Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Дино Будзати – „Напразни покани“



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Бих искал да дойдеш при мен някоя зимна нощ и притиснати един до друг да се взираме през прозорците в самотата на тъмните замръзнали улици и да си спомняме зимите от приказките, в които сме живели заедно, без да знаем. Ами да – по едни и същи вълшебни пътеки сме минавали ти и аз със свенливи стъпчици, заедно сме преброждали пълните с вълци гори и едни и същи духове са ни наблюдавали иззад снопчетата мъх, увиснали по кулите, сред плясък на гарванови криле. Заедно, но без да го знаем, може би и двамата сме надничали оттам към загадъчния живот, който ни очаква. И отново там в нас за първи път са трепнали лудешки и нежни стремежи. „Спомняш ли си?“, ще си казваме взаимно и гальовно ще се прегръщаме в топлата стая, а ти ще ми се усмихваш с доверие, докато навън зловещо дрънчат ламарините, разтърсени от вятъра. Само че ти – сега се сещам – не си чувала старите приказки за крале без име, за човекоядци и омагьосани градини. Никога не си минавала в захлас под чудодейни дървеса, които говорят с човешки глас, нито си тропала на портите на изоставени чертози, нито си вървяла през нощта към далечна светлина, нито си заспивала под звездите на Ориента, полюшвана във вълшебна пирога. Зад стъклата в зимната нощ вероятно ще останем безмълвни, аз – залутан в мъртвите си приказки, ти – в неизвестни на мен твои грижи. И да попитам: „Спомняш ли си?“, няма да си спомниш.

Бих искал с теб да се разхождаме някой пролетен ден, когато небето е сиво, а вятърът подхвърля ланшната шума тук и там из крайните квартали. Да е неделя. В такива места често възникват меланхолични, величави мисли, а в определени часове наоколо блуждае поезията и свързва сърцата на хората, които се обичат. Освен това се раждат надежди, неизразими с думи, подбудени от безбрежните хоризонти зад къщите, от движението на влаковете, от северните облаци. Просто ще се държим за ръце и ще ходим с лека крачка, и ще си казваме безсмислени неща, глупави и мили. Докато не светнат уличните лампи и от безличните блокове не наизлязат зловещите легенди на града, приключенията, лелеяните романси. Тогава ние ще млъкнем, все още хванати за ръце, защото душите ще си говорят без думи. Само че ти – сега се сещам – никога не си ми казвала безсмислени, глупави и мили неща. Значи няма как да обичаш тези недели, за които говоря, нито душата ти умее безмълвно да беседва с моята, а и не разпознаваш в подходящия час нито очарованието на градовете, нито надеждите, които долитат от север. Ти предпочиташ светлините, тълпата, мъжете, които те оглеждат, улиците, където разправят, че на човек можело да му излезе късметът. Ти си различна и ако дойдеш в такъв ден на разходка с мен, ще се оплачеш, че си изморена. Само това, нищо друго.

Бих искал двамата да вървим през някоя самотна долина през лятото и до изнемога да се смеем на най-простите неща, да изследваме тайните на горите, на чакълените пътища, на запустелите къщи. Да спрем на дървения мост да погледаме течението на водата, да подслушаме под телеграфните стълбове протяжната история без начало и край, която идва от единия край на света и кой знае къде изобщо отива. И да берем цветя по поляните, и пак там, излегнати на тревата, в слънчевата тишина, да съзерцаваме бездните на небето и минаващите бели облачета, и върховете на планините. Ще се обадиш: „Колко е хубаво!“ И няма нищо повече да добавиш, защото ще сме щастливи – телата ще са се освободили от тежестта на годините, а душите ще са станали свежи, сякаш новородени. Макар че ти – сега като се замисля, – ти най-вероятно ще се озърнеш с недоумение, боя се, и ще спреш, за да огледаш отблизо единия си чорап, ще ми поискаш още една цигара, нетърпелива да се върнеш по-скоро. И няма да кажеш „Колко е хубаво!“, а някакви никакви неща, които мен не ме вълнуват. Защото за съжаление си такава, каквато си. И няма да бъдем щастливи дори за миг.

Бих искал също – чакай и това да кажа, – бих искал с теб под ръка да прекося големите булеварди на градовете под някой ноемврийски заник, когато небето е от чист кристал. Когато миражите на живота се надпреварват по куполите и при преминаването си докосват черните хора в дъното на ямата, където са улиците, вече преливащи от безпокойства. Когато спомени от блажени времена и нови знамения прелитат над земята и оставят диря от нещо като музика. С наивната надменност на деца ще гледаме лицата на другите, с хиляди, които на потоци текат край нас. Без да го осъзнаваме, ще излъчваме радостно сияние и всички ще са принудени да ни забележат, не със завист и злонамереност, а с лека усмивка, с добро чувство, заради падащия здрач, който лекува слабостите на човека. Само че ти – много ясно, – вместо да погледнеш кристалното небе и въздушните колонади, озарени от залязващото слънце, ще предпочетеш да се спреш и да разучиш витрините, бижутерията, разкоша, коприните, тези жалки неща. И затова няма и да забележиш миражите, нито прелитащите знамения, нито ще се почувстваш, като мен, отредена за славна съдба. Нито пък ще чуеш нещо като музика, нито ще разбереш защо хората ни гледат с ласкави очи. Ще се замислиш над клетия си утрешен ден и напразно над теб златните статуи по покривите ще вдигат саби под последните лъчи. Аз ще съм сам.

Излишно е. Може би всичко дотук са нелепици и ти си по-добра от мен, като не изискваш чак толкова от живота. Може би ти си правата и би било глупаво дори да опитвам. Но поне, ето това вече със сигурност, поне бих искал да те видя отново. Каквото и да става, ще сме заедно по някакъв начин и ще намерим радостта. Няма значение дали денем или нощем, през лятото или през есента, в някой непознат град, в непретенциозен дом, в долнопробна гостилница. Ще ми е достатъчно да си наблизо. Няма да започна да се вслушвам – обещавам ти – в мистериозните проскърцвания на тавана, нито ще зяпам облаците, нито ще обръщам внимание на музики или ветрове. Ще се откажа от тези безполезни неща, въпреки че ги обичам. Ще проявявам търпение, ако не разбираш какво ти казвам, ако говориш за странни за мен неща, ако се вайкаш за овехтелите си дрехи и за пари. Няма да ги има така наречената поезия, споделените блянове, тъгите, с които тъй добре си дружи любовта. Но ти поне ще си наблизо. И ще успеем, ще видиш, да бъдем достатъчно щастливи, по най-простичкия начин, просто мъж и жена, както обикновено се случва навсякъде по света.

Само че ти – сега ми хрумва – си твърде далече: стотици километри, трудни за преодоляване. Ти си в живот, който ми е непознат, и сигурно се усмихваш на други мъже наоколо, както на мен в отминалите времена. Надали и дълго си ме помнила. Може би вече си забравила дори името ми. Излязъл съм от личността ти, смесен с безбройните сенки. И все пак мисля единствено за теб, и ми харесва да ти казвам тези неща.



Източник: www.litclub.bg
* Из книгата „Шейсет разказа“, Дино Будзати, превод: Нева Мичева, Издателство „Колибри“. Публикувайки този разказ, силно се надяваме това да ви провокира да си намерите и книгата и да почетете повече от Дино Будзати.
Коментари
2019-03-15 #1
Нина
Прекрасно ☺
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Бъди!
· Яростта и Тъгата
· Красиви мисли за скръбта и болката, които вдъхновяват
Понеделник
19
Април 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Банкси с нова творба, посветена на новите супергерои - здравните работници
Световноизвестният артист Банкси (Banksy) остави нова творба в Саутхемптън, посветена на медиците във...
Балтазар Грациан: "Намирайте утеха във всичко."
Намирайте утеха във всичко. Дори непотребното има утеха: то е вечно. Няма облак без сребърна нишка....
"Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва"
Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се...
Впечатляващи "извезани" татуировки (снимки)
Иглата е сред първите оръдия на труда на древните хора. Освен чисто прагматичните си функции, те служат...
Ама - търсачките на перли от Япония
Всеки знае от кръстословиците: "Японски гмуркачки за перли" с три букви и отговорът - ама. Машинално...
Разгадаха как предсказваме решенията на другите?
Хората не могат да четат мисли, но се оказва, че мозъците ни са способни да предвидят решенията на другите...
Поражение - Халил Джубран
“Поражение, мое поражение, мое отчуждение и уединение, ти си ми по-свидно от хиляди победи, по-сладостно...
Райското пръскало
За Райското пръскало знаех само, че е най-високият водопад на Балканите със своите 124,5 м. И толкоз....
Каквото и да донесе настоящият миг, приеми го, сякаш ти си го създал
Каквото и да донесе настоящият миг, приеми го, сякаш ти си го създал. ...
Жеравна. Магическо минало -III
Рано сутринта като пъргава мома обличам носията, този път взимам тази на Меги, тя моята. Снимаме се...
Малката пчеличка – чудо на природата II
За нас, представители на ненаучните среди, но твърди почитатели на малките раирани насекоми, остава да...
Замръзнали във времето: първите снимки на снежинки
Американският фермер от щата Върмонт, Уилсън Бентли става известен като Бентли “Снежинката”, защото е...
Вижте тези магически снимки на червени катерици, сякаш излезли от приказките
Във фотостудио на прозореца в собствения му дом фотографът Геерт Веген (Geert Weggen) е заснел стотици...
"Омразата не може да прогони омраза, само любовта може да го направи"
"Аз съм така смел да вярвам, че навсякъде хората могат да се хранят по три пъти на ден за своето тяло,...
Коледни пости - Ден 20:
Постите за по- хубава кожа. За обяд една екзотична супа
Днес е ден 20, тоест, преполовихме поста...Макар да е минало половината време, нямам чувството, че нещо...
Как се празнува Великден по света - I
Всяка година милиони хора по света празнуват Великден. За православните християни това е най-светлият...
Датата 02.02.2020 или какво е палиндром?
Наскоро михаме датата 02. 02.2020 и масово се писа, 1е подобно съчетаване на цифри в датата, независимо...
Павел баня - извор на здраве с ухание на рози
Ще запомня Павел баня най-напред със слънцето. От сутринта до вечерта градчето е облято от златна слънчева...
Бягство
Не бе различна нашата любов отиваше си връщаше се пак заедно с полуспуснати клепачи с една усмивка...
Свобода
По ученическите ми тетрадки по моя чин и по дърветата по пясъците по снега написвам твойто име По...
На тази дата е роден: Йордан Радичков
Добрият човек ще познаеш по огъня. Злите хора оставят след себе си пожарища, добрият човек оставя подире...
Единственият човек, който ще те направи щастлив за цял живот, си ти самият.
Единственият човек, който ще те направи щастлив за цял живот, си ти самият. ...
Бледата синя точка - нашата Земя (видео)
От тази далечна гледна точка Земята може да не изглежда особено интересна. Но за нас тя е различна. Помислете...
Арменци от цял свят почитат жертвите на арменския геноцид
"Арменски геноцид" е системното избиване на над 1.5 млн. арменци, главно поданици в рамките на Османската...
Старите снимки
Снимките са нашият човешки опит да надхитрим времето, да го хванем в капан. За един миг то да ни стане...
11 факта за Валентина Терешкова - първата жена, летяла в Космоса
1. Официалната причина да бъде пусната жена в космоса била да се проучи как влияят условията на женското...
Да изживеем това, за което мечтаем
Едно от най-важните неща, които трябва да направите, за да бъдете щастливи е да вършите това, което ви...
Романът "Камък от любов" на Юлиян Попов
Романът "Камък от любов“ на Юлиян Попов попадна в мен като препоръка от приятелка, която познава автора....
Уличният музикант - саундтракът на града
Студена утрин. В града работният ден тъкмо започва. Сънлива и малко сърдита на света, и аз, като много...
Идеалът 3 март, 1878 г., Сан Стефано
В малкото селце Сан Стефано нa 3 март 1978 г. е подписан прелиминарен договор между Руската и Османската...
"Човекът постоянно търси близост със звездното небе"
Пази боже да разберат, че някой е слаб или че е обърнат в бягство. То тогава кой откъде завърне гледа...
Съмнението е убило повече мечти, отколкото провалът
Съмнението е убило повече мечти, отколкото провалът....
Първата българска готварска книга е дело на...Дядо Славейков
Петко Рачов Славейков е светило сред съвременниците си - уважавана обществена и политическа фигура, патриот...
Митът за блондинките - I част
По правило смятаме русокоските за детско-палави, нежни, женствени, привлекателни или за...пълни глупачки....
"Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли"
Аз, който не избягах от Помпей Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли. Земната люлка в пустотата...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook