Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да се научим да разтоварваме емоционалния си багаж


И да се учим да не трупаме нов


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Как да разберем, че имаме твърде много емоционален багаж ли? Постоянно лошото настроение, безразличието, тревожността, изблиците на гняв и безсилие са само част от признаците, че емоционално не издържате на натоварването. Физиологически тялото също реагира с признаци като главоболие, сънливост през деня и безсъние през нощта, замаяност и чувство за умора.

Времената днес са толкова интензивни, че не можем вече да си позволяваме да носим този товар. Информационните потоци около нас са много и мощни, няма време/средства за хоби, пътуване и почивка, хората се отчуждаваме и чувството за изолация расте. Затова е жизненоважно да се научим да разтоварваме напрежението, емоционалните товари и да търсим начини да сме по-щастливи. Това не е егоизъм, а понякога - въпрос на оцеляване. Психическо, емоционално, физическо.

Емоционалният багаж, който е свързан с нас самите, идва от непреработването на емоциите ни и оставянето на нерешени въпроси като "Защо така реагирам?", "Защо нещо предизвиква такива чувства у мен?", "Защо този човек има власт над мен? и т.н. Когато не сме в постоянен диалог със себе си и не осъзнаване на чувствата си, ние просто ги натрупваме.

Емоционалният багаж, който идва от другите, е свързан с прехвърлянето към тях на очаквания - че някой трябва да ни направи щастливи, че някой трябва да отговаря на нашите очаквания, че другите трябва да споделят нашите принципи и представи. В резултат на това ние не умеем да поставяме граници, оставаме зависими и напрегнати какво другите ще направят с нас. Когато се получава разминаване - ние се товарим емоционално.

След осъзнаването, че поемаме повече емоции, отколкото можем да "смелим", да контролираме, трябва да обърнем внимание на себе си и да намерим механизми да се разтоварваме от тях.


Да не се страхуваме да се усамотяваме. Може би най-главното умение, на което никой не ни учи, е как да бъдем в комфорт със себе си, насаме. Постоянно се обграждаме с хора, постоянно общуваме, постоянно споделяме - но това е само на повърхността. Усамотението предполага тишина, оставане в личното пространство, време за мислене, съзерцание, спокойствие. Само тогава имаме време за рефлексия и обработване на емоциите, които можем да споделим с други, ако пожелаем, и така да се разтоварим.

Да бъдем честни със себе си. Понякога приемаме емоционален багаж, защото имаме невярна оценка за себе си. Не знаем защо другите постъпват така или онака с нас, най-вече в негативен план, защото смятаме, че не заслужаваме. Но дали е така? Дали винаги ние сме прави, дали има друга гледна точка - да не ни се обадят за кафе, да не ни изберат за проекта, да имаме малко приятели. Не е приятно изминаването на този път, но е необходимо.

Да приемем хората, себе си, статуквото - каквито са. Да, вероятно имаме само 1-2 приятели, вероятно колегите в офиса не ни харесват особено, вероятно сме заслужили, че работим на това място, живеем в този град, че нещата са, каквито са. Е, и?! Всичко друго, което е различно от "какво правя сега с това аз?", е излишно. Няма смисъл от тревога, отчаяние, самосъжаление, очаквания и разочарования. Тези емоции са напълно безполезни, ако не водят до действие. "Не ми харесва - ще се махна, ще го променя, ще говоря открито." Каквото и да е, само да спрат негативните емоции, които ни водят само да задънени улици, вместо до магистралата на свободните решение и действия.

Другите са важни, но ние сме по-важни заради избора как да взаимодействаме с тях. Ето една случка за пример. Разбирате случайно, че колеги от офиса са се събрали да излязат на бар. Това е планирано, не спонтанно излизане. Мислите, че с повечето от тях или поне с инициатора сте в добри отношения, но не сте поканени. Какви емоции предизвиква това у вас? Изненада, гняв, фрустрация (защото не можете просто да идете да се разкрещите защо не сте поканени), тъга, самосъжаление, изолация. Това е цял куфар емоционален багаж, който вие сами си създадохте само от едно единствено дочуто случайно изречение в женската тоалетна, примерно.

Във времето за обмисляне може да осъзнаете, че никой всъщност не е длъжен да ви кани и макар да се чувствате наранени, никой няма обещание към вас. Може би ще разберете, че не сте се държали добре напоследък или вие не сте канили колеги на подобни излизания. Може би просто са ви забравили, не е имало места и т.н. А може би всъщност не харесвате тези колеги и освен че си е проличало, всъщност не бихте искали да излизате с тях. От всички тези мисли, анализирайки ги, запазвайки разум, може да се стигне до действие - излизане от този колегиален кръг, промяна в отношението към него или просто да споделите спокойно, че бихте искали следващия път да ви кажат, когато смятат да излизат, защото ще ви е много приятно да излезете на по питие с тях.

Другите действат по определен начин, но в нас стои решението как да реагираме и то така, че да не задържаме емоции. След осмислянето на всичко това можем свободни и спокойни отново да се върнем в света, да общуваме, да намираме своите хора.


Със зрелостта идва едно много хубаво усещане - че никой не ни е длъжен, че ние не сме длъжни никому. Че няма как да имаме очаквания и не държим от нас да се очаква нещо. Със зрелостта идва и свободата на назоваваме нещата с истинските им имена и да бъдем директни, дори ако знаем, че нараняваме. Защото във времето ние също натрупваме рани, умора и болки. Такова е общуването просто - всеки от нас е една малка вселена, която винаги остава неразбрана и която в най-добрия случай може да бъде докосната, траекторията й да се промени или тя да промени нечия друга.

Води ли разтоварването на емоционалния багаж до егоизъм и безчувственост спрямо другите, до една вътрешна закоравялост, самодоволство и цинизъм?


В известен смисъл, да, но обратното би било инфантилност, хабене на потенциал, ресурси и саморазруха. Но отново - всичко зависи от нас. Някои от тези, които поемат по този път, лесно стигат до цинизъм и остават там. Истинското геройство и голямата награда на незадържането на емоционален багаж е в това да останеш човечен, отворен и доброжелателен. Да виждаш хората, да осъзнаваш миговете, да се радваш на живота.

Цинизмът е лесен в този свят, да останеш с добро сърце обаче се иска голям кураж. Който идва само с вътрешната свобода. В нея място за емоционален багаж няма.
Коментари
2019-07-04 #1
nedka16
Аз винаги съм използвала всека случка, всека случайна тема и прочие , като един вид урок към децата си, към отношението ни, което да ни носи позитивизъм най.малко.Защото , когато човек е верен към семейство, приятели, работодатели, когато държи на думата си, тогава ще има много възможности и успехи в живото си.
За съжаление хората са прекалено отчуждени един от друг, защото нараства егоизмът , дължащ се на само-влюбване и безразличие, липсва любовта към ближния и минимален взаимен компромис, които според мен са необходими за нормалното съществуване на хората.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Състезателният дух, който ни прави нещастни
· Емоционалната устойчивост прави ли ни безчувствени?
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Въображаемите ни врагове
· От къде идва чувството на несигурност?
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Край с оплакването веднъж завинаги!
· Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
Четвъртък
9
Април 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Месечният цикъл все още е тема табу
Този период от месеца когато жената е в месечния си цикъл е обвит с митериозност и сякаш никой не говори...
Съвършенство под път и над път
Има едно нещо, в което никога не сте вярвали. Може би, защото никога не сте го виждали. Не, не говоря...
Ечемикът - простичко зрънце, а толкова много приложения и ползи
Ечемикът е растение, което е с човечеството от хилядолетия заради високата си хранителна стойност, но...
Живот във форума
Отдавна виртуалното пространство се е превърнало в място, където можем да съществуваме във втора, паралелна...
Какво можем да научим от нашия домашен любимец?
От животните можем да научим изненадващо много, най-лесно - от домашния ни любимец, животното, намиращо...
Ритуалът на детското хранене
Храненето е едното от многото неща, на които детето се научава директно от родителите. И тъй като го...
Маслото от чаено дърво – естественият антибиотик
Често сме склонни да подценяване природните средства за лечение, особено когато става въпрос за бактериални...
Масло от борови иглички – за какво помага и как да го използваме?
Етеричното масло от борови иглички е целогодишен източник на добро здраве. То се извлича чрез процес...
2 юни - Световен ден за действия срещу хранителните разстройства
Хранителните разстройства са все по-плашеща тенденция, която засяга все по-млади момичета, а вече и момчета....
Леност или липса на смисъл
На една родителска среща, учителката на моя син каза: „Детето ви е много интелигентно, но за съжаление...
Вредна ли е 3D технологията за детското зрение
3D технологията е бъдещето на киното, в това вече няма нужда никой да ни убеждава – нужно е само да хвърлим...
Интимната хигиена
Интимната зона се различава коренно от останалите части на нашето тяло. Затова трябва да полагаме специални...
Бъди автор на всеки ден от живота си
Имаш ли чувството, че не си част от собствения си живот? Че нещата се случват без твоя контрол и не по...
"Здравословен обяд за ученика" - хапки-сърца, овесени бисквити и кисело мляко с касис
Това е ден четвърти от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика"....
Превъплъщенията на авокадото
Трудно може да се даде определение на авокадото. Официално се нарича плод, но вкусът му наподобява този...
Овулационен синдром
Всички сме чували за предменструалния синдром, а много дори го изстрадват ежемесечно. При други жени...
За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
Всеки от нас е нараняван и сам наранява, волно или неволно. Общуването стои на принципа на намиране,...
Да се справим с телефонните вампири
Ежедневието ни често е натоварено и когато ни липсва реалното време, прекарано с приятели, опитваме се...
Скритите опасности на споделянето в социалните мрежи
Темата за и против социалните мрежи сякаш отдавна не стои вече на дневен ред. Очевидно, че всеки е направил...
Посрещане на септември
Подобаващо посрещане на септември в градината. Събиране и на жълтата ни праскова. Следва да ги превърна...
На какво може да ни научат интровертите?
Понякога попадаме в ситуации, които сами не знаем как точно сме създали. Отговаряме на някого по начин,...
Спортни летни занимания на открито
Всяка година чакаме с нетърпение времето за слънце и море, за да помързелуваме на воля и „да заредим...
Синя тинтява за засилване на апетита и за по-добро храносмилане
Тази билка се среща в цялата ни страна - по тревистите места, край храсталаците и в горите на всичките...
Пеперудените деца имат нужда от помощ
Те са истински герои. Ежедневието им е изпълнено с болка и страдание, но намират сили да се усмихват...
Да започнем „на чисто”
В живота идват моменти, когато всичко се обърква, сякаш целият свят се е срутил върху нас и не виждаме...
Пролетта идва с... киселец
Да, традиционно е закичена с кокиче, но ако говорим за идването й в менюто ни, определено това може да...
Усамотението - начинът да се съхраним в днешния свят
В ерата на информационните технологии споделянето и непрекъснатия обмен на информация е все по-трудно...
Пачули - аромат и здраве
Известно е, че първото впечатление, което правим на хората зависи от дрехите, обувките, цялостната ни...
Събуди се! - II
Трети ден: 45 минути йога и пилатес Степен на събуждане: 3,50 Енергия и тонус: 5,50 Чувствам се освежена...
Тамянът - ароматерапия, която лекува и душата
Първата асоциация, която си правим като чуем тамян, сякаш се свързва с разнасящите се из църквите типични...
Нарцисистите около нас
Външният вид в наши дни придобива все по-голям смисъл. Все повече внимание отделяме на външната си красота...
В центъра на събитията или отстрани
В най-изчистен вид това са двете възможни позиционирания – да си в центъра на нещата или да застанеш...
Прости думи за отслабването, добрата форма и самочувствието
Почти всяка жена има опит с краткосрочни диети. Някои от нас съвсем бегъл, други – дългогодишен. В повечето...
Универсалната сребърна вода
Среброто отдавна е използвано с лечебни цели. Известни са методи за оздравяване на рани с покриването...
Меню "Aнти-стрес"
Когато ресурсите на организма са на изчерпване, а ние трябва да свършим още „малко” работа, да откраднем...
Зрелостта настъпва, когато...
Когато спреш да се сравняваш с другите. Когато спреш да променяш другите, а се опиташ да променяш...
Шампионите на суровите ядки - I
"Ние сме това, което ядем. Колкото повече жива храна приемате, толкова по-живи ще бъдете“. Такъв беше...
Смелостта и свободата да си поплачеш
Ние, жените, сме сочени като по-чувствителната половина на човечеството, която често си поплаква с повод...
Смелостта, без която не можем
Замисляте ли се как живеят по-голямата част от хората след една определена възраст? Сякаш в един момент...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 29
Ден 29 от Коледните пости. Вчера вечерта премина в приготвяне на сурвакница за детето. Опуках царевица...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook