Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Защо трябва да спрем постоянно да се съобразяваме с децата си?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Децата са най-големият консуматор в света, дори децата да са във възраст, в която те дори не са в състояние да харчат самостоятелно. Покупките, повлияни от избора на децата, но и по-рано - още в бебешка възраст, оформят една огромна индустрия, която всички големи брандове са яхнали. Тази индустрия отдавна е надхвърлила бранша на детските играчки, дрехи и стоки за отглеждането. С мисъл за удобството на децата купуваме автомобили, избираме почивка, дори избор на жилище и работа се съобразяват с тях.

В едни други години децата се примиряваха с това, което имаха, адаптираха се в света на възрастните, какъвто формираме ние за тях. Сега е обратното - сега всичко е сведено до тяхното удобство и за да не се чува вездесъщото "скучно ми е".

Кога децата станаха шефовете у дома? Кога родителите добихме чувство за собствената си значимост като личности чрез това да им угаждаме за всичко, да им осигуряваме всичко? Да бъдат децата им свръхоблекчени, да не изпитат и най-малка трудност и дискомфорт?


Децата не са шефът у дома. В едно семейство всички са важни, но най-много - тези, които осигуряват материалните блага, които възпитават и отглеждат. Именно възпитанието, което поставя граници на едно дете, е положително за него - то го учи, че парите не се изкарват лесно, че нещо винаги се жертва, че в семейството има много приоритети. То учи, че майката и бащата имат нужда от почивка, от време за своите нужди, а изобрите се правят за общото благополучие, не само за детското. Защото общото би осигурило и детското. И тези избори трябва да се взимат решително и без вина, която после да изкупваме.

Дете, с което всички се съобразяват, расте със самочувствието, че е неповторимо, че светът е създаден по негов размер и форма. Че неговите нужди, приумици и капризи управляват всичко около него. То не знае, че някой друг може да има също нужди, че някой друг може да знае повече, да е заслужил повече. Докато са малки, ние изцяло държим света им в ръцете си, но с тръгването на училище излиза наяве колко лоша може да е тази посока на възпитание.

Началните учители са първите, които се сблъскват с тези свръхобгрижени деца. В тези 4 години, в които се случват много повече неща от ученето на букви и цифри, смятане, четене и т.н., а се формира отношение към училището като институция, към учителя като нов авторитет, се формират навици за учене, дисциплина. В първи клас идват деца, на които не може да се направи забележка, за които строгият тон не е е фактор за промяна на поведението. Деца, расли без ограничаване, без съобразяване с някого другиго, освен със себе си.

Учителите не могат да изградят авторитета си сред такива деца, защото техните родители не им помагат. Дори напротив - постоянно оспорват всяко нарушение на детския комфорт. Но това се случва не само с учителите в училище - това се случва с педагозите в извънкласните занимания, треньори и други формални лидери. При конфликт, ниски резултати, лоша дисциплина родителите не можем да приемем, че нашето дете е неспособно, неталантливо, недисциплинирано и се търсят причини винаги извън него - в другите деца, в учителя, в различни обстоятелства.

Малките тирани отново се разминават с последствията от своите действия и така усещането за безнаказаност расте. Всичко това би било приемливо в някаква степен за нас, родители, докато не осъзнаем внезапно, че този тип възпитание се обръща и срещу нас. Когато децата повишават тон, капризничат, груби са и т.н., а ние през цялото време сме давали мило и драго за тях, угаждали сме им и пак - не получаваме тяхната любов и признателност. Тогава става ясно, че нещо някъде сме сгрешили.

Вина имаме само ние и никой друг - децата са си деца. Ние сме тези, които четем за всякакви стилове образование и възпитание, задоволяваме всеки каприз, съобразяваме всичко с тях. И докато детето може да преживее в комфорт училището, да навърши 18 и да продължи да учи или да работи, истинските последици се проявяват, когато на това дете му се налага да има шеф, да бъде отговорно, да поеме живота си в ръце. А това е свят на възрастни, в които нищо не е по техен размер и очаквания, където обстоятелствата са сурови и не жалят никой. Тогава ще им трябва дисциплина, съвестност, отговорност. Работодателите ще търсят умения за работа в екип, лидерство (лидерът не е този, който командва, а който води), емпатия, емоционална интелигентност, т нар, soft skills.

И в старанието си да предпазим детето, да осигурим безгрижно детство, да бъде уникално и неповторимо, то научава, че в този свят никой няма да го посрещне с фанфари и овации, че никой не чака неговото благоволение и никой не се съобразява с него специално. Разочарованието е огромно, детето може да стигне до криза на идентичността. Разбира се, може да го държим до себе си - днешните поколения живеят най-дълго с родителите си - до след 30-годишна възраст, но не заслужаваме ли и ние почивка и старини? Не заслужаваме ли да се гордеем с тях, че са самостоятелни и отговорни възрастни?

Аз мисля, че не само, че заслужаваме, но и че децата ни един ден ще ни благодарят за това, че сме ги оставили да им е трудно, да се борят, да не получават всичко наготово. Че не сме ги предпазили от всяка трудност и несгода, а сме ги оставили да опознаят силите си, границите си, да изпитат волята си и характера, да умеят да обичат, да бъдат приятели, да дават от себе си.
Виж още статии за:   Семейството · Възпитанието на децата ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
· Как може пандемията с коронавирус да сближи семейството?
· Какви грешки допускаме, когато постоянно угаждаме на децата си?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Виж още статии за:   Семейството · Възпитанието на децата ·
Петък
29
Май 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
5 октомври - Международен ден на учителя
Международният ден на учителя се отбелязва на 5 октомври в над 100 страни от света. Той влиза в световния...
Извинявай, сбърках!
Една дума, казана навреме, спестява девет. А когато думата е „извинявай”, произнасянето й може да спести...
Изневяра ли е флиртът?
Този въпрос си задават родените флиртаджии, но ще повече онези, на които това рядко се случва и е гарнирано...
Неща, за които да сме говорили с дъщеря си преди да влезе в пубертета
Да имаш момичета е прекрасно преживяване и както всичко в родителството - пълно с капани, неочаквани...
Семеен кодекс
Всяка двойка има своя собствена система от правила, независимо дали те са били установени още в самото...
Майчини тревоги - I
Връзката между детето и майката е вероятно най- силната от всички възможни човешки взаимоотношения. От...
За малките неудобства
Колегата днес е наистина очарователен – слиза от новата си кола, носи се с големи крачки с лъскавите...
Не викай, не скачай, не пипай!
Колко лесно би било, ако можехме да разсъждаваме поне малко като децата. Да имаме техния дух и непринуденост...
Няколко съвета за най-добрите снимки на плажа
Когато наближи ваканцията, концентрираме цялото си същество в тези няколко откраднати от рутината дни....
Любовта от пръв поглед - наука, съдба или сладка илюзия?
Покрай св. Валентин, независимо от отношението ни към този ден, почти всички си мислим повече за любовта....
Ревността – злата сестра на любовта
Първо да направим едно уточнение – ревността, която е плод единствено на вашите съмнения е едно, а тази...
"Детето ми се срамува от мен"
Не е нужно да ви го казва, но вие го знаете. Начинът, по който ви игнорира пред приятелите си, как не...
Насоки към хиперактивните деца
Казват, че днешните деца не са като едновремешните деца. И нормално да е така, предвид времето, в което...
На палатки – какво да вземем - II
Необходими неща за готвене и хранене: • Газов котлон с резервна бутилка ( спазвайте безопасност за...
Митове в грижата за бебето
Дали, защото медицината върви с пълна сила напред и ни доказва все нови и нови факти, или защото започнахме...
Днешната работа за утре
Какъв човек сте, когато трябва да свършите някаква работа в срок – методичен или стихиен? Първият тип...
Прошката и нейната измъчена, но освобождаваща сила
На всеки от нас рано или късно се случва да бъде предаден. Понякога дори от най-близкия си човек. И на...
Нуждаеш ли се от това?
Домът ми е задръстен от хиляди вещи. Предполагам, че вашият също. Но замисляме ли сме се, колко от от...
Родители на тийнейджъри, да посрещнем предизвикателствата!
Някои неща в израстването не се променят с поколенията, някои се променят. Когато сме родители на тийнейджър,...
Сугестопедия за деца - една възможна алтернатива
Образователната система има нужда от реформа- за това алармират учители, родители, възпитатели, а децата...
Идеи за добри дела през ваканцията
Ваканцията за много родители е истински стрес. Как да запълним цялото това време? Какво да направим,...
Somebody - Да срещнеш някого
Да срещнеш някого. И после да не го помниш. Често се случва. Постоянно срещаме хора в забързаното си...
3 идеи с праскови за захранване на бебето
Според най-разпространената схема на захранването, сурови праскови може да се дават на бебета, навършили...
Голотата и децата
Темата с децата и голотата продължава да е някак неудобна. Въпреки цялостното обществено „разсъбличане”...
Къде е мистерията на любовта в днешното свръхсподеляне?
Да провериш някой в социалните мрежи е условен рефлекс - научаваш името му и ровичкането започва. Снимки,...
Приемното семейство – една друга възможност
Преди няколко години понятието „приемно семейство“ звучеше някак екзотично. Трудно беше да се намерят...
За хранителните навици на малкия човек
Колко майки досега сте чували да казват за детето си “нищо не яде”? Много, нали? Разбира се, под “нищо”,...
Книгата – най-добър приятел - II
Личният пример Както вече казахме, няма нищо по-заразително от личния пример. Ако детето ни вижда постоянно...
Тийнейджърът – как да го разбираме по-добре
Периодът на юношеството носи множество предизвикателства за връзката между тийнейджъра и родителите му....
Защо децата трябва да поемат отговорности?
Живеем във време на свръхамбициозни родители и прекалено разглезени деца. Ако и вие, като осъзнат родител,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook