Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Превъзмогване



Енис Рами
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Любовта си е отишла!
Какво чувствате?
Свобода или празнота?
А може би двете наведнъж?
Всичко вече си е дошло на мястото си, нали?

Имали ли сте любов, която ви е въздигнала в небесата и ви е сринала до основи? Любов, която в началото е означавала целия ви живот? Е, аз съм имала.


Появи се в живота ми в период, който не знаех коя съм.
Нямах идея коя трябва да бъда.
Началото, сигурна съм, на всеки един от вас е до болка познато.


Наричам го фаза едно - „Розовите очила”.

Опознаването, скритите усмивки, пеперудите в стомаха, спирането на дъха всеки път, когато погледът ви се спре върху обекта на вашите чувства.
Нещата са малко по-сложни, ако сте недоверчива и затворена в себе си личност като мен. Разкриването пред отсрещния отнема много повече време и усилия. Все пак, след време заровената много дълбоко вяра си пробива път към повърхността.

И точно тогава идва моментът на просветление - събуждате се в един от онези еднообразни и монотонни дни и осъзнавате, че сте затънали до гуша.


Първата ви реакция – проверка на телефона за онези дългоочаквани съобщения, които са станали основната причина да посрещате света всеки ден. Липсата на едно от тези съобщения е основната причина денят да е пълен ад. Хората, които ви заобикалят, са нетърпими. Не сте в състояние да проведете един смислен разговор дори и със семейството си.

Причината? Само защото денят ви не е започнал с двете кратки изречения „Добро утро. Обичам те.”. Сивотата на всичко заобикалящо се вдига, когато към обяд получавате съобщението. И вие ставате коренно различен човек. Усмивката не слиза от лицето, очите ви блестят. Сърцето ви трепти. На крилете на щастието сте и всичко отново е наред. Индивидите, които до преди минута са ви лазили по нервите до побъркване, вече са ви сред най-любимите същества в света. Кучката от преди момент бива заместена от ангел, който е готов да облее цялата вселена с любов.

Сега, когато се връщам назад си спомням странните погледи, които ми хвърляха колегите и приятелите ми. Нищо чудно да са ме мислели за побъркана. След като едното, което е било желано бива получено, омаяният от серотонин и ендорфин мозък започва да се вманиачава в следващото, което липсва. След няколко часа еуфорията е преминала и кучката се завръща отново. Този път поради така и неидващата покана за среща. До края на работния ден вече сте луднали от поредицата въпроси, които са се въртели цял ден в главата ви и докато стигнете до дома, гневът струи от вас на талази. Неуспяваща да сдържите паниката си, си го изкарвате на първия човек попаднал пред полезрението ви. Но както и първия етап и този преминава светкавично, когато след, да кажем, тридесет минути, чувате телефона ви да издава онзи звук, който ви е станал любим.

Тук нека да вметна още едно нещо, което знам, че ви е познато – специалният тон на звънене. Естествено сте сложили специално избран тон за звънене на контакта му. Мисля, че тук всеки един от вас знае в какво състояние изпада човек когато чуе телефона си да издава звук за получено съобщение и тича от другата стая като побъркан, за да приеме очакваното от часове обаждане и се окаже, че търсещият абонат е друг….

И така редът отново е на мястото си след като прочитате изречението „След един час съм при теб! Обичам те!”, последвали го с всичките сладникави емотикони, което притежава телефонът ви. Но вярна на себе си вие сте готова за десет минути понеже периодът на гласенето за мъжа на мечтите ви е преминал и вие сте вече във фазата на „Красива си дори и с чувал на главата си.” Жени, нека ви дам един съвет от потърпевша – тази фраза по само себе си е красива и говори много за човека и чувствата му към вас. НО!

Да, има едно голямо НО! Искам да се запитате едно! Кога вашето самочувствие е най-високо?


Когато сутрин сте отделили достатъчно внимание за себе си и това, което виждате в огледалото ви удовлетворява или когато изтичате в обятията на някой, който твърди, че сте целият му живот, но дори и не сте си направили труда да срешете косата си и да обуете дънките, които очертават така добре краката ви? Ще оставя сами да си отговорите на този въпрос.

Прекарвате останалите петдесет минути, след като така бързо сте готова, в трескаво очакване на вечерта като в ума си превъртате различни сценарии за протичането на вечерта. Отново не сте годна за общуване с други, нито пък успявате да асимилирате външния свят около вас. Няма нужда да ви разяснявам как протича остатъкът от вечерта. Сигурна съм, че някои дори ще я нарекат с нещо прекалено сладникаво, което не е по мой вкус. И така. Минават дни, минават месеци без да почувствате дискомфорт от факта, че вие вече не сте самите вас, а тази, която сте станали зависи от присъствието на друга личност.

Фаза две - „Зависимост до полудяване!”.

Лично за мен си бе буквално така. Честно да ви кажа, не съм голям фен на този етап, нито пък на тази, което бях по това време. Бе грозна картинка. Съмненията и обвиненията не са за препоръчване. Особено, когато са взаимни. Караниците при липса на доверие могат да ескалират до такава степен, че да изречем и извършим нетипични за нас неща. А понякога дори и непростими. Обидите, които се нанасят в такива ситуации, се забиват като кинжали в сърцата и в душите ни. А раните, които оставят след това, никога не зарастват напълно. Щетите, които нанасят такива действия на една връзка между двама души, които са влюбени (или така си мислят), се оказват фатални след време.

В тези моменти на гняв имах чувството, че мога да съществувам без него, но когато червената пелена пред очите ми се вдигаше нейно място заемаше страхът.


Онзи парализиращ страх от това да би най-после да си загубил човека, за който живееш (поне това си мислиш опиянена тогава!). Водена от паниката, се хвърляш с хиляди извинения отново в ръцете му, като те успокоява мисълта, че той се чувства по същия начин като теб.

Да знаем, че сме значими за някой друг дотолкова, че този някой бива отчайван от мисълта, че може да ни загуби, е колкото успокояваща, толкова и пагубна. Истината е, че ако любовта е онази истинската, страхът от загубата никога няма да надделее над сигурността в отсрещния, че той ни обича достатъчно. Ако вярвате, че този някой е единственият и правилният за вас, той няма нужда да ви го втълпява всяка една секунда. Самото чувство, от което бивате заливана всеки път, когато осъзнавате, че имате такъв човек в живота си, ще бъде достатъчно да прогонва страха от изоставяне. Този етап също продължава месеци наред, докато лека полека достигаме до:

Фаза три - „Осъзнаване на реалността!”.

Тази ми е любимата. Честно! Знам, че ме мислите за луда. Нито за една секунда през цялото това време, през което сте били с този човек мисълта, че някой ден ще го погледнете и няма да усетите пеперудите в стомаха си не ви е минавал през ума! Гарантирам ви го без да знам нито една ваша история!

Но този днес все пак настъпва. Във фаза две сигурно сте имали моменти в поредната ви безсънна нощ, когато сте се мятали в леглото, мислейки „Какво не ми е достатъчно, за да ме обича така както трябва?” „Къде сгреших?” „Какво не правя както трябва?” „Къде отиде онзи човек, който не спираше да ме иска?” „Какво по дяволите се промени, когато от моя страна нищо не се е променяло?” и накрая, уморена от милионите въпроси без отговор, сте прошепвали към самотната луна „Искам вече всичко това да намери края си!”. Но след това ежедневието ви в всмуквало отново в кръговрата си и сте забравяли основното и едно от малкото правилно желания, които сте имали от години.

Спомням си как понякога от безсилие излизах под звездите, затварях очи и се молех на небесата с цялата сила, която успявах да намеря в себе си, да откъсне, да вземе тези унищожаващи чувства от мен. Не осъзнавах, че просто времето ще свърши цялата тази работа. Накрая все пак времето отмива всичко. Лошото и доброто остават в миналото много зад гърба ви.

И в една обикновена сутрин се събуждате и първичният инстинкт да вземете телефона си в ръце, станал до толкова основна част от вас, вече го няма.


Единствената причина, поради която протягате ръце към телефона си, е, за да накарате омразната аларма да спре да пищи. Вече леко пробудени, до мозъка ви достига мисълта, че не сте погледнали даже устройството за получени съобщения. И рязко отваряте очи, вече напълно будни и се оглеждате учудени около себе си. Някакси самата мисъл не ви се струва правилна, но все пак липсата на онова разяждащо чувство е толкова освобождаващо.

Чувствате неща, които не сте изпитвали може би от цяла вечност. Ставате и се поглеждате в огледалото очаквайки да видите друг човек. Но там в все същото лице, което ви е до болка познато.

Вглеждате се още по-съсредоточено, за да намерите тази промяна, която чувствате вътрешно. И я забелязвате накрая – очите, очите гледат различно.


В тях няма трескаво очакване или капка проблясък от нервност. Там просто се чете спокойствие и нормалните за началото на работната седмица чувства. Отегчение от следващия еднообразен ден, жаждата за още малко сън...Този ден от гардероба си вадите любимата си рокля, която ви показва в целия ви блясък. Гримовете са нанесено прилежно като последният щрих бива добавен, като се сещате за онова червило, което от месеци седи в дъното на несесера ви неразопаковано. Спомняте си деня, в който сте си го купили. Как ви е харесал цветът и колко добре е отивал на лицето ви. След това в ума ви изникват причините, поради което така и не сте си го сложили.

Не са приятни спомени нали?
Намръщвате лице.
Тази, която сте били никак не ви се струва,че сте били вие нали?
О, повярвайте ми бяхте вие.

Но това бе просто един период, през който е нужно да премине всяка жена. Поне аз до такъв извод достигнах. Ако не бях паднала на това дъно, в което отдадох цялата си душевна зависимост на друг човек, никога нямаше да осъзная своята стойност.

Душевното ни спокойствие ние сами е нужно да си го поднесем. Никой не е длъжен вечер да ни събужда от кошмарите ни. Никой не е длъжен да държи ръката ни докато плачем на тъжния край на любимия ни филм. Никой не е длъжен да празнува с нас, когато сме получили онова повишение, което сме чакали години наред и сме си скъсвали задника от работа. Никой!


По-важното от всичко е, че ние като истински жени нямаме нужда от тези неща. Не и до толкова, че да не успяваме да се справяме сами в животите си. Всяка една от нас би била повече от щастлива да ги има, но не от това зависи щастието ни като личности, нито пък успехите ни. Жената, истинската жена, ще пори през живота и ще има всичко, което иска, без да има нужда някой друг да й го поднесе. Никога няма да поиска да й се донесе нещо наготово, защото ще знае, че истинската наслада от нещо бива усетена, когато си се борил лично за него.

В крайна сметка въпросите „Защо?” и „Ако?” спират да тормозят умовете ни. Същата сутрин сядаме на бюрото си и не осъзнаваме кога е приключил работното време. Денят е минал като по вода. Телефонът е мълчал през цялото време, а вие дори не сте се сетили за него. И този ден не тръгвате директно към дома, а тръгвате към мястото за срещата, която най-после сте уговорили с онази приятелка, която почти ви бе забравила. Вечерта се забавлявате в приятни разговори и смях. Толкова много смях. До мозъка ви отново достига онзи странен сигнал, който ви подсеща, че така не сте се смели от много дълго време.
При отключването на вратата на дома усещате единствено сладка умора от изминалия ден. Нямате главоболие, сърцето ви не ви боли, умът ви е спокоен. И тази вечер излизате навън под звездите и ги поглеждате с благодарност. Усмихвате се на себе си и напълно приели реалността си казвате „Най-после приключи.”

Фаза четири - „Най-тъмно е преди зазоряване!”

Ще има мигове, в които всичко забравено ще ви засипе като лавина. Смяната на сезона ще ви върне към един друг сезон, който е останал далеч зад гърба ви. Реалността и настоящето отстъпват място на отминалите години. Ще сте объркани и отчаяни. Ще се усъмните във всяка една от предишните фази, изброени от мен по-горе. Сънищата ви ще са изпълнени с него и с всяко едно чувство, което сте изпитвали към него. Всичко това е просто отчаяният вик за спасение на една умираща любов. Миналото никога нямаше да е минало, ако можеше да бъде бъдеще. Не забравяйте нито веднъж, че когато веригите, които са ви задържали с някой, са пречупени, нищо не може да ви накара да останете.

Това е последната фаза на превъзмогването. Обърнете се към себе си и се запитайте „Щеше ли да е краят, ако бе правилното?”
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Мъжете, които си тръгват без обяснение
· Как се променят жените, когато не са обичани?
· Доколко тези мъжки грешки са непростими?
· Ироничното усещане да си родител днес
· Разруши ли фейсбук връзката ми или тя вече беше изчерпана?
· Великденски идеи за декорация и боядисване на яйца
· За обидата и обидчивостта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Привързаност с граници
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· "Най-хубавите ми песни ще бъдат за теб"
· Ако душата ви се протегне към някой, не се съпротивлявайте
Четвъртък
21
Януари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Една от най-големите измами в изкуството: историята на Маргарет Кийн
Винаги рисувах очи, дори още като дете. Очите ме очароваха. Маргарет Кийн е американска художничка,...
Едно магическо лято без технологии
Изчезна ли вече детството без телефони и таблети? Могат ли децата да бъдат истински щастливи и волни...
Из последното интервю на Вонегът: "Трябваше да има надежда"
"- Разкажете ми за причините, които ви накараха да станете творец, било като писател или артист като...
Любов и вино, вино и любов
Виното и любовта са наистина необикновена двойка. Свързват ги толкова много неща, че дори и тези, които...
Нова година у нас и по света
Всяко ново начало ни изпълва с трепетно очакване и надежда за бъдещето. Затова народът е казал „Нова...
На тази дата: 14 април - годишнина от рождението на Парашкев Хаджиев
Парашекв Хаджиев в роден на 14 април 1912 г. Син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев (основател...
Голямата ти сестра е най-важният човек в живота ти. Ето защо!
Искрено вярвам, че колкото и голяма (или малка) да е разликата между две сестри, те инстинктивно се стремят...
На този ден ни напусна Петя Дубарова
На 4 декември си спомняме трагичния избор на едно обикновено 17 годишно момиче от Бургас - да напусне...
Не знаем цялата история
Преди много, много време в едно индианско селище живеел старец, който имал чудно красив кон. Нямало човек...
Цветята на малката Ида
— Бедните ми цветя, съвсем увехнаха! — каза малката Ида. — Снощи бяха тъй хубави, а сега главичките им...
Изкуството в помощ на Ани
Помните ли Ани? Малкото дете, което страда от, пригответе се: Вроден хипотиреоидизъм, Сколиоза, Спина...
Исабел Алиенде – „Човек отива там, където го тегли сърцето“
Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни. Исабел...
"На кого е тоя кон бе? Кон паднал, тука умира, на кого е бе, хей!"
Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат...
Ден 4 - Постове и пости: Всеки и всичко бърза. Хора, думи, събития...
Слънце. Кафе. Думи. Врабче. Много са. Сърце. Отляво. Море. Да си на слънчево място, оставил работни...
Януари - Мира Дойчинова
Януари съм... Господи, тъкмо започвам тази толкова нова и чиста година... С обещания – много. До последно...
Великият Стенли Кубрик като фотограф
Преди да стане режисьор и да се занимава изобщо с кино Стенли Кубрик ("Портокал с часовников механизъм",...
Хайде да се влюбим!
Хайде да се влюбим Като в детска жмичка... Крием се... Играем своята игричка. Толкова гореща... Толкова...
Телефонът ми звъни... в главата?
Защо получаваме „фалшива тревога”, че телефонът ни звъни ...когато всъщност си лежи безжизнен. Няма...
Хана Аренд: "Подготвяй се за най-лошото, очаквай най-доброто, приемай което дойде"
"И най-радикалните революции ще се превърнат в консервативни в деня след революцията." "Прошката е...
Заветът на д-р Франсоаз Долто
Трябва ли да бъдем строги? Да, ако забраняването на опасното се нарича строгост, но винаги със съчувствие...
Предизвикателство от Hera.bg "Искам да ти кажа..." до една истинска Жена
Ако има точно време и място, за да кажеш топли и вълнуващи думи за жената, оставила огромна или малка,...
Забрави достатъчно, за да продължиш. Помни достатъчно, за да не се повтори
Забрави достатъчно, за да продължиш. Помни достатъчно, за да не се повтори....
Не се страхувай от промените, случват се точно, когато са необходими
Не се страхувай от промените, случват се точно, когато са необходими....
Любими стихове за зимата
Зимна вечер Навън е вятър, тъмно, влажно. Дъждът плющи във нощний мрак и сякаш някой там челяк в...
Ви(в)а Адриатика – II: Бока Которска
Въпреки плътно затворените кепенци – задължителен елемент от средиземноморската архитектура, слънцето...
Смелостта да сбъднем мечтите си
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Но ни дава смелост да го сторим са...
"Обичай."
Обичай. Мий си зъбите до човека, когото обичаш. Опипвай нагло дупето му. Яж шоколад докато ти втръсне. Говори...
Победителите може също да се провалят
Победителите може също да се провалят, но никога не се предават! ...
Хорхе Луис Борхес: „Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината“
„Винаги съм си представял, че раят е библиотека“. „Всъщност, не съм сигурен, че съществувам. Аз съм...
Към майка си
Ти мислиш, майко, че аз всеки ден проклинам съдбата, що ме е дарила с участ зла. Повярвай ми, животът,...
Мъдрият не си личи по това, което е казал, а по това, което е премълчал
Мъдрият не си личи по това, което е казал, а по това, което е премълчал. ...
Синята птица на Буковски
има една синя птица в сърцето ми, която иска да излезе, но аз съм много строг с нея, казвам й – стой...
Строителят
Един много уважаван строител, след дългогодишен труд, решил да се пенсионира за да прекара оставащото...
Дарете зрънце любов на птичка в нужда
Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) стартира кампанията „Зрънце любов” за подхранване на...
Виктор Пасков: "Ето този "нищо човек" е най-големият проблем на България"
Големият проблем на България не е беднотията, мизерията или безработицата. Дори и демокрацията не е най-големият...
Тома Аквински: "Нещата, които обичаме, ни говорят какви сме."
"Любовта е там, където знанието свършва." "Нещата, които обичаме, говорят какви сме." "Щастливият...
Валери Йорданов: Този свят отдавна е женски - харесвам го точно такъв
Румена войвода е силна жена, жена-войводка. Тя следва своя път, следва своята същност, прави своите жертви....
Нарисувай ми песен
Нарисувай ми песен. Планина да обръща. Тънка гайда да писне, дето къса душата. Нарисувай ми ехо, песента...
Когато лятото вдъхновява в цветове
Лятото е пъстро, волно, свободно. Преди да изпепели цветовете си, то ги разгръща в разгара си в разноцветни...
2020 г. - Годината на металния Плъх
На 25 януари започва новата китайска година - под знака на зодия Плъх с управляващ елемент метал, която...
Новата година започва с най-голямата луна за цялата 2018 г.
Новата 2018-та година започва повече от грандиозно. На 1-ви и 2-ри януари ще имаме възможност да видим...
За простотията
Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека,...
Лятно безвремие с акварелите на Лоран Парселие
Безкрайни летни следобеди, разточителна златна светлина, в която играят палави слънчеви зайчета...Танц...
Чуждото его
погалих Егото с ръка... срещу косъма зарових пръсти и видях в очите му ...вина! кристална... чиста...и...
Можем да бъдем единствено себе си - никой друг
Розовият цвят е розов цвят, и дума не може да става той да бъде нещо друго. И лотосът е лотос. Нито розата...
13 август - Международен ден на леворъките
Днес, 13 август се отбелязва Международният ден на леворъките (левичарите). Чества се от 1984 г. по инициатива...
"Здравословен обяд за ученика" за първия, първи учебен, ден
Това е ден първи от новия проект в помощ на родителите на ученици:" Здравословен обяд за ученика". От...
Да живееш рисковано означава да живееш
Да живееш рисковано означава да живееш. Ако не живееш рисковано, ти не живееш. Живеенето разцъфтява само...
Честита Нова Година!
Честита Нова година, приятели! Бъдете здрави и щастливи! Мечтайте и бъдете смели, нека вие да сте...
Прочети за новия проект на списание Hera.bg - "Здравословен обяд за ученика”
Знаем, че понякога всеки изпитва затруднение да приготви здравословен обяд за своя ученик. Списание Hera.bg...
Съвременни интерпретации на известни картини
Всички познаваме тези картини. Но никога не сме ги виждали по този начин. Сайтът www.booooom.com е предизвикал...
Циганският Тудуровден
Снимките направих миналата година (2011), по време на кушията за Тодоровден, в Ботаническата градина...
Честит рожден ден, Митко Щерев!
Кой ме смути със странен глас? Кой ме гори във сън студен? Един монах, една жена. Една любов, една...
На тази дата: Роден е Гео Милев
Сред тези сиви отчаяния Сред тези сиви отчаяния, които кърмят мойта плът с горчиви горестни познания и...
Душата, прошката, пролетта
Представете си душата си като един дом, който обитавате през целия си живот. Подредили сте се чудесно...
Плодовете и зеленчуците също носят характер
Така смята Мария Тюрина - илюстраторка с литвански произход, която в момента живее в Лондон. В близост...
Хранене на бавни обороти – движението Slow food
Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски,...
Какво мислят майките за себе си?
"Определено има дни, в които се съмнявам в моите способности на майка" "Иска ми се да съм по- уверена...
Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им правят живота смислен
Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им е това, което прави живота смисле...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна
Днес има всичко, ми казва баба Мария, а аз като бях дете нищо нямаше. Мама ме изпращаше, минавахме полу...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook