Джейн Адамс - първата американка с Нобелова награда за мир

Джейн Адамс е американска социална реформаторка и пацифистка, най-известна като съосновател на институцията „Хъл Хаус“ в Чикаго, едно от първите социални селища в Северна Америка. През 1931 г. получава Нобелова награда за мир (заедно с Никълъс Бътлър), превръщайки се в първата американска жена, удостоена с тази чест.

Родена е на 6 септември 1860 г. в малкия провинциален град Седървил, Илинойс (САЩ), тя е осмото от деветте деца на Джон Хю Адамс и Сара Вебер. Само пет от децата на Адамс оцеляват, а майка ѝ умира при раждане, когато Джейн е само на две години. Въпреки това, тя израства с привилегии - баща ѝ е сред най-богатите граждани на града, местен политик, успешен мелничар, банкер и земевладелец. Той е идеалист и филантроп, държавен сенатор на Илинойс от 1854 до 1870 година. Джейн е дълбоко повлияна от баща си и израства с либерални християнски ценности и дълбоко чувство за социална мисия.

Като млада жена посещава женската семинария в Рокфорд в северната част на Илинойс. Там тя не само е прекрасна ученичка, но и президент на класа в продължение на 4 години и редактор на училищното списание. След дипломирането си през 1881 г. постъпва в женския медицински колеж във Филаделфия, Пенсилвания. За съжаление, шест месеца след това тя е принудена да прекрати обучението си поради необходима операция на гръбнака (болестта в гръбначния стълб е причина да не може да има деца и тя никога не се омъжва).

Отнема ѝ доста време, за да се възстанови - през този период Джейн изпада и в дълбока депресия. Това се дължи отчасти на болестта и отчасти на чувствителността ѝ към начина, по който жените с нейното обществено положение се очаква да живеят в Америка през деветнадесети век. Интелигентните жени от средната класа като Адамс често са добре образовани, но от тях се очаква да живеят просто като съпруги и майки в домове, доминирани от мъже. Обществото възпира жените да използват талантите си извън дома.



Адамс намира истинското си призвание по време на едно пътуване в Европа през 1888 г, когато заедно с приятелката си Елън Гейтс Стар посещават „Тойнби хол“ – социален и културен център в Източния край на Лондон, който предоставя така необходимите услуги на бедните промишлени работници. Адамс смята, че е добра идея да се предостави подобна възможност и за младите американски жени от средната класа. Тя обещава да внесе този модел в Съединените щати, в период на ескалираща индустриализация и имиграция. Джейн изпитва огромно желание да предостави възможности на добре образованите млади жени да „се научат на живот от самия живот“.

През 1889 г. Адамс и Стар основават „Хъл Хаус“ в бедната, индустриална западна част на Чикаго, първата подобна институция в Съединените щати. Целта е образованите жени да споделят всички видове знания, от основни умения до изкуства и литература, с по-бедните хора в квартала. Към тях се присъединяват и водещи прогресивни реформаторки: Флоренс Кели, Джулия Латроп, Алис Хамилтън, Грейс и Едит Абът. Заедно с тях Адамс играе важна роля за успешно лобиране за създаването на съдебна система за непълнолетни, по-добри градски санитарни и фабрични закони, защитно трудово законодателство за жените и повече детски площадки и детски градини в Чикаго.

Под ръководството на Адамс екипът на „Хъл Хаус” осигурява всяка седмица на множество хора голям брой жизнени услуги: те създават детска градина и дневни грижи за работещите майки; осигуряват обучение за работа, курсове по английски език, готвене; създават бюро за трудова заетост, читалище, гимназия, художествена галерия, библиотека.

Всяка година хиляди хора посещават „Хъл Хаус“, превърнала се в източник на вдъхновение за десетки подобни институции и в други градове. Този успех прави Адамс известна в цялата страна. Тя дори се включва в опит да реформира корумпираната политика на Чикаго. Служи в комисия, която помага за разрешаването на железопътната стачка на Пулман от 1894 г. Адамс подкрепя правата на работниците да организират, говорят и пишат почти за всеки реформен въпрос от деня. Освен това тя се стреми към справедливост за имигранти и чернокожи, застъпва се за изследвания, насочени към определяне на причините за бедността и престъпността, подкрепя избирателното право на жените.



Джейн Адамс служи като длъжностно лице на безброй реформаторски групи, сред които „Прогресивната политическа партия“ и „Международната женска лига за мир и свобода“, където е и председател. Присъства на редица международни конгреси за мир в дузина европейски градове. Адамс придобива репутация на пацифист (човек, който е против конфликти и войни) - тя протестира срещу влизането на САЩ във Втората световна война, което ѝ носи и критики от някои вестници.

Създаването на Чикагския кампус (територия, върху която са разположени колеж или университет заедно с прикрепените към тях институционални сгради) в Университета на Илинойс през 1963 г. принуждава „Хъл Хаус“ да премести централата си. По-голямата част от оригиналните сгради са разрушени, но самата резиденция на Хъл е запазена като паметник на Джейн Адамс.

Целия си живот Адамс прекарва, заобиколена от жени. Пише и книга за работата си в „Хъл Хаус“, както и други за насърчаване на мира. Удостоена е с Нобелова награда за мир за своите усилия през 1931 г., превръщайки се в първата американска жена, носител на голямото отличие. Получава сърдечен удар през 1926 г. , след който никога не се възстановява напълно. Джейн Адамс умира на 21 май 1935 година, записвайки името си като една от забележителните и вдъхновяващи жени в историята.