Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Дафни дю Морие - „Няма връщане назад в живота. Няма втори шанс”



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Ясно е, че животът трябва да бъде издържан и изживян. Как да го живеем обаче е проблемът.


Дафни дю Морие, английска писателка и драматург, е един от най-обичаните автори на популярната фантастика на своето поколение. Нейните романи, известни със своята страст, напрежение и тревожно, откровено, психологическо поведение на героите, които често са в капана на нездраво обсебващи отношения, я утвърждават като майсторски разказвач. Тя пише и пиеси, разкази, биографии. Благодарение на нейните творби, носещи специфична мистериозна атмосфера, Дафни дю Морие заема специално място в литературата от 20-ти век, привличайки широка аудитория. Сред най-известните ѝ произведения са „Ямайка“ (1936), „Ребека“ (1938), „Тъй завърши нашата нощ“ (1946), „Братовчедката Рейчъл“ (1951), сборникът с разкази „Птиците“ (1963) и др.

Луксът никога не ме е привличал. Винаги съм харесвала малките неща – книгите, да бъда сама или с някой, който ме разбира.


Авторката е родена на 13 май 1907 г. в Лондон (Англия) в богато бохемско семейство със сериозен исторически и артистичен произход – майка ѝ е актрисата Муриел Бомонт, а баща ѝ именитият актьор сър Джералд дю Морие. Тя получава образованието си предимно вкъщи от гувернанти, заедно с двете си сестри, с които е много близка, свързани в един свят на въображение, истории и фантазия. Ранните ѝ години, през които се радва на свобода във всяко едно отношение, без финансови и родителски ограничения, ясната връзка с нестабилния ѝ баща и тревожните чувства около майка ѝ, оказват огромно влияние върху бъдещата ѝ творческа работа. Тя започва да пише още в тийнейджърските си години, въпреки опитите на семейството ѝ да я разубеди.

Жените искат любовта да е роман, а мъжете – разказ.


След пубертета Дафни прекарва времето си в плаване с ветроходни лодки, пътувания с приятели и писане на истории. Престижна издателска къща приема първата ѝ творба, когато е на 20-годишна възраст, а нейното публикуване ѝ носи не само слава, но и вниманието на един красив войник, майор (по-късно генерал-лейтенант) Фредерик Браунинг, с когото сключват брак през 1932 г. Двамата имат три деца (Теса, Флавиа и Кристиан). Въпреки многогодишния си брак със Сър Браунинг, Дафни признава, че е бисексуална (така наречената от нея "венецианска тенденция") и има близки отношения с няколко жени, включително актрисата Гертруд Лорънс.

...пази само за себе си нещата, от които боли.


Един несполучлив период в Египет като армейска съпруга поражда вдъхновението за написването на най-известния роман на Дафни дю Морие - „Ребека“ (1938). По време на войната и след нея, отношенията на английската авторка и Сър Браунинг се влошават. Това я подтиква да напише и пиеса „The Years Between" (1944), която изследва последиците от войната върху брака.



Писателите трябва да бъдат четени, а не гледани или слушани.


„Ребека“ (1938) е най-популярният и емблематичен за авторката роман: „Нощес сънувах, че съм се върнала в Мандърли“ – това е едно от най-култовите и известни изречения в литературата, с което започва книгата. Различна, драматична, изненадваща в моментите, когато си мислиш, че знаеш какво предстои да се случи, съчетаваща в себе си мистерия, готически трилър, тайни, престъпления, напрежение, написана с богат и красив език. Дафни дю Морие успява да изгради незабравими герои, а ярките описания и неповторима атмосфера допринасят за това романът да предизвика истинска сензация. „Ребека“ е поставена на 14то място в „съкровищницата на англоезичната литература“ от участниците в класацията „Голямото четене“ на Би Би Си. Великият Алфред Хичкок, ненадминат майстор на съспенса, екранизира романа „Ребека“ през 1940 г. – за този филм той получава и единствения си „Оскар“.

„Колко ли хора по тази земя страдаха само защото не можеха да се отскубнат от собствената си паяжина от нерешителност и плахост и от безразсъдна слепота сами вдигаха пред себе си висока и крива стена, зад която се криеше истината“. (из „Ребека“)


Сборникът с разкази „Птиците“ също предизвиква голям интерес и внимание сред читателите – впечатляващите истории са определяни като психо-фантастични или разкази на ужаса. Любителите на разкази със сигурност ще оценят майсторството и стила на невероятната дю Морие. По сборника са направени едни от най-големите филми на ХХ век - отново дело на режисьора Алфред Хичкок. Той режисира филма с едноименното заглавие през 1963 г. В екранизацията участват Род Тейлър и Типи Хедрен – това е и първият ѝ дебют като актриса. През 2016 г. филмът е определен за „културно, исторически и естетически значим“ от Library of Congress (националната библиотека на Съединените щати, намираща се в Вашингтон – това е най-голямата библиотека в света) и е включен в регистъра за опазване на филми. През 1991 г. филмът печели и наградата Horror Hall of fame.

Чудя се защо местата са толкова по-красиви, когато си сам.


Интересен факт е, че Дафни дю Морие е обсебена от миналото. Докато съвременните писатели се занимават критично с теми като войната, отчуждението, религията, бедността, психологията и изкуството, експериментирайки с нови техники като потока на съзнанието, Морие издава "старомодни" романи с ясни разкази, които привличат любовта на публиката към фантазията, приключенията, сексуалността и мистерията. В някои от нейните романи обаче тя преминава отвъд техниката на романтичната формула, за да постигне силен психологически реализъм, отразяващ силните ѝ чувства към баща ѝ и в по-малка степен до майка ѝ.

Ако само имаше откритие, което да бутилира паметта, като аромат. Да не избледнява, да не остарява. И тогава, ако някой иска, бутилката може да бъде отпушена и моментите ще могат да се преживеят отново и отново.


Смъртта на съпруга ѝ през 1965 г. оказва дълбоко влияние и нейното безпокойство се усложнява от нарастващото чувство, че нейният талант за фантазия и богато въображение намалява. Впоследствие английската авторка влиза в период на творчески и личен упадък, завършващ с нервен срив през 1981 г. Тя умира в дома си в Корнуол през 1989 г. на 81-годишна възраст. По нейно желание тялото ѝ е кремирано и пепелта ѝ е разпръснато по скалите близо до дома ѝ.

Щастието не е нещо, което притежаваш и което трябва да отстояваш, то е качество на ума, състояние на духа.


Дафни дю Морие е една от най-забележителните жени в световната литература със собствен впечатляващ стил, който и до днес привлича нови читатели и почитатели. Ако не сте попадали на нейни творби, то задължително я добавете в списъка си с книжни желания – няма да съжалявате.


„Ребека“ – преводач: Емилия Л. Масларова
„Птиците“ – преводач: Мариана Шипковенска
Виж още статии за:   Цитати, мисли, афоризми · Личности ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Роалд Дал: "Престъпление е да оставите детето си да си отиде неваксинирано."
· Жените, които ни вдъхновяват: Мария Николова
· Шарлот Бронте: "…всяко човешко същество изпитва нужда да обича нещо."
· Стойте далеч от хора, които постоянно ви карат да се отбранявате
· Чарлс Дикенс: "На този свят има полза от всеки, който облекчава товара на другите."
· Успехът идва, когато разделиш "не мога" със запетая
Виж още статии за:   Цитати, мисли, афоризми · Личности ·
Сряда
20
Февруари 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Да обичаш на Коледа
Някои Коледи се помнят вечно. И нищо не е в състояние да ги изтрие от миналото. Празникът, който помниш...
Завещанието на Алфред Нобел: Началото на Нобеловите награди
"Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание...
Как да: Ушием гоблен
Шиенето на гоблени е като рисуване с конци. Почти от нищото – една панама и разноцветни нишки, из-под...
Фрида Кало - между черната котка и колибрито
Пъстра квадратна къща с кобалтово сини стени и тесни прозорци ни посреща на улица „Лондрес” 247 в квартал...
4 неоспорими ползи от писането на ръка
Живеем в технологичен свят, в който все по-рядко пишем на ръка, освен ако не се наложи да попълним някой...
Апетитът на богомолката
Съзнателно или не хората винаги са правели сравнение между себе си и животинския свят. Особено, когато...
Приказка
Написах приказка една. Как: сама построих кули и замъци, сама убих триглава ламя, сама села запалвах,...
Не позволявай на хората да те привличат в техните бури
Не позволявай на хората да те привличат в техните бури, привлечи ги в твоя покой....
Хера.бг на 4 години
Мили момичета, а и момчета, днес празнуваме 4-ти рожден ден! От третата до четвъртата си година...
Най- умната врана на света
Всички знаем, че птиците от семейство Вранови са изключително умни, но тази новокаледонска врана надминава...
Вдъхновение: Женственост
Не ми е нужна спалня, за да докажа своята женственост. Мога да бъда също толкова сексапилна, берейки...
Олдъс Хъксли: "Човек не може да консумира много, ако си седи мирно и си чете книжки."
"Думите биха могли да бъдат като рентгенови лъчи, ако човек ги използва правилно – биха проникнали през...
Утринна сянка
Тихо свита пак мълчи сутринта, вплела в дланите горчива мъгла зад прозорец, покрит с цветни листа....
Коледни пости - Ден 14:
Героите заслужават награда. Най- трудните битки са със самия себе си.
Днес, ден 14, е повод за малък празник и с удоволствие си подарявам един чуден постен, но много какаов,...
Добрата възможност не се губи
Добрата възможност не се губи. Ако ти не я грабнеш сега, ще го направи някой друг....
Жените в българската история: Недялка Шилева
Съединението е общонароден акт, който макар и извършен с твърда ръка, не довежда до проливането на кръв....
Боб Марли: "Всичко ще бъде наред. Дори вчерашните грешки утре ще са ни от полза."
"Истината е, че всеки един човек ще те нарани. Просто трябва да намериш тези хора, заради които си струва." "По-добре...
Винаги ще има още една възможност
"Лудост е, да мразиш всички рози, защото си се убол на една от тях, да изоставиш всички мечти, защото...
Какво мислят майките за себе си?
"Определено има дни, в които се съмнявам в моите способности на майка" "Иска ми се да съм по- уверена...
Коледна Виена - II
Храната Какво е една страна, ако не опиташ поне някои от типичните й ястия. Ако си във Виена, в задължителната...
Извънземни кътчета от природата - I
Някои от най-красивите места в света изглеждат така, сякаш принадлежат на друга планета. Те са малко...
Любовният смях
Чувството за хумор е сред най-споменаваните изисквания към мечтания мъж. И действително дамите са неудържимо...
Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
Не съм сигурна, че ни е дадено да разпознаем отровните хора веднага, когато ги срещнем. Те се появяват...
Брюксел извън европейските институции - II
Впечатлява изумителното присъствие на цветята . Не можах да видя оня невероятен цветен килим, който се...
Натрупвам у себе си една така голяма умора
Натрупвам у себе си една огромна умора. Една нечовешка умора от лятото. Лятото ме измори, изпепели ме...
Думите, които не могат да бъдат преведени, а усетени
Има думи, с които и най-добрият преводач не може да се справи. Те пресъздават чувство, преходен миг,...
Храната на семействата по света
Фотографът Петер Менцел ( Peter Menzel ) е заснел с обектива си един на пръв поглед банален сюжет - храната...
Дневникът на мама
Идеята за този дневник е породена от две неща. От време на време ме хваща един ужасен фатализъм. "Ами...
Сър Артър Конан Дойл: "Чистата съвест е най-доброто приспивателно."
"Приятелството между мъжа и жената не прави чест на мъжа и лишава от чест жената." "Чистата съвест...
Интервю: Балетният педагог Виргиния Казарина - II
От колко време имаш твоята балетна школа „Виргиния балет”? През годините сигурно са минали десетки, че...
18 октомври - Ден за борба с трафика на хора
Всяка година на хиляди жени се обещава кариера като танцьорки в Западна Европа. За съжаление, те свършват...
Силата на цветята
Повечето от нас интуитивно усещат, че свежите цветя, поставени у дома или в офиса, ни карат да се чувстваме...
Чудото на Благодатния огън
Чудесата са именно такива, защото нямат обяснение на разума. Те се случват, за да докажат, че невъзможното...
Луис Карол - из есето: "Как да учим"
Учещият е скромно съветван да се вслуша в следните правила: 1. Не се поддавайте на любопитството да...
Българските имена, вдъхновени от природата
При избора на име са намесени многобройни фактори като вярвания, традиции, обичаи, модни влияния...Всяко...
Почина Лаура Биаджоти - "Кралицата на кашмира"
На 73-годишна възраст почина "Кралицата на кашмира" - италианската дизайнерка Лаура Биаджоти. Приносът...
Медалите за Норвегия в Пьончан - медали за норвежкото образование
Зимните олимпийски игри в Пьончан доказаха колко велика спортна нация е Норвегия - скандинавската страна...
Коледни пости - Ден 36:
Кой ме "полази" днес. Гостоприемство по български, но с арабски привкус
Днес получихме страхотна пикантна рецепта с индийски привкус. Признавам, че люто не обичам, но да ти...
Какво научих в университета?
Колко е хубаво да знаеш нещо важно и полезно, колко е ненужно да знаеш всичко. Да бъда невидима,...
"С всичките си сили ненавиждам моето време. В него човекът умира от жажда"
...Болен съм. Тежко. Заради моето поколение, което е изпразнено от всякакво човешко съдържание. Поколение,...
Не знаем цялата история
Преди много, много време в едно индианско селище живеел старец, който имал чудно красив кон. Нямало човек...
Вълшебството на Рождество
Рождество Христово е един от любимите ми празници. Специални приготовления. Градът е украсен и е целият...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook