Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Пътьом


Един прекрасен разказ на Константин Константинов

Константин Константинов
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Лазур и злато: гигантски медальон от син емайл във филигранна рамка. Надлъж по кея грамадни купчини портокали като наниз около шията на морето. И тая ослепителна сребърна завеса на слънцето, над розовата усмивка на мозайката. И това пърхане на хиляди криле и потайният мълвеж на гълъбите от площада. И тоя мирис на лагуната, едва доловим, тръпчив и сластен, като хапеща целувка…

Някакъв тържествен празник грее там горе и слиза като лъчезарен дъжд в тая априлска пладня над Венеция. Скитам по каменните плочи, опръскани като с кръв от гъстия сок на сангвините, тясната уличка изведнъж се разтваря и нозете ми за пръв път досягат свещената земя на пиацата.

Тихо и светло. При ъгъла млада англичанка усърдно рисува с акварел колонадата. На две крачки баща й пуши лулата си и прелистя бедекера. В дъното огромни витрини излагат снежни планини от дантели и розова пяна от камеи, корал и кристали. Обвити в черни шалове, със смолисти коси и мъх над устните, бързат гондолиерските жени, понесли обяд на своите съпрузи до кея. Денят влече неусетно своята равна, люспеста снага. Но въздухът е наситен със сладка тлен и наоколо се носи тръпката на хиляди живели тук живота… Ето там, окръжен от придворни, войска и народа на републиката, с царствен жест е замахвал ръка и хвърлял своя пръстен Дожът, пръстена за обручение на Венеция с морето… Ето — тук, на оня кей, са чакали, с хоръгви, знамена и фанфари, да се появят в пределната черта на Адриатика тримачтовите галери, натоварени с плячка из знайни и незнайни страни: абанос и тигрови кожи, слонова кост и злато, маргарит и амбра. Ето, тук са кънтели железните стъпки на трагичния Мавър. А там отвъд са куршумените тъмници, които се разтопиха от огненото сърце на великия световен любовник…

Вечерта е тиха и нежна като усмивка. В малките улички пада здрач. Но Canale Grande блести под сетните лъчи. Над натежалите води се ронят едри напевни капки: камбаните на всички църкви се зовят една друга. Над всички гърми „Santa Maria de la Salute“, сякаш целият камен народ от нейния покрив е оживял и пее съзвучно.

Гондолата безшумно се плъзга по гъстите води. От двете страни — мълчаливи, заключени дворци, със стъпала до водата, със светли вътрешни дворове, дето зеленеят чимшири и пинии. Ето Rialto, с опустелия пазар и моста, под който минаваме и който ни покрива с мрачина и хлад. Прекосяваме за парахода по напречен канал. Безлюдно, тихо, сънно. Синкави прозирни завеси се спускат от небето. Веслата меко пляскат и гондолата се плъзга — сама призрак между тия призраци. Гледам на дъното скъдния скитнишки багаж и мисля: още един празник по-малко — но все пак благодаря ти за днешния ден, многолик и милосърден живот!

Изведнъж нов, тесен канал се откри напреде, цял в сянка и мълчание. В дъното кичури цъфнал жасмин прехвърляха ниския зид. Един сив тежък дворец със стар герб на фасадата и тежки траурни драперии на портала се вдигаше на ъгъла. Глухи, плесенясали стени, спуснати жалузи — целият дом лъхаше строга и няма скръб. Само един прозорец бе разтворен и пиеше умиращото слънце. И на тоя прозорец, цяла в черно, излязла сякаш от някое платно на Гвидо Рени, стоеше жена с матово лице, златисти коси и дълги сиви очи, каквито имат жените на Далмация. Тия прекрасни, огромни очи, извърнати към гондолата, която приближаваше и която щеше да отмине, гледаха с някаква горестна, страстна, хипнотизираща сила.

Смътна тревога пролази в сърцето ми. Сякаш далеч-далеч, през векове и пространства, някой сънно ме бе позовал и чакаше отговор.

Сякаш някакъв съдбовен час бе настъпил — единствен час през целия земен живот — и сега неусетно и завинаги се изплъзваше. Аз познавах това лице, аз помнех тия очи! Аз ги бях виждал вече в някакъв друг свят, който бе истинският — и сега ние отново се срещнахме. Но, закован на скамейката, не можах да мръдна, нито да продумам. А гондолата отминаваше край мокрите стени, бледото строго лице се навеждаше с гримаса на трепетно очакване и мъка. Над тежкия корниз се изрязваше в златен ореол приведената глава като древна статуя, изваяна в стената.

Коя бе тя? Познала ли бе и тя неизвестния, или тъжеше за някого, или гореше от неясен копнеж в тоя син час на априлския ден? Не е ли все едно!

Тя беше оная, за която се скърби и крее, тя беше оная, която цял живот очакваме. Тя бе „минуващата“ жена, за която Бодлер въздишаше: „О, ти, която бих обичал, о, ти, която знаеше това!“

Гондолата се плъзна край жасминовия храст. Едва сега се опомних, откърших голяма цветна вейка и я хвърлих към прозореца. Като малко бяло знаме клончето се изви над водата, падна и се залюля по вълните. Като малко черно знаме от разтворения прозорец се развя траурна кърпичка.

— Хо-хо-хо-о! — викна гърлено гондолиерът. Един миг, и всичко се скри. Напред лъщеше вечерното море и параходът даваше първия сигнал.



То беше отдавна. Преди десет, преди двадесет години… Беше пролетна сутрин, беше бистра априлска вечер. Беше младостта.
Сега есенният дъжд трака по дъските на дебаркадера и от канала лъха влага и хлад. Вечерта е гъста и в мрака висят гирлянди лампи — брилянтен наниз върху черната кадифена дреха на Венеция.
Отсреща, сред лагуната, голяма осветена гондола звънти от музика. Тракат кастанети, дрънчи дайре, сластен продран глас извива: „О, Marie, о, Marie!“ Наоколо мърдат други гондоли, люшкат се пъстри светлини.
Една моторна лодка бързо минава, запътена към Лидо. В осветената кабина влюбена двойка се прегръща.

Аз чакам параходчето за гарата. Аз съм отново пътник в тоя град на любовта и спомените, но моите стъпки не будят тук ехото на никаква радост. Аз дойдох само на една малка панихида за единствената, несбъдната любов.

Параходчето спира до дебаркадера. Качваме се. Водата шуми отдолу, край нас се носят белите призраци на колонади, дворци и мостове. Дъждът все така ръми. Нощта забулва пътя, който ме чака. Глухо е наоколо. Само машините бучат там вътре и нечий глас сурово командува отгоре: „Avanti.“ И още, до рамото ми, горещата въздишка на Казанова.

1925 г.
Коментари
2019-04-09 #1
Диан
Доста въображение и емоционален запас се иска, за да напишеш това за есенна Венеция, когато вали дъжд! Но.. това е видял, това е написал
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 12 красиви цитата за цветята
· Не се качвай на връха, за да те видят другите, а за да видиш ти света
· Айзък Азимов: "Бог обича всички нас, но от никого не е във възторг."
· Песни за лазарки
· Седни Тъга, дошла си ми на гости
· (Поне) 5 ползи за децата от четенето на комикси и графични новели
Понеделник
22
Април 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Понякога е по-добре да се провалиш в нещо, което обичаш, отколкото...
Понякога е по-добре да се провалиш в нещо, което обичаш, отколкото да успееш в нещо, което мразиш....
Как заспиваме всъщност?
Заспиването е рутинен, но все още загадъчен процес. Дори и учените все още се борят да разберат механизмите...
Ода за блондинките
Вечната тема. Почти като тази за яйцето и кокошката. И макар никой учен все още да не се е произнесъл...
Жените, променили историята - II
Коко Шанел (1883-1971) Дъщеря на перачка и продавач, Коко трябва да работи като певица в клуб и да изработва...
Да обичаш въпреки
Това е обичта, която поема дългия път от една страна за да измине хиляди километри до друга . Да...
Умира бавно този...
Умира бавно този, който не пътува, и този, който не чете, и който музика не слуша, и който...
Как се празнува Свети Валентин по света
Ето, че дойде и най-оспорваната дата в годината - 14 февруари. Не знам за вас, но на мен лично леко взе...
Следвай сърцето си
Следвай сърцето си, но не забравяй да вземеш и ума си....
200-годишната традиция за първия учебен ден на немските Schultuete*
Чудили ли сте се на шарените фунии, които децата в Германия, Австрия и част от Швейцария носят на първия...
Защо плуването се оказа "моето нещо"?
Колкото и хубава да е фигурата ти (или пък не толкова), идва момент, в който тя престава да работи като...
Лесен фън шуй за всеки
Никога не съм криела, че съм привърженик на китайското изкуство Фън шуй. Даже напротив – давала съм съвети...
Защо някои хора се наспиват по-бързо?
Наполеон Бонапарт, Маргарет Тачър, Леонардо да Винчи... историята е пълна с имена на известни личности,...
Отиде си Валери Петров
На 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров....
Многоръката Шива
Не, няма правописна грешка. Шива е върховен бог в индуистката митология и е изобразяван като мъж – със...
На тази дата: Роден е Пейо Яворов
Желание Главата тегне изнурена, в гърдите нито капка мощ; мъгла в душата уморена като в настъпилата...
Сауната през времето
Днес повечето от нас свързват сауната с козметични салони, СПА комплекси и лъскаво удоволствие. Много...
Уди Алън: "Талантът е късмет. Важното нещо в живота е куражът."
„Не се страхувам от смъртта, просто не искам да съм там, когато това се случи.“ „Сексът – най-забавното...
Провалът ти подсказва, че по този начин няма да успееш, но не ти казва, че е невъзможно
Провалът ти подсказва, че по този начин няма да успееш, но не ти казва, че е невъзможно....
Първите годишни награди за кулинарни блогове
На специална и тържествена церемония на 26 септември 2015 г. бяха раздадени първите Годишни награди за...
Нито една усмивка не е излишна
От думите можем да спестим, но нито една усмивка не е излишна...
Есенна поезия
Есенна песен Елисавета Багряна Дали да сегна да откъсна последния останал лист на тази есен късна? О,...
2016 г. - годината на Огнената маймуна
Първата асоциация с думата „маймуна”? Интелигентна, пъргава, непостоянна. Такива са и представителите...
Есен в Странджа - III
Вече съм на път към Петрова нива и този път съм по-обнадеждена, че ще видя меандрите. Осечката от село...
Поемане на дъх
Ние по инерция търсим чистия полъх отвън, а неговия извор е вътре в душите ни. Не задържай въздуха в...
"Възраст" - Евтим Евтимов
Старея вече. Времето подсеща да се въздържам повече сега. Завържат ли се спорове горещо, полека да...
Без страст няма красота
Опитвали ли сте някога да погледнете човек, цвете, да възприемете идея или емоция, без какъвто и да било...
Анук Емe: "Толкова по-хубаво е да копнееш за нещо, отколкото да го притежаваш"
„Толкова по-хубаво е да копнееш за нещо, отколкото да го притежаваш... Моментът на копнеж, когато знаеш,...
Коледно вдъхновение от майстора на къси разкази О. Хенри
Истинският приключенец тръгва без цел и сметки да посрещне и поздрави неизвестната си съдба. ...
Живеем с това, което имаме, но осмисляме живота си с това, което даваме.
Живеем с това, което имаме, но осмисляме живота си с това, което даваме....
5 страхотни коледни плейлисти
За повече настроение в празничния сезон ви предлагаме няколко плейлисти с коледни песни в различни стилове....
Тенденции Есен 2019: Victoria Beckham
В лондонската седмица на модата есен/зима 2019 бившата Spice Girl Виктория Бекъм представи последната...
За какво служи майката
Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна,...
Когато някой те лъже
Много е тъжно, когато някой те лъже. Първоначално се ядосваш и реагираш остро, защото смяташ, че е срещу...
Дечко Узунов: "Трябва да събереш на фокус всичко, което искаш да кажеш."
Дечко Узунов (22 февруари 1899 г. - 26 април 1986 г.) е български художник - един от най-универсалните...
Любовта. Практиката създава майстора
По пътеката на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без доводи. Обичам те такъв, какъвто...
Честит рожден ден, Райна Кабаиванска!
Райна Кабаиванска има нещо, което прави един артист велик и му дава правото да бъде сред звездите, които...
Забавления на плажа
Настъпи лятото, а с него и топлото време, както и хиляди възможности за забавление, почивка и отмора....
Мъдростта е наградата за твоето мълчание
Мъдростта е наградата, която получаваш заради това, че си оставил други да приказват, а ти си замълч...
На тази дата: Христо Проданов става първият българин, изкачил Еверест
На 20 април 1984г., около 18.30, Христо Проданов стига сам на Еверест и с това става първият българин,...
Дивите коне на Исландия
Исландия е магична страна. Страна на лед, огън, на магически пейзажи, които те връщат в прастари времена,...
Франсис Бърнет: „Имаш ли градина, имаш и бъдеще. Имаш ли бъдеще, значи си жив.“
„Ако погледнеш по правилния начин, ще видиш, че целият свят е градина.“ „Просто се дръж. Удивително...
Да погледнем света през микроскоп
Когато ви омръзне да гледате света със собствените си очи, защо не го погледнете под микроскоп? Изглежда,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook