Да четеш въпросителни
· Да си представиш
· Не, сега не е за поезия
Неделя
15
Декември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Нобеловата лекция по литература на Александър Солженицин
Нашият XX век се оказа по-жесток от предишния и не само с първата му половина е изчерпано всичко страшно...
28 октомври - Международен ден на анимацията
На 28 октомври отбелязваме Международния ден на анимацията, учреден, за да подчертае и признае силата...
История и символика на коледното дръвче
Във всички езически религии е имало култ към свещени дървета. Дървото е универсален символ – смята се,...
Има блондинки и блондинки
Има блондинки и блондинки, пък и думата вече много се изтърка. Те всички си имат своите хубави страни...
Обич
Нощта е виолетова. На точки. Светулки бяха? Или пък звезди… А може би очите ми нарочно се пръснаха...
"...Бъди на себе си във всичко верен"
“Не давай глас на зрелите си мисли, а на незрелите не давай ход. Естествено се дръж, но не простей! В...
"Следвайте това, което ви вдъхновява и радва в живота. На никой не му пука за вас"
"Много отдавна, когато бях на 20 се запознах с една умна, независима, креативна и силна жена, тя беше...
Манифест за провъзгласяване независимостта на България
Манифест за провъзгласяване независимостта на България е прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908...
Бъди този приятел
Бъди приятелят, за когото си мечтал като дете. ...
Когато загубиш всички свои извинения
Когато загубиш всички свои извинения, намираш всички свои резултати....
Из последното интервю на Вонегът: "Трябваше да има надежда"
"- Разкажете ми за причините, които ви накараха да станете творец, било като писател или артист като...
Не стой неподвижно встрани от пътя
Не стой неподвижно встрани от пътя, не замразявай ликуването, не обичай без желание, не се спасявай...
Заслужават ли си скъпите удоволствия
В живота си човек има най-често обикновени планове – да порасне, за да носи дрехите на мама или на тате,...
"Който се повдига на пръсти, не може дълго да стои."
Който познава хората, е просветен. Който познава себе си, е мъдър. Който побеждава другите, е силен. Който...
"Живей така, че..." - Дамян Дамянов за любимите си поети
Цикъл есета от книгата на Дамян Дамянов "Живей така, че ...", написани между април-декември 1968 г. Христо...
Как така в калта сама да изоставя любовта?
Да бях умрял! До гуша ми дойде с достойнство да се перчи лицемерът, богатият от бедни да краде, нищожества...
Съединението - един ден безмерна, лично и единствено българска радост
Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 6 септември е сред малкото исторически събития,...
Ако искаш промяна утре, опитай нещо ново днес
Ако искаш промяна утре, опитай нещо ново днес....
Коледни пости - Ден 15:
Бърз ориз на крак. Време за ръчен труд и творчество.
След вчерашния възторжен ден, обилно полят с какао, днес настроението все още лети нагоре. Сутринта обиколих...
16 ноември - Световен ден на толерантността
Световният ден на толерантността е учреден от ООН през 1996 г. Тази ценност на нашето глобално общество...
Да учиш азбуката отново
Здравей! Ти имаш ли мечта? А преследваш ли неотклонно целите си? Хайде, ще си признаеш, ако си от онези...
Натали Портман в 5 култови роли
"Умните жени обичат умните мъже повече, отколкото умните мъже обичат умните жени" - Натали Портман Натали...
Пещери в сърцето на Родопите: Ягодинската пещера
В привидно монолитните скали на Триградското и Буйновското ждрело са се спотаили две от най-интересните...
Осиновителките вече с право на платен отпуск
Депутатите приеха на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Промените...
През април
Над долини и гори лей се мир и благодат, нежно-меден аромат и бленувани зари. Там, край злачни...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook