Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Клара Бартън - основателката на Американския червен кръст



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Клариса „Клара” Харлоу Бартън посвещава живота си на хуманитарна дейност за благополучието на другите. Тя е основател на Американския червен кръст – работата ѝ помага на хора във времена на война и мир, превръщайки я в символ на хуманизъм.

Родена на 25 декември 1821 г. в Оксфорд, Масачузетс (САЩ), Клара е най-малката от петте деца на Стивън и Сара Бартън. Като тийнейджър Клара помага в грижата за сериозно болния си брат Дейвид – това е и първият ѝ опит като медицинска сестра. Семейството насърчава болезнено срамежливата си дъщеря да стане учителка по препоръка на известния френолог Л. Н. Фаулър, който я преглежда като момиче (френологията е псевдонаука, според която по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества). Клара започва да преподава едва 15-годишна в близките училища. Тя посещава Либералния институт в Клинтън, Ню Йорк (1850-51 г.), а през 1852 г. в Бордентаун, Ню Джърси, създава безплатно училище, което скоро става толкова голямо, че жителите на града отказват да позволят на жена да го управлява. За директор е назначен мъж и Клара подава оставка, разбирайки, че той ще получава двойна заплата като заявява, че никога няма да работи за по-малко заплащане от мъж.

През 1854 г. тя е наета като служител в Патентното ведомство на САЩ във Вашингтон, първата жена, назначена на такъв пост (получава заплата от 1400 долара годишно, както и мъжките ѝ колеги). През следващата година обаче министърът на вътрешните работи Робърт Макклеланд, който се противопоставя на жените, работещи в правителството, я понижава като длъжност с по-ниска заплата. През 1857 г. администрацията на Бюканън елиминира изцяло позицията, на която е назначена, но през 1860 г. тя се връща отново след избирането на президента Ейбрахам Линкълн.


С ранени по време на Гражданската война

С избухването на Гражданската война в САЩ през 1861 г. Клара напуска работата си и превръща в своя мисия осигуряването на припаси за войниците от американската армия. Тя подема инициатива в организирането на съоръжения за възстановяване на изгубения багаж на военните и за осигуряване на лекарства и консумативи за ранените мъже. Това е началото на една доживотна кариера в помощ на хората по време на конфликти и бедствия. През 1862 г. тя получава и разрешение да пресече бойните линии, за да разпредели запасите, да търси изчезналите и да се грижи за ранените. Клара е и на всяка голяма битка в Мериленд, Вирджиния и Южна Каролина, където също се грижи за ранените и става известна като „ангел на бойното поле“. Официално е обявена за главна медицинска сестра в един от отрядите на генерал Бенджамин Бътлър през 1864 г., (въпреки че няма формално медицинско образование).

През 1865 г., по искане на президента Ейбрахам Линкълн, тя създава специално бюро, което да помогне в търсенето на изчезнали войници, маркира хиляди гробове и свидетелства в Конгреса за нейните военни преживявания.

През 1869 г. Бартън пътува из Европа, за да възстанови здравето си. Докато е в Швейцария, тя научава за Международния червен кръст, създаден в Женева през 1864 г. В този период избухва и френско-германската война и Бартън отново разпределя помощи за жертвите. След завръщането си в Съединените щати през 1873 г. тя енергично и успешно провежда кампания за подписването на Женевската конвенция. Споразумението има за цел да позволи лечението на болните и ранените в битките, правилното идентифициране и погребение на загиналите, и уместно справяне с военнопленниците. За да изгради подкрепа за създаването на американско общество на Червения кръст, тя пише брошури, изнася лекции и се среща с президента Ръдърфорд Б. Хейс.



През 1881 г. Клара Бартън организира Американската асоциация на Червения кръст, известна от 1893 г. като Американски национален червен кръст, и служи като негов президент до 1904 г. Тя написва и американската поправка към конституцията на Червения кръст, която предвижда разпределянето на облекчения не само във война, но и във времена на бедствия като глад, наводнения, земетресения, торнадо и епидемии. През 1883 г. Бартън служи и като началник на женския реформаторски затвор в Шерборн, Масачузетс. Въпреки това, тя остава посветена на основната си кауза. Пътува и като служител на Червения кръст, за да помага на жертвите на пожари в Мичиган и жертвите на земетресения в Чарлстън, Южна Каролина. През 1884 г. тя носи запаси за жертвите на наводненията по река Охайо. Пет години по-късно отива в Джонстаун, Пенсилвания след катастрофално наводнение. Бартън също пътува до Русия и Турция, за да помогне на нуждаещите се. Едва през 1900 г. посещава Галвестън, Тексас, за да контролира помощта след приливна вълна.

Бартън се посвещава изцяло на организацията и бдително я пази от всякаква намеса, надзиравайки дейностите ѝ толкова тясно, че членовете на изпълнителния съвет повдигат обвинения за авторитаризъм срещу нея. До 1904 г. тя активно посещава национални и международни срещи, помагайки при бедствия, оказва подкрепа на бездомните и бедните. Въпреки произвола на нейните административни методи, постиженията ѝ са забележителни и заслужават внимание и уважение. Тя е също и пламенен поддръжник на избирателните права на жените, пише и няколко книги, включително „История на Червения кръст“ (1882), „Червеният кръст в мира и войната“ (1899) и „Историята на моето детство“ (1907). През 1904 г. тя основава Националната асоциация за първа помощ на Америка, организация, която подчертава готовността за спешни случаи и разработва комплекти за първа помощ.

Клара Бартън умира на 2 април 1912 г., а нейният дом в Глен Ехо, Мериленд, става Национален исторически обект през 1975 г. - първият такъв, в чест на постиженията на жена.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Юнко Табей – първата жена, изкачила Еверест
· Маргарет Бурк-Уайт – първата жена-военен кореспондент
· Хелън Келър – "Най-високият резултат на образованието е толерантността."
· Джейн Остин – “Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето”
· Самодостатъчните жени
· Дълбоката жена
· Рей Бредбъри: "Усмихвайте се, не доставяйте удоволствие на бедите!"
· Бертолт Брехт: „Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“
· “Даже най-тъжните неща престават да бъдат тъжни, ако се отнасяме към тях правилно.”
· 19 август - Световен ден на фотографията
· Чрез вградени живи бактерии дреха спира миризмата от изпотяване
· 13 август - Международен ден на леворъките
Петък
23
Август 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
На палатки – какво да вземем
Почивката на къмпинг, особено първия път, е незабравимо преживяване. Независимо дали сте за уикенда край...
Балтазар Грациан: "Намирайте утеха във всичко."
Намирайте утеха във всичко. Дори непотребното има утеха: то е вечно. Няма облак без сребърна нишка....
Завладяващо изкуство от природата
Природата е най-голямата муза, най-богатата палитра и най-уютният дом за човека. В нея са най-красивите...
Збигнев Херберт: "Пожелавам ви труден живот. Само той е достоен за артиста."
"Скъпи непознати, представляваме доста особена, малка, съкратена групичка, без която многоуважаемото...
Из "Гитанджали" на Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски писател, поет, философ, композитор, педагог, художник, общественик....
Порнографията – от зората на човечеството до днес
Дългата история на порнографията доказва, че тя е процъфтявала далеч преди ерата на телевизията и Интернет....
Коледата на една жена
Казват, че Март е най-женският месец от всички в годината. Аз по-скоро вярвам, че това е декември. Също...
Антон Чехов: „Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист.“
„Човек е онова, което мисли за себе си.“ Антон Чехов: Кои са културните хора - в писмо до брат му...
"Потъването на Созопол" - меланхолично пътуване към миналото в търсене на отговори
"Потъването на Созопол" на режисьора Костадин Бонев е един от малкото нови български филми, който получи...
Не смалявай себе си, за да паснеш на места, които вече си надраснал
Не смалявай себе си, за да паснеш на места, които вече си надраснал....
Затова и вие не тъжете
Проявете малко деликатност! Лятото и без това разбира. Сигурно не му е най-приятно да повтаряте, че...
Модерният фолклор на градския човек
Всеки е чувал поне една история от своя град, която буди ужас, страх или смях, когато я разказваме. Градските...
Човекът - краткосрочен заем на живота
Човекът - краткосрочен заем на живота, неизбежен дълг към смъртта...Днес е подлец, а утре - мъртвец;...
Saudade
Понякога по средата на деня, както си седя на стола пред компютъра, чувам глас на чужд език да ме зове....
Златоград – градът на Дельо Войвода
Златоград е най-южният град в България, намиращ се в Област Смолян в долината на река Връбница. Един...
Който не знае къде отива, отива другаде
Който не знае къде отива, отива другаде....
Любов и вино, вино и любов
Виното и любовта са наистина необикновена двойка. Свързват ги толкова много неща, че дори и тези, които...
Ситония – идилия между човека и природата
Полуостров Халкидики е едно от най-зелените кътчета на южната ни съседка Гърция. Трите му ръкава – Касандра,...
"Лошото момче" на балета - Сергей Полунин
Сергей Полунин е "черната овца" на класическия балет. Един невероятно талантлив балетист, който не се...
Търсете своите хора
Търсете хора, които са страстни, силни и щастливи Те са като звездите, ако не вдигнеш глава, няма...
Милиардерът Онасис – фаталният мъж в живота на Мария Калас
Великата Мария Калас е най-харизматичната оперна певица на ХХ век. Нейният феноменален глас, съчетан...
Марсала - цветът на 2015 г.
Всяка година престижният институт "Пантон" (Pantone Color Institute) обявява кой цвят ще властва през...
Колебание – моето постоянство.
Има безброй възможности, има безброй варианти. Грешка ще бъде, каквото и да предпочета между тях. Изборът...
Ще те разберат само, колкото виждат и колкото чуват
Не се измъчвай, ще те разберат само, колкото виждат и колкото чуват. Никой няма да бъде като теб на...
От Ахтопол до Резово - III
Тази нощ в Синеморец никакъв шум не наруши сладкия ми сън, а това не ми се беше случвало от години....
Почина Юрий Бутирин - един от създателите на "Ну, погоди!"
Режисьорът и аниматор Юрий Бутирин, автор на "Ну, погоди!" ("Само почакай!") и други руски анимации от...
С възрожденски дух в Калофер, Карлово и Сопот
Калофер- той не умира!. Сякаш се търкулнал по южните склонове на Стара планина разпилява духа на възрождението....
Кралица Елизабет II на 91 години
Кралица Елизабет II от династията Уиндзор е родена на 21 април 1926 г. Тя е по-голямата от двете дъщери...
Едно магическо лято без технологии
Изчезна ли вече детството без телефони и таблети? Могат ли децата да бъдат истински щастливи и волни...
Човекът – хищник или тревопасно
Да, всички знаем от учебниците по биология, че човекът е всеядно животно – това е било задължително условие,...
Обяснение в любов
Аз не съм космополит, казвам, а тя ме гледа присмехулно. Никакъв гражданин на света не съм. Аз съм...
Най-рядката паста - Su Filindeu, се прави само от три жени в света
Пастата е международна храна номер 1, тя е навсякъде. Универсална за приготвяне, понася най-разноообразни...
Коледни пости - Ден 35:
Китайски полъх в постите. Раздавам щедро дзен отношение.
След вчерашното и тазсутрешното обикаляне по магазини, базари и ровене за всякакви Коледни предложения...
Момиче
Какви са ти ситни стъпките по този неравен лед! Листата настръхват в пъпките, във чая въздъхва мед, стрехите...
"Бъди звезда и сияй!" - коледното послание на Чарли Чаплин към дъщеря му Джералдин
Мое момиче, Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook