Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Томас Харди – „Понякога импулсът е много по-силен от преценката ни“



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Нищо не е толкова странно, че да не се е случвало никога.


Томас Харди е английски автор, поет и романист на натуралистическото движение, въпреки че в няколко стихотворения той показва елементи от предишните романтични и просветни периоди на литературата, като например неговото очарование от свръхестественото. Той се определя предимно за поет и първоначално създава романи главно за финансова печалба. Харди е може би най-известен със силните си визуални романи, занимаващи се с неумолимостта на човешката съдба, на фона на провинциални райони, представяйки герои, борещи се срещу страсти, обстоятелства и душевни вълнения. Сред най-известните му творби са „Под раззелененото дърво“ (1872), „Две сини очи" (1873), „Далече от безумната тълпа“ (1874), „Кметът на Кастърбридж“ (1886), „Тес от рода д'Ърбървил“ (1891) и др.

Колко неочаквани са атаките на съдбата


Авторът е роден на 2 юни 1840 г. в Хайър Бокхамптън (енория Стинсфорд, Дорсет), където създава повечето от романите си, вдъхновен от югозападна Англия. Баща му е каменоделец и местен строител, а майка му добре образована и будна жена, която го подготвя сама преди той да постъпи в първото си училище в Бокхамптън на осемгодишна възраст. По-късно Харди се обучава като архитект в Дорчестър, преди да се премести в Лондон през 1862 г. - там се записва като студент в King's College London. Печели награди от Кралския институт на британските архитекти и Архитектурната асоциация. Той се присъединява към практиката на Артър Бломфийлд като асистент архитект през април 1862 г. В този период Харди пише предимно в свободното си време и така до успеха на романа „Далече от безумната тълпа“ (1874).

Щастието е кратък епизод в общата драма и болка.


През 1870 г., докато е на архитектурна мисия за възстановяване на енорийската църква в Корнуол, Харди среща и се влюбва в Ема Гифорд – двамата сключват брак през есента на 1874 г. През 1885 г. Томас и съпругата му се преместват в Макс Гейт - къща, проектирана от Харди и построена от брат му. Макар че по-късно двамата се отчуждават един от друг, последвалата смърт на Ема през 1912 г. има сериозен травматичен ефект върху Томас. След смъртта ѝ той предприема пътуване до Корнуол, за да посети всички места, свързани с първите им срещи и ухажване. Неговите стихове в периода 1912-13 г. са отражение на нейната смърт. През 1914 г. Харди се жени повторно за секретарката си Флоренция Емили Дъглал. Въпреки новия съюз, съзнанието му продължава да е заето със смъртта на първата му жена и пишейки поезия, Харди се опитва да преодолее загубата ѝ.

Романът изразява впечатление, а не аргумент.


До края на XIX век той печели международна репутация и широк кръг литературни приятели. През 1910 г. Харди е назначен за член на Ордена за заслуги и за първи път е номиниран за Нобелова награда за литература (има втора номинация 11 години по-късно).
Считан за викториански реалист, Харди изследва социалните ограничения върху живота на живеещите във викторианска Англия и критикува тези вярвания - особено свързаните с брака, образованието и религията, които ограничават живота на хората и причиняват нещастие. Съдбата или шансът е друга важна тема в творчеството му. Героите на Харди често се сблъскват с кръстопът, който предлага алтернативни физически дестинации, но който също е символ на една точка на възможност и преход.

По-добре да имаш ограничен избор, отколкото никакъв.


„Далече от безумната тълпа“ (1874) е определян за най-популярния роман на Томас Харди, донесъл му огромна слава. Книгата представя историята на гордата красавица Батшеба Евърдийн, която копнее да гради самостоятелно живота си. Нейното присъствие разбужда страстите в трима от местните жители: джентълмен на име Болдуд, войник-съблазнител Трой и фермера Габриел Оук. Всеки от тях желае да я спечели и направи своя съпруга, а съперничеството помежду им предизвиква напрежение и страсти в традиционното и на пръв поглед идилично провинциално общество. Линията на историята е толкова силна, колкото и сюжетът, а философските гледни точки на автора за опустошителния ефект на индустриалната революция върху селското стопанство и живота на всички участници, се споделят с читателя. Романът повдига моралния въпрос за това, какво е добър живот и каква е наградата за него. Има радиопиеси и няколко екранизации по книгата: първият филм е от 1915 г., а през 2015 г. се появява и най-новата версия на режисьора Томас Винтерберг.

Много рядко насладата от бленуваното компенсира мъките на безсънието. (из „Далече от безумната тълпа“)




„Тес от рода д'Ърбървил“ (1891) е романът шедьовър в творчеството на Томас Харди – една силно емоционална и тежка история за любов, предателство и болка, която ни среща с обаятелния, красив и вдъхновен от любов образ на Тес, символ на страдащото човечество и заедно с това на всичко добро и красиво в човешката природа. Главната героиня е определяна за един от най-приятните, силни, но и трагични образи в литературата. Персонажът на Тес е много повече критика към обществото и неговите норми, отколкото към жените и взаимоотношенията, както някои го възприемат. Харди дава на романа фаталистични нюанси, но централните въпроси на личната отговорност спрямо външните сили са неразрешими. По-важното е, че странното съчетание на страст и пасивност в образа на Тес я прави така пленителна и завладяваща. Има много мнения на критици и читатели, че романът е „от онези истории, които разбиват сърцето“. И този роман на Харди е вдъхновение за театрални постановки, опера, филми и мини-сериали.
"... смисълът на живота се крие не във външните изменения, а във вътрешните преживявания" (из „Тес от рода д'Ърбървил“)
Вирджиния Улф, романистка, феминистка и автор на разкази, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през 20 век, отбеляза трайната сила на Харди като писател: „По някакъв начин това не е просто препис на живота в определено време и място, което Харди ни е дал. Това е видение за света и човешката съдба, разкриващо се от могъщо въображение, дълбок и поетичен гений, нежна и хуманна душа.“

Песимизмът, накратко, е да играеш на сигурно. Това е игра, която не можеш да изгубиш – можеш само да спечелиш. Това е единственият начин да гледаш на живота и никога да не си разочарован.


Харди заболява от плеврит през декември 1927 г. и умира на 11 януари 1928 г., диктувайки на жена си последната си поема. В годината на смъртта му г-жа Харди публикува "Ранния живот на Томас Харди", 1841-1891 г., съставен предимно от съвременни бележки, писма, дневници и биографични записки.

„Далече от безумната тълпа“ – превод: Красимир Желязков
„Тес от рода Д’Ърбървил“ – превод: В. Измирлиев, Л. Велинов
Виж още статии за:   Личности · Изкуството ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 30 септември - Международен ден на преводача
· Ленард Коен – “Не трябва да се противопоставяте на чудото”
· На тази дата: Роден е "бащата" на Фердо Мравката
· Хосе Ортега и Гасет: "Истинската любов е само опит да се разменят две самоти."
· Фридрих Ницше: "Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен."
· Хана Аренд: "Подготвяй се за най-лошото, очаквай най-доброто, приемай което дойде"
Виж още статии за:   Личности · Изкуството ·
Неделя
20
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Морета от лалета
Навън вече се усеща пролетта. Изтърсваме от себе си снега и зимата и сме жадни за слънчеви лъчи и грейнали...
Тази вечер си простих
“Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна
Днес има всичко, ми казва баба Мария, а аз като бях дете нищо нямаше. Мама ме изпращаше, минавахме полу...
“Даже най-тъжните неща престават да бъдат тъжни, ако се отнасяме към тях правилно.”
“Никога не можеш да бъдеш съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много”. “Странно...
13 февруари - Световен ден на радиото
На 13 февруари през 1946 година е създадено Радиото на ООН, затова датата е приета за отбелязване на...
"Косачи" - Елин Пелин
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и...
Калиграфията - поглед към красивото, поглед към себе си
Попадали ли сте някога на актовете за раждане на вашите прародители от началото на миналия век например?...
Кратуните - незалязващ чар и практичност за бита
Наскоро ни подариха малки кратунки и децата ме попитаха стават ли за ядене, служат ли за нещо. Започнах...
Сянката на вятъра - Блага Димитрова
Ако някой понякога, поне веднъж ме е обичал заради тъгата - необяснима, неоснователна, кукувича...
Фойерверките – зрелищен спектакъл
Какво е посрещането на Новата година без фойерверките – трудно е да си го представим. Като прибавим всички...
Чиклит романите – защо ги харесваме
Терминът чиклит идва от английското „chick”, което се употребява със значение мацка и съкращението ”lit”...
3 ноември - Ден на българския художник
Денят на българския художник се отбелязва от 1993 г. по инициатива на Сдружението за възраждане на Софийското...
Неповторимата Прага
„Прага – майка на градовете” – този надпис може да видите на много места в Чешката столица. Това съвсем...
Няма случайности. Станало е с причина и тя е възникнала, за да сложи нещата в ред
Няма случайности. Станало е с причина и тя е възникнала, за да сложи нещата в ред....
Вдъхновение в понеделник: Щастлив ли си?
Винаги избирай Щастието. Успешна седмица!...
"Пролет с Hera.bg"
В Hera.bg започва новo предизвикателство. Отново ще творим и готвим заедно, отново читателите ще имат...
И пристигна пъстроцветна есента....
...нещо като последната любов. Тази любов е най-силната, но идва едва когато десетки други вече са отнесли...
Само грешилият може да стане мъдър
Само слабият може да стане силен, само предпазливият може да стане безстрашен, само грешилият може да...
Когато някой те лъже
Много е тъжно, когато някой те лъже. Първоначално се ядосваш и реагираш остро, защото смяташ, че е срещу...
Образованието не е пълненето на ведро, а запалването на огън
Образованието не е пълненето на ведро, а запалването на огън. ...
Първият български статистически сборник е със свободен достъп на страницата на НСИ
За началото на българската най-нова история (т.е. след Освобождението) фактологичната информация е оскъдна....
Слънчогледът – верният спътник на слънцето
Обичам да пътувам през ранното лято. Дните все още не са толкова горещи, а окото ми се наслаждава на...
Дневният режим на известни писатели
Джейн Остин, Виктор Юго, Стивън Кинг, Харуки Мураками, Симон дьо Бовоар, Марк Твен, Франц Кафка са велики...
Колко му трябва на човек, за да поминува като човек?
- Колко му тряба на човек, за да поминува като човек? Имане голямо? Няма да го отнесе...Човекът е гост...
На тази дата: Роден е Ивайло Петров
"Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет...
Трубадурите и култът към дамата на сърцето
Някога, в тъмните дебри на Средните векове, когато всички естествени пориви на сърцето били задушавани...
"Виктория" на Майя Виткова е личен, откровен и красив филм
Не мога да мисля за „Виктория” като за поредния нов български филм. Няма да го сравнявам нито носталгично...
Малка безплатна библиотека
Началото на движението „Малки безплатни библиотеки” е положено през 2009 г. от Тод Бол, Хъдзън, Уисконсин,...
Често истината е в тишината - Омар Хаям
Ако искаш да разбереш човека, не слушай какво той говори. Престори се на дъжд или сняг и послушай,...
Исабел Алиенде – „Човек отива там, където го тегли сърцето“
Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни. Исабел...
4 май - Международен ден на пожарникаря, коминочистача и металурга
На 4-ти май се отбелязва професионалния празник на всички металурзи, пожарникари и коминочистачи. Покровител...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III
Събуждам се както обикновено и в града - 6:30ч. Чувам, че в двора денят отдавна е минал своето начало....
1 октомври - почитаме св. Йоан Кукузел
Св. Йоан Кукузел, наричан още Ангелогласния, е приет у нас за покровител на певците, музикантите и всички,...
Усмивката е най-малкото добро
Усмивката е най-малкото добро. После всичко е по-лесно....
Ебру - нестандартно изкуство за рисуване върху вода
Ебру е вековна традиция, предавана от поколение на поколение, която улавя момента, в който рисуващият...
Пристрастени ли сте към четенето - 20 отговора "да"
1. Когато сте потънали в роман, постоянно си обещавате: „Тази глава е последна за днес”, но после само...
На тази дата: Човекът стъпва на Луната
„Малка стъпка за човека - голям скок за човечеството!.” 20 юли 1969 г. - това е датата, която остава...
Магията на българското хоро
"Последвай стъпките на българските народни хорá" е уникална изложба на открито, която всеки може...
Интервю с италиански полъх: Радостин Кирязов
Радо е пълен с идеи и амбиции, роден във Варна преди 37 години, влюбен в италианската кухня и култура....
Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
Не съм сигурна, че ни е дадено да разпознаем отровните хора веднага, когато ги срещнем. Те се появяват...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook