Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да простиш на някого, който не иска прошка



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Актът на прошката е един от най-катразисните и освобождаващи неща, които може да се случат между двама души. Той се ражда в онзи магически миг, когато някой е сгрешил, осъзнал е грешката, преодолял е себе си и е протегнал ръка към другия. И магията става точно когато и другият протегне ръка към този, който му е причинил болка или вреда.

Но как да постъпим, ако човекът отсреща не иска нашата прошка, макар че съзнава действието си или пък когато не съзнава, че ни е наранил? Трябва ли да задържаме обидата, как да продължим?

Много често самите ние не осъзнаваме, че имаме нужда да простим на някого. Когато мислено обвиняваме някого за нещо, което е сторил спрямо нас умишлено. Когато изпитваме болка, обида, горестно чувство на нетърпимост и неприязън, можем да отвърнем със същото и да затворим кръга, можем да продължаваме да таим тези болестни чувства, а може и да намерим сили да простим. Само последният, най-трудният начин, ще ни отърве от това, което ни разяжда вътрешно. Стига да осъзнаем навреме, че трябва да продължим нататък, че това, което ни спира, е невъзможността да простим.

Много често това се случва, когато мислим за нашите родители не с любов и признателност, а с огорчение, чувство на нанесени травми, с обвинение. Днес ние сме активни, имаме много ресурси на наша страна, информирани сме и всякак повишаваме потенциала си. Нашите родители са живели в по-ограничен свят, действали са според възпитанието и според това, което имат налично в едни много трудни времена. Днес е лесно да ги съдим, да ни се струват жалки, ограничени и вероятно, твърде възможно е дори, да са правили много, много грешки с нас. И тук се явява онзи избор - да простим и продължим със своя живот или да таим негативни чувства спрямо тях, да ги обвиняваме за своите несполуки и така да се лишим с хубавото и новото, което можем да постигнем.

Учудващо е как стари приятелства, колеги от преди 20 години, съседи продължават да изникват в мислите ни и да ни терзаят въпроси като "Защо той направи тогава така?", "Как може да постъпи така с мен моята най-добра приятелка?" и от най-вредните "С какво аз бях виновен, как предизвиках всичко това?". Мъчително е също да гледаме хора, за които мислим с огорчение, да са щастливи, да продължават да се държат така, както с нас, да не им пука.

Няма нищо лошо в това да поставяме себе си в центъра на целия този процес по опрощаване. Това не е акт на егоцентризъм, нито на себичност и на чувство, че всички са ни длъжни. Напротив, това е акт на грижа към себе си и на търсене на мир. На зрялост.


Прошката означава преди всичко да се освободиш. Но истински тя се случва и постига този ефект след осъзнаване, след проявяване на емпатия и разбиране на другите хора. Трудно е, когато тези хора не я искат от нас, не са пред нас разкаяни и засрамени, смирени. Защото така биха ли улеснили, биха ни облекчили, нали? Но това не значи, че е невъзможно да им простим в себе си.


Прошката е резултат от едно голямо, грандиозно разбиране:

Разбирането започва с дълбокото осъзнаване, че пълно познание между хората не съществува, че ние сме затворени вселени, които се открехват в няколко ярки мига една към друга. Но никой човек не може да влезе в сърцето, миналото, мислите и мирогледа на друг и така да разбере мотивите му да постъпи по определен, нараняващ ни начин. Човекът е загадка, а свързаността ни в приятелства, любовни връзки е една илюзия. Ние не можем да знаем защо някой е действал така, искал или не да ни нарани. Той може да не е знаел. И когато освен че не можем да сме наясно генерално, но и не можем да въздействаме на неща, станало в миналото, защо да не приемем, че е в реда на нещата недоразуменията и болезнените действия просто да се случват?

Разбирането продължава със смяна на перспективата. Да се опитаме да погледнем на минали събития от друга гледна точка винаги помага да се справяме с трудностите в общуването, без да се вживяваме в това, какво някой е направил или казал. Вероятно и на него му е било трудно, вероятно има своите мотиви, вероятно никога няма да разберем. Но излизането от нашето състояние на болка и вземане на по-рационално поведение, което отчита, че всеки човек си живее в собствен свят, ни помага да се отърсим, да охладнеем, да започнем да разсъждаваме.

Разбирането минава и през отчитането на факта, че всичко това е останало в миналото, имало е своите последствия, вероятно те продължават, ние не можем да влияем на причинно-следствената верига. Не е в наша власт нито действията на другите, нито обективните обстоятелства, но има нещо, което е в наша власт - как да реагираме на случващото се. Тоа също е рационална мисъл - осъзнаването, че ние избираме кое как да ни се отразява. И можем да решим, че не желаем вече да живеем в болка и огорчение, че искаме да продължим, че искаме свобода от всичко това.

Разбирането задължително трябва да вземе под внимание, че ние също обиждаме, нараняваме, държим се зле и лекотата, с която понякога го правим, неизбежността трябва да ни обясни защо и другите го правят с нас. Понякога има хубави отношения и ясни чувства, понякога има лоши и зловредни. И колкото за невинни, прави и добрички да се смятаме, така трябва да знаем, че в нечии други очи, в нечий друг живот - едва ли е така.

Разбирането може да свърши с това, че на никой повече не му пука и нещата просто са такива, каквито са. Цинична мисъл, но много отрезвяваща да излезем от цялата тази драма. Приключваме приятелства дори без искрата, което ги е породила, те просто угасват. Срещите с родителите ни са редки и сме приели тон на търпимост и елементарна комуникация. Напускаме работа, града, семействата си, създаваме свои. Започваме нещо ново, защото животът продължава и така трябва да е.

Задържането на болката пречи да продължаваме напред, тя е ненужен багаж и сме зрели, когато осъзнаваме, че никой не ни е длъжен, че ние също нараняваме, че ние също оставяме неприятна следа в друг човек. Понякога намирането на сили да простим ни издига до невероятни нива на любов и емпатия, понякога просто тихомълком, наистина трудно извоювано, просто ни придвижва крачка напред. Една крачка, но цяла вселена.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо жените изневеряват?
· Трудностите, с които се сблъскваме по празниците - как да ги преодолеем?
· Превъзмогване
· Какво представляват убежденията ни и как се формират?
· Сама на Коледа? Не е толкова страшно - идеи от нас за една несамотна Коледа
· Как да развием устойчивостта си, за да бъдем по-успешни?
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Сряда
16
Януари 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как да си помогнем, за да вземем правилното решение
Решенията са тези, които градят живота ни. И дори някои събития в живота ни да не зависят от нас, огромен...
Сенната хрема – причини и профилактика
Сенната хрема е една от най-разпространените алергии. Името й идва от сено, тъй като се причинява от...
Aфродизиаците в ежедневното ни меню
Връзката между храната, която консумираме, и сексуалната ни кондиция, е позната още от Древността. Сексуалната...
Посттравматичният стрес
Стресът е навсякъде около нас в ежедневието. Дори и в много малките дневни задължения и случки, организмът...
Морски алги - още една алтернатива на хапчетата
Не винаги лекарствата са единственият изход. Дори твърде много от нас често злоупотребяват с тях, ползвайки...
Безконтролното ползване на смарт устройства поврежда гръбначния стълб
Смарт устройствата са неделима част от ежедневието на всеки от нас. Но удобствата и възможностите, които...
10 мита в общуването, в които продължаваме да вярваме
Днес отдаваме голямо значение на комуникацията. Страх ни е да помълчим. Особено, когато сме с някого....
Вредните навици през бременността - II
Злоупотребата с медикаменти Домът ви е заприличал на образцова аптека, а вие пиете лекарства за щяло...
Най-силните женски страхове, свързани със старостта - I
Вече усещате, че животът не е пред вас или с други думи, започнали сте да остарявате. Известно е, че...
Всички важни изследвания през бременността в клиника Нова - Варна
Във варненската клиника Нова бъдещите майки могат да си направят всички изследвания, които показват промените...
Спрете злото, докато не съществува
Спрете злото, докато не съществува, задръжте болестта, преди да се появи....
Алабаш: Нинджата от сем. Кръстоцветни
Алабашът е представител на голямото семейство Кръстоцветни, не толкова популярният роднина на добре познатите...
Още ползи на "Златния корен" за здравето
Розов златовръх (Rhodiola rosea (R. rosea), известна още и като „златен корен“ или розова родиола, ...
Пролетта дойде. А сега накъде?
Пролетта - толкова красива, свежа, благоуханна и така дълго чакана. След пъстрата, но меланхолична есен,...
Диагноза: Сладка зависимост - II
Важният минерал Внезапните пристъпи на глад за сладко може да се дължат и на нестабилните нива на хормона...
"От 1 януари ще..."
Типично за края на годината е следното поведение: обръщаме се поглед назад и констатираме, че някои лоши...
Как да накараме зимата да мине по-бързо?
Всички знаем, че времето минава отновсително бързо или бавно в зависимост от това, дали сме щастливи,...
Соята – идеалната храна или опасност
В последните години соята присъства в повечето продукти, които се предлагат в търговската мрежа. В някои...
Семената от чиа - суперхрана без глутен
Любителите на здравословното хранене и начин на живот, фитнес натурите и всички, занимаващи се активно...
Животът е кратък
"Животът е кратък. И трябва да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е лош. Да захвърлиш...
Твоите силни страни
Минавало ли ви е през ума, че сте твърде слаби, че не можете да понасяте повече несправедливости, че...
Хлябът – насъщната храна
Почитан и възхваляван, хлябът е основната храна на хората още от най-дълбока древност. Затова с основание...
Херпесът – гостенин за цял живот
На пръв поглед мехурчетата с течност, които периодично се появяват по устните ни, изглеждат като козметичен...
Вечната женска конкуренция
Свикнали сме да мислим за мъжете като за състезателния пол, но все повече съвременни изследвания обръщат...
Не правете това, ако сте уморени
Умората е едно от най-неприятните състояния, които понякога е сложно да преодолеем. И докато физическата...
Професиите, в които жените са най- добри
В миналото разпределението на ролите на мъжа и жената е било ясно установено. В днешно време обаче все...
16 стъпки към духовно израстване
1. Не съди хората. Не говори лошо за човек в негово отсъствие. Той също е частичка от божественото съвършенство,...
Толкова ли е страшна самотата?
Когато хората се приберат по домовете си и суматохата по улиците заглъхне; когато колите се кротнат в...
Достъпни алтернативи на някои храни
Идеята да включваме към трапезата си храни от други географски ширини е много добра и е прекрасно, когато...
Антиоксидантите – шепа несинтетично здраве!
Списания, телевизия, радио ни заливат ежедневно с реклами за фармацевтични лекарства. "Излекувай болката",...
21 юни – Международен ден на йогата
Хилядолетия след възникването на тази древна практика, от 2015 година нататък, тя ще си има специален...
Сините сливи
Един от плодовете, с който свързваме лятото е синята слива. Вкусна и сочна, тя е прекрасен източник на...
Медицината на бъдещето
„Здрав дух в здраво тяло“ – всички сме чували тези думи още от деца. Предполагаме ли обаче, че в тях...
Как алкохолът влияе върху килограмите?
Алкохолът често е спряган за един от най-големите врагове на тънката талия. Честно казано, няма причина,...
Зимно презареждане
С настъпването на последния месец от годината идва и времето, когато много хора се отдават на равносметка,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook