Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Никой не иска да играе с мен"



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
От съвсем малки учим децата си, че социализацията е добра за тях. Да търсят приятели, да се запознават с нови другарчета на площадката, да споделят играчки, да решават конфликти - репетиция за бъдещия им живот в социума. Рядко обаче предлагаме алтернативи и решения, когато има криза в общуването - детето няма приятели (понякога не смее да ни признае), не желае да се сприятелява или бива изключено от мини социума - детската площадка, градината.

Както внушаваме на детето, че е добре да е сред приятели и да бъде общително, трябва да му внушаваме, че е напълно наред, ако не желае. Децата трябва да свикват с негативните емоции, да ги приемат и да умеят да са сами, да скучаят. Това е много важно за самочувствието му, когато настъпят тези кризи. Защото те рано или късно ще дойдат. И колото по-рано, толкова по-добре. Защото в училището няма да сме до тях да ги утешаваме, нали? Но ако такова нещо се случи преди училищната възраст - всичко е в нашите ръце.

Напълно е нормално детето да е по-интровертно, да има флегматичен темперамент, да не желае да е център на внимание - приемете го и действайте според това, а не според своите представи как трябва да бъде.

Напълно е нормално детето да изпитва гняв към децата, които го отхвърлят, да е натъжено, да му се плаче и да се самосъжалява. Дайте му право да изпитва тези чувства и заедно ги преодолейте, за да изработите механизъм как да се справя само.

Напълно е нормално също вас да ви дразни това, че детето ви е отхвърляно. Това е част от родителското его, което всеки притежава, и е много удачен момент и вие да си помислите защо се чувствате така. Дали не го свързвате с вашето детство.

Когато сте приели (а в последния случай - и отработили) тези нормални чувства, ще ви обземе спокойствие, гарантирам, и ролята на родител ще дойде естествено. Вие сте тези, които ще помогнат на детето да се справи, ще му предложите утеха, алтернативи, ще канализирате емоцията му. Тоеа е част от родителството и може да се справите.


Какво да правим, когато детето е отхвърлено от другите деца:

Утешете дете с прегръдка. Няма значение къде се намирате. Седнете, клекнете, ако трябва, на тротоара до него, и го прегърнете. Децата затова го споделят - за да се почувстват сигурни и обичани. Ако не получат очакваната реакция, просто ще спрат да ви споделят и това ще стане модел.

Приемете ситуацията с цялата сериозност на света, без да преувеличавате и драматизирате. Изслушайте внимателно и задайте въпроси, за да е ясна цялата картинка. Без това да проличава съмнение в думите, без да отсъждате кой крив, кой прав. Опитвате се да разберете какво е станало.

Размишлявайте заедно защо се е стигнало до отхвърляне - кой какво е казал/направил, другият защо така е отговорил/реагирал. Помогнете на детето да проследи логиката на събитията. Например: Непознати деца играят на нещо заедно, вашето дете се е приближило и е предложило друга игра. Те не се съгласяват и продължават без повече да му обръщат внимание. Често децата реагират агресивно и може да ударят някое от другите деца или да се опитат да провалят играта им.

Предложете алтернатива за този или евентуален сходен случай - нормално е децата да отхвърлят непознато дете в хода на течаща игра. Вариант за вашето би било да попита на какво играят и дали може и то да се присъедини. Ако го включат и играта им омръзне, може тогава то да предложи своята идея. Ако не го включат, да се отдалечи и да предложи на други деца своята игра, може да намери своя банда за игра. А може да се занимава с нещо свое, дайте тук идеи, за да не блокира, като приеме за нормално, че тези деца в момента на тази площадка не искат да играят с него, но това не са всички деца и това не е винаги, когато детето е на площадката.

Емпатията е ключово умение и благодарение на нея детето опознава и своите емоции. Като помагаме на детето да види от чуждата гледна точка, ние не му предлагаме да се примирява, да се насилва да е такова, каквото не е, само и само да се хареса, но да разбира защо нещо се случва така или иначе. Както възрастните, така и децата често реагират негативно, агресивно, отхвърлящо заради свои си страхове и травми. Те нямат нищо общо с нас и не бива да ги приемаме лично.

Неутрализирайте самосъжалението, което често се появява в такива моменти. Децата често казват: "Никой не иска да играе с мен, защото съм тъп, скучен. Другите са по-интересни, моите игри са тъпи. Аз съм грозна/нямам хубави играчки". Говорете на детето, че понякога това няма нищо общо с него самото, че то има свои достойнства, че то е интересно и има какво да предложи като идеи за игра. Дайте му примери за успешни заигравания на площадката или в градината, когато е било похвалено. Една провалена игра не бива да води до кардинални изводи и без да се напомпва излишно самочувствието му, както и без да се влиза в самосъжалителния му тон, може да бъде убедено в това.

Ако става дума за целенасочено изолиране от определена групичка и особено ако това става под надзор на учител, наложително е да поговорите с него и да се потърси диалог с родителите на тези деца. Тормозът рядко започва толкова рано, но се случва група деца да нарочат друго и да се държат наистина зле с него. Това никога не бива да остава без реакция от наша страна.



Какво не бива да правим:

Да омаловажаваме ситуацията, особено пък ако се повтаря. Понякога преувеличават, понякога търсят просто внимание, понякога откровено лъжат, понякога отказват да търсят грешката в себе си, но това е съвсем нормално и с времето се учим да разпознаваме кога са искрени и кога - не. Във всеки случай, когато детето е видимо разстроено, трябва да го утешим и следвайки горните идеи, можем да открием истинската причина. Но в никакъв случай, ако детето каже "Никой не иска да играе с мен, нямам приятели", не можем да подминем.

Да реагираме гневно и твърде емоционално. Нито да се ядосваме на своето дете, нито на другите, нито да обвиняваме или да нападаме. Нито да изискваме то да се върне в неудобната ситуация от някакъв криворазбран стремеж да му дадем житейски урок. Разумно и чрез говорене, отдалечаване, ако трябва, от ситуацията, но спокойно и разумно трябва да е всичко.

Да се разправяме с децата и да им търсим сметка защо са изключили детето ни. Аз лично никога не говоря на чуждо дете в отсъствие на родител, освен ако не е някаква сериозна и застрашаваща ситуация. Дeцата трябва да се оправят сами помежду си, с техния ресурс и емоции, на техния език. Не можем да предпазим детето си и не бива да реагираме вместо него, правим му само лоша услуга. Можем само да бъдем негов пристан и утеха, негов коректив и авторитет, но не като рушим неговия и отнемайки му възможността да получи своя урок само.

Децата отрано трябва да разберат, че това се случва в живота, че невинаги ще бъдат харесвани и популярни, че винаги ще срещат хора, които ще ги отхвърлят, и вероятно, съзнателно или не, те също ще изолират хора, които копнеят да са в компанията им. Но да се каже единствено "Такъв е животът" не е роля, която изчерпва нашата реакция като родители. Да, животът е такъв, но ние трябва да ги научим как да се справят. Не от нашата гледна точка и нашия опит - независимо дали имаме много приятели и сме популярни, или сме затворени и интровертни, а според техния темперамент, както те ни подсказват за приемливо. Нашият опит не бива да бъде натрапван, но от него извира нашия авторитет и той е опорната ни точка за всичко. Трябва обаче да си даваме сметка и да бъдем отворени към тях, към тяхното време.
Виж още статии за:   Нашите деца · Възпитанието на децата ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Предизвикателствата пред момчетата днес
· Заветът на д-р Франсоаз Долто
· Исторически снимки, в които кърменето на открито е напълно нормално
· Кои са най-популярните имена за новородени през 2018 г. в България
· Идеи за нематериални подаръци за децата
· Помощ, деца, къде ми е коледното настроение?
Виж още статии за:   Нашите деца · Възпитанието на децата ·
Понеделник
21
Януари 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Най-полезният сладолед
В жарките горещи дни сладоледът ни дава свежест и наслада. Но всяка жена, поне малко загрижена за линията...
Новогодишните желания – техника на изпълнение
Сред всички народи има поверие, че в навечерието на Новата година небесата се отварят и изречените желанията...
Първото впечатление
Първото впечатление, което ще оставиш в хората е като гилотина. Те просто отсичат – да, харесва ми или...
Деца пред компютъра
Компютри, игрови конзоли и прочие електронни джаджи – често децата ни искат и получават такива подаръци,...
Увеличена трета сливица при децата
Проблемът с увеличената т.нар. трета сливица е много разпространен и един от най- честите поводи консултация...
Съвети за поведение при тежки зимни условия
Зимните условия не трябва да се подценяват, затова от Българския червен кръст разпространиха някои полезни...
Оптималното тегло при децата и ролята на родителите - I
За здравословното тегло при децата и неговото поддържане се говори и пише много. Всеки знае за необходимостта...
Бебето играе – кои са подходящите играчки? - II
Бебето от 3-6 месеца е съвсем различно. Можем да кажем, че на третия месец, то сякаш отново се ражда...
Когато сексът е източник на тревога
Когато става дума за секс, ние жените винаги сме много по-емоционални. За нас сексът е изява на чувства,...
Майките и техните вини
За съжаление множественото число в заглавието не е грешка. Те са толкова много – не му отделям достатъчно...
Коктейл от приятели - I
Той отново ще работи до късно. Бялата риба с бадемов сос, която приготвях през последните 3 часа, така...
Тайните на ранното закаляване - II
За обличането и закаляването. Много родители се чудят, независимо колко е голямо детето, с какво да го...
За първите крачки – Прощъпулник
Прощъпулникът е един от любимите празници за всяко семейство с малко дете. Прави се в чест на прохождането...
Преди да имаме дете, да поговорим по тези въпроси
Когато решим, че е моментът да имаме дете, ни обзема опияняващ ентусиазъм - "ето, решихме се, стигнахме...
Секс на раздяла - да или не?
Всяка любовна раздяла е различна и не може да се даде универсална рецепта нито как да протече, нито как...
Модерният татко
Преди години, когато ние бяхме деца, гледката на баща, бутащ бебешка количка, беше такава рядкост, че...
Нашите възрастни родители имат нужда от нас
Когато наближим средната възраст, в повечето случаи имаме подрастващи деца и застаряващи родители. Фокусът...
Мисия "Сам вкъщи"
Като малка бях много страхлива. Помня, че бях втори клас, когато майка ми ме беше оставила за десет минути...
Послание на името
Името ми значи гора, лес. В римската митология Рея Силвия е богиня на гората майка, на митичните основатели...
Емоционална подкрепа
При всяка емоционална криза на моя приятелка ми се иска да имах диплома от Харвард по психология. Само...
Какво означава да бъдем успешни?
Успехът за всеки представлява нещо различно и индивидуално, но повечето хора са съгласни с тезата, че...
Може ли микро изневярата да е полезна за връзката ни?
Днешните времена позволяват на двама да са изключително свързани - по всяко време и по всякакъв начин....
Защо сме толкова груби с децата си?
Наскоро станах свидетел на една сцена, в която един баща беше много груб сутринта, докато оставяше дъщеря...
Ода за рутината
Всекидневието убива любовта. Или поне така твърдят женската литература, съседката, която често повтаря,...
Комплиментът
Неотдавна бях на една публична лекция, където всеки от участниците трябваше да се обърне към човека до...
Проговарянето - когато бебето започва да общува с думи
Едва ли има майка, която да не чака с трепет първите думички на детето си. При едни това става съвсем...
Плюшкинизация. Любов към спомена
"Но какъв е смисълът да разтревожваме праха по чашата със розови листа, не зная." * ...
Ох, боли!
Дълго чакаме първата крачка на детето си. Мечтаем как то ще проходи и ще се затича към нас разтворило...
Стига с това послушание!
"Ако слушаш, ще има награда", "Толкова те обичам, ти си най-послушното дете". Едва ли някой не е произнасял...
Ухажването - игра на инстинкти
Ако възрастните имаха любима игра, то със сигурност тя би била ухажването. Това е онзи момент на преследване...
Чарът на мъжете с брада
Замисляли ли сте се някога за мъжките бради – нещо уж толкова естествено, но едновременно с това обект...
Светът на силно чувствителните хора
„Тези, които танцуват, са смятани за луди от онези, които не чуват музиката" - Ницше Има много хора,...
Стеснителността – порок или добродетел
При определени обстоятелства, всеки може да изпита стеснителност. На едни от нас това се случва рядко,...
Ну, заец, погоди! - II част
Андрологично заболяване Някое заболяване, например хроничният везикулит, може също да бъде причина за...
Привързаното родителство - следвай родителския си инстинкт
Както много актуални тенденции в днешно време, привързаното родителство е уж нещо ново, но всъщност е...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook