Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Томас Харди – „Понякога импулсът е много по-силен от преценката ни“



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Нищо не е толкова странно, че да не се е случвало никога.


Томас Харди е английски автор, поет и романист на натуралистическото движение, въпреки че в няколко стихотворения той показва елементи от предишните романтични и просветни периоди на литературата, като например неговото очарование от свръхестественото. Той се определя предимно за поет и първоначално създава романи главно за финансова печалба. Харди е може би най-известен със силните си визуални романи, занимаващи се с неумолимостта на човешката съдба, на фона на провинциални райони, представяйки герои, борещи се срещу страсти, обстоятелства и душевни вълнения. Сред най-известните му творби са „Под раззелененото дърво“ (1872), „Две сини очи" (1873), „Далече от безумната тълпа“ (1874), „Кметът на Кастърбридж“ (1886), „Тес от рода д'Ърбървил“ (1891) и др.

Колко неочаквани са атаките на съдбата


Авторът е роден на 2 юни 1840 г. в Хайър Бокхамптън (енория Стинсфорд, Дорсет), където създава повечето от романите си, вдъхновен от югозападна Англия. Баща му е каменоделец и местен строител, а майка му добре образована и будна жена, която го подготвя сама преди той да постъпи в първото си училище в Бокхамптън на осемгодишна възраст. По-късно Харди се обучава като архитект в Дорчестър, преди да се премести в Лондон през 1862 г. - там се записва като студент в King's College London. Печели награди от Кралския институт на британските архитекти и Архитектурната асоциация. Той се присъединява към практиката на Артър Бломфийлд като асистент архитект през април 1862 г. В този период Харди пише предимно в свободното си време и така до успеха на романа „Далече от безумната тълпа“ (1874).

Щастието е кратък епизод в общата драма и болка.


През 1870 г., докато е на архитектурна мисия за възстановяване на енорийската църква в Корнуол, Харди среща и се влюбва в Ема Гифорд – двамата сключват брак през есента на 1874 г. През 1885 г. Томас и съпругата му се преместват в Макс Гейт - къща, проектирана от Харди и построена от брат му. Макар че по-късно двамата се отчуждават един от друг, последвалата смърт на Ема през 1912 г. има сериозен травматичен ефект върху Томас. След смъртта ѝ той предприема пътуване до Корнуол, за да посети всички места, свързани с първите им срещи и ухажване. Неговите стихове в периода 1912-13 г. са отражение на нейната смърт. През 1914 г. Харди се жени повторно за секретарката си Флоренция Емили Дъглал. Въпреки новия съюз, съзнанието му продължава да е заето със смъртта на първата му жена и пишейки поезия, Харди се опитва да преодолее загубата ѝ.

Романът изразява впечатление, а не аргумент.


До края на XIX век той печели международна репутация и широк кръг литературни приятели. През 1910 г. Харди е назначен за член на Ордена за заслуги и за първи път е номиниран за Нобелова награда за литература (има втора номинация 11 години по-късно).
Считан за викториански реалист, Харди изследва социалните ограничения върху живота на живеещите във викторианска Англия и критикува тези вярвания - особено свързаните с брака, образованието и религията, които ограничават живота на хората и причиняват нещастие. Съдбата или шансът е друга важна тема в творчеството му. Героите на Харди често се сблъскват с кръстопът, който предлага алтернативни физически дестинации, но който също е символ на една точка на възможност и преход.

По-добре да имаш ограничен избор, отколкото никакъв.


„Далече от безумната тълпа“ (1874) е определян за най-популярния роман на Томас Харди, донесъл му огромна слава. Книгата представя историята на гордата красавица Батшеба Евърдийн, която копнее да гради самостоятелно живота си. Нейното присъствие разбужда страстите в трима от местните жители: джентълмен на име Болдуд, войник-съблазнител Трой и фермера Габриел Оук. Всеки от тях желае да я спечели и направи своя съпруга, а съперничеството помежду им предизвиква напрежение и страсти в традиционното и на пръв поглед идилично провинциално общество. Линията на историята е толкова силна, колкото и сюжетът, а философските гледни точки на автора за опустошителния ефект на индустриалната революция върху селското стопанство и живота на всички участници, се споделят с читателя. Романът повдига моралния въпрос за това, какво е добър живот и каква е наградата за него. Има радиопиеси и няколко екранизации по книгата: първият филм е от 1915 г., а през 2015 г. се появява и най-новата версия на режисьора Томас Винтерберг.

Много рядко насладата от бленуваното компенсира мъките на безсънието. (из „Далече от безумната тълпа“)




„Тес от рода д'Ърбървил“ (1891) е романът шедьовър в творчеството на Томас Харди – една силно емоционална и тежка история за любов, предателство и болка, която ни среща с обаятелния, красив и вдъхновен от любов образ на Тес, символ на страдащото човечество и заедно с това на всичко добро и красиво в човешката природа. Главната героиня е определяна за един от най-приятните, силни, но и трагични образи в литературата. Персонажът на Тес е много повече критика към обществото и неговите норми, отколкото към жените и взаимоотношенията, както някои го възприемат. Харди дава на романа фаталистични нюанси, но централните въпроси на личната отговорност спрямо външните сили са неразрешими. По-важното е, че странното съчетание на страст и пасивност в образа на Тес я прави така пленителна и завладяваща. Има много мнения на критици и читатели, че романът е „от онези истории, които разбиват сърцето“. И този роман на Харди е вдъхновение за театрални постановки, опера, филми и мини-сериали.
"... смисълът на живота се крие не във външните изменения, а във вътрешните преживявания" (из „Тес от рода д'Ърбървил“)
Вирджиния Улф, романистка, феминистка и автор на разкази, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през 20 век, отбеляза трайната сила на Харди като писател: „По някакъв начин това не е просто препис на живота в определено време и място, което Харди ни е дал. Това е видение за света и човешката съдба, разкриващо се от могъщо въображение, дълбок и поетичен гений, нежна и хуманна душа.“

Песимизмът, накратко, е да играеш на сигурно. Това е игра, която не можеш да изгубиш – можеш само да спечелиш. Това е единственият начин да гледаш на живота и никога да не си разочарован.


Харди заболява от плеврит през декември 1927 г. и умира на 11 януари 1928 г., диктувайки на жена си последната си поема. В годината на смъртта му г-жа Харди публикува "Ранния живот на Томас Харди", 1841-1891 г., съставен предимно от съвременни бележки, писма, дневници и биографични записки.

„Далече от безумната тълпа“ – превод: Красимир Желязков
„Тес от рода Д’Ърбървил“ – превод: В. Измирлиев, Л. Велинов
Виж още статии за:   Личности · Изкуството ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Джек Лондон – “Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти"
· Клинт Истууд в някои от най-забележителните му филми
· Юрума – магьосникът с пиано
· Ане Франк: "Всеки таи вътре в себе си добри новини."
· Ярослав Вешин - чешкият художник, който обикна България
· Джейн Остин – “Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето”
Виж още статии за:   Личности · Изкуството ·
Четвъртък
20
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"Даряването е най- добрата комуникация"
Когато наближи Коледа и сърцето се смири, Когато очите се затворят, за да не пречат душата да види, Когато...
Да си спомним: Майчина сълза - Ангел Каралийчев
Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата...
Тангото в киното - 6 велики кино сцени
Тангото е в корена на самия живот. То съдържа най-красивите страни от него - любов и страст, но и най-опасните...
Създадени за любов
Какво е честта пред любовта на една жена? Какво е дългът пред докосването на новородения син в ръцете...
Бъди себе си! Тези, които имат нещо против...
Бъди себе си! Тези, които имат нещо против, не са важни. А тези, които са важни, нямат нищо про...
1 юни - Ден на детето
Съществува специален ден за почти всички от нас: празнуваме Международен ден на майката и жената, Ден...
Край на играта ни "Пролет с Hera.bg"
Привет, приятели! С най- голямо удоволствие обявяваме победителите и слагаме край на нашия пролетен конкурс,...
Жените и ориентирането ни в пространството
Губите се в непознати градове, трудно се ориентирате по карта, не можете да намерите колата си в големите...
"Бог да благослови Коледа!"
Веднъж, отдавна — и то на Бъдни вечер, измежду всички други благочестиви дни на годината, — старият Скрудж...
11 ноември - Св. Мина
Днес отбелязваме Св. Мина Котуански. Може би не е от „големите” светии, но е сред най- почитаните. Негови...
Щастието се усмихва на този, който...
Щастието се усмихва на този, който умее да се смее, когато то все още липсва....
На тази дата: 8 май - Ден на Червения кръст и на Червения полумесец
През 1863 г. в Женева се провежда заседание на частен комитет, учреден от Анри Дюнан (роден на 8 май...
Петко Рачов Славейков - Възрожденец, патриот и...кулинар
Петко Рачов Славейков е един от най-важните културни деятели в епохата на Възраждането и след Освобождението...
Бъди благодарен за малкото, за да видиш голямото
Бъди благодарен за малкото, за да видиш голямото....
Нудизъм и натуризъм
Лятото е в разгара си, плажовете са пълни, голотата в различни степени е посевместна. И ако голите от...
3 иновации за по-удобен живот
Бъдещето е на една ръка разстояние. Но за изобретатели, за дизайнери и за практичните хора на науката...
Ако искаш да водиш оркестъра, трябва да застанеш с гръб към тълпата
Ако искаш да водиш оркестъра, трябва да застанеш с гръб към тълпата....
Никъде не ни учат как да живеем, но със сигурност умираме, когато спрем да се учим
Никъде не ни учат как да живеем, но със сигурност умираме, когато спрем да се учим. ...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III
Събуждам се както обикновено и в града - 6:30ч. Чувам, че в двора денят отдавна е минал своето начало....
Аладжа манастир - част II
Пристъпвам по коридора. Стигам до мястото, където някога е била кухнята с трапезарията. Веднага в ляво...
Петър Димков - българският народен лечител
Бъдете весели, бодри и с ведри мисли, за да живеете в радост и щастие. Петър Димков е най-известното...
Любимите кулинарни филми на Hera.bg
Хубавите кулинарни филми са нещо повече от кино, което разказва за готвачи, храна или ресторанти. То...
15 незабравими цитата от Блага Димитрова
Заслужава си да пропътуваш от единия край на небето, чак до другия, за да срещнеш усмивката. Не вървете...
Любовните филми с танци на всички времена
Най-добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
До Италия и назад - III част
Градът си плаче за обикаляне – по големите, по малките, тесни улички, които не е ясно накъде ще те изведат....
Какво да посетим в Европа през 2017?
Мобилното приложение Vouchercloud публикува много любопитна карта, на която може да се видят най-високо...
Слабите отмъщават, силните прощават, щастливите забравят.
Слабите отмъщават, силните прощават, щастливите забравят....
Малък град в неделна утрин
Денят е чуден, слънце свети. Камбаните сънуват Бог. Градът мирише на котлети и мъничко на зелев сок. В...
5 страхотни коледни плейлисти
За повече настроение в празничния сезон ви предлагаме няколко плейлисти с коледни песни в различни стилове....
Да предизвикаш късмета си
"Роди ме, мамо, с късмет, пa ме хвърли на смет!" – тази поговорка ми изниква в съзнанието всеки път,...
На тази дата: Спомняме си Павел Матев
Ти отмина. Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима... Твойта сянка над младата...
Посткросинг или "Мило непознато другарче..."
„Мило непознато другарче....“ С тези думи са започвали писмата на моите родители към непознатите другарчета...
Истинската сила е в нежното сърце
Да имаш нежно сърце в жесток свят не е слабост, сила е....
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим....
Есен в Странджа - I
Ето, че мечтата ми се осъществи – да видя Странджа във всичките й цветове. Жълто, кафяво, оранжево, тук-там...
Коледни пости - Ден 7:
Гювечът влиза в употреба. Да постят ли децата?
Днес закръгляме първата седмица от Коледния пост – седмицата на строг пост. Вече започвам да мечтая за...
Дългата ми, страстна афера с книгите
С книгите и четенето имам дълга и сложна връзка. Всъщност, по-дълга и по-сложна, отколкото с всеки мъж....
Художникът, влюбен в българката
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 29 септември 1960) е най-самобитният ни художник и...
2018 - годината на Жълтото земно куче
Новата година по китайския календар започва на 16 февруари и ще продължи до 4 февруари 2019 и ще бъде...
Клара Бартън - основателката на Американския червен кръст
Клариса „Клара” Харлоу Бартън посвещава живота си на хуманитарна дейност за благополучието на другите....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook