Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Живей така, че..." - Дамян Дамянов за любимите си поети


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Цикъл есета от книгата на Дамян Дамянов "Живей така, че ...", написани между април-декември 1968 г.

Христо Ботев

Горд съм, че съм роден на една земя с Него! Срам ме е, че с цели пет години е по-млад от мене Той! Боя се, загдето съм написал само около две хиляди стихотворения, а Той — толкова много - двадесет и четири! Аз ще раста на години, ще пиша стихотворения и все повече ще се смалявам пред Него. Защото Той е от върхове, които растат! Ще расте Той от Милин камък и ще остава над годините. Гледам Го на портрета, този двадесет и седем годишен момък, който с брадата си ми прилича на бог, и зачитам молитвата си:

О, мой боже, правий боже...

От неговото Верую всички ставаме „верующи"!


Пейо Яворов

Отдавна съм съборил кумирите си и съм престанал да вярвам в повечето от тях. Кумирите са толкова преходни, колкото преходен е животът. Само Той остана! Той, Яворов! Не смея да го нарека „моят", защото той е на всички и ничий. Той е на вечността!... Срещу себе си на стената съм окачил отливката от неговата посмъртна маска. Като икона. И вечер, преди да заспя, мислено се кръстя пред нея. Защото всеки човек има нужда от един бог в живота си. А аз друг нямам!


Димчо Дебелянов

Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!...
Тези два стиха бяха достатъчни, за да стане мой! Завинаги! Той ме бе прочел, преди сам да прочета себе си.

Бях петнадесетгодишен, когато се запознахме. Той „възкръсна из мертвих", върна се прашен от бойното поле и понеже бе намерил своя дом в Копривщица превърнат в музей, влезе в моя. Подаде ми единствената си книжка, която не беше видял отпечатана приживе, и аз я изгълтах на един дъх до вечерта. Четях и плачех. Един юноша, който още не бе ходил на война, нито се беше влюбвал още, можеше само да плаче ... И аз, разпаленият до вчера атеист, който бе молил майка си да изхвърли своето глупаво кандило от стаята, вечерта сам го запалих. Бях намерил един от боговете си.


Христо Смирненски

Да си само на двадесет и четири години, да си събрал в себе си целия свят, над който да можеш със сълзи да се смееш и със смях, да плачеш, знаейки, че, си обречен, е велико нещо! А той знаеше, че ще умре, виждаше костеливите неумолими ръце на своята жълта гостенка и все пак си даваше надежда: „До другата есен, до другата пролет!" Храчеше кръв и си даваше надежда! Крещеше за въздух и си даваше надежда!

И не само на себе си. На целия свят. Защото тогавашният свят беше цял разкапан от охтика. И ако все пак този юноша жадуваше някакво изцеление, жадуваше го не толкова за себе си, колкото за своите гладни братя. А много бяха тези негови братя: и дрипави гаврошчета, и слепци, и улични жени, и цветарки. Той ги цереше с надежда или ... с горчиво кафе. Или -бе магьосник, или бе само един вярващ и чист юноша. А може би едното и другото заедно ...


Гео Милев

Някога исках да имам коса като неговата — да пада над дясното ми око. Не знаех, че този романтичен кичур всъщност е трагичен — крие едното око, което го няма, което е стъклено... Сега, макар и да плешивея от ден на ден, не искам перчема му. Искам само неговото единствено око, за да мога да гледам напред в годините... Защото той само с едно око видя бъдещето ...
Какво ли бих видял аз, ако имах това око? Сигурно — невероятно красиви неща, неизказани и немечтани неща, чудесни като в приказка! А в дъното им, най-отзад — един едноок човек, хиляди хора с очи и без очи, които горят живи. Като факли. За да стане по-светло на тая тъмна и дълго ослепявана грешна земя ...


Никола Вапцаров

Цялото лице на българския фашизъм бе покрито с петната на позора! Хиляди, милиони бяха те и макар че това пъпчиво и зверско лице си отиде завинаги, петната останаха. Превърнаха се в рани по душата на моя народ! Една от най-дълбоките рани, едно от най-грозните петна беше убийството на Поета.

Те не знаеха кого убиват! Не, много добре знаеха и затова убиваха!


Никола Фурнаджиев

Колко повратен и неочакван е животът: само преди седмица се канех да пиша за теб като за жив! Но макар че днес те видях на смъртното ложе в Народния театър, макар че дълбоките ти подпухнали очи вече не ме гледаха, нито басът ти ми говореше, ти за мен бе пак жив. Пак бе оня Фурнаджиев, който преди осем години идваше у дома, за да редактира стихосбирката ми „Очакване". Не се възгордяваше нито от годините си, три пъти колкото моите, нито от името си, в сравнение с което моето бе нищо, не те спираха нито известността ти, нито престижът ти! Идваше. Идваше не само като мой редактор, а като мой баща, като мой приятел. Защото само пред приятел би могло да се плаче, както плаках веднъж пред тебе. Някаква юношеска моя история, за която не е нито време, нито място сега пред лицето на смъртта и пред ушите на хората да говорим.


Веселин Ханчев

Сигурно е страшно да знаеш, че дните ти са преброени, и да пишеш стихове! Че след година или след час ще свършиш и пак да крещиш: „Жив съм!" Подвиг, равен на Вапцаровия! Има ли значение кой е врагът — куршумът или ракът? И двамата са еднакво хищни и безпощадни! И пред двамата стои изправен по един поет! Умира по една вселена!

Има ли стая за целия свят?
В нея сложете ме! В нея!

Вик на умиращ орел, който се е издигнал в най-високото, за да се прости със света и да се хвърли отгоре. Само орлите умират така! Но той не беше орел! За да бъде, му пречеше нежността.


Чудомир

Мисля си за този най-съвременен Алеко, който въпреки грамадния си талант, въпреки голямото си име никога не ламтя за постове и звания, и ми става страшно! И тъжно, и гордо! Този титан на словото даже не дойде да завладява София, както направиха повечето от неговите братя по перо, а си остана до гроба оня тих и благ казанлъчанин, който се задоволяваше само да владее душите на хората. А той ги владееше! Бе господар на тези души, лекуваше ги. И в това е разликата между него и Алеко: единият лекуваше, другият удряше със сатъра на сатирата!


Атанас Далчев

За мен той е нещо като последната любов. Тази любов е най-силната, но идва едва когато десетки други вече са отнесли страстите и чувствата. И за нея е останала само мъдростта. Тя идва чак когато са ти отишли пролетната нежност и лятното лекомислие ... С поета Атанас Далчев ме запозна Радой Ралин през 1958 година. С човека Атанас Далчев ме запозна пак той шест години по-късно. И ако съм благодарен на Радой, че беше първият „жив" поет, когото съм виждал и който най-напред поощри стихчетата ми, дваж по-благодарен съм му, че ме запозна с този вълшебен свят, наречен Далчев.


Константин Константинов

Не само в книгите, в самата личност на този голям българин има някаква обаятелна простота. Имал съм няколкото щастливи случая да седя на една маса или на един балкон с него и винаги тази простота ме е омайвала. На пръв поглед тя не личи. Една привидна каменност се мъчи да я скрие, но не може. Простотата е непобедима! Тя избива и под най-каменните черти, с които често пъти се мъчим да я заличим. А защо той се е мъчил да я скрие? Може би защото всички големи личности се мъчат да скрият таланта си. А простотата е талант.

Пълният текст, както и други есета, може да прочетете в slovo.bg
Виж още статии за:   Личности · Поезията · Поезията на Д. Дамянов ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· И от зениците ми заваля
· Едно момиче
· Вълшебното камъче
· Често истината е в тишината - Омар Хаям
· Синята птица на Буковски
· Вик в тишината
· Рей Бредбъри: "Усмихвайте се, не доставяйте удоволствие на бедите!"
· Бертолт Брехт: „Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“
· “Даже най-тъжните неща престават да бъдат тъжни, ако се отнасяме към тях правилно.”
Виж още статии за:   Личности · Поезията · Поезията на Д. Дамянов ·
Петък
23
Август 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Умира бавно този...
Умира бавно този, който не пътува, и този, който не чете, и който музика не слуша, и който...
Революционни подметки, които ни позволяват да ходим хем боси, хем обути (видео)
Лятото е тук и приключенията идват с него - курорти с лазурни басейни, екстремни спортове, походи, СПА...
Магическото око
Едно невероятно визуално преживяване! Взрете се в тези привидно абстрактни цветни петна (няма нужда от...
В една зима... Някъде там... Да те има
Искам някъде теб да те има... Във една заснежена гора, в малка къща с горяща камина и с прозорче със...
Равното заплащане
Ако работите в малка частна фирма, веднага ще разберете за какво става въпрос. Започва от интервюто за...
Жените героини в българската история
Всеки народ има свои герои, с които се гордее, които го вдъхновяват и служат за пример. Ние, българите,...
Където и да отидеш, намираш само това, което вече носиш в душата си
Където и да отидеш, намираш само това, което вече носиш в душата си....
Бъди верен на себе си! Каквото и да направиш, хората винаги ще говорят
Бъди верен на себе си! Каквото и да направиш, хората винаги ще говорят. ...
10 безпощадни цитата от "1984" на Джордж Оруел
"Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото." "Свобода...
Носталгия по изгубеното детство
"Задачата ни не е да закалим децата, за да са готови за един жесток и безсърдечен свят. Задачата ни е...
Защо се целуваме?
Очите й са широко отворени, докато се взират в твоите. Обвиваш с ръка кръста й и я придърпваш към теб....
Най-студения град в света
Знаете ли кой е най-студения град в света? Това е Якутск, скъпоценната столица на Република Якутия, Русия....
Готвенето помогнало на човек да развие мозъка си
Готвенето е помогнало на човека да развие мозъка си и е допринесло за възникването на религиите и културата,...
Хелън Келър – "Най-високият резултат на образованието е толерантността."
Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видени, нито докоснати… те се усещат в сърцето. ...
Да погледнем света през микроскоп
Когато ви омръзне да гледате света със собствените си очи, защо не го погледнете под микроскоп? Изглежда,...
Литературни бижута
С тези литературни бижута "да обичаш книгата" направо придобива нов смисъл. Авторът на тези уникални...
Благи думи за Благовещение: "Вие сте моето пристанище, моят дом"
Здравейте, Hera.bg! Бих искала да участвам в тази чудесна игра с “благи думи” към моите родители...
Двубой
Обичам крехкото приятелство Между жена и мъж: В подмолите на мозъка Помръдват перки гъвкави желания;...
Гюстав Флобер: "Всичко се износва, дори мъката."
“Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи.” Кой е Гюстав Флобер? “Основно достойнство...
Двете царици Теодора в живота на цар Иван Александър
Две жени с името Теодора са свързани с последния велик цар на Второто българско царство - цар Иван Александър...
Интервю: Балетният педагог Виргиния Казарина - II
От колко време имаш твоята балетна школа „Виргиния балет”? През годините сигурно са минали десетки, че...
Жената ще учуди цивилизацията с прогреса си
Но женският мозък е показал способност за всички умствени изисквания и постижения на мъжа и поради това,...
На тази дата: За пръв път е използван изразът ОК
Често наричат ОК най-великата дума (макар всъщност да е съкращение). Тя е сред най-използваните, тя "най-американската",...
Откриването на Америка като кулинарна революция - II
Фасулът Бобът вероятно е едно от най-старите културни растения в света. Произхожда от Южна Америка,...
Историята на легендарния „Шанел” № 5
Прословутият парфюм "Шанел № 5" е признат за най-знаменитият аромат на XX век. И въпреки, че носи авангардният...
Жените в българската история: Недялка Шилева
Съединението е общонароден акт, който макар и извършен с твърда ръка, не довежда до проливането на кръв....
Едно магическо лято без технологии
Изчезна ли вече детството без телефони и таблети? Могат ли децата да бъдат истински щастливи и волни...
За феминизацията на мъжкия гардероб
Мъже облечени в дантели, чорапогащи и високи токове. Това не е сцена от гей парад, а обичайното облекло...
Уилям Бътлър Йейтс: „Мисли като мъдрец, но общувай с езика на хората.”
„Единствената работа на главата в този свят е постоянно да се покланя на поривите на сърцето.” „Образованието...
Как да изберем подарък за мъж?
Изборът на подарък може да бъде както много забавно, така и голямо затруднение. Как ще бъде прието предизвикателството...
Моето детство
Моето детство винаги тича нанякъде, косите му се ветреят след него, а слънцето и птичките сочат невидимите...
Тайните за красота на "златните" кино богини
Холивудските актриси от т. нар. "Златна ера" през 50-те и 60-те години на миналия век са еталон за женственост,...
10 от най-емблематичните рокли в киното
Киното и модата винаги са вървели заедно в един лек и очарователен флирт. Костюмите в един филм са толкова...
Защо хълцаме?
Хълцането е забавно, но най-вече когато някой около нас го прави – смешните звуци, които издава, начините,...
Няма по-мека възглавница от чистата съвест!
Няма по-мека възглавница от чистата съвест!...
Ръцете
Ето ръцете - с блестящо-прозирната кожа, с тънката, нежно синееща мрежа на вените, - меките, топли,...
Отиде си колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес
На 87 години на 17.4.2014 година почина Габриел Гарсия Маркес един от най-известните писатели, представител...
Любовта е гора
Любовта е гора. Във всичко, което е приютила в сенките и светлината на същината си. Шум на тънки скършени...
Нещастието, което можем да си позволим
Чували ли сте думите на известният американски писател и лектор Дейл Карнеги: “Ако се държиш все едно...
Имените дни
Зимните месеци са времето, наситено с най-много именни дни. И това е естествено за някогашния живот на...
На тази дата е родена: Петя Дубарова
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962г. в Бургас. Започва да пише стихове съвсем малка, а майка й,...
Отиде си Георги Калоянчев
Днес 18 декември 2012, на 87-годишна възраст почина един от най-големите ни актьори Георги Калоянчев....
Феномен или илюзия е "11:11"?
Според ню ейдж философите, в комбинацията на часовника 11 часа и 11 минути се крие дълбок духовен смисъл....
"Добър ден, тъга"
„Колебая се да нарека красивото, строго име ”тъга” непознато чувство, смутно и благо, което ме обсебва....
Благословение
И щом по волята на силите върховни яви се и Поетът на тоя скръбен свят, към бога милостив с проклятия...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook