Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Извинете, може ли да мина?


Ето това изречение присъства често в ежедневието ми. Разбирам, че не сме мравки да вървим в колона, но дали нямаше да е лошо да сме?
Нямам отговор за това, дали от незнание, дали защото не ни пука за околните, но не винаги спазваме общоприети правила, за това как да се движим по улиците. Може би някои ще кажат – абе ти ли ще ми кажеш какво да правя. Не, не съм аз. Само ще споделя, „епизоди” от живота ми - ситуации, които предполагам са се случвали и на вас.

Да се движим в обособените за това места – алеи, тротоари. Ако минем през тревната площ, колко път мислим, че спестяваме? Да не говорим за вероятността да настъпиш нещо, оставено от кучетата.

Да се движим отдясно. Вървя, срещу мен: човек движещ се в (негово) ляво. Започва един танц, аз наляво, той надясно, аз надясно, той наляво. Почти виенски валс. По правило човек би следвало да се движи отдясно. Aко настигнем човек и искаме да го изпреварим, би следвало да го правим от лявата му страна.

Да отстъпваме на по-голяма група да минат. Снегът е затрупал града. Придвижването по тротоара се извършва в широка една педя пътечка отъпкана от по-ранобудните.
Съсредоточено зад мен се движат още 5-6 човека. Срещу нас една дама – застава на пътечката и точка. Всички се изреждаме да влезнем в преспата сняг за да мине тя. Културно е, щом сте сам, да дадете път на по-голямата група хора.

Максимално се движим по трима в една линия. И това само ако тротоара е много широк. Пет човека движещи се хоризонтално са си направо барикада на улицата. Когато пък се движим по двойки е добре да сме сравнително плътно до другия човек, за да става ясно за отсрещните хора, че не е нужно да се промушват между двама ни.

Да не спираме по средата на нищото. Това ми е любимата част. Изведнъж жената пред мен решава да застане по средата на пътя - да си поговори с някой срещнат познат, или приятел по телефона, да си бърка в чантата да търси бог знае какво, да хапне сандвича взет от съседната будка или просто да стои и да гледа неориентирано. Без да се обиждат, същото действие извършват и майките с колички и велосипедистите. А когато кажа „Извинете може ли да мина” ме гледат сякаш съм отправила смъртна обида.

Да не спираме внезапно. Вървя по тесен тротоар, с паркирали коли на него (?). Всички се движим в индианска нишка, пазейки се да не би някой да изскочи от магазина (бивши гаражи) и да ни отнесе с вратата. Изведнъж човека пред мен забива спирачки и впива поглед във витрините. Едва успявам да не се кача на врата му. Нормално е да се движим по начин подсказващ действията ни на другите хора.

Да не използваме чадъра „за оръжие”. Завали ли – край. Всеки се шмугва под чадъра, размахва, накланя, събира, отваря, върти – и всичко това без да види, че може да извади окото на човека кротко чакащ зеления светофар. Все пак, около нас често има други индивиди, редно е да се съобразяваме с това, че не сме единствени във Вселената.

Знам, че да правиш някои от тези неща в днешните времена е изключително трудно, но не и невъзможно. Винаги може да започнем от някъде. А ако някой ви каже „Извинете, може ли да мина?” – то сигурно съм аз.
Виж още статии за:   Общуване · Жените днес · Етикет ·
Коментари
2012-02-07 #7
smile
Само един добре възпитан, интелигентен човек може да напише подобно нещо! Поздравления за което! =) По темата може още много да се говори, но аз ще си позволя да добавя следното: добре е, когато се движим пеша, да спазваме определена дистанция от движещите се край нас хора - така ще си спестим доста нерви и неприятни ситуации (както е и при шофирането)! ))
2011-01-26 #6
Десислава Симеонова
Смях се много, когато в "спиращата внезапно на тротоара или на улицата жена/майка" разпознах себе си - да, действително е неприятно и объркващо (за околните , съжалявам!!!) Мен ме притесняват най-вече кучетата, разхождащи се без намордник - и то в парковете. Както и безразборно изхвърляните обвивки от вафли, шоколад и т.н. навсякъде, включително и в детските площадки. Тоест, за майките и личния им пример иде реч... По повод на боклука: вкъщи го събираме разделно, а и като цяло се стараем всячески да ползваме кофите за смет по предназначение. Идеята ми не е хвалба, а израз на надежда починът да стане заразителен...
2010-04-13 #5
Инна Георгиева
Да ти кажа в "Пълна лудница" бяха започнали много интересно осмивайки доста злободневни теми. Ама почнаха нещо да се изчерпват. И започнаха да предлагат това, което се търси. Ти си написала какво е то
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· С какво още да поднесем виното?
· Правила на модерния (и не само) етикет
· Пенливо вино според етикета - как да отворим, налеем и поднесем пенливи вина?
· „Вечните хитове на България“, които жените слушат до болка, кръв и посиняване
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Промяната - не скокове, а стъпчици
· За обидата и обидчивостта
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
Виж още статии за:   Общуване · Жените днес · Етикет ·
Сряда
25
Ноември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как може пандемията с коронавирус да сближи семейството?
Да живееш със семейството си в затворено пространство за дълго време и редовно да те „обстрелват“ с информация...
Разумът или сърцето?
Разумът или сърцето? Кого да слушаме? Този въпрос се поставя твърде често, когато става дума за значими...
Детето и първото му посещение при зъболекаря
Много родители изпадат във възторг и документират по всевъзможни начини всички първи неща, случили се...
Децата в големия град - II
Как да ги защитите Планирайте маршрутите си в страни от големите булеварди. Само на 50-на метра от...
Умението да обичаш - Дон Мигел Руис
Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е...
Можем ли да обичаме твърде много и какви са последствията от това?
Прието е вярването, че няма как да обичаме "твърде много", но в действителност това не е съвсем...
Вредните навици през бременността
Бременността е особен период за всяка жена – време, в което преосмисляме ценностите си и плановете за...
Мисия "Детски имунитет" II
Храненето. Едва ли за първи път чувате думите на Хипократ: „И нека храната бъде вашето лекарство и вашето...
Защо имаме нужда от повече уязвимост?
Да бъдеш лесно уязвим е слабост. Съгласни ли сте с това изречение? Всъщност по-голямата част от нас ще...
Съвети за повече хладнокръвие преди първия учебен ден
На прага сме на поредната учебна година. Родителите на пораснали ученици вероятно за изработили своя...
"Това са моите деца" - Януш Корчак
"Какво е детето? То не е билет от лотарията, на който е изобразена печалбата... Детето - това са сто...
Обичам повече едното си дете - II
Едното дете прилича на даден родител ( или и на двамата ). Когато децата поотраснат и оформят характер...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook