Цвят и свежа провокация в градската среда - Виктория Георгиева-Mouse

Първото, което ми хрумва, когато си мисля за нея, е: "Цвят". Много цвят. Много жизненост. Много енергия. По много от всичко. Художничката и стрийт артистка Виктория Георгиева, позната и под псевдонима Mouse, е фурия, която те засипва с цветното си присъствие, бързото си говорене - изобщо - тя е стихия. В постоянно движение е, готова всеки момент да тръгне нанякъде, но преди това нещо ще ти нахвърли набързо, нещо ще ти избърбори, ще се засмее с дрезгав глас. И ще те остави по-пъстър, по-отворен, по-жив от всякога.

Докато се разхождаш из Варна, където живее в момента, в София, Велико Търново, Добрич, Исперих и много, много други градове у нас, може да попаднеш на нейни творби на крайно необичайни кътчета. Нейна слабост са трафопостовете, но генерално - нещо, което е било безжизнено и сиво, се превръща в нещо шарено, одухотворено. Окото ти ще трепне от нейните причудливи герои, ще се зазяпаш, ще се усмихнеш. Няма да си същият. Диненият мотив е другото нещо, което изниква в главата ми - освен че го е татуирала по себе си, с него тя изпъстри стълбище в Плевен, нарисува пиано на входа на Морската във Варна, пешеходна пътека на ул. "Раковска" в София. Рисува смело върху ЖП гари (Велико Търново) и фасади на детски градини (Габрово), дава арт финес на заведения, но и на контейнерите за боклук по "китните" ни улици.

В същото време тя има множество самостоятелни и общи изложби, спечелени конкурси за проекти, участия в международни фестивали. През 2018 г. беше номинирана от фондация "Стоян Камбарев" за награда "Полет в изкуството" в раздел Изобразително изкуство. А вече пета година тази шеметна личност...преподава рисуване на деца по начин, по който в нито едно училище и кръжок не може да се случи. Това е тя, Виктория Георгиева - съвременен стенописец в градска среда, луда глава, безкрайно талантлива и прекрасна:


- Твои творби могат да бъдат видени в много градове в България, почеркът ти е разпознаваем на минутата. Какво ти дава рисуването на открито, на необичайни места в градската среда, извън нея?

- Рисуването навън ми носи редица усещания. Само по себе си то всеки път е уникално, защото имам различна локация и неин си контекст. Различни хора могат да бъдат замесени – ако е по проект или участие, още артисти, организатори, медии. Малко или много имаш възможност за директна комуникация със зрителя. Образува се своеобразен диалог между творбата и публиката й.




Оформят се множество организации, проекти, фестивали, изложби, издаване на печатни издания, филми, постпродукция и т.н. За самите артисти това е начин на живот, начин на мислене, работа, процес. Всеки един успява да се реализира с нещата си и е активен по собствен си начин. Лично аз обичам различните повърхности, досега с материала. Харесва ми начинът, по който мога да въздействам на заобикалящата среда... Която често в нашето ежедневие е омърсена и гротескна.


- Струва ми се, че няма много жени в стрийт арт-а? Така ли е? Откриваш ли нещо специфично и различно, което го няма при мъжете артисти?

- Тук не мога да се съглася съвсем, защото всъщност има редица жени соло артисти и crew-та, с представителки на нежния пол. Аз имам много любими такива, които дълго мога да изреждам...Fefe Talavera, TIKA, HERA, Miss Van, Paula Plim, Marina Capdevila, Ledania, Tochka, Lauren YS и много други.

Скейт паркът в Добрич

- Има ли място, където си рисувала, което няма да забравиш или е било особено вълнуващо и специално за теб?

- Всички места ми носят спомени и ми е приятно, когато минавам покрай тях. Както споделих, всяко едно е уникално само по себе си. Изключително се вълнувах, когато спечелих проекта "Нарисувай ми стена" и заедно с "Трансформатори" реализирахме един голям стенопис на фасадата на ДГ „Мики Маус“ в Габрово.

Тази стена и до сега е една от най-големите ми като формат реализирани. Получи се много яко според мен, въпреки първоначалната дискусия с представителки на градината, които някак не възприемаха пълноценно и ясно оригиналността на естетиката на проекта ми. Нещата естествено започнаха да се случват и аз имам много яки спомени от цялата тази седмица и процеса на създаването на стенописа. Всеки ден в двора на градината, непосредствено до мястото, където рисувам, идваха дечица. Те с интерес наблюдаваха творбата, която се откриваше стъпка по стъпка пред тях. Сприятелихме се и получих много красиви отзиви.

Радвам се, че съм имала и имам възможността да творя на толкова много различни места, където съм срещала невероятни хора и сме рисували рамо до рамо с прекрасни артисти. Наслаждавала съм се на красиви гледки, изпитвала съм истински адреналин и съм получавала многоцветен краен резултат.

- Ти пътуваш много, не само из България, участвала си е международни проекти, в програми за обмен на студенти. Как според теб се променя градът като пространство, къде е изкуството в него? Как трябва да изглежда градското пространство у нас? Кое не ти харесва, кое може да се промени? Как се вписва изкуство като твоето в модерния град?

Изкуството в градска среда навсякъде се характеризира със стремеж към свобода на изразяване и многообразие на стиловете, изразните средства, които използва всеки един артист, посланието, което отправя. Градовете претърпяват множество промени от различен характер. Самата архитектура се променя. С различна скорост...Нещата, които рисувам, се вписват добре на мястото си, защото обичам да използвам разнообразните текстури и формати, цветовете и заобикалящата среда.




- Провокацията е съществена част от стрийт арт-а и с твоите творби ти си ярък пример, че трябва да я има, че тя работи. Поставяш ли цел на твоята провокация, има ли тя послание?

- Не използвам провокация с някаква конкретна цел и насока. Не съм си го поставяла като задача. Фокусирам се по-скоро към това да се оформи цялостна творба, да стои яко на мястото си, да си взаимодейства адекватно със средата. Естествено, всеки може да види в дадена композиция някакъв вид провокация. Тя неминуемо се появява по естествен начин и аз си мисля, че най-вече е индивидуален въпрос на гледна точка и възприятия. Якото е, че всеки намира по нещо различно за себе си.

- Как провокативността ти, неконвенционалното ти изкуство се вписа в работата ти с деца? Как всъщност се роди идеята за този кръжок - „Азбука на въображението“?

- Зараждането на „Азбука на въображението“ бе през 2014 г.. Няколко месеца след като завърших бакалавърската си степен по Педагогика на обучението по Изобразително изкуство – живопис, във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий" във Велико Търново, получих покана от галерия „Contemporary Space” във Варна да подам предложение за творчески занятия с групи от деца на различна възраст. Идеята ми допадна и реших да пробвам. Оформих идеята си и изведох кратка концепция за тематиката на задачите. В паралел с нещата, които аз творя и сега и тогава, беше естествено да се фокусираме върху въображението и илюстрацията. Така се зароди и името на кръжока. В себе си той съчетава творчески процес с редица техники, тематики и замисъл.


- Ти работиш с ученици предимно. Според теб трябва ли да се промени нещо в начина, по който децата учат изкуство в училище? Какво би сложила ти в часовете по рисуване?

- Всички знаем, че изкуството е застъпено изключително малко в образователната програма на общите училища. Групите са от смесен тип. Често се създава някаква неадекватност в този иначе така приятен творчески час. В същото време виждам и много раздвижване в тази насока, но то по скоро се дължи на индивидуалната активност на отделни преподаватели, а не толкова като цялостна методика.



- Завършила си Педагогика на обучението по Изобразително изкуство, но едва ли си вярвала тогава, че ще станеш учителка по рисуване и ето те тук – сред деца, които те обичат и се вдъхновяват от теб. Като истински учител. Какво ти дава общуването с деца, което може би не откриваш на друго място?

- Радвам се,че имам възможността да творя с всички тези талантливи деца. Да бъда сред тях и да ги вдъхновявам. Тази връзка също е уникална, донякъде и с това, че я чувствам като призвание.

Невероятни са нещата, които създаваме. Годишните ни изложби, ежеседмичните теми, участията в конкурси, рисуването от натура при посещенията ни в Зоологическата Градина и Морската Градина във Варна, няколко стенописа, които успяхме да осъществим.

- Има ли нещо, което искаш да направиш с децата от „Азбука на въображението“? Какво ти се прави напоследък, накъде те тегли?

- Винаги съм искала да имаме повече възможности да рисуваме на стена, на по-големи формати.

Във времето съм задавала на децата редица колаборативни задачи, при които те работят заедно върху обща тема, рисуват една обща композиция. Разказвам и им показвам визуални примери на мои и чужди колаборативни проекти. Адски вдъхновяващо е за тях, освен че е и забавно. Получават се прекрасни рисунки. Това е още едно от нещата, върху които трябва да се обърне внимание в начина на преподаване в училище. А именно груповата работа и развитието на колективно мислене и творчество.

Децата от „Азбука на въображението“ в Градската художествена галерия на Варна, пред изложбата на художничката Дария Василянска.

На мен лично ми се е случвало вече да ударя на камък при подаването на един такъв проект, който самата аз бях организирала изцяло. Получих изключително неадекватни отговори, спрямо самия вид изкуство и среда, разбрах колко некомпетентни всъщност са хората, от които зависи един подпис. Средата е закостеняла и аз се надявам, че по един или друг начин все пак ще имаме възможността за в бъдеще да реализираме стенописи с децата от „Азбука на въображението“.


Можеш да следиш изявите, проектите на Вики във Фейсбук страницата й.

Автор на заглавната снимка: Деси Тенекеджиева, основател и директор на фондация "Стоян Камбарев"

Един от последните й проекти - "Граффопост":

Graffopost vol.6 feat. Mouse Full Video art intervention from Visionary Foundation on Vimeo.