Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Силвия Плат - „Ако не очакваш нищо от никого, не оставаш разочарован“



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Или харесвам хората прекалено или не ги харесвам изобщо.


Силвия Плат е американски поет, романист и автор на къси разкази. Своята популярност печели най-вече с нейната поезия и емблематичния си автобиографичен роман „Под стъкления похлупак“ (1961), който пише под псевдонима Виктория Лукас. Романът ясно изразява чувството за отчуждение и самоунищожение, тясно обвързани с личните ѝ преживявания и впоследствие с положението на жените в Америка от средата на 20-ти век.

Знам много добре какво харесвам и какво не харесвам, но не ме питай коя съм.


Американската авторка е родена на 12 октомври 1932 г. в Бостън, Масачузетс (САЩ). Баща ѝ, пруски имигрант, е експерт по пчелите и учител по немски в Бостънския университет, умира от недиагностициран диабет, когато Силвия е едва на 8 години. Въпреки трудностите, с които се сблъска още в ранна възраст, тя е изключително трудолюбива ученичка, публикувайки първото си стихотворение на осемгодишна възраст. Участва и печели много литературни състезания още в гимназията, дори продава първото си стихотворение на „The Christian Science Monitor“, а първата си история на списание „Seventeen“. През 1951 г. след като печели стипендия постъпва в „Смит Колидж“. Там тя постига значителен художествен, академичен и социален успех, но също така се бори с тежка депресия, прави опит за самоубийство и претърпява период на психиатрична хоспитализация.

Въпреки тежките моменти, които преживява, Силвия Плат завършва с отличие през юни 1955 г. и получава стипендия „Фулбрайт“ за обучение в „Нюхем Колидж“, един от трите колежа само за жени в Университета в Кеймбридж (Англия) между 1955-57 г. Там тя среща поета Тед Хюз, с когото сключват брак на 16 юни 1956 г. (двамата имат две деца, но за съжаление се разделят няколко години по-късно през 1962 г. след афера на Хюз с друга жена).


Силвия Плат и Тед Хюз

Целуни ме и ще разбереш колко съм важна.


През 1957 г. Плат е назначена на учителски пост в „Смит Колидж", където преподава английски език. Тя разказва на своя приятел Ал Алварес, че срещата с Робърт Лоуъл и четенето на неговите „Проучвания за живота“ ѝ позволяват да направи „пробив“ в писането за „много сериозно, много лично емоционално преживяване, което според мен е частично табу“, споделя Плат. Примерът на поетесата Ан Секстън пък ѝ позволява да се приспособи към женската гледна точка.

Най-големият враг на креативността е съмнението в себе си.


По време на последните три години от живота ѝ, Плат изоставя ограниченията и конвенциите, които обвързват голяма част от нейната ранна работа. Тя пише с голяма скорост, създавайки стихове на рязко самооткриване и изповед. Тревогата, объркването и съмнението, които я преследват са превърнати в стихове с голяма сила и патос, носещи проблясъци на остроумност. Нейната поема „Татко”, заедно с още няколко творби, изследват конфликтните отношения с баща ѝ Ото Плат.

Поех дълбоко въздух и се заслушах в екливата хвалба на сърцето ми. Аз съществувам, аз съществувам, аз съществувам.


През 1961 г. Силвия Плат започва да пише „Под стъкления похлупак“, единственият ѝ публикуван роман. Както споделя критикът Сара Чърчил, романът, създаден през предишното десетилетие „е кисела сатира за лудостта на Америка от 1950 г., която изследва невъзможността да се изпълнят противоречивите идеали на жената от епохата“. Публикуван под псевдонима Виктория Лукас през януари 1963 г., романът отчасти се основава на собствения живот на Плат и на опита ѝ с психични заболявания. Шокиращ, реалистичен и интензивно-емоционален разказ за една жена, която попада в хватката на лудостта. Дълбокото проникване в най-тъмните и най-мъчителните кътчета на човешката психика е изключително постижение за американската литература. Въпреки че книгата е била пренебрегвана по това време, впоследствие тя се превръща в един от най-важните романи на 20-ти век.

Романът е екранизиран през 1979 г. от режисьора Лари Пиърс, а в главните роли са Мерилин Хасет и Джули Харис. През 2003 г. излиза и биографичният филм „Силвия“ на режисьора Кристин Джефс, който разказва история, основана на реалния живот между Силвия Плат и Тед Хюз. Филмът започва със срещата им в Кеймбридж през 1956 г. и завършва със самоубийството на Силвия Плат през 1963 година (в главните роли са Гуинет Полтроу и Даниел Крейг). Въпреки критиките от страна на Елизабет Зигмунд, приятелка на Плат и Хюз, че Силвия е изобразена като „постоянен депресивен и притежателен човек", тя признава, че „филмът притежава атмосферата към края на живота ѝ, която е сърцераздирателна в своята точност."


Силвия Плат с майка си и децата си

За човек под стъклен похлупак, сляп и задушен като мъртвородено, целият свят е кошмарен сън ( из. „Под стъкления похлупак“)


„Ариел“ (1965) представлява забележителна колекция от по-късните стихове на Плат, включващи „Татко“ и още една от нейните добре познати творби „Лейди Лазар“. Сборникът предизвиква растеж и много по-широка последователност от отдадени и ентусиазирани читатели, отколкото авторката има приживе. „Ариел“ получава рецензия в „Ню Йорк Таймс“, която хвали нейната „безмилостна честност“, „изтънченост на използването на рима“ и „горчива сила“. Тя осигурява репутацията на Плат като един от най-оригиналните и талантливи поети на 20-ти век. Появата на малки колекции от непубликувани стихотворения, включително „Пресичане на водата" (1971) и „Зимни дървета“ (1971), са приветствани както от критиците, така и от обществеността. Събраните стихове на Силвия Плат, публикувани посмъртно през 1981 г., са наградени с награда „Пулицър“ – най-престижната американска награда за журналистика, литература и музика

Може би, когато осъзнаем, че искаме всичко, е защото сме опасно близо до това да не искаме нищо.


На 11 февруари 1963 г. след забележителен изблик на производителност, тя отнема живота си. Интересен факт е, че през 2001 г., изследователят на човешката креативност Джеймс Кауфман за първи път пише за „Ефекта на Силвия Плат“ (значението му се крие в слабо проучената взаимовръзка между творческото писане и психичните разстройства). Името ѝ се превръща в едно от най-значимите в световната литература, а творчеството ѝ продължава да вълнува читателите и до днес.

Умирането е изкуство, като всяко друго. Аз го върша изключително добре. Чувството е адски реално.


„Под стъкления похлупак“ – преводач: Людмила Колечкова
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Харпър Ли - „Нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат“
· Джейн Остин – “Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето”
· Бети Смит – едно от големите имена на американската литература
· Циганското лято на живота ни
· 10 съвета за жената над 35
· Самодостатъчните жени
· Сър Уилям Голдинг: „Страхът не може да те нарани повече от мечтата.“
· Агата Кристи: „В живота всеки сам трябва да си прави грешките.“
· Станислав Лем: „Истината не зависи от вашата воля.“
· Самотата
· Към учителите: "Помогнете на вашите деца да станат човечни"
· Научете децата си
Понеделник
23
Септември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Интервю с : Илиян от Blogovoditel - I
Ровейки се в кулинарните виртуални страници, попаднахме на нещо безкрайно интересно. Блоговодител- ят...
Ходене на Богородица по мъките
1. Пресвета Богородица се помоли на нашия Господ на Елеонската планина: „В името на Отца и Сина и Светия...
Време за път... и стягане на багажа
„ - Нали взе фотоапарата? - Мислех, че ти си го направил...” Подобен диалог често може да се чуе...
Йорданка Филаретова - "Госпожата"
Йорданка Филаретова - "Госпожата" е общественичка, филантроп, просветителка. Тя е родена на 19 март 1843...
Високосната секунда на 30 юни 2015 г.
На 30 юни последната минута ще има 61 секунди, вместо 60. Явлението се нарича високосна секунда (leap...
Умира бавно този...
Умира бавно този, който не пътува, и този, който не чете, и който музика не слуша, и който...
Любовта. Практиката създава майстора
По пътеката на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без доводи. Обичам те такъв, какъвто...
Хера.бг на 4 години
Мили момичета, а и момчета, днес празнуваме 4-ти рожден ден! От третата до четвъртата си година...
Не запушвай тази врата...
"Но аз наистина го обичах. — Голяма работа. Била си влюбена в някого. Не виждаш ли какво е станало?...
1 октомври - почитаме св. Йоан Кукузел
Св. Йоан Кукузел, наричан още Ангелогласния, е приет у нас за покровител на певците, музикантите и всички,...
Да можеше да погледнем в очите на Левски
Всички сме расли с образа на Левски, Ботев и още много революционери и будители. Делото им, ранната и...
Цвят и апетит – синестезия на сетивата
Замисляли ли сте се за цвета на храната, която ядете всеки ден? Вероятно в менюто ви присъстват много...
Този специален човек
Днес бъди този специален човек, който ще накара друг човек да се почувства специален....
Философът, магьосникът, добрякът - сър Тери Пратчет
"Каквото не умира, не може да живее. Каквото не живее, не може да се промени. Каквото не се променя,...
Градско пчеларство за хоби и за запазване на еко равновесието
„Заедно връщаме природата“ е мотото на група немски ентусиасти, обединени от идеята да развиват едно...
Благи думи за Благовещение: "За дъщеря ми...за мен ти си всичко"
За мен ти си всичко, а щом погледна в очите ти, виждам изцяло нов свят, безкраен като галактика! Мария...
Бъди (с) този, който те прави щастлив!
Бъди (с) този, който те прави щастлив!...
Жената на август
Върви по улицата най-красивата жена на август, най-гъвкавата, най-зеленооката. Малко е да кажем, че...
Коледа е за всички
Всеки има право на коледно настроение и трепетно очакване. Не са само подаръците, а радостта, която споделяме....
Превъзмогване
Любовта си е отишла! Какво чувствате? Свобода или празнота? А може би двете наведнъж? Всичко вече...
Мъжът в розово туту
Ракът на гърдата е най- често срещаното онкологично заболяване сред жените. Химиотерапия, лъчетерапия,...
Положителното в отрицателните температури
Термометърът показва под нулата, непроходими пътища и студ... Какво му е хубавото ще кажете вие. Да,...
Да си припомним Астрид Линдгрен и вечните й герои
Астрид Линдгрен е една от най-любимата детска писателка на много поколения. Тя притежава несравнимо чувство...
Винаги ще има още една възможност
"Лудост е, да мразиш всички рози, защото си се убол на една от тях, да изоставиш всички мечти, защото...
Светите места в България - Белинташ
Една от красивите местности в България, за която се вярва че е свято място и носи специална енергия е...
7 неща, които научаваме на път
Пътуването не бива да се ограничава до сезон, място, компания. Пътуването, освен чисто физическо преживяване,...
Ханами - мимолетният триумф на цъфналата вишна
“Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник” – Кобаяши Иса* Ханами е един от най- древните...
9 от най-великите балетни вариации
Балетната вариация е солов танц в балета. Той изразява чувство, описва героинята или разкрива нейно вътрешно...
Човекът - краткосрочен заем на живота
Човекът - краткосрочен заем на живота, неизбежен дълг към смъртта...Днес е подлец, а утре - мъртвец;...
Прегръдката - разтвори се в света на любовта
Прегръдката е най-близкото докосване между хората. Не целувката, не сексът - протегнатите ръце насреща...
Ви(в)а Адриатика – III: Будва и остров „Св. Стефан”
Будва е най-оживеният и шумен черногорски курорт. Донякъде ми напомни за нашето Черноморие с множеството...
И една усмивка - Пол Елюар
Нощта не трае никога безкрай А има – щом като го казвам. И щом като го потвърждавам. В завършека на...
Към майка си
Ти мислиш, майко, че аз всеки ден проклинам съдбата, що ме е дарила с участ зла. Повярвай ми, животът,...
"Тя вси царства е, царят аз – и друго няма"
Нахално слънце, стар глупак, защо обичаш при влюбените сутрин да надничаш? И те ли се въртят под твоя...
Неверница - Яна Язова
Когато след пладне приседна на прага и чакам си стария мъж, плета си чорапите вълнени, що ги и лятос...
Да живееш рисковано означава да живееш
Да живееш рисковано означава да живееш. Ако не живееш рисковано, ти не живееш. Живеенето разцъфтява само...
Съди за хората по техните действия и никога няма да си измамен от думите им
Съди за хората по техните действия и никога няма да си измамен от думите им....
Проблемът никога не е в грешния избор
Проблемът никога не е в грешния избор. А в примирението и страха след него. Животът е движение. Дейс...
Какво мислят децата за любовта...вече в 4-ти клас
През 2014 г. попитахме един обикновен първи клас на едно обикновено българско училище: "Какво според...
Любопитство в бяло
Религия, философска система или секта, окултизъм или езотерична трактовка на християнството, Бялото братство...
Какво искам да постигна преди да умра
Когато сме малки, имаме толкова много мечти, желания, идеи, дори на възрастните да изглеждат глупави....
Рангел Вълчанов: "За къде бързате?"
"Макар и прегърбен, успях сериозно да се отдалеча от рождената си дата и няма как, съдбата ме затрупа...
В списъка със задачи винаги записвам
В списъка ми със задачи винаги записвам: "Да изпия чаша вино." Така съм сигурна, че в края на деня съм...
Липова тайна
Цъфтят липите и разбирам аромата им в дъжда. Целувам и събирам не хербарий. Любовта. Докосват ме...
Мисловни карти
Не само сградите имат строителен план. Ние, като главни архитекти на решенията, плановете и действията...
Внимание, опасен трафик! - I
Трафикът на хора е организираната престъпност, която се развива с най-бързи темпове. Над 32 милиарда...
Патриша Аркет - една истинска жена в мир със себе си
В Hera.bg не говорим много за знаменитости, особено от Холивуд. Но с раздаването на 87-те поред награди...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook