Цветница

„Обичам те!”. „Украсявам твоя живот”, „Никога няма да те забравя”, „Пази се”, „Изпитвам респект към теб”. Това са все послания и значения, които хората са се опитали да припишат на цветята. А всъщност тези растения са съвършената част от планетата ни, естественият бисер в еволюционната верига. Те са най-красивият начин да изразим възторга си от емоциите – любов, несигурност, прошка, привързаност, благодарност. Чрез цветята от дълбока древност хората са изразявали радостта си от празниците, от идването на топлия сезон, от пробуждането на природата. Така е по света, така е и у нас. И въпреки, че Цветница идва от езическите празници на прабългари и траки, Християнството успешно се напасва и слива с него.

Божура, Елица, Цветан, Теменужка, Жасмина, Върбан, Цветелина – море от имена на хора, които ще почерпят седмица преди Великден – на Цветница. Казват, че една пета от българите носят имена на растения. И именниците, и всички останали християни имаме чудесната възможност в последния от цикъла пролетни празници преди Великден да си вземем осветена клонка върба от църквата. Защо точно тогава, защо върба и защо ще ни пази тази клонка?

Пищна и наситена с много символика е обредността на този ден, познат и под името Връбница, Момина неделя, Вая, Куклинден, Памлова или Цветна неделя.
Официално Православната църква ни припомня посрещането и влизането на Исус Христос в Йерусалим. В неделята преди Пасха (на еврейски – избавление) той дошъл във Витания и възкресил от мъртвите Лазар. Веднага на следващия ден Божият син потеглил за Йерусалим и навсякъде по пътя хората го срещали в знак на благодарност с цветя, зелени клонки с бели цветове и палмови листа с възгласи „Осанна! Благословен идващия в името Господне!”. И така вече повече от две хиляди години християните продължават празнуването на този ден.. Богослужението започва още вечерта преди Цветница. Вместо палмови клонки, хората берат като символични заместници върбови, откъдето идва и едно от имената на празника. Тези клони се отнасят у дома и се слагат до иконата, пазят през цялата година и носят здраве и изцеление. Малки деца и млади булки се причестяват в храма. В някои краища на страната се прави курбан. На този ден Българската православна църква позволява консумацията на риба, въпреки, че още сме във времето на Велики пости.

Освен църковна, Връбница има и народна обредност, свързана с тази на Лазаровден. Момите, които са лазарували предишния ден се събирали на реката и изпълнявали обичая „кумичене”. Всички лазарки се събират край течаща вода и носят, опечен от тях хляб с формата на човек. Късат залък от него и го пускат по водата. Който залък изпревари другите, момата, което го е месила става "кума" и води хорото обратно към селото. Хората в Североизточна България вярват, че на този ден Господ разпускал умрелите и душите им бродят по земята чак до Спасовден. Затова и до днес по-възрастните жени в тази част на страната раздават жито и питки за помен на умрелите си близки.

Цветница е плаващ празник. Тази година (2014) той е на 13 април, неделята преди Великден. След Връбница започва тежката Страстна седмица на Христовите страдания.