Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Скромността, за която често забравяме



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Скромността е едно от онези сложни качества, които мнозина не разбират. Не малка част от днешните млади хора твърдят, че тя е за тези, които не притежават други качества. Други все още се опитват да я наложат като добродетел, но по някакъв техен си изкривен начин. В интерес на истината, тя може да има много фалшиви лица, в които често да се припознаваме. Как да отличим истински скромният човек и защо трябва да притежаваме поне малко от това качество? Без да го разглеждаме единствено като смирение и дори срамежливост, можем да кажем, че за него се изисква не малка доза мъдрост и твърде голяма доза самоувереност.

Най-общо казано скромността може да се опише:

Не изтъкваме без причина и контекст предимствата си
Не омаловажаваме чуждите постижения и не ги сравняваме с нашите

Какво друго знаем за нея?

Скромността е невъзможна без смирение
Тя няма нищо общо със самонадеяността
Изразява се най-вече в това, да не вярваш, че си по-добър от всеки друг

Коя е привидната скромност? Как да я различим?

Позната ли ви е следната ситуация- с нова прическа сте, всички в офиса ви забелязват, правят ви комплименти, а вие с най-голямата си „скромност“, вместо да благодарите и споделите радостта си от промяната, започвате да говорите за недостатъците си. Дали не си просите още комплименти? Или наистина се чувствате притеснени? Понякога именно зад собственото изтъкване на кусурите ни, стои не малко самочувствие и почти никаква скромност. Обикновено няма как да излъжем околните- самочувствието винаги си личи, пък било то и скрито зад думи, несъответстващи на ситуацията.

Сходна ситуация- повишават те в службата, а ти започваш непрестанни коментари за това колко са нараснали отговорностите и ангажиментите ти. Правиш го с цел да изглеждаш скромен или да не ти завиждат? Не постигаш нито едно от двете, защото колегите ти са наясно колко си се борил за тази позиция и защото завистта не можеш да си я спестиш с каквото и да е поведение.

Някои го правят от неудобство, а други, опитвайки се да изглеждат такива, каквито не са. Истината е тази- един действително успешен човек МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА НЕ Е ИЗЛИШНО СКРОМЕН. Това далеч не означава, че му е позволено да се хвали и да изтъква качествата си под път и над път. Когато, обаче тези качества са видими за околните и той бива хвален заради тях, не е необходимо да отхвърля признанието. „Благодаря, постарах се“ винаги е далеч по-добър отговор, отколкото някой, с който се опитваме да се омаловажим. Фалшивата скромност понякога е дори по-неприятна от безграничното самочувствие.

Не е препоръчително да скромничиш, когато всички останали забелязват успеха ти. Опитвайки се да го премълчиш и прикриеш, можеш да изглеждаш още по-дразнещ за околните- дистанциран и надменен. Лично на мен ми се е случвало да премълча свой успех и след това поведението ми да бъде тълкувано като нежелание за комуникация с другите, един вид „вирнат нос“. Скромността понякога е способна да ни накара да изглеждаме като самохвалковци, без дори да сме си отворили устата, за да споделим успеха си. Затова е добре да внимаваме с нея- в какви дози, кога и как я употребяваме. Освен това, тя не е нещо, което трябва да нагласиш в себе си. По-скоро е нещо, което не можеш да скриеш. Трудно е да накараш някого да бъде надут или скромен. Това не се учи. Не и когато вече си възрастен. Затова е хубаво да започнем да я възпитаваме у децата си още, когато са малки. Отделен въпрос е дали е толкова „търсена“ в наши дни и дали дори самите учители я ценят и възпитават у децата.

Тук ще дам един пример - една случка, която ме впечатли твърде много. Една от учителките в училището на дъщеря ми (която не й преподава, но я познава) веднъж я поздрави след часовете и и каза, че има много красива диадема. Детето ми не бих казала, че е от срамежливите, но в ситуацията само се усмихна. Пролича си, че и стана някак неудобно. Точно тогава отсрещният отговор беше „ти не можеш ли да говориш? Какъв е този срам?“ По принцип имам доста отворено и общително дете, което смятам, че беше нормално да реагира така спрямо възрастен и то учител. Не смятам обаче, че възрастният избра правилните думи. Защото понякога една усмивка е достатъчна. Не е необходимо да обясняваш откъде са ти купили диадемата или къде си си правил новата прическа. Колкото по-семпло реагираме на комплимент, толкова повече показваме, че това ни радва, но не ни кара да се чувстваме нещо повече от другите. В наши дни твърде много се възхваляват пробивните (доста често просто по-нахални) хора, които знаят как да изтъкнат себе си и предимствата си. Дали обаче така не губим разбиранията си за скромност? Дали в опити да бъдем нещо повече, не ставаме нещо по-малко чисто морално? Защото на първо място, по-важното е какви хора сме, а не какво работим и колко езика знаем.

За себе си трябва да говорим скромно, а за другите с почит. И няма нищо лошо в това да признаем, че не знаем нещо. Или че водим скромен живот. Защото друго е важно, за да бъдем човеци. Често асоциират скромността с будизма, който ни напомня защо е важно да имаме благородно сърце и да се разграничаваме от материалните неща.


Най-общо казано, за да поддържаме скромността, трябва да:

Умеем да разпознаваме своите грешки и да ги поправяме. Така еволюираме - ставаме по-добри не само за себе си, а и за околните.
Да се научим да ценим най-важното в живота - любовта, приятелството, грижата
Да не помисляме и за миг, че сме по-важни от когото и да било другиго. Всеки има своето място под слънцето.
Да се опитваме да разбираме повече околните, да ни е грижа за тях, да не питаме от формалност „как си“ - това ще ни прави нас самите по-удовлетворени и спокойни
Да възпитаваме същите ценности у децата си - да ги учим да се гордеят със себе си, но тази гордост да не им позволява да пренебрегват другите. Уважението към всеки един човек, като към равен е в основата на скромността.
Виж още статии за:   Здрав дух · Общуване · Личността · Приятелството ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Изборите в живота ни като възможност за израстване
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· Даването и получаването като големи житейски уроци
· Въображаемите ни врагове
· От къде идва чувството на несигурност?
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· За обидата и обидчивостта
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Доколко (не) можем да снижаваме очакванията си?
· Дори незначителната липса на сън влияе на емоциите
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
Виж още статии за:   Здрав дух · Общуване · Личността · Приятелството ·
Петък
25
Септември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Валдорфската педагогика - прозорче към детската същност
„Да възприемем детето с уважение, да го възпитаме с любов, да му дадем свобода.“ – Рудолф Щайнер Наред...
Житейски уроци от нашите деца
Да бъдеш родител – това не означава само да изпиташ най-голямото щастие. Децата пробуждат в нас стремежът...
Ще пълзим напред!
Пълзенето – първото самостоятелно придвижване на бебчо преди да проходи. Много родители предпочитат да...
Как да научим детето да казва „Благодаря!”
Детето се нуждае от постоянна топлота и ласки, грижи, погалване по главата и целувка, за да мине ожуленото...
Какво харесват в нас мъжете
Никого няма да учудя, ако кажа, че за мъжете жените сме ( пълна ) тайна. Начинът, по който ги привличаме,...
Цената на свободата
Свобода и независимост – това са две неща, към които винаги ще се стремим. Да бъдем свободни означава...
Песен на мама за нейното малко момиче
Мъничка , мъничка моя, Весело зайченце, котенце мило В скута на мама сега се е свило, Твойта главичка...
Нощното напикаване при децата
Нощното напикаване при децата е проблем, свързан предимно със съзряването на нервната им система. Той...
Вечните критици
Те са вечно недоволни. Каквото и да сме направили, колкото и да сме се постарали, винаги ще намерят недостатъци....
"Дай ми назаем роклята си"
Много добре помня тинейджърските си години, когато редовно си обменяхме дрехи с моите приятелки. Моите...
Какво означава да бъдем успешни?
Успехът за всеки представлява нещо различно и индивидуално, но повечето хора са съгласни с тезата, че...
Коледна м/Истерия
Да спрем коледната Истерия, за да се появи отново коледната Мистерия. Кой и защо превръща празника в...
Пътеки между "нормалните" деца и децата със специални потребности
Различните деца са навсякъде около нас, но продължават да остават невидими. Аутизъм, синдром на Даун,...
Фрилансър – професията на новото поколение
Службата на работно време донякъде напомня на вечните мъки на митичния Сизиф. Той бил осъден да търкаля...
Фантазиите на жените и мъжете в секса -I
Всеки човек, мъж и жена, имат хиляди фантазии и мечти за живота и случващото се около тях. Някои действително...
До олтара и обратно. Размисли в последния момент
В деня на сватбата тя си мислеше, че от днес нататък ще бъдат завинаги заедно? А всъщност дори не успя...
В сянката на „бившата”
Брачните клетви и обещания понякога се превръщат в непосилна задача, която изтощава, когато любовта си...
Как да избираме детски играчки. И какви? - II
- Книги – любовта към четенето и книгите се възпитава още от най-ранна детска възраст. Затова започнете...
Невидимите жертви на домашното насилие
Когато приемеш насилието над себе си, доброволно се съгласяваш да бъдеш жертва. А това е патологичен...
За фетишите, удоволствието и границата
Всеки от нас понякога малко или много се вманиачава, или поне в онези моменти, в които има нужда от късмет,...
Самодостатъчните жени
Сигурно всяка една от нас поне веднъж в живота си е срещала или се чувства като онзи тип жена, която...
Враговете на добрия секс
Сексуалното желание може да бъде както непобедимо, така и изключително крехко. Често само едно обстоятелство,...
Мамо, искам да празнувам с приятели
Свикнали сте да празнувате винаги цялото семейство. Но ето, че вашето дете-тинейджър иска да посрещне...
Ангел Каралийчев - детското, светлото, родното у всеки от нас
- Сълза ли? Каква сълза? – надигна се тревожно лястовичето. - Майчина. Историята на моя живот е къса....
От родителите зависи децата да растат близки
Независимо от възрастовата разлика, намесата на родителите е тази, която прави братята и сестрите близки...
Личното пространство – възможност за злоупотреба
Всички сме „за“ нуждата от лично пространство и неговото осигуряване на човека до нас. Особено силно...
Детските конфликти - да се намесим ли?
Ние сме добри родители. Поне се стараем. Защитаваме децата си и правим всичко възможно те да са добре,...
Стига с това послушание!
"Ако слушаш, ще има награда", "Толкова те обичам, ти си най-послушното дете". Едва ли някой не е произнасял...
Разкрийте вашата чувствителна страна и бъдете себе си без страх
Днешният свят забранява чувствителността. От една страна тя ни прави уязвими и сами я избягваме, а от...
Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?
Вярвате ли, че безразличието наистина съществува? В коя част на спектъра на отношенията ни можем да го...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook