Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Пътьом


Един прекрасен разказ на Константин Константинов

Константин Константинов
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Лазур и злато: гигантски медальон от син емайл във филигранна рамка. Надлъж по кея грамадни купчини портокали като наниз около шията на морето. И тая ослепителна сребърна завеса на слънцето, над розовата усмивка на мозайката. И това пърхане на хиляди криле и потайният мълвеж на гълъбите от площада. И тоя мирис на лагуната, едва доловим, тръпчив и сластен, като хапеща целувка…

Някакъв тържествен празник грее там горе и слиза като лъчезарен дъжд в тая априлска пладня над Венеция. Скитам по каменните плочи, опръскани като с кръв от гъстия сок на сангвините, тясната уличка изведнъж се разтваря и нозете ми за пръв път досягат свещената земя на пиацата.

Тихо и светло. При ъгъла млада англичанка усърдно рисува с акварел колонадата. На две крачки баща й пуши лулата си и прелистя бедекера. В дъното огромни витрини излагат снежни планини от дантели и розова пяна от камеи, корал и кристали. Обвити в черни шалове, със смолисти коси и мъх над устните, бързат гондолиерските жени, понесли обяд на своите съпрузи до кея. Денят влече неусетно своята равна, люспеста снага. Но въздухът е наситен със сладка тлен и наоколо се носи тръпката на хиляди живели тук живота… Ето там, окръжен от придворни, войска и народа на републиката, с царствен жест е замахвал ръка и хвърлял своя пръстен Дожът, пръстена за обручение на Венеция с морето… Ето — тук, на оня кей, са чакали, с хоръгви, знамена и фанфари, да се появят в пределната черта на Адриатика тримачтовите галери, натоварени с плячка из знайни и незнайни страни: абанос и тигрови кожи, слонова кост и злато, маргарит и амбра. Ето, тук са кънтели железните стъпки на трагичния Мавър. А там отвъд са куршумените тъмници, които се разтопиха от огненото сърце на великия световен любовник…

Вечерта е тиха и нежна като усмивка. В малките улички пада здрач. Но Canale Grande блести под сетните лъчи. Над натежалите води се ронят едри напевни капки: камбаните на всички църкви се зовят една друга. Над всички гърми „Santa Maria de la Salute“, сякаш целият камен народ от нейния покрив е оживял и пее съзвучно.

Гондолата безшумно се плъзга по гъстите води. От двете страни — мълчаливи, заключени дворци, със стъпала до водата, със светли вътрешни дворове, дето зеленеят чимшири и пинии. Ето Rialto, с опустелия пазар и моста, под който минаваме и който ни покрива с мрачина и хлад. Прекосяваме за парахода по напречен канал. Безлюдно, тихо, сънно. Синкави прозирни завеси се спускат от небето. Веслата меко пляскат и гондолата се плъзга — сама призрак между тия призраци. Гледам на дъното скъдния скитнишки багаж и мисля: още един празник по-малко — но все пак благодаря ти за днешния ден, многолик и милосърден живот!

Изведнъж нов, тесен канал се откри напреде, цял в сянка и мълчание. В дъното кичури цъфнал жасмин прехвърляха ниския зид. Един сив тежък дворец със стар герб на фасадата и тежки траурни драперии на портала се вдигаше на ъгъла. Глухи, плесенясали стени, спуснати жалузи — целият дом лъхаше строга и няма скръб. Само един прозорец бе разтворен и пиеше умиращото слънце. И на тоя прозорец, цяла в черно, излязла сякаш от някое платно на Гвидо Рени, стоеше жена с матово лице, златисти коси и дълги сиви очи, каквито имат жените на Далмация. Тия прекрасни, огромни очи, извърнати към гондолата, която приближаваше и която щеше да отмине, гледаха с някаква горестна, страстна, хипнотизираща сила.

Смътна тревога пролази в сърцето ми. Сякаш далеч-далеч, през векове и пространства, някой сънно ме бе позовал и чакаше отговор.

Сякаш някакъв съдбовен час бе настъпил — единствен час през целия земен живот — и сега неусетно и завинаги се изплъзваше. Аз познавах това лице, аз помнех тия очи! Аз ги бях виждал вече в някакъв друг свят, който бе истинският — и сега ние отново се срещнахме. Но, закован на скамейката, не можах да мръдна, нито да продумам. А гондолата отминаваше край мокрите стени, бледото строго лице се навеждаше с гримаса на трепетно очакване и мъка. Над тежкия корниз се изрязваше в златен ореол приведената глава като древна статуя, изваяна в стената.

Коя бе тя? Познала ли бе и тя неизвестния, или тъжеше за някого, или гореше от неясен копнеж в тоя син час на априлския ден? Не е ли все едно!

Тя беше оная, за която се скърби и крее, тя беше оная, която цял живот очакваме. Тя бе „минуващата“ жена, за която Бодлер въздишаше: „О, ти, която бих обичал, о, ти, която знаеше това!“

Гондолата се плъзна край жасминовия храст. Едва сега се опомних, откърших голяма цветна вейка и я хвърлих към прозореца. Като малко бяло знаме клончето се изви над водата, падна и се залюля по вълните. Като малко черно знаме от разтворения прозорец се развя траурна кърпичка.

— Хо-хо-хо-о! — викна гърлено гондолиерът. Един миг, и всичко се скри. Напред лъщеше вечерното море и параходът даваше първия сигнал.



То беше отдавна. Преди десет, преди двадесет години… Беше пролетна сутрин, беше бистра априлска вечер. Беше младостта.
Сега есенният дъжд трака по дъските на дебаркадера и от канала лъха влага и хлад. Вечерта е гъста и в мрака висят гирлянди лампи — брилянтен наниз върху черната кадифена дреха на Венеция.
Отсреща, сред лагуната, голяма осветена гондола звънти от музика. Тракат кастанети, дрънчи дайре, сластен продран глас извива: „О, Marie, о, Marie!“ Наоколо мърдат други гондоли, люшкат се пъстри светлини.
Една моторна лодка бързо минава, запътена към Лидо. В осветената кабина влюбена двойка се прегръща.

Аз чакам параходчето за гарата. Аз съм отново пътник в тоя град на любовта и спомените, но моите стъпки не будят тук ехото на никаква радост. Аз дойдох само на една малка панихида за единствената, несбъдната любов.

Параходчето спира до дебаркадера. Качваме се. Водата шуми отдолу, край нас се носят белите призраци на колонади, дворци и мостове. Дъждът все така ръми. Нощта забулва пътя, който ме чака. Глухо е наоколо. Само машините бучат там вътре и нечий глас сурово командува отгоре: „Avanti.“ И още, до рамото ми, горещата въздишка на Казанова.

1925 г.
Коментари
2019-04-09 #1
Диан
Доста въображение и емоционален запас се иска, за да напишеш това за есенна Венеция, когато вали дъжд! Но.. това е видял, това е написал
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Да би могъл оня да ме погледне с такива очи, а не тоя!"
· Ходене на Богородица по мъките
· Бертолт Брехт: „Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“
· Често истината е в тишината - Омар Хаям
· Синята птица на Буковски
· Вик в тишината
Понеделник
19
Август 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
В дъжда...
"Милиони хора страстно желаят безсмъртие, обаче не знаят какво да правят в дъждовен неделен ден" "Anger...
Пролетта идва закичена с кокиче
Когато зимата си отива и отстъпва място на пролетното настроение, първите кокичета вече започват да ни...
Наближава Коледа....
Само преди няколко дни купих тази играчка за коледната елха. Тази година, за първи път, не отпразнувахме...
За Любовта - Омар Хаям
Не значи, че продаваш, когато себе си дариш, да спиш до друг – не значи да преспиш. Не означава да...
"Никой не е съвършен. Приближи се"
Хората с увреждания у нас все още страдат от най- страшната човешка болест – те са невидими. Не участват...
Камъни и кристали. Как и дали наистина ни помагат? - II
Кехлибар ( янтар)- изкопаема смола, известна като камъкът на Слънцето. Лекува очите, ушите, гърлото,...
"Един добър свещен спомен, запазен от детството, е може би най-доброто образование."
Трябва да знаете, че няма нищо по-висшо и силно, и по-благотворно, и добро за живота в бъдещето от куп...
Любимите ни цитати от Ерих Кестнер
"Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите...
Бъди причината някой да повярва отново в доброто
Бъди причината някой да повярва отново в доброто. ...
Модерният фолклор на градския човек
Всеки е чувал поне една история от своя град, която буди ужас, страх или смях, когато я разказваме. Градските...
Орхан Памук: "Нищо не е толкова удивително, както живота. Освен писането."
"Не взимайте всичко чак толкова на сериозно. Не е ли животът красив? Обърнете внимание на подробностите,...
Откровени цитати на Чък Паланюк за днешния живот, за свободата и за нас самите
“Въображаемото е по-силно от истинското, защото нищо не е толкова съвършено, колкото е във въображението” “Едва...
В една зима... Някъде там... Да те има
Искам някъде теб да те има... Във една заснежена гора, в малка къща с горяща камина и с прозорче със...
Нощните хора
Часът току що е отброил 6 вечерта. Време е. Набързо обличам якето. Спускам щората и тегля ключа на офиса....
Самодива къща не храни
Eдин овчар, млад и още неженен, пасял веднъж стадото си на поляна, цялата заобиколена от гора. Момъкът...
Дзен и изкуството да поддържаш... градинка
На едно място Радичков описва японската градина като казва, че “...самата вечност е посята в браздите...
Заразата на прозявката
Ходиш от къща на къща, като прозявка от човек на човек – този израз често се използва за хора, които...
Ален Делон - един неопитомен мъж на всички времена
Ален Делон е най-известният френски актьор. Да, знам за Белмондо, Жан Габен, Депардийо, за Жан Рено или...
Тишината е свещена
„Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цял живот, за да се научим да правим това. Изглежда...
Баба и дядо
"Баба и дядо се скарали и сърдитата баба решила да накаже дядото като не му говори. На другия ден дядото...
Жената, която направи историческата снимка на черната дупка възможна
Това е Кейти Боуман. Преди 3 години тя е една от многото студентки в Масачузетският технологичен институт...
Коледа - работен ден
По това време на годината в главите на всички ни се върти едно – празници, празници и пак празници......
Труман Капоти: „Провалът е подправката, която дава вкуса на успеха.”
Труман Капоти: За писането: „За мен най-голямото удоволствие от писането не е това за какво е,...
„Хера” на една годинка
8-ми октомври е датата, на която преди една година стартира женското списание „Хера.бг”. Разбира...
С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот - II
Топло слънце ме посреща и в родния град на апостола Васил Левски- Карлово. Само, че тук Карловската котловина...
Коледна Виена - I
Да попаднеш във Виена е преживяване, което безспорно си струва, но това да ти се случи точно преди коледните...
Вижте тези магически снимки на червени катерици, сякаш излезли от приказките
Във фотостудио на прозореца в собствения му дом фотографът Геерт Веген (Geert Weggen) е заснел стотици...
Непознатата Мерилин
Само части от нас понякога докосват само части от другите. За масовата публика Мерилин Монро (1 юни...
Това, че вървя по различен път, не означава, че съм се загубил
Това, че вървя по различен път, не означава, че съм се загубил....
Електронната или класическата книга
Безспорно най-яркият белег за прогреса на едно общество е четенето на книги, защото то води до по-големите...
Помниш ли...
Дъвката „Идеал“, традиционните „Паста и боза“ в сладкарницата, билетчето от 0.06 лв за пътуване в градския...
Защо се интересуваме от живота на известните?
Телевизията, списанията и вестниците непрекъснато ни заливат с пикантни подробности от живота на известните....
Вълшебството на Рождество
Рождество Христово е един от любимите ми празници. Специални приготовления. Градът е украсен и е целият...
Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
Лято е. Какво по-хубаво от това? Дните са дълги и слънчеви, а възможностите за разходки безброй. И дори...
Старите снимки
Снимките са нашият човешки опит да надхитрим времето, да го хванем в капан. За един миг то да ни стане...
Нещастието, което можем да си позволим
Чували ли сте думите на известният американски писател и лектор Дейл Карнеги: “Ако се държиш все едно...
На този ден ни напусна Петя Дубарова
На 4 декември си спомняме трагичния избор на едно обикновено 17 годишно момиче от Бургас - да напусне...
На тази дата: 28 март - роден Димчо Дебелянов
Роден на 28 март 1887 в Копривщица в нощта срещу Цветница. Починал трагично на 2 октомври 1916 на фронта...
Любов и вино, вино и любов
Виното и любовта са наистина необикновена двойка. Свързват ги толкова много неща, че дори и тези, които...
Най-доброто отмъщение е да не отмъщаваш изобщо
Най-доброто отмъщение е да не отмъщаваш изобщо. Просто продължи нататък. Бъди свободен....
Какъв фотоапарат да изберем?
Дори и да не сте фенове на фотографията, със сигурност поне веднъж в живота си сте се прехласвали по...
Най-хубавите цитати от Димитър Талев
“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!” “Човек не бива и не може да живее само за...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook