Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Ние сме много повече герои на Кафка, отколкото на дядо Вазов."


Уводът на "Задочни репортажи за България"

        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Две противоположни желания са ме съпровождали през целия ми път, откакто преди шест години видях за последен път слънчевия гръб на Витоша, до тук, където сега прозорецът ми гледа в тиха лондонска улица. Едното е желанието да забравя всичко, което е било преди — и добро, и лошо. Да захвърля миналото като тежък и ненужен товар, да отсека твърдо и с един замах 40 години от живота си, за да започна от някакво ново начало. Не нова глава, а напълно нова книга, на нов език и с ново съдържание. Винаги ме е привличала идеята за пълното прераждане, което може би е присъщо или на много страдалите, или на много грешилите. Това желание ми казва: „Какъв смисъл имаше да напускаш България, ако ще продължаваш да живееш с това, което е останало зад гърба ти, ако ще заселваш бъдещето с призраците от миналото, ако волните ти и неволни сравнения превърнат настоящия ти живот в литургия за предишния? Ако ще се отдаваш на сантиментални преувеличения по отдавна-отдавна отминала красота, ако ще дириш оправдание на всичко сегашно и бъдещо в миналото?“ Това желание ми повтаря Гьотевата мисъл, че моята родина е там, където ми е най-добре, и ме тласка да се движа из нови страни, да срещам нови хора, да уча нов език, да се опитвам да мисля и живея по нов начин.

А другото желание е това на момчето от приказката за цар Траян с козите уши. Това е трудно удържимият, почти болезнен порив на човек да се изприкаже, да изговори докрай всичко, което годините са натрупали у него, да го излее навън, сякаш то го души, защото принудително е стояло вътре. Желание, което ми казва, че миналото е по-реално от настоящето, защото в него съм се родил и чрез него съм познал себе си, че то е неделима част от тялото и духа, че макар и в друг свят, аз все още непокътнато съм си там — край Витоша, и всичко там е по-живо, по-звучно, по-цветно от това, което е тук, около мен. Желание, което ми заповядва да не отстъпвам моята България на онези случайните хора, които случайно са се родили в нея, случайно живеят там и случайно ще си отидат, защото нито я познават, нито я обичат, нито ги е грижа за нея, защото са слепи и прости слуги на чужда воля и чужда страна. Желание, което ми повелява, че има смисъл да съм тук само ако продължавам да бъда там, че имам привилегията и задължението да разкажа за онзи живот — такъв, какъвто е. Това желание ми сочи умъртвената България, представена от безличието на официалните писания на режима и от отчайващата посредственост на тези, които говорят от нейно име. Както и фалшивата България, представена от неграмотността и пренебрежението на чуждите писания. Всеки път зад нарисуваната картина на безлично съществуване, на лишено от събития съвременно историческо живуркане, зад провинциалното спокойствие на гоголевска заддунайска съветска губерния съзнанието ми протестиращо вижда освен хлестаковци и градоначалници, хора и събития, въплътили по ярък, библейски начин характера на времето, несравнимо по-богати и по-многоцветни от ония, които чуждият господар е поставил на социалистическата витрина.

Това желание ме заклева да разкажа каквото знам, така както е било, за да знае светът, че България не е само красива курортна страна, износ на домати и грозде, суверенна република без никакъв суверенитет, народна демокрация без никаква демокрация, безличен обществен живот, скован от тежка полицейщина, безлично покорство, пропито от древната мъдрост „Срещу ръжен не се рита“, безлична литература и осакатено изкуство. България, за която аз искам да разкажа, е страна на нестихващо кипене, страна, където жестове и думи са много-измерими, където всичко е съпровождано от своето отрицание, където сила и слабост, любов и омраза, мъдрост и глупост, смелост и страх вървят заедно — отричайки и утвърждавайки се едно друго. Под привидно спокойната повърхност на българското море върви силно и постоянно течение от конфликти, които откликват на най-важните въпроси на нашето време и обхващат всичко — философия, политика, морал, религия. Когато аз неволно сравнявам живота на един обикновен западен гражданин с живота на един обикновен българин, струва ми се, че разликата е толкова голяма, че животът на първия може да се представи с проста детска рисунка, докато животът на българина днес е главозамайваща плетеница от символи, абстракции и натура. Ние сме подложени на въздействието на далеч повече фактори и сили, отколкото западният гражданин може да си въобрази. Ако западният гражданин се стреми да спечели колкото може повече, нашият главен инстинкт е да не загубим и това, което ни е останало.

Днес ние, българите, сме богатият пример за съществуване под похлупак, който не можем да повдигнем, и вече не вярваме, че някой друг може. Ние не вярваме нито в хартата на ООН, нито в международната дипломация и политика, нито в хуманните намерения, нито в сантименталните съчувствия. Ние сме примерът на съществуване без право на избор и понякога се учудваме, че и така може, че и така са съществува, въпреки съзнанието, че сме обречените човеци, чиито сенки са зазидани в стените на нашия затвор. Животът под похлупака няма хоризонтално измерение. Всичко е разположено по вертикална стълба с две посоки — нагоре и надолу. По тази стълба се разиграва безспирен карнавал на властта на човека над човека, върви манифестация от катерене, бутане, удряне и блъскане, на стремглаво изкачване и на насилствено слизане. По тази стълба се плетат заговори, водят се сражения, прегрупирват се сили, разпалват се амбиции и първични инстинкти и се гаси всеки пламък на благородство и достойнство. И неспирният лозунг, който милиони високоговорители крещят, е, че всеки се бори за щастието на другите. Всички думи, произнесени под похлупака, непрестанно менят съдържанието си. Лъжа и истина разменят своите стойности с честотата на променливия ток. Ние имаме държавници, които нямат държава, личности, които нямат лица, политици, които нямат политика, магазини, в които не се продава нищо, писатели, които не пишат, избори, в които няма избор, съд, който сам е осъден, кражби, които се наричат привилегии, и привилегии, които се наричат кражби, мачове, за които резултатът се знае, преди да са започнали, и престъпления, които са разкрити, преди да са извършени. Линията на нашето развитие е най-невероятният лабиринт. Ако днес вие сте герой, утре може да сте предател, вдругиден могат да ви обесят, а още по-вдругиден — да ви реабилитират и издигнат паметник. Всеки по стълбата може да върши всичко, което му дойде на ума, без никаква отговорност, но с едно-единствено оправдание — че го е сторил за партията. Под похлупака партията — това е най-реалното и същевременно най-имагинерно понятие. Реално, защото всеки усеща натиска и като силно увеличено атмосферно налягане. Имагинерно, защото никой не е видял лицето й. Затова днес ние сме много повече герои на Кафка, отколкото на дядо Вазов. Макиавели ни е толкова понятен, колкото и Ботев, а театърът на абсурда — това е всекидневният ни живот. Ако за всички хора по света Макбет, крал Лир и Ричард Трети са герои от театралната сцена, у нас, в България, те са гражданите, с които живеем и които взимат най-дейно участие в нашия живот. По софийските улици вие можете да срещнете другаря Калигула, следван на почетно разстояние от другарите Талейран и Фуше, а Остап Бендер наистина командува парада. Ние нямаме настояще, а само минало, което е ужасно, и бъдеще, което е прекрасно. Ако мнозина западни граждани прекарват живота си в продължително общение с кучета и котки, ние живеем в най-тесен контакт с хора, в пълна взаимозависимост, ние съществуваме чрез другите и другите съществуват чрез нас, всеки е срещу всеки и всеки е с всеки, защото така повелява законът на оцеляването. В тази невероятно тясна близост ние чувствуваме топлината на телата си, най-леките тръпки, най-недоловимите движения, свикнахме да четем по лицата си и можем да разговаряме с часове, без да кажем дума. А нашите часове са по-дълги от западните, защото съдържат едно огромно и постоянно очакване. Нашите нощи са по-богати, защото освен с мрак ни даряват и с безсъние. Ако западният гражданин познава множество нюанси на седемте цвята на дъгата, ние познаваме великолепно двата най-конфликтни цвята — черното и бялото — във всичките им преходи.

И затова, когато западните революционерчета крещят за коренна промяна на света, за бъдещ щастлив живот при социализма или комунизма, ние искаме да им кажем: „Елате при нас, под похлупака, елате и живейте вашия щастлив живот!“ Те не знаят съдържанието на думите, които бръщолевят, и се опияняват от инфантилните си фантазии. Ние знаем това съдържание. Платили сме най-висока цена, за да го научим. Ние сме видели как зад красивите лозунги на революцията вървят гладни за власт големи и малки акули, видели сме как първата линия на идеалистите неизбежно се подменя от банда безогледни властолюбци, алчни диктатори, агенти на чужда държава, които, веднъж докопали властта, създават най-потисническата полицейска държава и връщат духовното развитие на народа си поне с няколко века назад. Видели сме как изчезват личностите, как се унищожава човешката индивидуалност, как се корумпира духовен живот на цял народ, за да се сведе до безропотно стадо. Видели сме много от тези най-унижаващи човешкото достойнство манифестации, където нормални хора трябва да аплодират някакъв жалък нещастник, който се е самообявил за полубог и има маха снизходително от висините на своята полицейска недостъпност. Видели сме, че единствената цел в живота на тези другари е да държат със зъби и нокти властта, единствените им интереси са тези на собственото им грандоманско съществувание, единственото щастие, за което се борят, е тяхното собствено щастие и единствената служба, която имат, е да служат на чуждата държава — собственик на похлупака. Те си спомнят, че са българи, или пък забравят, че са българи според текущите нареждания на чуждото външно министерство, което ги е назначило. Те са толкова големи патриоти, че на няколко пъти, попаднали в хаос и безизходица, молят господарите си официално да присъединят България и да я превърнат в поредната губерния.

Но не само за тях искам да говоря. Те са едната страна на медала. Другата е тази, заради която трябва да се пише. Взирайки се назад, виждам време, претъпкано от образи и събития. Стотици лица на обикновени българи, с които ме срещна инженерската ми професия и дълговременният ми престой по болници и санаториуми. Стотици лица на писатели, актьори, режисьори, общественици, генерали, министри, висши партийни секретари — горният слой на обществото, където ме заведе писателската ми кариера. Бях облагодетелствуван от съдбата да срещна и да работя с богати и интересни личности, които въпреки разяждащата посредственост на режим и атмосфера успяваха да съхранят себе си. Присъствувах на силни явления, където грозотата на епохата се разсичаше от красиви жестове на отделни хора. Можах да наблюдавам вън от себе си и в себе си сложната двойственост на човешките ни отношения, които диалектиката на времето усложни още повече, като че ли ние сме преходното поколение, след което всичко ще се изясни и на земята ще настъпи или раят, или адът.

Пред мен са тъжните очи на бай Иван Матричаря, който казваше: „Когато те боли, започни да правиш нещо с ръцете си, опитай се да създаваш нещо — и ще ти мине.“ Още чувам алтовия глас на Юлия, която ми повтаря: „Това, че някой е подлец и отрепка, не е основание и ние да постъпваме така!“ Виждам лицата на студентите от бригадата при Мальовица, когато ме питаха: „Как съчетавате убежденията си с привилегиите, които ползувате?“ И сатиричното лице на Радой:

„Човек за човека е брат — разбра ли бе, гад!“ И налудното изражение на бившия старши лейтенант Б., който плачеше пред мен: „Ти убивал ли си вързан човек? Какво знаеш ти!“ И Христо, който казваше, че единственият начин да се противопоставиш е като при всеки повод обявяваш публично позицията си… И срещата с момичетата-проститутки, събрани за морален разговор в Дирекцията на милицията: „Че то тялото, другарю, не е най-важното, нали?“… И среднощната „Шуми Марица“, пята за Вълко Червенков… И разтрепераният глас на бай Косьо Кисимов: „Защо не пишете за майка България, брей!“…

Преди да напусна България, трябваше да изгоря дневниците си, водени в продължение на 15 години, но много неща са останали в главата ми свежи и ясни, като че ли са се случили вчера. Подчинявайки се на второто си желание, аз ще се опитам да разкажа за всичко това, защото един ден някому може да е нужно моето свидетелствуване.
Виж още статии за:   Цитати, мисли, афоризми · Личности ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 224 години от смъртта на барон Мюнхаузен
· Виола Смит - първата жена професионален барабанист в историята
· Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Яростта и Тъгата
Виж още статии за:   Цитати, мисли, афоризми · Личности ·
Понеделник
1
Март 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Пречка пред успеха утре е съмнението в него днес
Пречка пред успеха утре е съмнението в него днес....
6 известни личности с диагноза "Паркинсон"
"Болест на Паркинсон", както е коректно да се обозначава, е дегенеративно неврологично заболяване. Преди...
Разговор с Любовта
- Ти, коя си? Защо ме будиш? - Здравей, аз съм Любовта. - Любовта ли? Че, щом си Любовта, защо...
18 август - Международен ден на морските фарове
18 август по света се отбелязва като Международен ден на морските фарове. Отбелязва се за първи път в...
Дежавю – тайнственият феномен II
Кога се появяват спомените от бъдещето Дежавюто е непредвидимо, но в същото време в появата му има ясна...
Искам да ти кажа: "Безотказно, без колебание, безусловно е до нас. Баба ми "
"Жената, която ми е помагала най-много, е баба ми Олга - една българка родом от Босилеград. През 1942-1943...
Храната на семействата по света
Фотографът Петер Менцел ( Peter Menzel ) е заснел с обектива си един на пръв поглед банален сюжет - храната...
Балерините на Дега
Едгар Дега е френски художник-импресионист, останал в историята на изкуството предимно със своите изключителни...
Внимание, опасен трафик! - II
Сексуалният елемент е ключов в трафика на хора. На практика дори в страните с легална проституция преобладаващият...
Често истината е в тишината - Омар Хаям
Ако искаш да разбереш човека, не слушай какво той говори. Престори се на дъжд или сняг и послушай,...
Най-доброто отмъщение е да не отмъщаваш изобщо
Най-доброто отмъщение е да не отмъщаваш изобщо. Просто продължи нататък. Бъди свободен....
Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
Пицата е сред най-разпознаваемите и най-предпочитани храни в света - тя отдавна е прекрачила границите...
Кое е по-важно - да обичаш или да бъдеш обичан?
- Кажи ми, кое е по-важно - да обичаш или да бъдеш обичан? Старецът отговори: - Кое е по-важно за...
Трябва всеки ден да е изпълнен с мисълта...
Трябва всеки ден да е изпълнен с мисълта: "Какво добро донесох днес в този свят?"...
Жени-столетници, родени още през 19 век
Пет забележителни дами, живели над 100 години, но родени не в миналия, а в по-миналия век. Живот, обхванал...
Интервю с италиански полъх: Радостин Кирязов
Радо е пълен с идеи и амбиции, роден във Варна преди 37 години, влюбен в италианската кухня и култура....
Няма лоши години
Няма лоши години. Всичките до една са различни. Съвсем като мене. Всяка с нещо е нова, и със нещо добра. И...
Любопитството уби котката
Идиомът „любопитството уби котката” означава, че нездравото желание да се опознае нещо или някой може...
Застрашените цветя на България
Има ли по-сладко нещо на разходките сред природата от големия букет диви цветя, с който се прибираме...
Джак Керуак: "В края на краищата… пътят трябва да води към целия свят."
"Ех, беше чудна нощ, топла нощ, нощ за вино, лунна нощ, нощ да притискаш момичето си, да говориш, да...
Не ме докосвай никога без обич
Обичам да те гледам отстрани Обичам да те гледам отстрани, Когато ти със другите говориш И цял на...
Национална лятна АНТИСПИН кампания "Животът е безценен!"
За десета поредна година Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, финансирана от Глобалния фонд за...
30 ноември - Андреевден
На 30 ноември почитаме св. Андрей Първозвани. Наречен е така, защото е първият от 12-те апостоли, които...
17 ноември - Международен ден на студентите
Международният ден на студентите се отбелязва ежегодно на 17 ноември от 1941 г. Датата е избрана през...
Остров Ломбок, Индонезия - сърфинг сред екзотиката на Югоизточна Азия
За Ломбок чух случайно. Идеята да посетя Индонезия беше отлежала достатъчно дълго, беше се оформила и...
Опитът е дар, дори когато болката е твой учител.
Опитът е дар, дори когато болката е твой учител. ...
На тази дата: Създаден е профсъюзът "Солидарност"
Почти в самия грай на горещия август, 1980 г. в една полска корабостроителница се случва нещо, което...
Жеравна. Магическо минало -II
В Жеравна се будиш от тишината. Толкова е тихо. Едва през няколко къщи се чува кукуригането на петел....
Зорница Иларионова и Атанас Кръстев - носители на красота сред руините! (видео)
Хендел „Пасакалия“ като символ на възраждането, разкрива красотата, надзъртаща през пукнатините на този...
Телефонът ми звъни... в главата?
Защо получаваме „фалшива тревога”, че телефонът ни звъни ...когато всъщност си лежи безжизнен. Няма...
Амстердам
Маршрутът Варна - София - Шарлероа - Брюксел - Амстердам изминавам за някакви си 15 часа и благодарение...
"Вкусното" изкуство на Надя Луонго
Надя Луонго е млада италианска художничка, завършила всъщност биомедицинско инженерство в Неапол. Родената...
Лица от класическото изкуство в модерността
Какво ще кажете, ако срещнете Мона Лиза в метрото? А ако тя е гадже на Ван Гог? Или може би й изневерява...
Прощавай! Не другите, а ти да намериш своя мир.
Прощавай! Не другите, а ти да намериш своя мир....
Ти си всичко това
Към жената, която се крие в банята от децата си, за да се наплаче - излез и им позволи да видят сълзите...
В коридора на сърцето ти...
"... едни хора напускат живота ни и си мислим, че вечно ще живеем с тази загуба. И сме прави. И така...
Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос. Но ние сме щедри най-вече на въпроси. Защото...
Казанлък- град с аромат на гюл
Казанлък, градът сърце на България, във вените му течен аромат на маслодайна роза обграден от розови...
Благи думи за Благовещение: "За дъщеря ми...за мен ти си всичко"
За мен ти си всичко, а щом погледна в очите ти, виждам изцяло нов свят, безкраен като галактика! Мария...
"Добре направено!" е по-важно от "Добре казано!"
"Добре направено!" е по-важно от "Добре казано!"...
Филмът "Танцът на пингвините" - пътуване към себе си
Понякога човек трябва да не преследва мечтите си, а да ги остави те сами да дойдат при него - казва Теодосий...
Ако не спираш да мислиш за нещо...
Ако не спираш да мислиш за нещо, започвай да работиш по него....
Без любов
Без любов от днес нататък ще живея. Независима от телефон и случай. Няма да боли. И няма да копнея. Ставам...
"Косачи" - Елин Пелин
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и...
Уилям Бътлър Йейтс: „Мисли като мъдрец, но общувай с езика на хората.”
„Единствената работа на главата в този свят е постоянно да се покланя на поривите на сърцето.” „Образованието...
Не задържай щастието
Не се опитвай да задържиш щастието. Задръж Свободата да не бъдеш нещастен. ...
Дългата ми, страстна афера с книгите
С книгите и четенето имам дълга и сложна връзка. Всъщност, по-дълга и по-сложна, отколкото с всеки мъж....
"Омразата не може да прогони омраза, само любовта може да го направи"
"Аз съм така смел да вярвам, че навсякъде хората могат да се хранят по три пъти на ден за своето тяло,...
Три стихотворения за любовта от Пърси Шели
Философия на любовта Потоците се вливат във реката, реките пък моретата намират, а ветровете горе...
Глухарче
Не разпростирай мисълта си във време и пространство. Там няма смисъл, няма щастие, там няма нищо ясно. Във...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook