Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да простиш на някого, който не иска прошка



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Актът на прошката е един от най-катразисните и освобождаващи неща, които може да се случат между двама души. Той се ражда в онзи магически миг, когато някой е сгрешил, осъзнал е грешката, преодолял е себе си и е протегнал ръка към другия. И магията става точно когато и другият протегне ръка към този, който му е причинил болка или вреда.

Но как да постъпим, ако човекът отсреща не иска нашата прошка, макар че съзнава действието си или пък когато не съзнава, че ни е наранил? Трябва ли да задържаме обидата, как да продължим?

Много често самите ние не осъзнаваме, че имаме нужда да простим на някого. Когато мислено обвиняваме някого за нещо, което е сторил спрямо нас умишлено. Когато изпитваме болка, обида, горестно чувство на нетърпимост и неприязън, можем да отвърнем със същото и да затворим кръга, можем да продължаваме да таим тези болестни чувства, а може и да намерим сили да простим. Само последният, най-трудният начин, ще ни отърве от това, което ни разяжда вътрешно. Стига да осъзнаем навреме, че трябва да продължим нататък, че това, което ни спира, е невъзможността да простим.

Много често това се случва, когато мислим за нашите родители не с любов и признателност, а с огорчение, чувство на нанесени травми, с обвинение. Днес ние сме активни, имаме много ресурси на наша страна, информирани сме и всякак повишаваме потенциала си. Нашите родители са живели в по-ограничен свят, действали са според възпитанието и според това, което имат налично в едни много трудни времена. Днес е лесно да ги съдим, да ни се струват жалки, ограничени и вероятно, твърде възможно е дори, да са правили много, много грешки с нас. И тук се явява онзи избор - да простим и продължим със своя живот или да таим негативни чувства спрямо тях, да ги обвиняваме за своите несполуки и така да се лишим с хубавото и новото, което можем да постигнем.

Учудващо е как стари приятелства, колеги от преди 20 години, съседи продължават да изникват в мислите ни и да ни терзаят въпроси като "Защо той направи тогава така?", "Как може да постъпи така с мен моята най-добра приятелка?" и от най-вредните "С какво аз бях виновен, как предизвиках всичко това?". Мъчително е също да гледаме хора, за които мислим с огорчение, да са щастливи, да продължават да се държат така, както с нас, да не им пука.

Няма нищо лошо в това да поставяме себе си в центъра на целия този процес по опрощаване. Това не е акт на егоцентризъм, нито на себичност и на чувство, че всички са ни длъжни. Напротив, това е акт на грижа към себе си и на търсене на мир. На зрялост.


Прошката означава преди всичко да се освободиш. Но истински тя се случва и постига този ефект след осъзнаване, след проявяване на емпатия и разбиране на другите хора. Трудно е, когато тези хора не я искат от нас, не са пред нас разкаяни и засрамени, смирени. Защото така биха ли улеснили, биха ни облекчили, нали? Но това не значи, че е невъзможно да им простим в себе си.


Прошката е резултат от едно голямо, грандиозно разбиране:

Разбирането започва с дълбокото осъзнаване, че пълно познание между хората не съществува, че ние сме затворени вселени, които се открехват в няколко ярки мига една към друга. Но никой човек не може да влезе в сърцето, миналото, мислите и мирогледа на друг и така да разбере мотивите му да постъпи по определен, нараняващ ни начин. Човекът е загадка, а свързаността ни в приятелства, любовни връзки е една илюзия. Ние не можем да знаем защо някой е действал така, искал или не да ни нарани. Той може да не е знаел. И когато освен че не можем да сме наясно генерално, но и не можем да въздействаме на неща, станало в миналото, защо да не приемем, че е в реда на нещата недоразуменията и болезнените действия просто да се случват?

Разбирането продължава със смяна на перспективата. Да се опитаме да погледнем на минали събития от друга гледна точка винаги помага да се справяме с трудностите в общуването, без да се вживяваме в това, какво някой е направил или казал. Вероятно и на него му е било трудно, вероятно има своите мотиви, вероятно никога няма да разберем. Но излизането от нашето състояние на болка и вземане на по-рационално поведение, което отчита, че всеки човек си живее в собствен свят, ни помага да се отърсим, да охладнеем, да започнем да разсъждаваме.

Разбирането минава и през отчитането на факта, че всичко това е останало в миналото, имало е своите последствия, вероятно те продължават, ние не можем да влияем на причинно-следствената верига. Не е в наша власт нито действията на другите, нито обективните обстоятелства, но има нещо, което е в наша власт - как да реагираме на случващото се. Тоа също е рационална мисъл - осъзнаването, че ние избираме кое как да ни се отразява. И можем да решим, че не желаем вече да живеем в болка и огорчение, че искаме да продължим, че искаме свобода от всичко това.

Разбирането задължително трябва да вземе под внимание, че ние също обиждаме, нараняваме, държим се зле и лекотата, с която понякога го правим, неизбежността трябва да ни обясни защо и другите го правят с нас. Понякога има хубави отношения и ясни чувства, понякога има лоши и зловредни. И колкото за невинни, прави и добрички да се смятаме, така трябва да знаем, че в нечии други очи, в нечий друг живот - едва ли е така.

Разбирането може да свърши с това, че на никой повече не му пука и нещата просто са такива, каквито са. Цинична мисъл, но много отрезвяваща да излезем от цялата тази драма. Приключваме приятелства дори без искрата, което ги е породила, те просто угасват. Срещите с родителите ни са редки и сме приели тон на търпимост и елементарна комуникация. Напускаме работа, града, семействата си, създаваме свои. Започваме нещо ново, защото животът продължава и така трябва да е.

Задържането на болката пречи да продължаваме напред, тя е ненужен багаж и сме зрели, когато осъзнаваме, че никой не ни е длъжен, че ние също нараняваме, че ние също оставяме неприятна следа в друг човек. Понякога намирането на сили да простим ни издига до невероятни нива на любов и емпатия, понякога просто тихомълком, наистина трудно извоювано, просто ни придвижва крачка напред. Една крачка, но цяла вселена.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да се възстановим от мъчителна връзка?
· Имате тийнейджър и се чувствате самотни? Има причина за това
· Как се променят жените, когато не са обичани?
· Нещата, които не можем да променим
· На какво може да ни научат интровертите?
· Ако искате щастливи старини, инвестирайте в приятелствата си, сочи проучване
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Четвъртък
23
Май 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Търговските трикове в супермаркета – наука и практика
Във века на глобализацията, във времето, когато всичко можем да имаме и всичко е на една ръка разстояние,...
Избери надежда, вместо страх
Нека твоите избори отразяват твоите надежди, а не твоите страхове....
Хранителни добавки против пролетна умора
Повечето от нас я усещат - пролетната умора. Всеки по различен начин и в различна степен. Тези, които...
Ментата - стръкче свежест
Тя е освежаваща, тонизираща, разхлаждаща и ухае на лято. Естествено и зимата чаят от мента се приема...
Норвегия пуска доказано ефективно лекарство за превенция срещу ХИВ
Като част от своята национална здравна политика, Норвегия включва в списъка си с безплатни лекарства...
Как да засилим нивата на „хормоните на щастието“ - ендорфините?
"От тук насетне искам да колекционирам само моменти на щастие."- Стендал Ендорфините са съединения,...
Жената алфа
"Жени алфа", "силни жени", "безсърдечни кучки" - жени, от които се възхищаваме, които презираме, които...
Полуистини за полухора
Не общувай с полувлюбени, не се сприятелявай с полуприятели, не чети от полударовити, не живей полуживот,...
Храненето и холестеролът
От толкова отдавна медиците и диетолозите спорят около холестерола, че дори споменаването на самата дума,...
Спирулина - срещу пролетна умора и не само
Пролетта е в разгара си. Но понякога телата ни отказват да се пренастроят - по-високата и най-вече, твърде...
Слънцезащитни масла от природата
Нежните през пролетта слънчеви лъчи вече безжалостно жулят кожата ни с всички произтичащи от това последици...
Щастието – избор или следствие?
Една вечер в колата, моят приятел ме попита, какъв е смисълът на живота според мен? Да си щастлив – казах...
Aфродизиаците в ежедневното ни меню
Връзката между храната, която консумираме, и сексуалната ни кондиция, е позната още от Древността. Сексуалната...
Диабет 2 тип: кой е заплашен
Развитието на диабет 2 тип за разлика от инсулинозависимия (1 тип) се отключва в обикновено в зряла възраст,...
"Здравословен обяд за ученика" - царевични мечета със сирене в усмихнато настъпление
Това е ден втори от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
Електрическата четка за зъби – лукс или необходимост?
Тя е модерна, технологична, с много функции и има претенции да измива най-добре зъбите. Дали обаче е...
Тревожността
Тревоженето може да е от полза, когато ни подтиква към реакция и навременни действия при решаването на...
Ох, схванах се!
Колко пъти сте го казвали след уморителен ден в офиса? Колко пъти сте се събудили схванати, без да може...
Перфекционизмът като болест
Страхувате се да направите грешка, да претърпите неуспех. Не можете и за миг да си помислите как ще излезете...
Редът не е всичко или опит да оправдаем разпиляността
Вероятно, като родители не веднъж сте се ядосвали на разхвърляната стая на детето си или на разпилeните...
Превъплъщенията на авокадото
Трудно може да се даде определение на авокадото. Официално се нарича плод, но вкусът му наподобява този...
Първа помощ при ужилване
При нормални обстоятелства човек може да понесе до 500 ужилвания от насекоми, но ако е алергичен дори...
Подарете си здраве с червено цвекло
Хапването на червено цвекло в преходния период между различните сезони подпомага поддържането на добро...
Аюрведичната билка Тулси ("свещен босилек") – как и за какво помага?
Билката Тулси (Tulsi), позната още като „свещен босилек“, идва от тропическа Азия, но днес се отглежда...
Универсалната сребърна вода
Среброто отдавна е използвано с лечебни цели. Известни са методи за оздравяване на рани с покриването...
Фитнесът като удоволствие - II
Плажен отдих В съзнанието на мнозина почивката на море означава само лежане и събиране на тен от сутрин...
Върбинка против умора, изтощение и стрес
В нашата страна е широко разпространена и се нарича върбинка (Verbena officinalis). Тя е отдавна позната...
Кленовият сироп - още едно чудо на природата
Твърде известен в САЩ и Канада и все още малко известен у нас, въпреки, че отдавна е в продажба на българския...
Детето и първото му посещение при зъболекаря - II
Не заплашвайте с Голямата инжекции и Лошия чичо доктор Много родители използват заплахите като основен...
Споменът - бягство в/от него
Никой не бяга от хубавото. Затова и към „виртуалното пространство“ на хубавите спомени бягаме, когато...
Чисто пране без препарати – възможно ли е?
Отдавна изборът на перилен препарат не е сведен само до това, кой прах ще отстрани напълно петната и...
Лейбъл "ЖЕНА"
Днес границите между „мъжкото” и „женското” са по-невидими от всякога. Качества, които са типични за...
Арт Терапия
Ако стресът беше дреха, то тя би била плътно прилепнал латексов костюм. Обличаш си го сутрин или в определени...
Ритъмът на сърцето - I
Има стотици начини тялото да ни подскаже, че нещо не е както трябва и че страдаме от дадено заболяване....
Как да предпазим съня си по време на празничния сезон?
Празничният декемврийски сезон е прекрасно време от годината, очаквано с трепет от всеки, но поради...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook