Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Намислих да си направя едно красиво дървено човече..." из "Пинокио"


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Глава II

Майстор Череша подарява къса дърво на приятеля си Джепето, които го взема, за да си направи чудно дървено човече, което да умее да танцува, да се бие с тънка сабя и да прави смъртни скокове


В тоя миг се похлопа на вратата.

— Заповядайте — каза дърводелецът, без да има сила да се изправи на нозете си.

Тогава в работилницата влезе едно бодро старче, което се казваше Джепето, но съседските деца, когато искаха да го ядосват, му прикачиха прякора Качамачко поради жълтата му перука, която приличаше много на качамак.

Джепето беше много гневлив. Не дай боже да го нарекат Качамачко! Изведнъж ставаше същински звяр и нямаше вече начин да го обуздае човек.

— Добър ден, майстор Антонио — каза Джепето. — Какво правиш там на земята?
— Уча мравките да смятат.
— Пожелавам ти успех!
— Какво те носи при мен, приятелю Джепето?
— Краката ми. Дойдох при теб, майстор Антонио, да ти поискам една услуга.
— Готов съм да ти услужа, думай — отвърна дърводелецът, като се изправяше на нозете си.
— Тази заран ми хрумна нещо.
— Да го чуем.
— Намислих да си направя едно красиво дървено човече, но чудно човече, което да умее да танцува, да се бие с тънка сабя и да прави смъртни скокове. С тая кукла искам да обикалям света, за да си изкарвам комат хляб и чаша вино. Как ти се струва?
— Браво, Качамачко! — извика същото гласче, което не се разбираше откъде излиза.

Като чу да го наричат Качамачко, Джепето почервеня от гняв, извърна се към дърводелеца и му каза ядосан:

— Защо ме обиждаш?
— Кой те обижда?
— Нарече ме Качамачко!…
— Не съм те нарекъл аз.
— Тогава трябва да съм аз! Казвам, че ти ме нарече.
— Не!
— Да!
— Не!
— Да!

И като се разгорещяваха все повече и повече, накрай се сграбчиха, започнаха да се дращят, да се хапят и да се хокат.

Като свърши боят, майстор Антонио намери в ръцете си жълтата перука на Джепето, а Джепето забеляза, че е захапал прошарената перука на дърводелеца.

— Дай ми перуката — каза майстор Антонио.
— И ти ми дай моята и да се помирим.

Двамата старци, след като всеки от тях взе собствената си перука, стиснаха ръцете си и се заклеха да останат добри приятели през целия си живот.

— И тъй, приятелю Джепето — каза дърводелецът в знак на примирие, — каква услуга искаш от мен?
— Да ми дадеш едно дръвце, за да си направя човечето; ще ми го дадеш ли?

Предоволен, майстор Антонио отиде веднага да вземе от тезгяха онова дърво, което го бе уплашило толкова много. Но когато се тъкмеше да го подаде на приятеля си, дървото се разклати и като се измъкна със сила от ръцете му, се бухна в краката на клетия Джепето.

— Ах! По тоя вежлив начин ли, майстор Антонио, го подаряваш? Без малко не ме окуци.
— Кълна ти се, че не бях аз!
— Тогава ще съм бил аз!…
— Цялата вина е у това дърво…
— Знам, че е у дървото, но ти го бухна в краката ми!
— Не съм!
— Лъжец!
— Джепето, не ме обиждай, иначе ще те нарека Качамачко!…
— Магаре!
— Качамачко!
— Муле!
— Качамачко!
— Грозна маймуна!
— Качамачко!

Като чу да го наричат за трети път Качамачко, на Джепето му причерня пред очите и се хвърли върху дърводелеца. Запердашиха се здравата.

Когато свърши боят, на носа на майстор Антонио имаше още две драскотини, а от палтото на Джепето липсваха две копчета. Като уравниха по тоя начин сметките си, те стиснаха ръцете си и се заклеха да останат добри приятели през целия си живот.

После Джепето взе дървото и след като поблагодари на майстор Антонио, се отправи към къщи, като накуцваше."

Така майстор Джепето се сдобива с къс дърво, от което после се появява Пинокио...Карло Колоди (р. Карло Лоренцини роден на 24 ноември 1826 г. във Флоренция) е автор на книгата „Приключенията на Пинокио“, която започва да излиза в подлистник към „Детски вестник“ на 7 юли 1881 година. Взима творческото си име Колоди (Collodi) от родното място на майка си. Въпреки огромната популярност на Пинокио, Колоди всякак се е опитвал да се разграничи от "детските истории" и да бъде смятан за "сериозен" писател. Но неговият герой остава в златната история на детската литература.

Превод от италиански: Петър Благоев
Оригинални илюстрации от Марайа


Виж още статии за:   Цитати, мисли, афоризми · Изкуството ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Лято, детство, магия...в черно-белите снимки на Ален Лабоал
· Балерините на Дега
· Идеи за страхотни снимки на плажа
· Човек се познава не по това, което знае, а по това, на което се радва
· Когато хората се изправят пред света с толкова кураж...
· Не бъди себе си. Бъди по-добрата версия на себе си
Виж още статии за:   Цитати, мисли, афоризми · Изкуството ·
Понеделник
22
Юли 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Сатурнова дупка - кризата преди рождения ден
Имате ли чувството, че в дните около рождения си ден сте някак потиснати, изнервени, твърде умислени...
Есен в Странджа - II
Вторият ден от пребиваването ми в Странджа е все така слънчев и топъл – идеален както за горски разходки,...
Дълбоката жена
Колкото по-дълбока си, толкова по-трудно става да намериш някой, който да иска да има връзка с теб. Можеш...
Любов
Къде си ти? Не свети в твойта стая, но зная, че си тук, че си сама. Завърнах се. За първи път разкаян. За...
Гран Канария – островът на ветровете
Мястото, на което любителите на силни усещания могат да изпият най-добрия адреналинов коктейл, е заливът...
За да имаш приятели
"Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето...
За простотията
Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека,...
Из малка част от Югозападна България - II
На 7 км от Мелник въздига снага Роженският манастир. Неговата черква – „Свето Рождество Богородично”...
Първата българска готварска книга е дело на...Дядо Славейков
Петко Рачов Славейков е светило сред съвременниците си - уважавана обществена и политическа фигура, патриот...
Въведение Богородично
На 21 ноември православните християни честват Въведение Богородично, а църквата е обявила този ден за...
Защо се целуваме?
Очите й са широко отворени, докато се взират в твоите. Обвиваш с ръка кръста й и я придърпваш към теб....
Всеки ден, изпълнен с очакване нещо хубаво да се случи, е щастлив ден
Всеки ден, изпълнен с очакване нещо хубаво да се случи, е щастлив ден. ...
На тази дата: 18 септември - роден Леон Фуко
На днешната дата в Париж, Франция през 1819 година е роден френския физик Леон Фуко. Именно той чрез...
Ден 6 - Постове и пости: Моето семейство не е перфектно
Понякога човек се впуска в идеята за перфектно семейство. Аз не знам какво е то. И не искам да се вкопчвам...
Лято, детство, магия...в черно-белите снимки на Ален Лабоал
Безгрижността на детството в най-необуздания му пик - дългите летни дни. Лято без технологии, лято без...
До Италия и назад - III част
Градът си плаче за обикаляне – по големите, по малките, тесни улички, които не е ясно накъде ще те изведат....
Пой - магията на огненото кълбо
Виждали ли сте случайно улични артисти, които въртят огнени топки във въздуха? Умело жонглират на ръба...
Телефонът ми звъни... в главата?
Защо получаваме „фалшива тревога”, че телефонът ни звъни ...когато всъщност си лежи безжизнен. Няма...
"На кого принадлежи Васил Левски, тази голяма и светла човешка личност?"
Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в България, израства под сянката на Балкана, живее...
Ако не попиташ, отговорът винаги ще е "не"!
Ако не попиташ, отговорът винаги ще е "не"!...
Не се страхувай от промените, случват се точно, когато са необходими
Не се страхувай от промените, случват се точно, когато са необходими....
Позитивно мислене, но на практика?!
Особено модерно е да се изтъкват преимуществата на позитивното мислене. Всичко звучи много правдоподобно...
Коледни пости - Ден 4:
Можем ли да постим в офиса?
Днес е понеделник – най- омразният ден от седмицата, като гледам сънените ми деца и хората по спирките,...
Извънземни кътчета от природата - I
Някои от най-красивите места в света изглеждат така, сякаш принадлежат на друга планета. Те са малко...
Понякога ми се приисква...
...да не говоря – ако не ми се говори, да изключа мобилния си, да не се гримирам, да не се лакирам, да...
„Има само едно-единствено щастие в живота – да обичаш и да бъдеш обичан.”
„Жените обичат винаги. Когато Земята се изплъзва от тях, те се скриват в Рая.” „Никое човешко същество...
Мисли от Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски писател, поет, философ, композитор, педагог, художник, общественик....
Понякога тъгата е толкова голяма
Понякога тъгата е толкова голяма, че нито един от доказаните начини за справяне не помагат срещу нея....
След зимното слънцестоене денят започва да нараства
Зимното слънцестоене бележи най-дългата нощ в Северното полукълбо, а денят в навечерието му е най-краткият....
Норвегия пуска доказано ефективно лекарство за превенция срещу ХИВ
Като част от своята национална здравна политика, Норвегия включва в списъка си с безплатни лекарства...
Гугъл отново събра в спиращ дъха клип най-търсените теми през годината
Най-голямата търсачка в интернет е сам по себе си повече от институция. В малкото поле, с което търсим...
Есен в Странджа - III
Вече съм на път към Петрова нива и този път съм по-обнадеждена, че ще видя меандрите. Осечката от село...
Спаначена крем супа
Тази супа може да има много вариации. Ако не са пости, какъвто е случаят, може да се сервира със заквасена...
33 признака, че най-сетне си пораснал
1. Когато мисълта, просто че се прибираш у дома, те прави изключително щастлив. 2. Когато разбираш,...
Митът за блондинките - II част
Не е тайна, че светлокосите жени възбуждат по-силно мъжкия пол. Дали защото русата коса навява асоциация...
Любимите ни цитати от Роалд Дал
„Малко глупости от време на време са наслада и за най-мъдрия човек” „В крайна сметка, гледай с отворени...
Любовта побеждава всичко. Или за коледното примирие на 1914 г.
На Коледа се случват чудеса. Едва ли има по-голямо клише от това, но ето още едно – любовта побеждава...
Речта на Стефан Стамболов след Берлинския конгрес
„Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло под жезъла...
Непознатата Мерилин
Само части от нас понякога докосват само части от другите. За масовата публика Мерилин Монро (1 юни...
Нещастието, което можем да си позволим
Чували ли сте думите на известният американски писател и лектор Дейл Карнеги: “Ако се държиш все едно...
Защо те обичам толкова много
Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене. Като човешка сълза във вълната, като обло камъче...
Коледни пости - Ден 35:
Китайски полъх в постите. Раздавам щедро дзен отношение.
След вчерашното и тазсутрешното обикаляне по магазини, базари и ровене за всякакви Коледни предложения...
Можем да бъдем единствено себе си - никой друг
Розовият цвят е розов цвят, и дума не може да става той да бъде нещо друго. И лотосът е лотос. Нито розата...
Добрите приятели никога истински не напускат живота ни, дори да не са край нас
Добрите приятели никога истински не напускат живота ни, дори да не са край нас....
Неразбраният Атанас Далчев
"Да не беше никога изгрявал оня жарък и задушен ден! Изгорен от жажда, се наведох, знойни устни за...
Смелост е да седнеш и да слушаш
Смелост е да се изправиш и да говориш. Но смелост е да седнеш и да слушаш....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook