Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Извинете, може ли да мина?


Ето това изречение присъства често в ежедневието ми. Разбирам, че не сме мравки да вървим в колона, но дали нямаше да е лошо да сме?
Нямам отговор за това, дали от незнание, дали защото не ни пука за околните, но не винаги спазваме общоприети правила, за това как да се движим по улиците. Може би някои ще кажат – абе ти ли ще ми кажеш какво да правя. Не, не съм аз. Само ще споделя, „епизоди” от живота ми - ситуации, които предполагам са се случвали и на вас.

Да се движим в обособените за това места – алеи, тротоари. Ако минем през тревната площ, колко път мислим, че спестяваме? Да не говорим за вероятността да настъпиш нещо, оставено от кучетата.

Да се движим отдясно. Вървя, срещу мен: човек движещ се в (негово) ляво. Започва един танц, аз наляво, той надясно, аз надясно, той наляво. Почти виенски валс. По правило човек би следвало да се движи отдясно. Aко настигнем човек и искаме да го изпреварим, би следвало да го правим от лявата му страна.

Да отстъпваме на по-голяма група да минат. Снегът е затрупал града. Придвижването по тротоара се извършва в широка една педя пътечка отъпкана от по-ранобудните.
Съсредоточено зад мен се движат още 5-6 човека. Срещу нас една дама – застава на пътечката и точка. Всички се изреждаме да влезнем в преспата сняг за да мине тя. Културно е, щом сте сам, да дадете път на по-голямата група хора.

Максимално се движим по трима в една линия. И това само ако тротоара е много широк. Пет човека движещи се хоризонтално са си направо барикада на улицата. Когато пък се движим по двойки е добре да сме сравнително плътно до другия човек, за да става ясно за отсрещните хора, че не е нужно да се промушват между двама ни.

Да не спираме по средата на нищото. Това ми е любимата част. Изведнъж жената пред мен решава да застане по средата на пътя - да си поговори с някой срещнат познат, или приятел по телефона, да си бърка в чантата да търси бог знае какво, да хапне сандвича взет от съседната будка или просто да стои и да гледа неориентирано. Без да се обиждат, същото действие извършват и майките с колички и велосипедистите. А когато кажа „Извинете може ли да мина” ме гледат сякаш съм отправила смъртна обида.

Да не спираме внезапно. Вървя по тесен тротоар, с паркирали коли на него (?). Всички се движим в индианска нишка, пазейки се да не би някой да изскочи от магазина (бивши гаражи) и да ни отнесе с вратата. Изведнъж човека пред мен забива спирачки и впива поглед във витрините. Едва успявам да не се кача на врата му. Нормално е да се движим по начин подсказващ действията ни на другите хора.

Да не използваме чадъра „за оръжие”. Завали ли – край. Всеки се шмугва под чадъра, размахва, накланя, събира, отваря, върти – и всичко това без да види, че може да извади окото на човека кротко чакащ зеления светофар. Все пак, около нас често има други индивиди, редно е да се съобразяваме с това, че не сме единствени във Вселената.

Знам, че да правиш някои от тези неща в днешните времена е изключително трудно, но не и невъзможно. Винаги може да започнем от някъде. А ако някой ви каже „Извинете, може ли да мина?” – то сигурно съм аз.
Виж още статии за:   Общуване · Жените днес · Етикет ·
Коментари
2012-02-07 #7
smile
Само един добре възпитан, интелигентен човек може да напише подобно нещо! Поздравления за което! =) По темата може още много да се говори, но аз ще си позволя да добавя следното: добре е, когато се движим пеша, да спазваме определена дистанция от движещите се край нас хора - така ще си спестим доста нерви и неприятни ситуации (както е и при шофирането)! ))
2011-01-26 #6
Десислава Симеонова
Смях се много, когато в "спиращата внезапно на тротоара или на улицата жена/майка" разпознах себе си - да, действително е неприятно и объркващо (за околните , съжалявам!!!) Мен ме притесняват най-вече кучетата, разхождащи се без намордник - и то в парковете. Както и безразборно изхвърляните обвивки от вафли, шоколад и т.н. навсякъде, включително и в детските площадки. Тоест, за майките и личния им пример иде реч... По повод на боклука: вкъщи го събираме разделно, а и като цяло се стараем всячески да ползваме кофите за смет по предназначение. Идеята ми не е хвалба, а израз на надежда починът да стане заразителен...
2010-04-13 #5
Инна Георгиева
Да ти кажа в "Пълна лудница" бяха започнали много интересно осмивайки доста злободневни теми. Ама почнаха нещо да се изчерпват. И започнаха да предлагат това, което се търси. Ти си написала какво е то
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Пенливо вино според етикета - как да отворим, налеем и поднесем пенливи вина?
· С какво още да поднесем виното?
· Правила на модерния (и не само) етикет
· „Вечните хитове на България“, които жените слушат до болка, кръв и посиняване
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Най-добрите игри за вечер с приятели
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
Виж още статии за:   Общуване · Жените днес · Етикет ·
Неделя
28
Ноември 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как дом, в който има книги, помага на децата да постигат повече
Минимум 80 книги в домашната библиотека ще помогне на детето ви да е по-грамотно и да постига повече,...
Фразите, които отблъскват децата от нас
Знаете ли как да с думи възпитавате децата си? Въпрос, който за повечето хора е напълно излишен. Или...
Житейски уроци от нашите деца - II
Да се избавим от егоцентризма „Сега най-важното в моя живот не съм самата аз, а децата” – това е най-неочакваното...
Защо трябва да спрем постоянно да се съобразяваме с децата си?
Децата са най-големият консуматор в света, дори децата да са във възраст, в която те дори не са в състояние...
За предразсъдъците без гордост - I
„Тя е със страхотна фигура и се усмихва на всички, млада е, а вече е главен мениджър”. Зад този неприятен...
Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
Труден ден на работа, проблеми с прекия началник, после трафика, съседката от долния етаж, която продължава...
Не обичам детето си... - II
Прекалено рано Идеалната възраст за раждане на дете съществува само от гледна точка на медицината. Според...
Какъв човек сте според отношенията с вашите приятели?
Приятелството е като влюбване - намираш някой, с когото се привличаш и не можеш да се наситиш на компанията...
Безпричинната доброта
Преди години прочетох романа на Ъруин Шоу „Хляб по водите“ и там – знаменателното библейско послание:...
Как да научим детето да казва „Благодаря!”
Детето се нуждае от постоянна топлота и ласки, грижи, погалване по главата и целувка, за да мине ожуленото...
Най-големите ни грехове - II
Омраза Враждебността към някого, чийто зло се желае е най-голямото прегрешение, водещо след себе си...
Плюшкинизация. Любов към спомена
"Но какъв е смисълът да разтревожваме праха по чашата със розови листа, не зная." * ...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook