Три стихотворения за любовта от Пърси Шели

Философия на любовта

Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши
Душите на нещата се привличат —
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?

1820


Лека Нощ

Ти „лека нощ“ ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с „лека нощ“ не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те „лека нощ“ не си желаят,
но винаги е лека тя!

1821


На...

Когато нежни гласове замират,
мелодията в паметта остава.
Дъхът на залинели теменуги
живее в спомена, що съживява.

Умрат ли розите, листа от рози
за ложето любимо са събрани.
Така и подир теб от твоите мисли
постеля ще си прави любовта ми.

1821

Из: Пърси Биш Шели. Избрана лирика
Превод от английски на Цветан Стоянов и Илия Люцканов