Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Превъзмогване



Енис Рами
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Любовта си е отишла!
Какво чувствате?
Свобода или празнота?
А може би двете наведнъж?
Всичко вече си е дошло на мястото си, нали?

Имали ли сте любов, която ви е въздигнала в небесата и ви е сринала до основи? Любов, която в началото е означавала целия ви живот? Е, аз съм имала.


Появи се в живота ми в период, който не знаех коя съм.
Нямах идея коя трябва да бъда.
Началото, сигурна съм, на всеки един от вас е до болка познато.


Наричам го фаза едно - „Розовите очила”.

Опознаването, скритите усмивки, пеперудите в стомаха, спирането на дъха всеки път, когато погледът ви се спре върху обекта на вашите чувства.
Нещата са малко по-сложни, ако сте недоверчива и затворена в себе си личност като мен. Разкриването пред отсрещния отнема много повече време и усилия. Все пак, след време заровената много дълбоко вяра си пробива път към повърхността.

И точно тогава идва моментът на просветление - събуждате се в един от онези еднообразни и монотонни дни и осъзнавате, че сте затънали до гуша.


Първата ви реакция – проверка на телефона за онези дългоочаквани съобщения, които са станали основната причина да посрещате света всеки ден. Липсата на едно от тези съобщения е основната причина денят да е пълен ад. Хората, които ви заобикалят, са нетърпими. Не сте в състояние да проведете един смислен разговор дори и със семейството си.

Причината? Само защото денят ви не е започнал с двете кратки изречения „Добро утро. Обичам те.”. Сивотата на всичко заобикалящо се вдига, когато към обяд получавате съобщението. И вие ставате коренно различен човек. Усмивката не слиза от лицето, очите ви блестят. Сърцето ви трепти. На крилете на щастието сте и всичко отново е наред. Индивидите, които до преди минута са ви лазили по нервите до побъркване, вече са ви сред най-любимите същества в света. Кучката от преди момент бива заместена от ангел, който е готов да облее цялата вселена с любов.

Сега, когато се връщам назад си спомням странните погледи, които ми хвърляха колегите и приятелите ми. Нищо чудно да са ме мислели за побъркана. След като едното, което е било желано бива получено, омаяният от серотонин и ендорфин мозък започва да се вманиачава в следващото, което липсва. След няколко часа еуфорията е преминала и кучката се завръща отново. Този път поради така и неидващата покана за среща. До края на работния ден вече сте луднали от поредицата въпроси, които са се въртели цял ден в главата ви и докато стигнете до дома, гневът струи от вас на талази. Неуспяваща да сдържите паниката си, си го изкарвате на първия човек попаднал пред полезрението ви. Но както и първия етап и този преминава светкавично, когато след, да кажем, тридесет минути, чувате телефона ви да издава онзи звук, който ви е станал любим.

Тук нека да вметна още едно нещо, което знам, че ви е познато – специалният тон на звънене. Естествено сте сложили специално избран тон за звънене на контакта му. Мисля, че тук всеки един от вас знае в какво състояние изпада човек когато чуе телефона си да издава звук за получено съобщение и тича от другата стая като побъркан, за да приеме очакваното от часове обаждане и се окаже, че търсещият абонат е друг….

И така редът отново е на мястото си след като прочитате изречението „След един час съм при теб! Обичам те!”, последвали го с всичките сладникави емотикони, което притежава телефонът ви. Но вярна на себе си вие сте готова за десет минути понеже периодът на гласенето за мъжа на мечтите ви е преминал и вие сте вече във фазата на „Красива си дори и с чувал на главата си.” Жени, нека ви дам един съвет от потърпевша – тази фраза по само себе си е красива и говори много за човека и чувствата му към вас. НО!

Да, има едно голямо НО! Искам да се запитате едно! Кога вашето самочувствие е най-високо?


Когато сутрин сте отделили достатъчно внимание за себе си и това, което виждате в огледалото ви удовлетворява или когато изтичате в обятията на някой, който твърди, че сте целият му живот, но дори и не сте си направили труда да срешете косата си и да обуете дънките, които очертават така добре краката ви? Ще оставя сами да си отговорите на този въпрос.

Прекарвате останалите петдесет минути, след като така бързо сте готова, в трескаво очакване на вечерта като в ума си превъртате различни сценарии за протичането на вечерта. Отново не сте годна за общуване с други, нито пък успявате да асимилирате външния свят около вас. Няма нужда да ви разяснявам как протича остатъкът от вечерта. Сигурна съм, че някои дори ще я нарекат с нещо прекалено сладникаво, което не е по мой вкус. И така. Минават дни, минават месеци без да почувствате дискомфорт от факта, че вие вече не сте самите вас, а тази, която сте станали зависи от присъствието на друга личност.

Фаза две - „Зависимост до полудяване!”.

Лично за мен си бе буквално така. Честно да ви кажа, не съм голям фен на този етап, нито пък на тази, което бях по това време. Бе грозна картинка. Съмненията и обвиненията не са за препоръчване. Особено, когато са взаимни. Караниците при липса на доверие могат да ескалират до такава степен, че да изречем и извършим нетипични за нас неща. А понякога дори и непростими. Обидите, които се нанасят в такива ситуации, се забиват като кинжали в сърцата и в душите ни. А раните, които оставят след това, никога не зарастват напълно. Щетите, които нанасят такива действия на една връзка между двама души, които са влюбени (или така си мислят), се оказват фатални след време.

В тези моменти на гняв имах чувството, че мога да съществувам без него, но когато червената пелена пред очите ми се вдигаше нейно място заемаше страхът.


Онзи парализиращ страх от това да би най-после да си загубил човека, за който живееш (поне това си мислиш опиянена тогава!). Водена от паниката, се хвърляш с хиляди извинения отново в ръцете му, като те успокоява мисълта, че той се чувства по същия начин като теб.

Да знаем, че сме значими за някой друг дотолкова, че този някой бива отчайван от мисълта, че може да ни загуби, е колкото успокояваща, толкова и пагубна. Истината е, че ако любовта е онази истинската, страхът от загубата никога няма да надделее над сигурността в отсрещния, че той ни обича достатъчно. Ако вярвате, че този някой е единственият и правилният за вас, той няма нужда да ви го втълпява всяка една секунда. Самото чувство, от което бивате заливана всеки път, когато осъзнавате, че имате такъв човек в живота си, ще бъде достатъчно да прогонва страха от изоставяне. Този етап също продължава месеци наред, докато лека полека достигаме до:

Фаза три - „Осъзнаване на реалността!”.

Тази ми е любимата. Честно! Знам, че ме мислите за луда. Нито за една секунда през цялото това време, през което сте били с този човек мисълта, че някой ден ще го погледнете и няма да усетите пеперудите в стомаха си не ви е минавал през ума! Гарантирам ви го без да знам нито една ваша история!

Но този днес все пак настъпва. Във фаза две сигурно сте имали моменти в поредната ви безсънна нощ, когато сте се мятали в леглото, мислейки „Какво не ми е достатъчно, за да ме обича така както трябва?” „Къде сгреших?” „Какво не правя както трябва?” „Къде отиде онзи човек, който не спираше да ме иска?” „Какво по дяволите се промени, когато от моя страна нищо не се е променяло?” и накрая, уморена от милионите въпроси без отговор, сте прошепвали към самотната луна „Искам вече всичко това да намери края си!”. Но след това ежедневието ви в всмуквало отново в кръговрата си и сте забравяли основното и едно от малкото правилно желания, които сте имали от години.

Спомням си как понякога от безсилие излизах под звездите, затварях очи и се молех на небесата с цялата сила, която успявах да намеря в себе си, да откъсне, да вземе тези унищожаващи чувства от мен. Не осъзнавах, че просто времето ще свърши цялата тази работа. Накрая все пак времето отмива всичко. Лошото и доброто остават в миналото много зад гърба ви.

И в една обикновена сутрин се събуждате и първичният инстинкт да вземете телефона си в ръце, станал до толкова основна част от вас, вече го няма.


Единствената причина, поради която протягате ръце към телефона си, е, за да накарате омразната аларма да спре да пищи. Вече леко пробудени, до мозъка ви достига мисълта, че не сте погледнали даже устройството за получени съобщения. И рязко отваряте очи, вече напълно будни и се оглеждате учудени около себе си. Някакси самата мисъл не ви се струва правилна, но все пак липсата на онова разяждащо чувство е толкова освобождаващо.

Чувствате неща, които не сте изпитвали може би от цяла вечност. Ставате и се поглеждате в огледалото очаквайки да видите друг човек. Но там в все същото лице, което ви е до болка познато.

Вглеждате се още по-съсредоточено, за да намерите тази промяна, която чувствате вътрешно. И я забелязвате накрая – очите, очите гледат различно.


В тях няма трескаво очакване или капка проблясък от нервност. Там просто се чете спокойствие и нормалните за началото на работната седмица чувства. Отегчение от следващия еднообразен ден, жаждата за още малко сън...Този ден от гардероба си вадите любимата си рокля, която ви показва в целия ви блясък. Гримовете са нанесено прилежно като последният щрих бива добавен, като се сещате за онова червило, което от месеци седи в дъното на несесера ви неразопаковано. Спомняте си деня, в който сте си го купили. Как ви е харесал цветът и колко добре е отивал на лицето ви. След това в ума ви изникват причините, поради което така и не сте си го сложили.

Не са приятни спомени нали?
Намръщвате лице.
Тази, която сте били никак не ви се струва,че сте били вие нали?
О, повярвайте ми бяхте вие.

Но това бе просто един период, през който е нужно да премине всяка жена. Поне аз до такъв извод достигнах. Ако не бях паднала на това дъно, в което отдадох цялата си душевна зависимост на друг човек, никога нямаше да осъзная своята стойност.

Душевното ни спокойствие ние сами е нужно да си го поднесем. Никой не е длъжен вечер да ни събужда от кошмарите ни. Никой не е длъжен да държи ръката ни докато плачем на тъжния край на любимия ни филм. Никой не е длъжен да празнува с нас, когато сме получили онова повишение, което сме чакали години наред и сме си скъсвали задника от работа. Никой!


По-важното от всичко е, че ние като истински жени нямаме нужда от тези неща. Не и до толкова, че да не успяваме да се справяме сами в животите си. Всяка една от нас би била повече от щастлива да ги има, но не от това зависи щастието ни като личности, нито пък успехите ни. Жената, истинската жена, ще пори през живота и ще има всичко, което иска, без да има нужда някой друг да й го поднесе. Никога няма да поиска да й се донесе нещо наготово, защото ще знае, че истинската наслада от нещо бива усетена, когато си се борил лично за него.

В крайна сметка въпросите „Защо?” и „Ако?” спират да тормозят умовете ни. Същата сутрин сядаме на бюрото си и не осъзнаваме кога е приключил работното време. Денят е минал като по вода. Телефонът е мълчал през цялото време, а вие дори не сте се сетили за него. И този ден не тръгвате директно към дома, а тръгвате към мястото за срещата, която най-после сте уговорили с онази приятелка, която почти ви бе забравила. Вечерта се забавлявате в приятни разговори и смях. Толкова много смях. До мозъка ви отново достига онзи странен сигнал, който ви подсеща, че така не сте се смели от много дълго време.
При отключването на вратата на дома усещате единствено сладка умора от изминалия ден. Нямате главоболие, сърцето ви не ви боли, умът ви е спокоен. И тази вечер излизате навън под звездите и ги поглеждате с благодарност. Усмихвате се на себе си и напълно приели реалността си казвате „Най-после приключи.”

Фаза четири - „Най-тъмно е преди зазоряване!”

Ще има мигове, в които всичко забравено ще ви засипе като лавина. Смяната на сезона ще ви върне към един друг сезон, който е останал далеч зад гърба ви. Реалността и настоящето отстъпват място на отминалите години. Ще сте объркани и отчаяни. Ще се усъмните във всяка една от предишните фази, изброени от мен по-горе. Сънищата ви ще са изпълнени с него и с всяко едно чувство, което сте изпитвали към него. Всичко това е просто отчаяният вик за спасение на една умираща любов. Миналото никога нямаше да е минало, ако можеше да бъде бъдеще. Не забравяйте нито веднъж, че когато веригите, които са ви задържали с някой, са пречупени, нищо не може да ви накара да останете.

Това е последната фаза на превъзмогването. Обърнете се към себе си и се запитайте „Щеше ли да е краят, ако бе правилното?”
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Мъжете, които си тръгват без обяснение
· Как се променят жените, когато не са обичани?
· Доколко тези мъжки грешки са непростими?
· Ироничното усещане да си родител днес
· Разруши ли фейсбук връзката ми или тя вече беше изчерпана?
· Великденски идеи за декорация и боядисване на яйца
· Какво не искат да чуват от нас хората, които скърбят най-тежко
· Здравословен егоизъм или егоцентризъм?
· Как сами вдигаме бариери пред себе си и пречим другите да ни опознаят?
· Циганското лято на живота ни
· Помислете отново дали е готов ли той за сериозна връзка
· Да бъдеш приоритет. Това значи, че си обичан
Понеделник
14
Октомври 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Стайнбек за любовта
Едни хора познават Джон Стайнбек с романите му “На изток от рая”, “Гроздовете на гнева”, “За мишките...
Изборът
Имало едно време двама братя, които били коренно различни. Единият брат бил на върха на своята кариера,...
Няма по-мека възглавница от чистата съвест!
Няма по-мека възглавница от чистата съвест!...
Часът на Земята 2012
Часът на Земята, една от най-мащабните акции, които обръщат внимание на проблема с опазването на околната...
Жените в живота на Васил Левски
Едва ли има друга личност в българската история, обвита с толкова светъл ореол като Васил Левски. За...
Кукерите - силата да прогоним злите сили
Кукерите се появяват в различно време в различните краища на България. В Банско идват на Нова година,...
Ако някой дойде при теб с рана, не го изпращай с две
Ако някой дойде при теб с рана, не го изпращай с две. ...
За женските символи
Символите са онези странни огледала, които успяват точно и концентрирано да уловят характера и значението...
Есенна красота, спираща дъха
Есента, както не сме я виждали на платно - жизнена, пъстра и озаряваща. Дъждът - уют за двойките под...
Аладжа манастир - част II
Пристъпвам по коридора. Стигам до мястото, където някога е била кухнята с трапезарията. Веднага в ляво...
11 факта за Валентина Терешкова - първата жена, летяла в Космоса
1. Официалната причина да бъде пусната жена в космоса била да се проучи как влияят условията на женското...
Не разказвай на друг за мечтите си. Направо му ги покажи
Не разказвай на друг за мечтите си. Направо му ги покажи....
Когато някой е уязвим, а другият не се възползва
Доверие се гради тогава, когато някой е уязвим, а другият не се възползва от слабостта му....
Магията на шоколада
Някои го предпочитат черен, други с лешници, трети с вкусен пълнеж – въпрос на темперамент. Защото шоколадът...
Дървото с 40-те цвята
"Дървото с 40-те цвята" е едно-единствено дърво, на което зреят около 40 вида костилкови плода – праскови,...
5 от най-хубавите стихчета за ученици
Училище - Иван Вазов Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица? Отивам,...
Забрави достатъчно, за да продължиш. Помни достатъчно, за да не се повтори
Забрави достатъчно, за да продължиш. Помни достатъчно, за да не се повтори....
Петък – ден на майстора
Петък – ден на майстора! Да-а-а, още една причина всеки да поиска един ден да стане майстор, а не да...
Любов
Къде си ти? Не свети в твойта стая, но зная, че си тук, че си сама. Завърнах се. За първи път разкаян. За...
Първо мислиш, че е наказание...
Първо мислиш, че е наказание, после мислиш, че е изпитание, накрая знаеш, че е щастие....
Роалд Дал: "Престъпление е да оставите детето си да си отиде неваксинирано."
През 1962 г. най-голямата дъщеря на Роалд Дал умира от усложнение на острото заразно заболяване морбили...
Не искам да променя нито една секунда от живота си
Не искам да променям нито една секунда от живота си, да поправя нито една грешка, не искам да върна...
Оцеляващата магия на детството в исторически снимки и в цитати
Една от клопките на детството е, че човек не трябва да разбира нещо, за да го почувства. И когато умът...
Защо да започнем рано с коледната украса?
Ранното украсяване на дома и офиса за Коледа ни прави по-щастливи. Това твърди психоаналитикът д-р Стийв...
Пристрастени ли сте към четенето - 20 отговора "да"
1. Когато сте потънали в роман, постоянно си обещавате: „Тази глава е последна за днес”, но после само...
2016 година според Google - "Любовта е там, навън. Продължавай да търсиш" (видео)
За поредна година най-голямата интернет търсачка събра най-популярните теми, по които хората са търсели...
Любовта - да си завършен, за да можеш да преживееш една недовършена история
Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително, ...
Франсис Бърнет: „Ако погледнеш по правилния начин, ще видиш, че целият свят е градина.“
Франсис Ходжсън Бърнет е британско-американска писателка, известна в целия свят най-вече с книгите...
Най-добрите снимки, заснети с дрон през 2017 г.
Дроновете бързо се превърнаха от любопитна джаджа до ново средство в услуга на изкуството. Снимките,...
Да предизвикаш късмета си
"Роди ме, мамо, с късмет, пa ме хвърли на смет!" – тази поговорка ми изниква в съзнанието всеки път,...
Денят на земята - 22 април
Денят на Земята - 22 април, е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард...
Как да остаряваме красиво
Всяко поколение има своята мъдрост, всеки човек - своята истина за живота. Със съветите е така - склонни...
Защо детелините носят щастие
Всеки от нас разхождайки се из тревата, тайно се е заглеждал в земята, надявайки се да открие малко съкровище...
10 март - спасяването на близо 50 000 български евреи
10 март се чества като датата, на която си спомняме спасяването на близо 50 000 български евреи. Това...
Есенно писмо
На Анна Това писмо вий няма да получите и няма нужда - то е тъй досадно! Не бих се радвал, ако се...
Кои са най-популярните имена за новородени през 2018 г. в България
От началото на 21-ви век наред с традиционните за България все по-често се избират имена, които са популярни...
Традицията на коледните базари
Коледа е! Или поне скоро наближава. От една страна се борим със смесените чувства към една дълго отричана...
Пазаруване от дивана - I
В стремителният ритъм на съвременния живот почти не остава време за разходки по магазините. В такава...
Томас Ман: „По-добре болезнена истина от удобна лъжа.”
„Ние не обичаме качествата, обичаме хората. Понякога дори заради техните дефекти, както и заради техните...
Две важни правила за мъдър живот
"За да живееш живота си мъдро, трябва много да знаеш. Но две важни правила запомни за начало: По-добре...
Жан-Жак Русо: "Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея."
"Коя мъдрост е по-велика от добротата!?" "Всеки човек, който не работи, е негодник." "Мъжете всякога...
Лятно безвремие с акварелите на Лоран Парселие
Безкрайни летни следобеди, разточителна златна светлина, в която играят палави слънчеви зайчета...Танц...
Фестивал на ледените фигури
Трудно е да се повярва как всичко в тази страна на чудесата е направено от лед и сняг. Всяка година...
На тази дата: Спомняме си Павел Матев
Ти отмина. Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима... Твойта сянка над младата...
Баба и дядо
"Баба и дядо се скарали и сърдитата баба решила да накаже дядото като не му говори. На другия ден дядото...
Коледни пости - Ден 37:
В доброволното ограничение се крие път към свобода. А към какво води тя?
Днешният ден мина като на кино. Заради това, че е работен, предколеден, гледах да свърша всичко, което...
Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка
Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка....
Натали Портман в 5 култови роли
"Умните жени обичат умните мъже повече, отколкото умните мъже обичат умните жени" - Натали Портман Натали...
2016 г. - годината на Огнената маймуна
Първата асоциация с думата „маймуна”? Интелигентна, пъргава, непостоянна. Такива са и представителите...
Търсете своите хора
Търсете хора, които са страстни, силни и щастливи Те са като звездите, ако не вдигнеш глава, няма...
Бели рози, стар часовник
Бели рози, стар часовник, първа среща с теб. Стрелките цял ден бясно препускат, превърнали се сами...
Най-очакваната фотографска изложба на годината у нас - Вивиан Майер
Над 100 цветни и черно бели фотографии на една от най-забележителните жени в световната фотография -...
Пол Елюар, за когото нощта не траеше никога безкрай
„Да, има друг свят, но е в този, в който живеем.” „Жената е по-красива от света, в който живея, затова...
Благи думи за Благовещение: "Обичам те! За всичко!"
Здравейте, Hera.bg! Искам да отправя думи на благодарност към по-голямата ми сестра Таня. И да ви...
Коледни пости - Ден 7:
Гювечът влиза в употреба. Да постят ли децата?
Днес закръгляме първата седмица от Коледния пост – седмицата на строг пост. Вече започвам да мечтая за...
Сбогуване с морето
Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е лято, но от час там над нас се върти, без да...
И най-малкото сторено добро...
И най-малкото сторено добро е по-ценно от най-голямото намерение...
Този, който е падал и се е изправял след това, е по-силен от този, който...
Този, който е падал и се е изправял след това, е по-силен от този, който никога не е падал....
Изумителни детски площадки от Дания
Скандинавските деца се сочат за пример в много отношения - и по интелектуално развитие, успехи в училище,...
Юнко Табей – първата жена, изкачила Еверест
Юнко Табей е японска алпинистка, първата жена, която достига върха Еверест - постижение, което постига...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook