Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Скромността, за която често забравяме



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Скромността е едно от онези сложни качества, които мнозина не разбират. Не малка част от днешните млади хора твърдят, че тя е за тези, които не притежават други качества. Други все още се опитват да я наложат като добродетел, но по някакъв техен си изкривен начин. В интерес на истината, тя може да има много фалшиви лица, в които често да се припознаваме. Как да отличим истински скромният човек и защо трябва да притежаваме поне малко от това качество? Без да го разглеждаме единствено като смирение и дори срамежливост, можем да кажем, че за него се изисква не малка доза мъдрост и твърде голяма доза самоувереност.

Най-общо казано скромността може да се опише:

Не изтъкваме без причина и контекст предимствата си
Не омаловажаваме чуждите постижения и не ги сравняваме с нашите

Какво друго знаем за нея?

Скромността е невъзможна без смирение
Тя няма нищо общо със самонадеяността
Изразява се най-вече в това, да не вярваш, че си по-добър от всеки друг

Коя е привидната скромност? Как да я различим?

Позната ли ви е следната ситуация- с нова прическа сте, всички в офиса ви забелязват, правят ви комплименти, а вие с най-голямата си „скромност“, вместо да благодарите и споделите радостта си от промяната, започвате да говорите за недостатъците си. Дали не си просите още комплименти? Или наистина се чувствате притеснени? Понякога именно зад собственото изтъкване на кусурите ни, стои не малко самочувствие и почти никаква скромност. Обикновено няма как да излъжем околните- самочувствието винаги си личи, пък било то и скрито зад думи, несъответстващи на ситуацията.

Сходна ситуация- повишават те в службата, а ти започваш непрестанни коментари за това колко са нараснали отговорностите и ангажиментите ти. Правиш го с цел да изглеждаш скромен или да не ти завиждат? Не постигаш нито едно от двете, защото колегите ти са наясно колко си се борил за тази позиция и защото завистта не можеш да си я спестиш с каквото и да е поведение.

Някои го правят от неудобство, а други, опитвайки се да изглеждат такива, каквито не са. Истината е тази- един действително успешен човек МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА НЕ Е ИЗЛИШНО СКРОМЕН. Това далеч не означава, че му е позволено да се хвали и да изтъква качествата си под път и над път. Когато, обаче тези качества са видими за околните и той бива хвален заради тях, не е необходимо да отхвърля признанието. „Благодаря, постарах се“ винаги е далеч по-добър отговор, отколкото някой, с който се опитваме да се омаловажим. Фалшивата скромност понякога е дори по-неприятна от безграничното самочувствие.

Не е препоръчително да скромничиш, когато всички останали забелязват успеха ти. Опитвайки се да го премълчиш и прикриеш, можеш да изглеждаш още по-дразнещ за околните- дистанциран и надменен. Лично на мен ми се е случвало да премълча свой успех и след това поведението ми да бъде тълкувано като нежелание за комуникация с другите, един вид „вирнат нос“. Скромността понякога е способна да ни накара да изглеждаме като самохвалковци, без дори да сме си отворили устата, за да споделим успеха си. Затова е добре да внимаваме с нея- в какви дози, кога и как я употребяваме. Освен това, тя не е нещо, което трябва да нагласиш в себе си. По-скоро е нещо, което не можеш да скриеш. Трудно е да накараш някого да бъде надут или скромен. Това не се учи. Не и когато вече си възрастен. Затова е хубаво да започнем да я възпитаваме у децата си още, когато са малки. Отделен въпрос е дали е толкова „търсена“ в наши дни и дали дори самите учители я ценят и възпитават у децата.

Тук ще дам един пример - една случка, която ме впечатли твърде много. Една от учителките в училището на дъщеря ми (която не й преподава, но я познава) веднъж я поздрави след часовете и и каза, че има много красива диадема. Детето ми не бих казала, че е от срамежливите, но в ситуацията само се усмихна. Пролича си, че и стана някак неудобно. Точно тогава отсрещният отговор беше „ти не можеш ли да говориш? Какъв е този срам?“ По принцип имам доста отворено и общително дете, което смятам, че беше нормално да реагира така спрямо възрастен и то учител. Не смятам обаче, че възрастният избра правилните думи. Защото понякога една усмивка е достатъчна. Не е необходимо да обясняваш откъде са ти купили диадемата или къде си си правил новата прическа. Колкото по-семпло реагираме на комплимент, толкова повече показваме, че това ни радва, но не ни кара да се чувстваме нещо повече от другите. В наши дни твърде много се възхваляват пробивните (доста често просто по-нахални) хора, които знаят как да изтъкнат себе си и предимствата си. Дали обаче така не губим разбиранията си за скромност? Дали в опити да бъдем нещо повече, не ставаме нещо по-малко чисто морално? Защото на първо място, по-важното е какви хора сме, а не какво работим и колко езика знаем.

За себе си трябва да говорим скромно, а за другите с почит. И няма нищо лошо в това да признаем, че не знаем нещо. Или че водим скромен живот. Защото друго е важно, за да бъдем човеци. Често асоциират скромността с будизма, който ни напомня защо е важно да имаме благородно сърце и да се разграничаваме от материалните неща.


Най-общо казано, за да поддържаме скромността, трябва да:

Умеем да разпознаваме своите грешки и да ги поправяме. Така еволюираме - ставаме по-добри не само за себе си, а и за околните.
Да се научим да ценим най-важното в живота - любовта, приятелството, грижата
Да не помисляме и за миг, че сме по-важни от когото и да било другиго. Всеки има своето място под слънцето.
Да се опитваме да разбираме повече околните, да ни е грижа за тях, да не питаме от формалност „как си“ - това ще ни прави нас самите по-удовлетворени и спокойни
Да възпитаваме същите ценности у децата си - да ги учим да се гордеят със себе си, но тази гордост да не им позволява да пренебрегват другите. Уважението към всеки един човек, като към равен е в основата на скромността.
Виж още статии за:   Здрав дух · Общуване · Личността · Приятелството ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Изборите в живота ни като възможност за израстване
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· Даването и получаването като големи житейски уроци
· Въображаемите ни врагове
· От къде идва чувството на несигурност?
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· За обидата и обидчивостта
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Доколко (не) можем да снижаваме очакванията си?
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Нунчи – корейската концепция за щастие и успех
Виж още статии за:   Здрав дух · Общуване · Личността · Приятелството ·
Понеделник
25
Май 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Детето и правото му на избор
Животът често ни поставя в ситуации, когато е необходимо да направим избор. Качеството - да можеш да...
Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме
Ние жените сме царе на промяната, когато всъщност искаме бягство от реалността. Случи ли ни се нещо по-разтърсващо,...
УЧИТЕЛИ БГ – бързият и лесен начин да осигуриш най-доброто образование на детето си
Да имаш ученик днес е истинско предизвикателство. Родителите се сблъскват с различни трудности, с които...
Когато мислеше, че не те гледам
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках...
Болката от миналото, щастието в бъдещето - II
Всъщност това наистина е илюзия. Аз ли съм тази, през чийто мироглед искате да се отървете от нещастието,...
Двама на една вълна
Когато между двама души съществува много силна емоционална връзка, те развиват помежду си нещо като...
Рамки за примамки
Прочетох някъде, че една дама пиела коняк само у дома си. Обичала много това питие, но него го пиели...
Единствената добра причина да се ожениш
Има много причини да встъпиш в брак. Повечето от тях вероятно грешни, това пише в писмото до сина си...
Готвим ли все още за цялото семейство?
Наскоро една приятелка, която от няколо месеца ходи на работа след второ майчинство, сподели на всеослушание...
"Помощ, деца във ваканция!"
Всички деца очакват зимната ваканция. С тяхното нетърпение расте и нашето недоумение какво да ги правим...
Да къпеш бебето в кофа - защо не?
Близо месец преди да родя, и аз като всяка млада и неопитна майка, бях изправена пред дилемата каква...
Изневярата като диета
Някои казват, че семейният живот е като вечеря в ресторант – доволен си от него, докато не видиш, какво...
На самообслужване
Най-хубавото нещо при самозадоволяването, е че не се налага да се обличаш специално за случая! Труман Когато...
Кога детето да тръгне на ясла - I
Ясно е, че раждането на дете е едно от най- големите сътресения в едно семейство. След първите напрегнати...
Алея на славата... в коридора
Всеки има нужда от признание, похвала и стимул, но най-вече децата. Сигурно сте виждали как очите им...
Причини, поради които децата не се справят добре в клас
Има безброй причини, заради които детето може да не се представя достатъчно добре в училище, да изпитва...
9 игри от миналото, на които да научите децата през ваканцията
Дама Играта на дама е подходяща за навън. За нея е необходим тебешир, с който да се начертае полето....
Как да вдъхновим любимия за домакинска работа
Страстта към чистотата и реда традиционно се приписва на жената. Мъжете, възпитани с идеята, че са създадени...
Житейски уроци от децата
Свикнали сме да смятаме, че детето е нещо незряло, незавършено, неготово да съществува в света, но ако...
Закуската на децата по света
След като ви показахме храната на семействата по света и какво готвят бабите по света, ред е на още една...
За критиката, критично: Как да даваме оценки - I
Свикнали сме да мислим за критиката като нещо външно, за което можем и понякога наистина трябва да си...
Житейски уроци от нашите деца
Да бъдеш родител – това не означава само да изпиташ най-голямото щастие. Децата пробуждат в нас стремежът...
Жените, мъжете и техните пари
Жените, казват, сме имали известна слабост към богати мъже. Някой може с лекота да обвини действителността...
Внимание, съблазнител!
Едва ли има жена, която поне веднъж в живота си, да не е попадала в клопката на прелъстител. Сценарият...
Къде да спи бебето нощем - при мама или в свое легло?
Къде да спи бебето? В собствено легло в общата спалня, в собствена стая, при мама? Водени от решимостта...
От къде започва извращението - II
Но да определим какво точно желаем и какво ни харесва никак не е лесно. В съвременната действителност...
Кошмарите - II
Нараняване и смърт – независимо от ужаса, който предизвикава, разкъсването на тялото ни, най-често има...
Безпричинната доброта
Преди години прочетох романа на Ъруин Шоу „Хляб по водите“ и там – знаменателното библейско послание:...
Имате ли време за децата си?
Всеки ден бързаме ли, бързаме – сутрин за работа, на обяд да се нахраним, вечер да приберем детето от...
Сиеста - да подремнем следобяд
Часът е около 13-14, очите ви се затварят, тялото ви се отпуска, просто имате крещяща нужда да си дремнете....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook