Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Дафни дю Морие - „Няма връщане назад в живота. Няма втори шанс”



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Ясно е, че животът трябва да бъде издържан и изживян. Как да го живеем обаче е проблемът.


Дафни дю Морие, английска писателка и драматург, е един от най-обичаните автори на популярната фантастика на своето поколение. Нейните романи, известни със своята страст, напрежение и тревожно, откровено, психологическо поведение на героите, които често са в капана на нездраво обсебващи отношения, я утвърждават като майсторски разказвач. Тя пише и пиеси, разкази, биографии. Благодарение на нейните творби, носещи специфична мистериозна атмосфера, Дафни дю Морие заема специално място в литературата от 20-ти век, привличайки широка аудитория. Сред най-известните ѝ произведения са „Ямайка“ (1936), „Ребека“ (1938), „Тъй завърши нашата нощ“ (1946), „Братовчедката Рейчъл“ (1951), сборникът с разкази „Птиците“ (1963) и др.

Луксът никога не ме е привличал. Винаги съм харесвала малките неща – книгите, да бъда сама или с някой, който ме разбира.


Авторката е родена на 13 май 1907 г. в Лондон (Англия) в богато бохемско семейство със сериозен исторически и артистичен произход – майка ѝ е актрисата Муриел Бомонт, а баща ѝ именитият актьор сър Джералд дю Морие. Тя получава образованието си предимно вкъщи от гувернанти, заедно с двете си сестри, с които е много близка, свързани в един свят на въображение, истории и фантазия. Ранните ѝ години, през които се радва на свобода във всяко едно отношение, без финансови и родителски ограничения, ясната връзка с нестабилния ѝ баща и тревожните чувства около майка ѝ, оказват огромно влияние върху бъдещата ѝ творческа работа. Тя започва да пише още в тийнейджърските си години, въпреки опитите на семейството ѝ да я разубеди.

Жените искат любовта да е роман, а мъжете – разказ.


След пубертета Дафни прекарва времето си в плаване с ветроходни лодки, пътувания с приятели и писане на истории. Престижна издателска къща приема първата ѝ творба, когато е на 20-годишна възраст, а нейното публикуване ѝ носи не само слава, но и вниманието на един красив войник, майор (по-късно генерал-лейтенант) Фредерик Браунинг, с когото сключват брак през 1932 г. Двамата имат три деца (Теса, Флавиа и Кристиан). Въпреки многогодишния си брак със Сър Браунинг, Дафни признава, че е бисексуална (така наречената от нея "венецианска тенденция") и има близки отношения с няколко жени, включително актрисата Гертруд Лорънс.

...пази само за себе си нещата, от които боли.


Един несполучлив период в Египет като армейска съпруга поражда вдъхновението за написването на най-известния роман на Дафни дю Морие - „Ребека“ (1938). По време на войната и след нея, отношенията на английската авторка и Сър Браунинг се влошават. Това я подтиква да напише и пиеса „The Years Between" (1944), която изследва последиците от войната върху брака.



Писателите трябва да бъдат четени, а не гледани или слушани.


„Ребека“ (1938) е най-популярният и емблематичен за авторката роман: „Нощес сънувах, че съм се върнала в Мандърли“ – това е едно от най-култовите и известни изречения в литературата, с което започва книгата. Различна, драматична, изненадваща в моментите, когато си мислиш, че знаеш какво предстои да се случи, съчетаваща в себе си мистерия, готически трилър, тайни, престъпления, напрежение, написана с богат и красив език. Дафни дю Морие успява да изгради незабравими герои, а ярките описания и неповторима атмосфера допринасят за това романът да предизвика истинска сензация. „Ребека“ е поставена на 14то място в „съкровищницата на англоезичната литература“ от участниците в класацията „Голямото четене“ на Би Би Си. Великият Алфред Хичкок, ненадминат майстор на съспенса, екранизира романа „Ребека“ през 1940 г. – за този филм той получава и единствения си „Оскар“.

„Колко ли хора по тази земя страдаха само защото не можеха да се отскубнат от собствената си паяжина от нерешителност и плахост и от безразсъдна слепота сами вдигаха пред себе си висока и крива стена, зад която се криеше истината“. (из „Ребека“)


Сборникът с разкази „Птиците“ също предизвиква голям интерес и внимание сред читателите – впечатляващите истории са определяни като психо-фантастични или разкази на ужаса. Любителите на разкази със сигурност ще оценят майсторството и стила на невероятната дю Морие. По сборника са направени едни от най-големите филми на ХХ век - отново дело на режисьора Алфред Хичкок. Той режисира филма с едноименното заглавие през 1963 г. В екранизацията участват Род Тейлър и Типи Хедрен – това е и първият ѝ дебют като актриса. През 2016 г. филмът е определен за „културно, исторически и естетически значим“ от Library of Congress (националната библиотека на Съединените щати, намираща се в Вашингтон – това е най-голямата библиотека в света) и е включен в регистъра за опазване на филми. През 1991 г. филмът печели и наградата Horror Hall of fame.

Чудя се защо местата са толкова по-красиви, когато си сам.


Интересен факт е, че Дафни дю Морие е обсебена от миналото. Докато съвременните писатели се занимават критично с теми като войната, отчуждението, религията, бедността, психологията и изкуството, експериментирайки с нови техники като потока на съзнанието, Морие издава "старомодни" романи с ясни разкази, които привличат любовта на публиката към фантазията, приключенията, сексуалността и мистерията. В някои от нейните романи обаче тя преминава отвъд техниката на романтичната формула, за да постигне силен психологически реализъм, отразяващ силните ѝ чувства към баща ѝ и в по-малка степен до майка ѝ.

Ако само имаше откритие, което да бутилира паметта, като аромат. Да не избледнява, да не остарява. И тогава, ако някой иска, бутилката може да бъде отпушена и моментите ще могат да се преживеят отново и отново.


Смъртта на съпруга ѝ през 1965 г. оказва дълбоко влияние и нейното безпокойство се усложнява от нарастващото чувство, че нейният талант за фантазия и богато въображение намалява. Впоследствие английската авторка влиза в период на творчески и личен упадък, завършващ с нервен срив през 1981 г. Тя умира в дома си в Корнуол през 1989 г. на 81-годишна възраст. По нейно желание тялото ѝ е кремирано и пепелта ѝ е разпръснато по скалите близо до дома ѝ.

Щастието не е нещо, което притежаваш и което трябва да отстояваш, то е качество на ума, състояние на духа.


Дафни дю Морие е една от най-забележителните жени в световната литература със собствен впечатляващ стил, който и до днес привлича нови читатели и почитатели. Ако не сте попадали на нейни творби, то задължително я добавете в списъка си с книжни желания – няма да съжалявате.


„Ребека“ – преводач: Емилия Л. Масларова
„Птиците“ – преводач: Мариана Шипковенска
Виж още статии за:   Цитати, мисли, афоризми · Личности ·
Коментари
2019-07-15 #2
Виктор
Когато една жена престане да обича мъжа си я навяват такива мисли.
2019-07-14 #1
бай Гъдю
Че кой е разбрал жена до сега и то еврейка?
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Светът отбелязва рождението на Махатма Ганди и Деня на ненасилието
· Мигел де Сервантес: "Не наричай нищо "свое", освен душата си..."
· Уилям Фокнър: „Ако не те е срам от себе си от време на време, значи не си честен.”
· "Где можеше и човекът тъй да проветрява душата си..."
· Добруджа някога
· Шатобриан: „Докато сърцето съхранява желанията, умът пази мечтите.”
Виж още статии за:   Цитати, мисли, афоризми · Личности ·
Вторник
27
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Всичко, което е истинско
Всичко, което е истинско,... може да бъде тихо. Тихо зреят плодовете. Листата падат леко. Безмълвно...
Ден 6 - Постове и пости: Моето семейство не е перфектно
Понякога човек се впуска в идеята за перфектно семейство. Аз не знам какво е то. И не искам да се вкопчвам...
Храната на семействата по света
Фотографът Петер Менцел ( Peter Menzel ) е заснел с обектива си един на пръв поглед банален сюжет - храната...
Три клечки кибрит, три листа любов
Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака. Едната – за да погледна цяло лицето ти. Втората...
Вълшебство
На заника червената черта зад пролетните хълмове изтлява и среща ни часът на нежността и сяда с нас...
Съединението - един ден безмерна, лично и единствено българска радост
Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 6 септември е сред малкото исторически събития,...
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх.
Всяка истинска цел трябва да носи поне малко страх. Той ни и помага да не се изгубим по пътя към нея...
Правилото 90/10 - как работи и за какво ни помага
Принципът 90/10 е много популярен и е обект на презентации, дискусии и изследвания от редица специалисти...
Кратуните - незалязващ чар и практичност за бита
Наскоро ни подариха малки кратунки и децата ме попитаха стават ли за ядене, служат ли за нещо. Започнах...
Който не знае къде отива, отива другаде
Който не знае къде отива, отива другаде....
Търся някой
Търся някой, за който да бъда безкрайна, без до лудост това да го плаши. Да открие тайния извор в душата...
"Обичам" означава: "открит съм". "Обичам те" означава: "открит съм за теб"
Подтиквани от копнежа, ние се отправяме да търсим човека, който ни е предопределен и в същото време –...
Живота, Времето, Смъртта
Това се случи не много отдавна, и не през девет и десет планини, и сега в теб някъде се случва, със...
Как заспиваме всъщност?
Заспиването е рутинен, но все още загадъчен процес. Дори и учените все още се борят да разберат механизмите...
Стъпките към новото начало
1. Започни да прекарваш времето си с правилните хора. 2. Изправи се с лице пред проблемите си. Осъзнай...
Непреходната женственост на София Лорен
На 20 септември, през 1934 г. в сърцето на Италия, Рим, се ражда София Вилани Шиколоне. Не след дълго...
Откровени цитати на Чък Паланюк за днешния живот, за свободата и за нас самите
“Въображаемото е по-силно от истинското, защото нищо не е толкова съвършено, колкото е във въображението” “Едва...
За феминизацията на мъжкия гардероб
Мъже облечени в дантели, чорапогащи и високи токове. Това не е сцена от гей парад, а обичайното облекло...
Животът непрестанно се променя
Всъщност ум, който винаги се стреми към обяснения, е един уплашен ум. Заради големия си страх той иска...
Исабел Алиенде – „Човек отива там, където го тегли сърцето“
Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни. Исабел...
Митът за блондинките - II част
Не е тайна, че светлокосите жени възбуждат по-силно мъжкия пол. Дали защото русата коса навява асоциация...
Тийнейджърска песничка
На младостта ни лодката отплува, реката на живота си тече и виждам във дъжда да се целуват едно момиче...
Из "Гитанджали" на Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски писател, поет, философ, композитор, педагог, художник, общественик....
Среща след толкова години
Днес е! Днес ще се видя с едно момче. За пръв път от 7 години, когато то ме напусна да гони мечтите си....
Успехът зависи от това волята да е по-силна от страха
Успехът зависи от това волята да е по-силна от страха....
Градско пчеларство за хоби и за запазване на еко равновесието
„Заедно връщаме природата“ е мотото на група немски ентусиасти, обединени от идеята да развиват едно...
Яснота
Не всички думи. Чувам но усещам. Полъха в тишината. На шумните разлистващи се. Дървета пият...
Оцелявам, защото огънят в мен е по-силен от огъня около мен
Оцелявам, защото огънят в мен е по-силен от огъня около мен....
"Лошото момче" на балета - Сергей Полунин
Сергей Полунин е "черната овца" на класическия балет. Един невероятно талантлив балетист, който не се...
През какво да преминем избира Съдбата
През какво да преминем избира Съдбата. Но как да преминем избираме Ние....
5 житейски урока от "Алексис Зорбас"
"Остави хорицата на мира, началство, не им отваряй очите; ако им ги отвориш, какво ще видят? Немотията...
Ти правиш грешки. Грешките не правят теб
Ти правиш грешки. Грешките не правят теб....
Хората са като реките
Едно от най-обичайните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества,...
Искам да ти кажа: "Жива да си...За нас е сила!"
"Здравейте, пиша през сълзи, защото картичката-послание от Ваня Бухлева бе до мен-аз съм по-малката сестра....
Пол Елюар, за когото нощта не траеше никога безкрай
„Да, има друг свят, но е в този, в който живеем.” „Жената е по-красива от света, в който живея, затова...
Лято, детство, магия...в черно-белите снимки на Ален Лабоал
Безгрижността на детството в най-необуздания му пик - дългите летни дни. Лято без технологии, лято без...
Забравена песен
Аз знаех една песен. Трябва да е било много отдавна, още в детинството ми, защото не помня вече нито...
Тихо - както вали. Тихо - както боли
Тихо - както вали. Тихо - както боли. Тихо. Тихо. Тихо - снежинките засипаха сърцето ми. Сърцето...
Вятърът...
Вятърът гаси свещта, но разпалва огъня...
След време
Ний срещаме се всеки ден почти и после отминаваме се неми. Това ли бяха нашите мечти? Къде са вече...
1 ноември: Ден на народните будители
Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и учи се на своя език. 1 ноември е честван като Ден...
Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
Започвам с едно бързо признание – доскоро за мен постенето не беше нищо повече от поредната диета, на...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook