Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Вярвате ли, че безразличието наистина съществува? В коя част на спектъра на отношенията ни можем да го сложим? Кога всъщност достигаме до него и не ни ли прави то по-малко съпричастни към живота и чувствата на другите?

Всъщност, безразличието и безчувствието са абстрактни величини. Те не съществуват наистина. Винаги някъде там се прокрадва някоя мисъл или чувство, които не можем да наречем неутрални. В интерес на истината, често сами не си даваме сметка, че безразличието няма как да си го наложим, а стигнем ли до него, то може коренно да ни промени в отрицателна посока. В не малка част от ситуациите е далеч по-достойно да проявиш отношение (независимо положително или отрицателно) към даден човек, вместо да „гледаш през него“, сякаш не го виждаш.

Не си ли въобразяваме твърде често, че сме спрели да чувстваме нещо към даден човек? Защото охладняването и преминаването в режим „безразличие“ не са никак лесен процес. А дали след няколко поредни разочарования, не идва и онзи момент, в който разбираме, че сме загубили изобщо чувствата си и сме се превърнали в едно не особено човечно същество, което е напълно готово да погребе душата си завинаги?

Безразличието е неутрално афективно състояние, което се отличава с липса на каквито и да било чувства. Именно безразличието е чувството, което държи човека встрани - понякога обаче встрани от всички останали човеци, което не е никак социално. А все пак едно от „условията“, които притежаваме, е именно това - да се свързваме помежду си, да сме общество, да си помагаме. Да бъдеш безразличен означава, че "нищо не е важно за теб". Какво означава това в действителност? Ако другите не са важни за нас, кое всъщност е? Възможно ли е наистина да изолираме емоциите си по този начин?

Животът е изпълнен с моменти и обстоятелства, при които изборът да се покажеш безразличен определено не е правилният. Отделен е въпросът дали наистина се чувстваш такъв или това състояние е твоето оправдание да избягаш от другите - от техния живот, от техните радости и проблеми.


Абсолютното безразличие никога не е възможно. А успеем ли да го приемем в себе си (след твърде много разочарования както от партньори, така и от приятели), можем да се окажем в капан, от който измъкването е наистина трудно. Свикнеш ли веднъж без другите, не е никак лесно да се върнеш обратно в техния свят. Всъщност, безразличието обикновено идва след дълго потискана агресия и болка, които в даден момент просто „заравяме“ завинаги. С тях обаче погребваме и много други чувства, които са били там още преди да дойдат болката и гневът.

Кои са основните характеристики на безразличието:

1. Липса на съчувствие - едно е да кажеш, че не можеш да си навсякъде и да помогнеш на всички и съвсем друго- тотално да се отчуждиш напълно от всички с цел да не бъдеш емоционално товарен с проблемите им. Едно е да откажеш емоционална подкрепа на колега и съвсем друго да го направиш спрямо половинката си. А в даден момент границите на допустимото безразличие започват да се прескачат, без сами да го осъзнаваме.

2. Стремеж към измислено щастие - смятаме, че ако се обградим с хора, които нямат проблеми (не, че това ще е завинаги), ние самите ще се чувстваме далеч по-щастливи. На всички ни е познато онова чувство, при което в щастието ни всички ни „подкрепят“ и гледат да са наблизо, а в нещастието ни внезапно някои от тях изчезват. Тези хора смятат, че е излишно да се обременяват с чуждите неволи, защото така или иначе не могат да помогнат, за да бъдат разрешени. Не веднъж съм чувала израза „не мога да ти помогна“, последван от „покриване“ на съответния човек, без дори да си е дал сметка, че помощта, която всъщност искам, е единствено прегръдка и две окуражаващи думи. Това обаче също се оказва непосилна задача за онзи, който се стреми към безразличие, защото смята, че то му носи спокоен и щастлив живот.

3. "Имам ангажименти само спрямо собствения си живот" - Всички сме чували израза „достатъчно съм ангажиран с моите си неща, за да помагам и за чуждите“. Този тип хора бягат от всякакви ангажименти. Те отговарят на почти всичко с „не знам, не мога да променя ситуацията“, понякога преди дори да са чули с какво точно ги молят за помощ. Бягането от чуждите ангажименти ни прави антисоциални, егоисти, а понякога и откровено безполезни същества.

В някои случаи наистина не е лошо да притежаваме умението да бъдем безразлични, за да не се вълнуваме от малки неразбирателства, да не издребняваме и да не превръщаме всеки незначителен проблем в голяма драма, да сме над нещата. Друг път обаче е абсолютно задължително да сме съпричастни, за да покажем уважение, отношение и обич. А ако не ги показваме тях, за какво всъщност живеем? И как да ги очакваме, ако първо не ги дадем?

Джордж Бърнард Шоу има една мисъл, за която си заслужава по-често да се сещаме:

Най-лошият грях към нашите събратя не е да ги мразим, а да ги третираме с безразличие: това е същността на нечовечеството.

Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Състезателният дух, който ни прави нещастни
· Емоционалната устойчивост прави ли ни безчувствени?
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Даването и получаването като големи житейски уроци
· Доколко (не) можем да снижаваме очакванията си?
· Малки трикове за по-лесно и приятно общуване
· Въображаемите ни врагове
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
· Нунчи – корейската концепция за щастие и успех
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· За външния вид, дрехите и подрастващите момичета
· Нова година с родителите ни - 3 добри причини да прекараме празника заедно
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Понеделник
17
Февруари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Стеснителността – порок или добродетел
При определени обстоятелства, всеки може да изпита стеснителност. На едни от нас това се случва рядко,...
Как да даваме и да получаваме повече любов?
Мадона може би е била права – живеем в материален свят. Зададат ли се празници, втурваме се да купуваме...
Детска стая с въображение - II
Дотук добре. Да речем, че имаме достатъчно свободно място и полето ни за изява е готово. Ето някои идеи,...
Здравословна закуска за ученика
Когато приключихме проекта "Здравословен обяд за ученика" получихме много положителни отзиви, че той...
Вечерята – време и място за семейството
Аз нямам наследени родови привички и традиции, нито съм от хората, които си спомнят с умиление за детството...
Колкото сам позволиш…
Вървя по улицата. На отсрещния тротоар - момче и момиче на видима възраст в последните гимназиални класове....
Обичам двама!
Възможно ли е да обичаме двама мъже едновременно? Тези, които не са попадали в подобна ситуация ще отговорят...
Празнична депресия
Всеки има различно отношение към празниците – повечето хора се радват, но има и такива, които не особено...Ако...
Как да представим Коледа на децата така, че те да схванат смисъла й?
Коледа е празник на любов, единност, надежда, топлина. Коледа е и празник на безкрайно пазаруване, следене...
Тайм аут във връзката
След години на любов и разбирателство отношенията понякога отиват в задънена улица и двойката е изправена...
Какво вземат жените по света за родилното
Поредният вълнуващ и социално значим фотопроект ни разкрива какво взимат жените със себе си за най-важния...
Защо младите хора четат все по-малко
Често смятаме, че днешното младо поколение е по-разкрепостено и безотговорно от вчерашното, че е по-малко...
Бабите - помощници или заместнички на майката?
В миналото според традиционните модели на битуване е било нормално три или четири поколения да живеят...
„Моето гардже е най- хубавото”
Конкурирането е дълбоко заложено в човека. Все по някакъв показател сме предпочетени пред други, стараем...
Самодостатъчните жени
Сигурно всяка една от нас поне веднъж в живота си е срещала или се чувства като онзи тип жена, която...
Да започнем „на чисто”
В живота идват моменти, когато всичко се обърква, сякаш целият свят се е срутил върху нас и не виждаме...
Как да развием устойчивостта си, за да бъдем по-успешни?
„Животът не става по-лек или по-опростен, ние ставаме по-силни и по-устойчиви.“ - Стив Мараболи ...
Може ли телевизията да е полезна за децата?
Силно вярвам в това, че твърде дългото стоене пред телевизора не е от полза на децата. Много сме говорили...
Прегърни своето дете, прегърни и детето в себе си
Нищо. Не им подарявайте нищо. Колкото по-рано разберат, че щастието е нематериалното, толкова по-лесно...
Как се става... татко - II
Вече сте си у дома и всичко се обръща нагоре с краката. Веднага включете и таткото, но с търпение и...
Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
Понякога очакванията ни, свързани с любовта, са далеч по-прекрасни от онова, което се случва в действителност....
Ритуалът на детското хранене
Храненето е едното от многото неща, на които детето се научава директно от родителите. И тъй като го...
Да обичаш на Коледа
Някои Коледи се помнят вечно. И нищо не е в състояние да ги изтрие от миналото. Празникът, който помниш...
Сексизъм и сексуалната освободеност на жените - митове и двойни стандарти
Сексуалността е неделима част от всеки здрав психически и физически човек. Темата за сексуалната освободеност...
Родителството – избор за цял живот - II
Биологичният часовник – мит или реалност Около 23-та година женският организъм е в най-благоприятната...
Две тела в едно… жилище
Пътят от „ще сваля звезди за теб“ до „слънце, къде са ми чорапите“ е славен и осеян с откриване на разнообразните...
Границите на вниманието към децата
Почти всеки родител се старае да е повече време с детето си (до колкото обстоятелствата му позволяват),...
Прошката и нейната измъчена, но освобождаваща сила
На всеки от нас рано или късно се случва да бъде предаден. Понякога дори от най-близкия си човек. И на...
Да се обичаме без думи
Признанията в любовта рядко вършат работа. Дори да признаем на някого, че го обичаме, много по-важно...
Най-голямото богатство - спестеното време
“Нямам време”, “Не сега, че бързам”, „Не ми стигна времето” – всеки от нас често използва тези думи....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook