Детето и играчките на новото време
 Изпрати
Играчките на децата ни не са това, което бяха. Трябва ли това да ни тревожи? Всъщност и да ни притеснява, не можем да подменим цяла индустрия по наш вкус. Можем обаче да сме нащрек. Куклите на малките ни момиченца отдавна не са невинното бебенце или малка дъщеричка. Барби, Синди и други техни вариации са оформени жени с козметика, моден гардероб, кола, вила, къща-палат и многобройни аксесоари. Новата кукла може да ражда, има мъж, гадже, любовник и навици, които спокойно могат да превърнат дъщеричката ни в малка глезла. Това, естествено може и да не се случи.
И да иска момиченцето, не може да подражава в крехката си възраст на Барби. Дори не може да я сложи спокойно в детската си количка и да я изведе в парка на разходка – ами куклата е голяма жена и трябва да ходи в офиса си, да се кипри в спа-центъра, да си купува нова кола и няма време за разтакаване и глупости като разходки. Къде остават мечтите на малкото момиченце? Времето на цифровата телевизия, списания и Интернет сами му вмениха мечти. Да стане обезателно модна госпожица с мерки около 90/60/90, да ходи на работа само след като е минала през салона за разкрасяване, да очаква да и се осигури скъпа кола, жилище, да си има под ръка освен Кен, поне още една алтернатива. И това е играчка, с която си играе 3-5 годишно дете. Нали никой не си мисли, че с кукли ще си играе тинейджърката (идеята за Барби преди 50 години е била с нея да се забавлява дете в начална училищна възраст). Тя самата вече е Барби, занася се с батковци и е заета да се бори с бушуващите в нея хормони.
Няма да е сериозно ако обвиним производителите на играчки, че развращават децата ни, насаждат им пошли модели на поведение и ги карат да порастнат преждевременно. Или пък им вменяват комплекси за външния вид. Така или иначе ние сме тези, които им купуваме Барби. Но дори да не го направим, нашето малко момиченце може да я получи от друг или изпълнено с копнеж, да играе с куклата на своята приятелка. Затова по-важното е обясним на детето разликата между реалността и измислицата. И Пепеляшка се превръща в принцеса и живее в разкош, вечна любов и замък, но тя е приказен герой, нали? Така, както не можем да спрем сина си да играе с човеци-паяци, човеци-мишки и разни гадчета и чудовища, така и Барби не можем и няма смисъл да забраняваме.
Жестокостта е навсякъде около нас. Колкото и да не ни се струва вероятно, допускането на възможност за насилие в съвсем ранна възраст е отчасти причината порастналите деца да бъдат склонни към агресия. Ако оставим децата си да растат с чувството, че в жестокостта няма нищо лошо, стига да е мнима, те няма да знаят къде е границата, когато бъдат провокирани. Могат ли обаче родителите да се противопоставят на играчките – оръжия и игрите със стрелба и убиване, които изграждат жестокост и подлост? Колкото и трудно да е, може. На 3-4 годишния си син, който иска да му купим автомат можем да обясним не намръщено, а с усмивка, че не желаем да има оръжие, макар и наужким, защото по света има достатъчно подлост и жестокост и ние трябва да се научим да живеем в мир.
Разговорите с децата ни за разликата между реалност и игра са основното и най-полезно нещо, което можем да направим в личната си борба срещу агресията, възпитавана в играта. Неизбежно сред играчките на сина ни ще се озоват пушки, автомати, пистолети и войници. Няма как да ги изхвърлим. Бъдете сигурни, че все нещо от възгледите ви ще остане у малкия човек. Когато порастне, той ще си ги спомни и изграждайки своя собствена позиция, може би ще вземе под внимание нашата. Не бива да подценяваме и въздействието на филмите с насилие. Гледката на размазано с юмрук човешко лице от екрана за нашето дете е реалност, много по-силна от тази, която си представя по време на игрите. Дори ако 10-12 годишния ви син все пак гледа тайничко кеч, екшъни или филми на ужасите, той ще знае вашето отношение, неведнъж повтаряно и аргументирано. Ще дойде време, когато порастне и сам ще осмисли казаното преди време. Думите ви няма да са казани напразно.
Да искаме децата ни да играят само с колички, кончета и рицари на практика е невъзможно. Те вече знаят от малкия екран и своите връстници, които са най-актуалните американски свърхгерои, бакогани, роботи, чудовища или нинджи и ги искат. Как да им обясните, че не могат да ги имат! Компромиси в това отношение, разбира се, трябва да има. И все пак не бива да забравяме, че именно чрез играчките детето опознава света и намира своето място в него. Затова има значение дали те го учат да обича, да се грижи за някого или да убива и причинява страдание.
|
Коментари
2010-03-30 #20  wildprincess Вида ,,леличка" не зависи от килограмите и възрастта,а от стила в поведението и облеклото ,или липсата на такъв.За щастие подобно нещо никога не ме е застрашавало.
Играта с кукли,дрехите им,аксесоарите ,сервизчетата,приучават малките момиченца на точно такива неща.Разбира се, ако се използват правилно.Аз одобрявам барбитата и мисляч,е имат своята положителна роля при възпитанието на децата.Намесата на родителите е задължителна,за да се избегнат нежеланите странични ефекти,които могат да се получат.Например желанието за ново и по-ново Барби.Но неправилно въздействие може да окаже всяка игра,ако е проведена неправилно .
2010-03-29 #19  Цвети оооо, принцесата, я се стегни, 2 кг !!! Та те се свалят за две седмици, като те гледам на снимката, не си затлъстяла лелка някаква...това гонене на перфектното изобщо е много изморително, ако не си в крак, още повече се депресираш...както казва Иннка - по- добре бръчки, отколкото опънати кукли. А най- подмладява идно беби на 38-40 г. Аз тогава планирам третото хахахах Живот и здраве 
2010-03-29 #18  wildprincess Благодаря ви момичета!!!Наистина ми помагате!Тук ,сред вас се чувствам като сред истински приятелки!Мислех,че вече няма такива хора!!И не е за първи път.Целувам ви! 
2010-03-29 #17  Инна Георгиева Харесвам бръчките в лицата на хората. Изпадам в тих ужас от блърнати и замазани лица, които някога виждахме само в статични изображения, а днес с напредването на технологията и във видеото. Гледах някаква реклама за предаването на Гала, а иначе нормално симпатична жена с това размазване за замазване на бръчките просто беше ужасна. Та радвам се, че все още няма такива урди каквито искаш ти  /честно казано така мисля сега, след 20 години не знам как бих мислила/
Принцесата 2 кг качила. Голяма работа. Колко е то  Хората по 20 кг имат да свалят и не се кахърят. Вече се метнахме на зелено така, че ще имаш достатъчно време да си влезнеш в желаната форма. /макар от снимката за мен лично ти да си мнооого слаба/ 
2010-03-29 #16  Ели Принцес, 100% драматизираш ситуацията с двата килограма и едва ли е толкова зле положението.  Но по себе си знам, че в началото на пролетта мразя отражението си в огледалото. Има какво да разкажем за драмата с послезимното одебеляване. 
2010-03-29 #15  wildprincess  Качила съм 2 килограма,които ми се опъват,не съм си купувала нищо от 1 седмица,такива неща...
Инна,имам една мечта:да изобретят фотошоп,който да се прилага в реалността,върху живи хора(върху мен например) 
2010-03-29 #14  Ели Мдаааа  ,чета си ви аз и вече си вземам идеи за нови статии - компютъра и малките човеци у дома.  Мерси, мерсиии 
2010-03-29 #13  Инна Георгиева Това да не е от смяната на часа Принцесата 
2010-03-29 #12  wildprincess Добре,днес нещо съм с повишена чувствителност.  Класната на моята дъщеря също има ферма и игра е учениците.като се замисля ,в този случай,май може да се използва в положителен смисъл,за по-близък контакт. 
2010-03-29 #11  Инна Георгиева принцесата това с гсм си го приела много буквално / всъщност аз само предполагам, че не е идеята конкретния пример/. Но такива примери има много в живота ни, ако не нашия личен, около нас. Огледай се
Иначе, някой по цял ден цъкат фермите, птицекланниците и не знам какво на Facebook и после децата им какви игри играели.
Не приемайте коментарите лично, те винаги са по принцип  /и по закона изключват присъстващите  /
2010-03-29 #10  Цвети Между другото - в цивилизования свят има такава като професия - банер. Идва тоз "хакер" и прави забрана на компа на детето на определни сайтове...Но това на мен ми намирисва на теорията на забранената ябълка. Просто разговорът в определена възраст по определни теми е задължителен. Съгласна съм - трябва тези неща да се осмислят, както всичко във възпитанието - няма нищо по - добро за детето, подчертавам детето, от играта на открито - единството дете, животно, природа. Спортът също е добре, танците...въобще дейности, които да запълват времето и съзнанието.
2010-03-29 #9  wildprincess А по повод замяната на коли и телефони с по-скъпи модели,поради каприз,не мога да се съглася,защото това е едно много скъпо действие.Вероятно Мадам е богата и може да си позволи това.Но за мен подобен проблем не съществува.Гледам на мобилния като удобство и необходимост в съвременния живот,колата също,но не бих тръгнала да ги подменям за по-нов модел ,само защото е по-модерен.
2010-03-29 #8  wildprincess Когато човек е достатъчно пораснал си има своите причини и преценки ,,за" и ,,против" нещата от света и живота.Малкия човек има родители,за да могат на базата на своя опит да му помогнат да избегне част от грешките . Разбира се че ще използват компютри,неминуемо е,дори част от домашните в училище им дават на компютър,но мисълта ми беше,че не трябва да се заменя играта,играчката,общуването в реално време в реалния свят с компютърно такова.При децата,защото те имат все още свободата да избират.Възрастните не винаги могат да избягат от нуждата от компютърни комуникации.
2010-03-29 #7  Инна Георгиева хе хе Мадам - точно така е !
И съжалявам, но компютърът не е зло. Просто понеже самите родители го използват само за цели далеч не свързани със знание и развитие предават това на децата си. Именно защото хората нямат никаква хигиена на работа с компютър. Крушата няма да падне по-далеч от дървото 
2010-03-29 #6  Мадам Ммм- даа- м...Спомних си наша много хубава поговорка: "Ти ме слушай какво ти говоря, не гледай какво правя!". Та си представих:... как из домовете ни се търкалят по няколко GSM-а, а на нас ни е хрумнало, че точно сега искаме нов, с повечко екстри, защото имаме "нужда" да четем пощата си в движение и т.н. ... Как започва да ни гризе мисълта, че е време да подменим поредния автомобил, защото не отговаря на "съвременните норми за безопасност" ( разбирай- Имиджа ни!!! ) ... Как сме изгубили всякакъв самоконтрол и способност да различаваме щенията си от истинските- жизнено- и духовно- важните неща ...
Няма да изреждам всичко, което спонтанно "роди" въображението ми! За мен истината е една- всеки бере плодовете на собствените си усилия!
2010-03-29 #5  Цвети Легото е страхотна игра !!! Мисля си дори, че е ненормално едно дете да не играе с конструктор, хехехех. Компютърът е зло, за съжаление необходимо, но колкото се може по-късно. Не ми се изборяват негативите му - от Google преводач - вместо да се учат думите, през игрите и симулираната действителност до факта колко порно сайтове се крият за невинните думички като playground, cartoon, doll, toy и прочие - истината е между играта навън и книжката. И хиляди "да" на домашните любимци за малките безотоговрници и глезльовци, в които ги превръщаме  ))
2010-03-29 #4  Дарина Ех, Ели! Колко си права и колко трудно постижимо е дистанцирането на децата ни от цялата тая "Барбщина" и"Бакоганщина"...  И все пак съм напълно съгласна, че поне трябва да опитваме ( системно при това) ... 
2010-03-29 #3  wildprincess Не се стресирайте толкова!Освен играчките,децата се учат от личния пример на родителите,от средата в която живеят.Лего системите например са доста интересни и развиващи мисленето,интелекта и уменята.Има огромно разнообразие-острови,палми,лодки,животни,кукли.....И разбира се задължително(според мен) е досега с домашен любимец.
По-страшно е заменянето на чграчки с компютър.Компютърни домашни любимци,компютърни семейства,ферми,мафии,убийства.
Това довежда до пълно обездвижване и промяна на ценностите.
Но докато можем,ще се стараем да ги насочваме в правилната посока. 
2010-03-29 #2  Ели Всичко започва от първите Седем, Цвети, така е. Никак не е без значение какви човечета възпитаваме и дали навреме реагираме на идиотизмите, с които ще се сблъскат децата ни в опознаването на света.  Аз имам личен опит с момченце, но и преки наблюдения над момиченца. Виждала съм какви глезанки израстват и съм питала майките им - мои приятелки: "Защо инвестирате повече в тялото на детето си, вместо в душата му?".  За първи път внимание върху тази тема ми обърна индиректно д-р Спок, когато преди десетина години сина ми беше бебе. И оттогава само гледам и цъкам 
2010-03-29 #1  Цвети Браво, Ели за идеята на статията ти  Аз имам малко момиченце и избягвам разбира се да влизам в магазини за играчки, особено хипермаркетите. Но то горкото толкова големи му стават очичките като види в левчето жалко подобие на барби : "искам принцеса". Аз лично не съм и купувала - и двете са от подаръци, купувам и кончета ( не идиотските от my little pony, а истински играчки) Но това е трагедия с играчките. Права си, че изграждат цял мироглед. Примерно уинксите са много готини като замисъл, но всичките тези тоалети и аксесоари по магазините ( които са и скъпи ) са ад за родителите. По момчешката тема не съм много запозната, но там май е още по-зле - само някакви чудовища вилнеят. Ще ми се повече родители да се замислят с какво играят децата, защото всяка игра е имитация на живота - от детската - до спорта, ако щеш......и после да не се чудим какви идиотчета са станали "това младото поколение"
|
|
Сряда 20 Януари 2021 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Как да правите това, което обичате? (и обратно)
Ако можехте да избирате дали да прекарате следващия час работейки, или разхождайки се по улиците на Париж,...
  Най-важното за една дълготрайна връзка
От какво има нужда хармоничната връзка? Каква е рецептата на дълготрайните отношения с мъжа до нас? Сигурно...
  Голямото кърмене - Варна 2014 + снимки
Варненските майки се включиха днес в Голямото кърмене по повод Световната седмица на кърменето от 1-7...
 Плуване за бебета - здраве, тонус и забавление
Животът се е зародил във водата, човешкото тяло е изградено почти изцяло от вода и не е чудно, че водата...
  Разнородното семейство
Не за всякa житейска ситуация има готов съвет. Нито пък ако си много мъдър, ще се справиш непременно...
  Лицемерието като потребност
Познавате ли хора, които винаги са мили, усмихнати и добронамерени? Всеки път ви правят комплименти,...
  Брачните халки
Историята на брачните халки е започнала още в древните времена на фараоните. През времето значението...
  1001 нещастия
Има хора, които няма как да наречем, освен „1001 нещастия”. На пръв поглед съвсем нормални, дори приятни...
  Вредните навици през бременността
Бременността е особен период за всяка жена – време, в което преосмисляме ценностите си и плановете за...
  Колко добър е най-добрият ти приятел?
Приятелите са като фотографските кадри – трябва да се подбират при подходяща светлина. Затова е хубаво...
 Изкуството да живееш със съквартирантка
Човек и добре да живее, налага се понякога да дели живота си със съквартирантка. Или съквартирант. Или...
 Ф. М. Достоевски за децата
На детето може всичко да се каже — всичко; винаги съм се чудил колко зле големите познават децата, а...
  Най-големите грешки във всяка връзка
Няма как някога някой да не ви е казвал, че привличате точно такива хора, каквито сте и вие самите. И...
  Колкото сам позволиш…
Вървя по улицата. На отсрещния тротоар - момче и момиче на видима възраст в последните гимназиални класове....
  Силата на визуализацията
„Един закон на психологията гласи, че ако си представиш какъв искаш да бъдеш, и задържиш тази мисловна...
 Предизвикателствата пред момчетата днес
Много родители на момчета изпитват истинска безпомощност как да възпитават момчетата си. Какъв пример...
|