Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Пътьом


Един прекрасен разказ на Константин Константинов

Константин Константинов
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Лазур и злато: гигантски медальон от син емайл във филигранна рамка. Надлъж по кея грамадни купчини портокали като наниз около шията на морето. И тая ослепителна сребърна завеса на слънцето, над розовата усмивка на мозайката. И това пърхане на хиляди криле и потайният мълвеж на гълъбите от площада. И тоя мирис на лагуната, едва доловим, тръпчив и сластен, като хапеща целувка…

Някакъв тържествен празник грее там горе и слиза като лъчезарен дъжд в тая априлска пладня над Венеция. Скитам по каменните плочи, опръскани като с кръв от гъстия сок на сангвините, тясната уличка изведнъж се разтваря и нозете ми за пръв път досягат свещената земя на пиацата.

Тихо и светло. При ъгъла млада англичанка усърдно рисува с акварел колонадата. На две крачки баща й пуши лулата си и прелистя бедекера. В дъното огромни витрини излагат снежни планини от дантели и розова пяна от камеи, корал и кристали. Обвити в черни шалове, със смолисти коси и мъх над устните, бързат гондолиерските жени, понесли обяд на своите съпрузи до кея. Денят влече неусетно своята равна, люспеста снага. Но въздухът е наситен със сладка тлен и наоколо се носи тръпката на хиляди живели тук живота… Ето там, окръжен от придворни, войска и народа на републиката, с царствен жест е замахвал ръка и хвърлял своя пръстен Дожът, пръстена за обручение на Венеция с морето… Ето — тук, на оня кей, са чакали, с хоръгви, знамена и фанфари, да се появят в пределната черта на Адриатика тримачтовите галери, натоварени с плячка из знайни и незнайни страни: абанос и тигрови кожи, слонова кост и злато, маргарит и амбра. Ето, тук са кънтели железните стъпки на трагичния Мавър. А там отвъд са куршумените тъмници, които се разтопиха от огненото сърце на великия световен любовник…

Вечерта е тиха и нежна като усмивка. В малките улички пада здрач. Но Canale Grande блести под сетните лъчи. Над натежалите води се ронят едри напевни капки: камбаните на всички църкви се зовят една друга. Над всички гърми „Santa Maria de la Salute“, сякаш целият камен народ от нейния покрив е оживял и пее съзвучно.

Гондолата безшумно се плъзга по гъстите води. От двете страни — мълчаливи, заключени дворци, със стъпала до водата, със светли вътрешни дворове, дето зеленеят чимшири и пинии. Ето Rialto, с опустелия пазар и моста, под който минаваме и който ни покрива с мрачина и хлад. Прекосяваме за парахода по напречен канал. Безлюдно, тихо, сънно. Синкави прозирни завеси се спускат от небето. Веслата меко пляскат и гондолата се плъзга — сама призрак между тия призраци. Гледам на дъното скъдния скитнишки багаж и мисля: още един празник по-малко — но все пак благодаря ти за днешния ден, многолик и милосърден живот!

Изведнъж нов, тесен канал се откри напреде, цял в сянка и мълчание. В дъното кичури цъфнал жасмин прехвърляха ниския зид. Един сив тежък дворец със стар герб на фасадата и тежки траурни драперии на портала се вдигаше на ъгъла. Глухи, плесенясали стени, спуснати жалузи — целият дом лъхаше строга и няма скръб. Само един прозорец бе разтворен и пиеше умиращото слънце. И на тоя прозорец, цяла в черно, излязла сякаш от някое платно на Гвидо Рени, стоеше жена с матово лице, златисти коси и дълги сиви очи, каквито имат жените на Далмация. Тия прекрасни, огромни очи, извърнати към гондолата, която приближаваше и която щеше да отмине, гледаха с някаква горестна, страстна, хипнотизираща сила.

Смътна тревога пролази в сърцето ми. Сякаш далеч-далеч, през векове и пространства, някой сънно ме бе позовал и чакаше отговор.

Сякаш някакъв съдбовен час бе настъпил — единствен час през целия земен живот — и сега неусетно и завинаги се изплъзваше. Аз познавах това лице, аз помнех тия очи! Аз ги бях виждал вече в някакъв друг свят, който бе истинският — и сега ние отново се срещнахме. Но, закован на скамейката, не можах да мръдна, нито да продумам. А гондолата отминаваше край мокрите стени, бледото строго лице се навеждаше с гримаса на трепетно очакване и мъка. Над тежкия корниз се изрязваше в златен ореол приведената глава като древна статуя, изваяна в стената.

Коя бе тя? Познала ли бе и тя неизвестния, или тъжеше за някого, или гореше от неясен копнеж в тоя син час на априлския ден? Не е ли все едно!

Тя беше оная, за която се скърби и крее, тя беше оная, която цял живот очакваме. Тя бе „минуващата“ жена, за която Бодлер въздишаше: „О, ти, която бих обичал, о, ти, която знаеше това!“

Гондолата се плъзна край жасминовия храст. Едва сега се опомних, откърших голяма цветна вейка и я хвърлих към прозореца. Като малко бяло знаме клончето се изви над водата, падна и се залюля по вълните. Като малко черно знаме от разтворения прозорец се развя траурна кърпичка.

— Хо-хо-хо-о! — викна гърлено гондолиерът. Един миг, и всичко се скри. Напред лъщеше вечерното море и параходът даваше първия сигнал.



То беше отдавна. Преди десет, преди двадесет години… Беше пролетна сутрин, беше бистра априлска вечер. Беше младостта.
Сега есенният дъжд трака по дъските на дебаркадера и от канала лъха влага и хлад. Вечерта е гъста и в мрака висят гирлянди лампи — брилянтен наниз върху черната кадифена дреха на Венеция.
Отсреща, сред лагуната, голяма осветена гондола звънти от музика. Тракат кастанети, дрънчи дайре, сластен продран глас извива: „О, Marie, о, Marie!“ Наоколо мърдат други гондоли, люшкат се пъстри светлини.
Една моторна лодка бързо минава, запътена към Лидо. В осветената кабина влюбена двойка се прегръща.

Аз чакам параходчето за гарата. Аз съм отново пътник в тоя град на любовта и спомените, но моите стъпки не будят тук ехото на никаква радост. Аз дойдох само на една малка панихида за единствената, несбъдната любов.

Параходчето спира до дебаркадера. Качваме се. Водата шуми отдолу, край нас се носят белите призраци на колонади, дворци и мостове. Дъждът все така ръми. Нощта забулва пътя, който ме чака. Глухо е наоколо. Само машините бучат там вътре и нечий глас сурово командува отгоре: „Avanti.“ И още, до рамото ми, горещата въздишка на Казанова.

1925 г.
Коментари
2019-04-09 #1
Диан
Доста въображение и емоционален запас се иска, за да напишеш това за есенна Венеция, когато вали дъжд! Но.. това е видял, това е написал
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Френсис Бейкън: "Човек може толкова, колкото знае."
· "Искам да бъда с хора, които са гладни за истината..."
· "Не съм длъжен да бъда това, което искате да видите в мен."
· "Че аз съм щастливец, това го знае цяла България"
· Йохан Песталоци: "За да промените хората, първо трябва да ги обичате
· Маска - Яна Язова
Сряда
22
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
За талисманите
Талисманът е малък предмет с магическа сила, който предпазва от нещастия и носи успехи на притежателя...
И последният човек е нужен някъде, за нещо
“Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че...
Извънземни кътчета от природата - I
Някои от най-красивите места в света изглеждат така, сякаш принадлежат на друга планета. Те са малко...
Готвенето помогнало на човек да развие мозъка си
Готвенето е помогнало на човека да развие мозъка си и е допринесло за възникването на религиите и културата,...
Луиза Мей Олкът: „Бъди достоен за любовта и тя ще дойде при теб"
Верният приятел е силна защита. И този, който го е намерил, е намерил съкровище. Луиза Мей...
Много добре помня какво ти казах преди 7 месеца в 7.45 сутринта
Може да не знам днес къде си оставих ластика за коса, но много добре помня какво ти казах преди 7 месеца...
Не се страхувай, че вървиш бавно. Страхувай се, ако спреш
Не се страхувай, че вървиш бавно. Страхувай се, ако спреш....
Дзен и изкуството да поддържаш... градинка
На едно място Радичков описва японската градина като казва, че “...самата вечност е посята в браздите...
Защо обичаме да четем книги?
Популярно е да се твърди, че преди се е четяло повече, защото не е имало други развлечения. Нямало е...
"Очовечи света"
"Очовечи света" - така се казва стрийт арт проектът на българина Ваню Кръстев. Неговото изкуство се вглежда...
Св. Йоан Златоуст за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта
1. Да родиш деца е дело на природата; но да ги научиш и да ги възпиташ в християнските добродетели...
Носталгия по изгубеното детство
"Задачата ни не е да закалим децата, за да са готови за един жесток и безсърдечен свят. Задачата ни е...
Нарисувай ми песен
Нарисувай ми песен. Планина да обръща. Тънка гайда да писне, дето къса душата. Нарисувай ми ехо, песента...
Градският парк – душата на града
Във всеки по- голям град има парк или поне някаква зелена площ с пейки и градинки. Някои са в самото...
Една романтична перната приказка
Фотографката любителка с псевдоним Freya Ever After разказва в снимки за любовната история на нейните...
Литературни бижута
С тези литературни бижута "да обичаш книгата" направо придобива нов смисъл. Авторът на тези уникални...
"Най-важният урок в живота"
През лятото на 2017 г. съдия Джон Робъртс, председател на Върховния съд на САЩ, произнася почетната реч...
Съди за хората по техните действия и никога няма да си измамен от думите им
Съди за хората по техните действия и никога няма да си измамен от думите им....
Бъди причината някой да повярва отново в доброто
Бъди причината някой да повярва отново в доброто. ...
Символика и енергия на цветовете
Цветовете около нас ни въздействат непрекъснато със символиката и енергийните потоци, които внасят в...
200-годишната традиция за първия учебен ден на немските Schultuete*
Чудили ли сте се на шарените фунии, които децата в Германия, Австрия и част от Швейцария носят на първия...
Наближава Коледа....
Само преди няколко дни купих тази играчка за коледната елха. Тази година, за първи път, не отпразнувахме...
Пътеката на страха
Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение....
Милиардерът Онасис – фаталният мъж в живота на Мария Калас - II част
След като се завръщат от пътешествието Мария подава молба за развод, а Онасис я отвежда със себе си в...
Мария Кюри - животът й в 7 бързи факта
Проф. Мария Склодовска-Кюрѝ (родена на 7 ноември 1867 г.) е един от най-известните, не само жени,...
Изчезват ли занаятите?
Преди време една баба от нашия блок ме помоли следното: „ Ти си младо, ходиш насам- натам, я виж, дали...
„Ето така се чувствам. Разбираш ли ме? И при теб ли е така?”
Ето такива са важните повратни точки в кариерата на писателя, а навярно и в много други поприща. В повечето...
Любими цитати от "Да убиеш присмехулник"
"Да убиеш присмехулник" е една от най-хубавата книга за подрастващи, всъщност - за хора от всички възрасти....
На тази дата: Христо Проданов става първият българин, изкачил Еверест
На 20 април 1984г., около 18.30, Христо Проданов стига сам на Еверест и с това става първият българин,...
Коледни пости - Ден 27:
Варено жито за закуска. А дали да е точно жито?
Днес няма да готвя нищо. Имаме спагети от вчера, които са още по- вкусни, престояли за една нощ. Снощи,...
Цветът на 2017 г. според Pantone - "Зеленина" (Greenery)
Институтът за цветовете Pantone обяви цвета на 2017 г. За разлика от пастелните розов кварц и спокойствие,...
Из малка част от Югозападна България - I
Когато имаме въможност, пътуваме; децата са винаги с нас. Често дестинациите ни са част от „100-те национални...
Прекрасно акапелно изпъленение на Коледна песен
Това изпълнение на група Pentatonix няма да ви остави бездушни. Акапелното им изпълнение е върху известната...
Нощта на падащите звезди
В нощта на 12 срещу 13 август ще бъде истинска звездна феерия - така обещават астрономите. Падащи звезди...
Не прави добро, ако не можеш да понесеш неблагодарността
Не прави добро, ако не можеш да понесеш неблагодарността. ...
Айрис Мърдок: „Можем да се научим на любов само като обичаме.”
„Можем да се научим на любов само като обичаме.” „Плачът за равенство дърпа назад всички.” „Ще...
Хариет Бичър Стоу и "Чичо Томовата колиба"
„Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно...
Управлявай деня си!
Или ти управляваш деня, или денят управлява теб....
Балтазар Грациан: "Намирайте утеха във всичко."
Намирайте утеха във всичко. Дори непотребното има утеха: то е вечно. Няма облак без сребърна нишка....
Да създадеш най-хубавия си ден
"Слязох по стълбите. Сняг! Помирисах гъстия студ, примирената влажна скръб на земята. Зимата се бе върнала....
"Аз видех те при розов храст…Смутено ме погледна ти"
ЦЪФТЯХА РОЗИТЕ… Цъфтяха розите… Аз видех те при розов храст… Смутено ме погледна ти… Минаха дни...
Ако имате късмет...
Ако имате късмет, ще дойде момент, в който ще ви заболи, и болката ще е толкова силна, че почти ще ви...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook