Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Празнуването на Кирил и Методий - публицистика от Христо Ботев


Христо Ботев
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Букурещ, 8 майя

В историята на сичките почти европейски народи се срещат такива личности, на които деятелността е имала общочовечески характер и затова по своето всемирно значение заслужава почит и уважение от страната на секи един човек, който не е дотолкова безсовестен, за да каже: „Аз изпълних вече длъжността си към отечеството, което ме е родило, и не дължа вече нищо на човечеството, което ми е дало средства да живея.“ И в историята на нашият потъпкан и поробен днес народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли някога си нещо в историята на общочовеческият напредок, и които, разбира се, тряба да възбуждат почет и уважение не само в душата на нашето младо поколение, но на секи честен, искрен и признателен славянин.

Едно от тие събития, без съмнение, е кръщението на българският народ, т.е. приеманието на онова хуманно човеческо учение, което, от една страна, ако и да пренесе заедно със себе си из Византия заразата на нашето политическо падение, но, от друга страна, турна начало на оная знаменита в старо време славянска култура, за която возпоменанията днес сближават и въодушевляват с взаимни симпатии почти сичките славянски племена. Днес почти сичкият славянски мир празнува денят 11 майя и днес секи славянин въздава чест и хвала на двамата наши солунски братия Кирила и Методия. Тие са гениите, които са записали знаменитото събитие в нашата бурна история, и тие са представителите пред богът на славянският братски, равноправен и свободен съюз. Като българи и проповедници на свободата, на братството и на сближението между славяните, наша длъжност е да видиме какво значение има и тряба да има за назе денят, в който ние празнуваме памятта на нашите равноапостолни братя. За нас не е важно дотолкова тяхното значение в историята на християнството и на православната возточна черкова, затова ние оставяме в мир и покой епохата на тяхната деятелност и обръщаме се към съвременното значение на празникът 11 майя.

В продължението на страшните и нечуените исторически страдания на нашият народ памятта на Кирила и Методия се избърса из минеите на фанариотската черкова и достигна до такова забвение, до каквото беше достигнало и съществованието на българският народ. Няма повече от 20 години, откакто тая памят се поднови изново чрез борбата, която пламна между българският и гръцкият елемент и която направи 11 майя празник за победата над православно-разбойническият разврат, празник за освобождението ни от фанариотските дългополи тирани и празник за нашето историческо възрождение. Така 11 майя стана празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който тряба да ни въодушевлява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение.

Но как празнуваме ние тоя знаменит и свещен за нас празник? Ето стават вече толкова години, откакто ние сме смъкнали от шиите си фанариотският ярем и откакто живееме самостоятелно в черковно отношение, а събираме се да празнуваме памятта на това освобождение само затова, за да се понапием, понаядем и повеселим и за да покажем, че от 365 дена в годината ние само тоя ден посвещаваме на народът си и само в тоя ден биваме патриоти. Да! Патриоти сме ние, дордето сме пиени, народни сме, дордето робът има още с какво да ни храни! У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, разказват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и съвременните истини, играят народни игри, пеят „народни“ песни, пият, ядат и се веселят; а в това също време пред тежките и безчовечните страдания на народът дигат тостове за здравието на тирана, за дългоденствието на робството и за щастието на глупците. На тоя свещен и тържествен за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: „Да живее робът! Да живее нашият милостив тиранин! Да живеят нашите калимавки! Да живеят пиевиците на народът! Да живее нашата всеобща подлост!“ Какъв срам и присмех за паметта на оние, които така пламенно и искрено са обичали човечеството и които така енергически н самоотвержено са работили за ползата и за свободата на своят народ! „Но да живее всеобщата славянска глупост!“ — ще да извикаме ние и ще да се обърнеме към нашата емиграция.

И тука, както в поробеното отечество на Кирила и Методия, народният празник е тържество само на пиянството и на виковете, и тука, както в нещастна България, свободните робове празнуват 11 майя само затова, за да покажат особеностите на своята славянска натура. Служба в черковата, слова и речи пред чужденците, музика и пиянство на банкетите, тостове за свободата на България и най-после сън, като настане вторият или третият час на нощта. На другият ден българското „аз“ не съществува: пресипналите патриоти се хвалят един пред други, че ги боли глава, че яли повече, отколкото заплатили, и че останали твърде доволни от „разпалените“ тостове на патриотическото вино. Иди после това при изтрезнелият патриотин, който вчера е бил готов да се бори с Голиата и да даде даже и джигерът си за пилав на революцията, и помоли му се да изпълни барем едно от вчерашните свои тържествени обещания, и ти ще да видиш, че политическият Лесепс ще да ти каже, че си луд или че не си още изтрезнял. Видите ли кои сме ние?

Тъй е изминала нашата емиграция своят десетгодишен живот във Влашко; тъй ние от година на година на секи 11 майя освобождаваме своето нещастно отечество. Гладните и голите седят на бреговете на Дунавът и оплакват България, а ситите и затлъстелите ни учат, че по-напред човек тряба да бъде полезен на себе си, пък тогава вече на своето отечество. О, патриоти, патриоти! О, хамелеони, хамелеони! Де е българският Нарушевич, за да падне пред вас на колене и да извика: „Волы, ослы и всякий скот, хвалите господа!“

Но като казваме тие думи, ние се обръщаме към оние, които не могат да пеят песента на Сиона в чужда страна и които плачат за Ерусалимът на Кирила и Методия със следующите думи: „Братия! Не сядем мы на совете злых и нечестивых и с подлецами не пребудем, а примкнем к свободним и окружим олтар бога нашего!“ 11 майя скоро ще да бъде празник на нашата революция и на нашата свобода.
Коментари
2020-05-22 #1
Ивайла Зпрянова
Празнувало се е като празник на пиянството и виковете.

Сега го празнуваме с тържества, изложби и почит към светите братя.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Културата оцелява в отделния човек и в общността, от която е част
· Нито децата, нито учителите са виновни!
· 24 май...какъвто трябва да бъде
· Прощалното писмо на Ботев към семейството му
· "Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба"
· Пристанала
· В навечерието на един 24 май, като никой досега
· "Боже мой, Николай, гледай какво става със знамето..."
· Месец на Жената в Hera.bg
· Александър Пушкин: „Там, където няма любов, не е забавно.”
· Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
· Георги Марков: "Словото е животът"
Неделя
7
Юни 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Всеки разговор с някого е важен
Всеки разговор с някого е важен. Защото разговорите с друг са твоята среща със себе си. Отношението...
Който те обича...
Онзи, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш....
Въведение Богородично
На 21 ноември православните християни честват Въведение Богородично, а църквата е обявила този ден за...
Топонимите – какво научаваме от тях
Топонимите могат да бъдат интригуващ източник на познание за мястото, където живеем. Имената не само...
Реката променя скалата не заради силата, а заради постоянството
Реката променя скалата не заради силата, а заради постоянството....
Докато говориш...
Докато говориш не точно това, което мислиш, докато слушаш не точно това, в което вярваш и правиш не...
Опълченците на Шипка
Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да...
Отиде си Валери Петров
На 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров....
Мъжът със златната ръка
Има един човек на света, който е помогнал на повече хора, отколкото можем да си представим, че е възможно...
Август - с поезията на Борис Христов
С прах в душата и прах по нозете, с непоносимото слънце на рамото аз съм тръгнал да стигна морето, но...
"Лицето ви на млада жена ми допадаше по-малко от сегашното ви опустошено лице"
Веднъж, бях вече на възраст, в чакалнята на някаква обществена сграда към мен се приближи мъж. Припомни...
Клинт Ийстууд в 5 емблематични роли
Клинт Ийстууд (роден на 31 май 1930 г.) е една от най-великите фигури на американското и световно кино....
Счупена
Пада. Пада и се счупва. Любимата ни чаша. Допреди миг задържаща ароматна напитка, сега е само пръснати...
Който има здраве, има надежда. Който има надежда, има всичко
Който има здраве, има надежда. Който има надежда, има всичко....
Символика и енергия на цветовете
Цветовете около нас ни въздействат непрекъснато със символиката и енергийните потоци, които внасят в...
Елисавета Георгиева Консулова-Вазова - една от първите български художнички
Елисавета Георгиева Консулова-Вазова (4 декември 1881 г. - 29 август 1965 г.) е една от първите български...
Да си спомним за Фреди Меркюри
24 ноември 1991 година. Денят, в който Фреди си отиде, но шоуто трябваше да продължи, за да го помним. Светът...
Спомен за Паша Христова
На 16 юли през 1946 г. е родена Паша Христова - една от най- обичаните ни естрадни певици. С музика започва...
Благи думи за Благовещение: "Моите крила са и твои."
На Благовещение изпращам своята благодарност и благоговение към теб, мили мой, с вярата, че благоденствието...
Жан-Жак Русо за възпитанието, обучението и ученето
"Ако събудите у ученика си внимание към природните явления, той много скоро ще стане любознателен; но...
В Тишината...
Понякога в тишината се чува най-добре. И истината, и лъжата....
Мароко - Страната на 1001 нощ- II. Танжер
Петък е - денят на кускуса. През този ден може да се опитат най-различни вариации на това характерно...
Вечните и вдъхновяващи цитати от Умберто Еко
Умберто Еко се ражда на 5 януари 1932 година в град Алесандрия, италианската провинция Пиемонтвание....
Джиду Кришнамурти: "Винаги съществува конфликт, ако искате да станете нещо"
Болшинството от нас живее в света на видимото, измамното. Всички наши вярвания са илюзии, непритежаващи...
"Музей на провалите" отваря врати в Швеция (видео)
Недалеч от Стокхолм, в град Хелзинборг, Швеция, отваря врати първият "Музей на провалите". В него ще...
Всички сме свързани
Хората отдавна сме се откъснали от дивия свят. Харесва ни да гледаме за него, да четем, но харесваме...
Най-смешните семейни коледни картички
Около Коледа света обикалят милиарди картички. По суша въздух и море - пожеланията се отправят на дълъг...
Априлци - целунато от Бога кътче в сърцето на Балкана
На около 170 км от София, на 70 км от Плевен, 35 км от Ловеч и на 20-тина от Троян се намира старопланинското...
Притча за критиката
В Индия имало един много известен майстор-художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за...
Ние сме онова, което прави от нас любовта
Ние сме онова, което прави от нас любовта. Срещне те стар познат и се провикне: - Какво става с тебе?...
Речта на Стефан Стамболов след Берлинския конгрес
„Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло под жезъла...
Нели Червенушева - велик преводачески труд от любов към киното
Коя е Нели Червенушева? Името на тази дама е непознато на много хора, но гласът й определено връща в...
Рей Бредбъри – „Всеки човек в себе си е сам“
Бъди това, което си и погреби онова, което не си. Рей Бредбъри е американски писател, автор...
Непримиримите
Много са малко. Все пак ги има. А пък аз точно такива харесвам - дето ги няма. Непримирими. И към...
Заслужават ли си скъпите удоволствия
В живота си човек има най-често обикновени планове – да порасне, за да носи дрехите на мама или на тате,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook