Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Дино Будзати – „Напразни покани“



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Бих искал да дойдеш при мен някоя зимна нощ и притиснати един до друг да се взираме през прозорците в самотата на тъмните замръзнали улици и да си спомняме зимите от приказките, в които сме живели заедно, без да знаем. Ами да – по едни и същи вълшебни пътеки сме минавали ти и аз със свенливи стъпчици, заедно сме преброждали пълните с вълци гори и едни и същи духове са ни наблюдавали иззад снопчетата мъх, увиснали по кулите, сред плясък на гарванови криле. Заедно, но без да го знаем, може би и двамата сме надничали оттам към загадъчния живот, който ни очаква. И отново там в нас за първи път са трепнали лудешки и нежни стремежи. „Спомняш ли си?“, ще си казваме взаимно и гальовно ще се прегръщаме в топлата стая, а ти ще ми се усмихваш с доверие, докато навън зловещо дрънчат ламарините, разтърсени от вятъра. Само че ти – сега се сещам – не си чувала старите приказки за крале без име, за човекоядци и омагьосани градини. Никога не си минавала в захлас под чудодейни дървеса, които говорят с човешки глас, нито си тропала на портите на изоставени чертози, нито си вървяла през нощта към далечна светлина, нито си заспивала под звездите на Ориента, полюшвана във вълшебна пирога. Зад стъклата в зимната нощ вероятно ще останем безмълвни, аз – залутан в мъртвите си приказки, ти – в неизвестни на мен твои грижи. И да попитам: „Спомняш ли си?“, няма да си спомниш.

Бих искал с теб да се разхождаме някой пролетен ден, когато небето е сиво, а вятърът подхвърля ланшната шума тук и там из крайните квартали. Да е неделя. В такива места често възникват меланхолични, величави мисли, а в определени часове наоколо блуждае поезията и свързва сърцата на хората, които се обичат. Освен това се раждат надежди, неизразими с думи, подбудени от безбрежните хоризонти зад къщите, от движението на влаковете, от северните облаци. Просто ще се държим за ръце и ще ходим с лека крачка, и ще си казваме безсмислени неща, глупави и мили. Докато не светнат уличните лампи и от безличните блокове не наизлязат зловещите легенди на града, приключенията, лелеяните романси. Тогава ние ще млъкнем, все още хванати за ръце, защото душите ще си говорят без думи. Само че ти – сега се сещам – никога не си ми казвала безсмислени, глупави и мили неща. Значи няма как да обичаш тези недели, за които говоря, нито душата ти умее безмълвно да беседва с моята, а и не разпознаваш в подходящия час нито очарованието на градовете, нито надеждите, които долитат от север. Ти предпочиташ светлините, тълпата, мъжете, които те оглеждат, улиците, където разправят, че на човек можело да му излезе късметът. Ти си различна и ако дойдеш в такъв ден на разходка с мен, ще се оплачеш, че си изморена. Само това, нищо друго.

Бих искал двамата да вървим през някоя самотна долина през лятото и до изнемога да се смеем на най-простите неща, да изследваме тайните на горите, на чакълените пътища, на запустелите къщи. Да спрем на дървения мост да погледаме течението на водата, да подслушаме под телеграфните стълбове протяжната история без начало и край, която идва от единия край на света и кой знае къде изобщо отива. И да берем цветя по поляните, и пак там, излегнати на тревата, в слънчевата тишина, да съзерцаваме бездните на небето и минаващите бели облачета, и върховете на планините. Ще се обадиш: „Колко е хубаво!“ И няма нищо повече да добавиш, защото ще сме щастливи – телата ще са се освободили от тежестта на годините, а душите ще са станали свежи, сякаш новородени. Макар че ти – сега като се замисля, – ти най-вероятно ще се озърнеш с недоумение, боя се, и ще спреш, за да огледаш отблизо единия си чорап, ще ми поискаш още една цигара, нетърпелива да се върнеш по-скоро. И няма да кажеш „Колко е хубаво!“, а някакви никакви неща, които мен не ме вълнуват. Защото за съжаление си такава, каквато си. И няма да бъдем щастливи дори за миг.

Бих искал също – чакай и това да кажа, – бих искал с теб под ръка да прекося големите булеварди на градовете под някой ноемврийски заник, когато небето е от чист кристал. Когато миражите на живота се надпреварват по куполите и при преминаването си докосват черните хора в дъното на ямата, където са улиците, вече преливащи от безпокойства. Когато спомени от блажени времена и нови знамения прелитат над земята и оставят диря от нещо като музика. С наивната надменност на деца ще гледаме лицата на другите, с хиляди, които на потоци текат край нас. Без да го осъзнаваме, ще излъчваме радостно сияние и всички ще са принудени да ни забележат, не със завист и злонамереност, а с лека усмивка, с добро чувство, заради падащия здрач, който лекува слабостите на човека. Само че ти – много ясно, – вместо да погледнеш кристалното небе и въздушните колонади, озарени от залязващото слънце, ще предпочетеш да се спреш и да разучиш витрините, бижутерията, разкоша, коприните, тези жалки неща. И затова няма и да забележиш миражите, нито прелитащите знамения, нито ще се почувстваш, като мен, отредена за славна съдба. Нито пък ще чуеш нещо като музика, нито ще разбереш защо хората ни гледат с ласкави очи. Ще се замислиш над клетия си утрешен ден и напразно над теб златните статуи по покривите ще вдигат саби под последните лъчи. Аз ще съм сам.

Излишно е. Може би всичко дотук са нелепици и ти си по-добра от мен, като не изискваш чак толкова от живота. Може би ти си правата и би било глупаво дори да опитвам. Но поне, ето това вече със сигурност, поне бих искал да те видя отново. Каквото и да става, ще сме заедно по някакъв начин и ще намерим радостта. Няма значение дали денем или нощем, през лятото или през есента, в някой непознат град, в непретенциозен дом, в долнопробна гостилница. Ще ми е достатъчно да си наблизо. Няма да започна да се вслушвам – обещавам ти – в мистериозните проскърцвания на тавана, нито ще зяпам облаците, нито ще обръщам внимание на музики или ветрове. Ще се откажа от тези безполезни неща, въпреки че ги обичам. Ще проявявам търпение, ако не разбираш какво ти казвам, ако говориш за странни за мен неща, ако се вайкаш за овехтелите си дрехи и за пари. Няма да ги има така наречената поезия, споделените блянове, тъгите, с които тъй добре си дружи любовта. Но ти поне ще си наблизо. И ще успеем, ще видиш, да бъдем достатъчно щастливи, по най-простичкия начин, просто мъж и жена, както обикновено се случва навсякъде по света.

Само че ти – сега ми хрумва – си твърде далече: стотици километри, трудни за преодоляване. Ти си в живот, който ми е непознат, и сигурно се усмихваш на други мъже наоколо, както на мен в отминалите времена. Надали и дълго си ме помнила. Може би вече си забравила дори името ми. Излязъл съм от личността ти, смесен с безбройните сенки. И все пак мисля единствено за теб, и ми харесва да ти казвам тези неща.



Източник: www.litclub.bg
* Из книгата „Шейсет разказа“, Дино Будзати, превод: Нева Мичева, Издателство „Колибри“. Публикувайки този разказ, силно се надяваме това да ви провокира да си намерите и книгата и да почетете повече от Дино Будзати.
Коментари
2019-03-15 #1
Нина
Прекрасно ☺
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Искам да бъда с хора, които са гладни за истината..."
· "Не съм длъжен да бъда това, което искате да видите в мен."
· "Омразата не може да прогони омраза, само любовта може да го направи"
· "Че аз съм щастливец, това го знае цяла България"
· Йохан Песталоци: "За да промените хората, първо трябва да ги обичате
· Маска - Яна Язова
Събота
18
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Съществуват поражения, които отварят нови хоризонти
Съществуват победи, които водят до задънена улица, както и поражения, които отварят нови хоризонти....
Благи думи за Благовещение: "Обичам те! За всичко!"
Здравейте, Hera.bg! Искам да отправя думи на благодарност към по-голямата ми сестра Таня. И да ви...
По "Плаващите кейове" на Кристо
Христо Явашев - Кристо, отдавна е извън всякаква локалност и граници. Той е световен артист, космополит...
Животът непрестанно се променя
Всъщност ум, който винаги се стреми към обяснения, е един уплашен ум. Заради големия си страх той иска...
Само грешилият може да стане мъдър
Само слабият може да стане силен, само предпазливият може да стане безстрашен, само грешилият може да...
Спомняме си Йордан Йовков
Спомняте ли си списъка със задължителната литература в училище? Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков...Христо...
Айрис Мърдок: „Можем да се научим на любов само като обичаме.”
„Можем да се научим на любов само като обичаме.” „Плачът за равенство дърпа назад всички.” „Ще...
Идея за тематично парти: Булченско парти
Вие сте настояща или бивша омъжена жена, която още пази булченската си рокля. Вие имате приятелки със...
Нито една усмивка не е излишна
От думите можем да спестим, но нито една усмивка не е излишна...
10 причини, заради които купуваме ненужни вещи
Ефектът "Дидро" Кога се случва: Това е случаят, когато си купуваме нещо страхотно, но се оказва, че...
Присъда: „Стара мома” - II
И от двата стереотипни представи за „стара мома” – на необвързаната 35 годишна и на педагожката на 50,...
Малка безплатна библиотека
Началото на движението „Малки безплатни библиотеки” е положено през 2009 г. от Тод Бол, Хъдзън, Уисконсин,...
Почивката – начин на употреба
Независимо дали иде реч за годишния ви отпуск или за няколкото почивни дни, събрали се около празниците...
За градските символи
Всеки от нас е „отнякъде”, като невинаги рожденото място съвпада с мястото, където сме израснали, а още...
40 хубави филма за жени - 2 част
Киното е такава част от живота ни, която ни помага да разбираме по-добре самите нас, живота си. Потапяйки...
Зелен оазис в Лондон от Airbnb и Pantone
Цветът на 2017 г. - Greenery (Зеленина) оживява в малък оазис в Лондон. Зад фасадата на поредната скучна...
Празнуването на Кирил и Методий - публицистика от Христо Ботев
Букурещ, 8 майя В историята на сичките почти европейски народи се срещат такива личности, на които...
Орел и гълъб - Йохан Волфганг Гьоте
Разперил млад орел крила, На лов поел, Но в миг пронизва го стрела И скършва устрема му смел. Той...
Откриха нови страници от “Малкият принц”
В Париж са открити непубликувани страници от романа „Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Това...
Виното и любовта като отпечатък на страстта
Замислен поглед пред календара. Планирамe, обмислямe, заграждамe дати. Нижат се празник след празник...
Коледни пости - Ден 37:
В доброволното ограничение се крие път към свобода. А към какво води тя?
Днешният ден мина като на кино. Заради това, че е работен, предколеден, гледах да свърша всичко, което...
За какво служи майката
Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна,...
Деца, на които се чете на глас, влизат в детската градина с 290 000 думи повече
Родители, които четат на малките си деца по една книжка дневно, увеличават техния речников запас с почти...
"Оксфорд" обяви думата на 2018 г.
Университетското издателство "Оксфорд", което свързваме не само с речника, но и огромна лингвистична...
Благослови ме, майко!
В часа на тежката раздяла, кога езика ще мълчи и сълзи, сдържани с мъка ще тегнат в моите очи. Вдигни...
Бертолт Брехт: „Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“
„Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма.“ „Лекомисленият...
Интервю: Виртуална седянка с Роси
Ако четеш Хера.бг значи малко познаваш Роси. Казвам малко, защото това, което ни представя тук е само...
Пречките идват, за да измерят колко силно желаеш нещо
Пречките идват, за да измерят колко силно желаеш нещо. ...
Да имаш кураж не е липса на страх, а да опиташ въпреки него
Да имаш кураж не е липса на страх, а да опиташ въпреки него....
Когато пешеходните зебри стават мостове
Българският артист Христо Гелов направи шеметния Мадрид още по-цветен и щур. Той артистично "допълни"...
Пазаруване от дивана - I
В стремителният ритъм на съвременния живот почти не остава време за разходки по магазините. В такава...
Когато чуваш музиката в цвят
Да чуваш музиката в цвят или да рисуваш картини в музика - хроместезията е вид синестезия, с която 26...
12 април - Ден на авиацията и космонавтиката
На днешна дата светът отбелязва Деня на авиацията и космонавтиката. На 12 април Юрий Гагарин става...
Жената дете
Структурата на жените от различните континенти и раси е различна. Различни са дори и тези на близките...
Майки от всички страни - обединявайте...рецепти
Когато трябва да сготвим нещо вкусно и здравословно на детето, ние търсим съвет от други майки, питаме...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook