Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Силвия Плат - „Ако не очакваш нищо от никого, не оставаш разочарован“



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Или харесвам хората прекалено или не ги харесвам изобщо.


Силвия Плат е американски поет, романист и автор на къси разкази. Своята популярност печели най-вече с нейната поезия и емблематичния си автобиографичен роман „Под стъкления похлупак“ (1961), който пише под псевдонима Виктория Лукас. Романът ясно изразява чувството за отчуждение и самоунищожение, тясно обвързани с личните ѝ преживявания и впоследствие с положението на жените в Америка от средата на 20-ти век.

Знам много добре какво харесвам и какво не харесвам, но не ме питай коя съм.


Американската авторка е родена на 12 октомври 1932 г. в Бостън, Масачузетс (САЩ). Баща ѝ, пруски имигрант, е експерт по пчелите и учител по немски в Бостънския университет, умира от недиагностициран диабет, когато Силвия е едва на 8 години. Въпреки трудностите, с които се сблъска още в ранна възраст, тя е изключително трудолюбива ученичка, публикувайки първото си стихотворение на осемгодишна възраст. Участва и печели много литературни състезания още в гимназията, дори продава първото си стихотворение на „The Christian Science Monitor“, а първата си история на списание „Seventeen“. През 1951 г. след като печели стипендия постъпва в „Смит Колидж“. Там тя постига значителен художествен, академичен и социален успех, но също така се бори с тежка депресия, прави опит за самоубийство и претърпява период на психиатрична хоспитализация.

Въпреки тежките моменти, които преживява, Силвия Плат завършва с отличие през юни 1955 г. и получава стипендия „Фулбрайт“ за обучение в „Нюхем Колидж“, един от трите колежа само за жени в Университета в Кеймбридж (Англия) между 1955-57 г. Там тя среща поета Тед Хюз, с когото сключват брак на 16 юни 1956 г. (двамата имат две деца, но за съжаление се разделят няколко години по-късно през 1962 г. след афера на Хюз с друга жена).


Силвия Плат и Тед Хюз

Целуни ме и ще разбереш колко съм важна.


През 1957 г. Плат е назначена на учителски пост в „Смит Колидж", където преподава английски език. Тя разказва на своя приятел Ал Алварес, че срещата с Робърт Лоуъл и четенето на неговите „Проучвания за живота“ ѝ позволяват да направи „пробив“ в писането за „много сериозно, много лично емоционално преживяване, което според мен е частично табу“, споделя Плат. Примерът на поетесата Ан Секстън пък ѝ позволява да се приспособи към женската гледна точка.

Най-големият враг на креативността е съмнението в себе си.


По време на последните три години от живота ѝ, Плат изоставя ограниченията и конвенциите, които обвързват голяма част от нейната ранна работа. Тя пише с голяма скорост, създавайки стихове на рязко самооткриване и изповед. Тревогата, объркването и съмнението, които я преследват са превърнати в стихове с голяма сила и патос, носещи проблясъци на остроумност. Нейната поема „Татко”, заедно с още няколко творби, изследват конфликтните отношения с баща ѝ Ото Плат.

Поех дълбоко въздух и се заслушах в екливата хвалба на сърцето ми. Аз съществувам, аз съществувам, аз съществувам.


През 1961 г. Силвия Плат започва да пише „Под стъкления похлупак“, единственият ѝ публикуван роман. Както споделя критикът Сара Чърчил, романът, създаден през предишното десетилетие „е кисела сатира за лудостта на Америка от 1950 г., която изследва невъзможността да се изпълнят противоречивите идеали на жената от епохата“. Публикуван под псевдонима Виктория Лукас през януари 1963 г., романът отчасти се основава на собствения живот на Плат и на опита ѝ с психични заболявания. Шокиращ, реалистичен и интензивно-емоционален разказ за една жена, която попада в хватката на лудостта. Дълбокото проникване в най-тъмните и най-мъчителните кътчета на човешката психика е изключително постижение за американската литература. Въпреки че книгата е била пренебрегвана по това време, впоследствие тя се превръща в един от най-важните романи на 20-ти век.

Романът е екранизиран през 1979 г. от режисьора Лари Пиърс, а в главните роли са Мерилин Хасет и Джули Харис. През 2003 г. излиза и биографичният филм „Силвия“ на режисьора Кристин Джефс, който разказва история, основана на реалния живот между Силвия Плат и Тед Хюз. Филмът започва със срещата им в Кеймбридж през 1956 г. и завършва със самоубийството на Силвия Плат през 1963 година (в главните роли са Гуинет Полтроу и Даниел Крейг). Въпреки критиките от страна на Елизабет Зигмунд, приятелка на Плат и Хюз, че Силвия е изобразена като „постоянен депресивен и притежателен човек", тя признава, че „филмът притежава атмосферата към края на живота ѝ, която е сърцераздирателна в своята точност."


Силвия Плат с майка си и децата си

За човек под стъклен похлупак, сляп и задушен като мъртвородено, целият свят е кошмарен сън ( из. „Под стъкления похлупак“)


„Ариел“ (1965) представлява забележителна колекция от по-късните стихове на Плат, включващи „Татко“ и още една от нейните добре познати творби „Лейди Лазар“. Сборникът предизвиква растеж и много по-широка последователност от отдадени и ентусиазирани читатели, отколкото авторката има приживе. „Ариел“ получава рецензия в „Ню Йорк Таймс“, която хвали нейната „безмилостна честност“, „изтънченост на използването на рима“ и „горчива сила“. Тя осигурява репутацията на Плат като един от най-оригиналните и талантливи поети на 20-ти век. Появата на малки колекции от непубликувани стихотворения, включително „Пресичане на водата" (1971) и „Зимни дървета“ (1971), са приветствани както от критиците, така и от обществеността. Събраните стихове на Силвия Плат, публикувани посмъртно през 1981 г., са наградени с награда „Пулицър“ – най-престижната американска награда за журналистика, литература и музика

Може би, когато осъзнаем, че искаме всичко, е защото сме опасно близо до това да не искаме нищо.


На 11 февруари 1963 г. след забележителен изблик на производителност, тя отнема живота си. Интересен факт е, че през 2001 г., изследователят на човешката креативност Джеймс Кауфман за първи път пише за „Ефекта на Силвия Плат“ (значението му се крие в слабо проучената взаимовръзка между творческото писане и психичните разстройства). Името ѝ се превръща в едно от най-значимите в световната литература, а творчеството ѝ продължава да вълнува читателите и до днес.

Умирането е изкуство, като всяко друго. Аз го върша изключително добре. Чувството е адски реално.


„Под стъкления похлупак“ – преводач: Людмила Колечкова
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Джейн Остин – “Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето”
· Бети Смит – едно от големите имена на американската литература
· Три руски поетеси
· Самодостатъчните жени
· Дълбоката жена
· Клара Бартън - основателката на Американския червен кръст
· 10 цитата от Юлий Цезар
· Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
· Жан-Жак Русо за възпитанието, обучението и ученето
· "Търся я с поглед, за да я приближа към мене."
· Ако имате късмет...
· Към майка си
Сряда
17
Юли 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Радостта и Скръбта
Тогава една жена помоли: - Кажи за Радостта и Скръбта. А той в отговор й рече: - Вашата...
Честит рожден ден, Митко Щерев!
Кой ме смути със странен глас? Кой ме гори във сън студен? Един монах, една жена. Една любов, една...
Нито децата, нито учителите са виновни!
Учителите са функция на Системата. Системата е функция на обществото и политиката. Обществото и политиката...
Чудото на Благодатния огън
Чудесата са именно такива, защото нямат обяснение на разума. Те се случват, за да докажат, че невъзможното...
Много добре помня какво ти казах преди 7 месеца в 7.45 сутринта
Може да не знам днес къде си оставих ластика за коса, но много добре помня какво ти казах преди 7 месеца...
Мисловни карти
Не само сградите имат строителен план. Ние, като главни архитекти на решенията, плановете и действията...
10-те правила на Томас Джеферсън за практичен живот
1. Никога не безпокой другиго за нещо, което можеш да свършиш сам. 2. Никога не отлагай за утре нещо,...
Коледа - работен ден
По това време на годината в главите на всички ни се върти едно – празници, празници и пак празници......
Колко му трябва на човек, за да поминува като човек?
- Колко му тряба на човек, за да поминува като човек? Имане голямо? Няма да го отнесе...Човекът е гост...
Есен в Странджа - I
Ето, че мечтата ми се осъществи – да видя Странджа във всичките й цветове. Жълто, кафяво, оранжево, тук-там...
Когато аз съм "гласът на разума"
Ако сме в ситуация, в която аз съм "гласът на разума", значи сме попаднали в много кофти ситуация....
40 хубави филма за жени - 1 част
Защо "филми за жени"? Значи трябва да има филми и за мъже ли? А защо изобщо е нужно да се разделя киното...
Песни, посветени на лятото
Какво е усещането за лято без музика? Това са 6 от най-обичаните песни, посветени на лятото - от радостта,...
Самодива къща не храни
Eдин овчар, млад и още неженен, пасял веднъж стадото си на поляна, цялата заобиколена от гора. Момъкът...
Стихни, сърце! Или умри!
Щастлива си. И аз бих искал да съм щастлив, а не злочест. От твойто щастие бях свикнал и аз да съм...
Малка безплатна библиотека
Началото на движението „Малки безплатни библиотеки” е положено през 2009 г. от Тод Бол, Хъдзън, Уисконсин,...
Спомен за Паша Христова
На 16 юли през 1946 г. е родена Паша Христова - една от най- обичаните ни естрадни певици. С музика започва...
До Италия и назад - I част
Отскочих до Италия за първи път в живота си и се върнах пълна с кислород. Древна и изумително красива...
Философът, магьосникът, добрякът - сър Тери Пратчет
"Каквото не умира, не може да живее. Каквото не живее, не може да се промени. Каквото не се променя,...
Роалд Дал: "Престъпление е да оставите детето си да си отиде неваксинирано."
През 1962 г. най-голямата дъщеря на Роалд Дал умира от усложнение на острото заразно заболяване морбили...
За страха от насекоми и влечуги
Страхът от насекоми още се нарича Ентомофобия или Инсектофобия. Води се като често срещан вид страх,...
Берлин – модерен град с много история II
В Берлин видях, как изглежда визуално демокрация в действие, колкото и това да звучи клиширано. На огромен...
Управлявай деня си!
Или ти управляваш деня, или денят управлява теб....
Отвъд книгата
Преди малко повече от година беше представена първата пълна интерактивна книгаi за Ipad, в която освен...
Круизите - почивка в "плаващия град"
Круизните пътувания набират все по-голяма популярност по цял свят. Все повече хора решават да прекарат...
Жан-Жак Русо за възпитанието, обучението и ученето
"Ако събудите у ученика си внимание към природните явления, той много скоро ще стане любознателен; но...
Готвенето помогнало на човек да развие мозъка си
Готвенето е помогнало на човека да развие мозъка си и е допринесло за възникването на религиите и културата,...
Джейн Остин – “Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето”
Джейн Остин е английска писателка, чиито творби печелят мястото ѝ като един от най-четените...
Без страст няма красота
Опитвали ли сте някога да погледнете човек, цвете, да възприемете идея или емоция, без какъвто и да било...
Едно момиче
Едно момиче ходи по брега. Лицето му не виждам отдалече, ала долавям някаква тъга в походката му и...
13 януари - годишнина от първата прожекция на "Българан е галант"
Българското кино празнува на своята годишнина на 13 януари. На тази дата през 1915 г. в кино "Модерен...
Замръзнали във времето: първите снимки на снежинки
Американският фермер от щата Върмонт, Уилсън Бентли става известен като Бентли “Снежинката”, защото е...
Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел
Крис Корнел си отиде на 18 май 2017 г. и в това време след смъртта му шокът все още не отшумява. Истинският...
Жоан Миро: "Всичко, което рисувам, съм го видял в полята или на морския бряг."
На 20 април през 1893 г., в Барселона се ражда Жоан Миро - един от най-видните представителите на сюрреализма...
10 факта за Антонио Вивалди
Антонио Вивалди се ражда на 4 април във 1678 година във Венеция, столица на Венецианската република....
Който не знае къде отива, отива другаде
Който не знае къде отива, отива другаде....
Мърчандайзинг – изкуство или измама
Супермаркетът – този прекрасен свят на изобилието, където има всичко. Струва ни се, че всяка вещ очаква...
Цвят и свежа провокация в градската среда - Виктория Георгиева-Mouse
Първото, което ми хрумва, когато си мисля за нея, е: "Цвят". Много цвят. Много жизненост. Много енергия....
На тази дата: Човекът стъпва на Луната
„Малка стъпка за човека - голям скок за човечеството!.” 20 юли 1969 г. - това е датата, която остава...
Напусна ни Джоко Росич
"...Аз съм отломка не от една българска мечта, а от една българска илюзия, илюзията, че с кръвта си и...
Помощ, деца, къде ми е коледното настроение?
Ако имате деца и те са все още малки, сигурно ви владее коледно настроение. Първата Коледа си е...първа,...
Никога не се отказвай...
Никога не се отказвай от нещо, за което мислиш всеки ден!...
Момиче
Какви са ти ситни стъпките по този неравен лед! Листата настръхват в пъпките, във чая въздъхва мед, стрехите...
Цветът на 2017 г. според Pantone - "Зеленина" (Greenery)
Институтът за цветовете Pantone обяви цвета на 2017 г. За разлика от пастелните розов кварц и спокойствие,...
Ако си мислиш, че приключенията са опасни, пробвай рутината - тя е смъртоносна
Ако си мислиш, че приключенията са опасни, пробвай рутината - тя е смъртоносна....
Чарлс Дикенс: "На този свят има полза от всеки, който облекчава товара на другите."
"Благотворителността започва от дома, а справедливостта - от съседната врата." Кой е Чарлс Дикенс? "Животът...
Посвещение
Мое малко и светло момиче, моя тъмна и нежна печал… Аз не зная дали те обичам. Зная само, че ми е...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook