Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Астрид Линдгрен разказва за себе си


Астрид Линдгрен
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Нека започна от самото начало. Родена съм през ноември 1907 г., в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета. Аз съм второто дете на Самуел Аугуст Ериксон и съпругата му Хана. Фермата, в която живеехме, се наричаше — и все още се нарича — „Нес“. Тя се намира недалеч от градчето Вимербю е южната шведска провинция Смоланд. Къщата е построена през 1411 г. и е била жилище на местния свещеник. Баща ми, обаче, не беше свещеник, а фермер, който бе само наемател.

След мен в старата червена къща се родиха още две деца. Така станахме четирима — Гунар, Астрид, Стина и Ингегерд. В „Нес“ прекарахме щастливо детство, като децата от книгите за село Шумотевица. Ходехме на училище във Вимербю, което не беше далеч, дори за пешеходец. Но също като децата от Шумотевица, един ден трябваше да пораснем и да се срещнем с Големия свят. Аз заминах за Стокхолм, където учих за секретарка, започнах работа в един офис, омъжих се и родих две деца — Ларс и Карин. Те постоянно молеха да им разказвам приказки.

И аз разказвах. Но тогава не пишех книги. О, не, много по-рано бях решила да не го правя. Докато ходех на училище, хората често казваха: „Сигурно ще станеш писателка, когато пораснеш“. Дори ме дразнеха, като ме наричаха „Селма Лагерльоф от Вимербю“. Вероятно това ме беше изплашило. Дори не смеех да опитам да пиша, макар някъде дълбоко в себе си да бях убедена, че писането може да бъде много забавно. Сега следва въпросът, който ми задават най-често: Какво ви накара да се захванете с писането? Вече съм отговаряла на този въпрос милион пъти, но ще ви разкажа всичко още веднъж.

През 1941 г. моята седемгодишна дъщеря Карин се разболя от пневмония. Всяка нощ, когато седях край леглото й, тя ме молеше да й разкажа някаква история. Една вечер, крайно изтощена, аз я попитах какво иска да чуе, а тя отговори: „Разкажи ми за Пипи Дългото чорапче!“ (беше измислила това име в момента). Аз дори не попитах коя е Пипи Дългото чорапче, а започнах да съчинявам истории за нея. И тъй като името й беше много смешно, самото момиченце също излезе изключително забавно. Пипи стана истински хит за Карин, а по-късно и за приятелите й. Децата ме караха да разказвам за нея отново и отново.

В една снежна вечер през 1944 г. се разхождах в центъра на Стокхолм. Под току-що навалелия сняг имаше тънка ледена коричка. Подхлъзнах се и паднах, като изкълчих глезена си. Наложи ми се да лежа у дома известно време, докато се оправя. За да минава времето по-бързо, започнах да записвам историите за Пипи (стенографски — все още първо стенографирам книгите си, а стенография знам от практиката си като секретарка).

През май 1944 г., когато Карин беше на десет години, завърших книгата за Пипи Дългото чорапче и й я подарих за рождения ден. Изпратих копие на един издател, като изобщо не вярвах, че той ще хареса романа. Самата аз намирах Пипи за обезпокоителна. Спомням си, че дори завърших писмото си до издателя с думите: „Надявам се, че няма да уведомите Социалните служби.“ (Трябва да ме разберете, все пак вече имах две деца и се страхувах, че чиновниците могат да си зададат въпроса що за майка е тази, щом съчинява подобни истории!)

Както и очаквах, ръкописът беше отхвърлен, но междувременно аз бях написала още една книга. Вече бях разбрала колко забавно е писането. Новата ми книга се казваше „Брит-Мери изповядва душата си“. Изпратих я на едно стокхолмско издателство „Рабен и Сьогрен“, което беше обявило конкурс за книги за момичета. И какво мислите — спечелих втора награда! Още смятам, че тази есенна вечер през 1944 г., когато научих за спечелената награда, е най-щастливият миг в живота ми. През следващата година същото издателство обяви нов конкурс за детска книга. Аз участвах с преработения ръкопис на Пипи и спечелих първата награда.

Пипи имаше голям успех, въпреки че много хора я намираха за шокираща и се страхуваха, че децата им ще започнат да й подражават. „Никое нормално дете не може да изяде цяла торта наведнъж!“, писа ми възмутен читател. Той, разбира се, беше прав. Също така е вярно, че никое нормално дете не може да вдигне кон с една ръка.

През 1946 г. „Рабен и Сьогрен“ обявиха още един конкурс — този път за детска детективска история. Предложих им „Кале Детектива“, спечелих първата награда, която разделих с още един автор. Това беше последният конкурс, в който участвах, но не бе последната ми книга. Оттогава насам те станаха около 40, плюс безброй рисувани книжки, няколко пиеси и текстове за песни. Работила съм също с радиото, телевизията и филмовата индустрия. От 1946 до 1970 г. оглавявах детската редакция в „Рабен и Сьогрен“.

От 1952 г. съм вдовица. И двете ми деца създадоха семейства. Вече имам седем внука и пет правнука. Синът ми почина през лятото на 1986 г.

Книгите ми са преведени на над 50 езика, но нека да отбележа, че не всички книги са преведени на всичките 50 езика.

Дотук беше лесно да ви разкажа всички тези неща. Много по-трудно ми е с въпроси като: „Какво послание отправяте с книгите си? Какво искате да кажете на децата с героиня като Пипи Дългото чорапче? Как автор на детски книги може да образова младите читатели и да им повлияе? Каква трябва да бъде хубавата детска книга?“

За да отговоря на тези въпроси, нека просто кажа, че в книгите ми няма никакви послания — нито в „Пипи“, нито в която и да било друга. Пиша, за да забавлявам детето, което живее в мен и мога само да се надявам, че така доставям радост и на други деца. Не мога да дам отговор каква трябва да бъде хубавата детска книга (и защо хората никога не питат каква трябва да бъде хубавата книга за възрастни?). Единственото ми ръководно начало е „достоверност“ (в художествения смисъл на думата). Веднъж ме попитаха: „Защо никога не сте писали за дете на нещастно семейство от крайните квартали?“ Отговорът е, защото пиша само за нещата, които познавам, а не знам какво значи да си дете на нещастно семейство от крайните квартали. Сигурна съм, обаче, че някъде по света има дете, което наистина знае това и което някога ще го опише.

Това, което добре познавам — може би е по-добре да кажа познавах — е живота в малко градче или ферма в Южна Швеция. Затова действието в моите книги се развива в такива места. Пипи Дългото чорапче, детективът Кале Бломквист, Мадикен са от малки градчета. Едва след като прекарах тридесет лета в стокхолмския архипелаг, събрах кураж да напиша книга за островите — „Островът на чайките“. Карлсон на покрива лети из централната част на Стокхолм, която добре познавам, живяла съм там повече от 60 години. Добре, бихте казали вие, а Мио, братята с лъвски сърца и Роня? Нима е възможно да познавате Земята накрай света, Нангияла или Матисовата гора по-добре, отколкото стокхолмските предградия? Отговорът е да, но откъде ги познавам, е тайна.

„Вашите собствени деца и внуци ли ви вдъхновиха, за да напишете книгите си?“ е също въпрос, който често ми задават. Искам да кажа следното: Никое друго дете не ме е вдъхновявало толкова, колкото детето, което аз самата бях. Не е задължително да имате деца, за да пишете детски книги. По-важното е добре да помните собственото си детство.

Както вече казах, не съм си поставяла за цел да образовам някого или да влияя по някакъв начин на децата, които четат книгите ми. Единственото, на което смея да се надявам е, че съм допринесла, макар и съвсем малко, моите малки читатели да са станали по-човечни, отговорни и свободомислещи. Смятам, че дори книгите, които просто доставят удоволствие, са необходими. Веднъж една непозната жена пъхна в ръката ми поомачкана хартийка със следните думи: „Благодаря ви, че озарихте едно тъжно детство“. За мен това е достатъчно. Ако съм успяла да озаря дори едно-единствено тъжно детство, значи съм напълно удовлетворена
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Пърл Бък: “Само любовта може да събуди любов"
· Луиза Мей Олкът: „Бъди достоен за любовта и тя ще дойде при теб"
· Харпър Ли - „Нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат“
· Карл Попър: "Трябва да правим планове за свобода, а не само за сигурност."
· Великият Стенли Кубрик като фотограф
· Александър Дюма-баща: "Който е страдал дълго, трудно вярва на щастието си."
· Виждам те...
· "...Друга няма по-сладка думица от мама"
· 4 юни - Международен ден за защита на децата, жертви на агресия
· Вместо да се мъчиш да избегнеш това, което те плаши...
· "В живота ни има само четири истински въпроса..."
· Carpe diem!
· "Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам"
· Не, сега не е за поезия
· Общо
Вторник
11
Август 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Най-гледаното в Youtube за 2014 година
След като Google ни показа как ще запомни годината според това, както сме търсили, време е и YouTube...
В света на децата жените не се удрят. А в света на големите?
Кампания в Италия срещу насилието към жените ни показвa, че да си възрастен не означава непременно да...
Салвадор Дали: "Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът"
"Брат ми бе просто първият опит да бъда сътворен самият аз." "Всички мои усилия, всеки ден и от край...
Несъществуващото е това, което не е достатъчно желано
Ако това, в което вярваме страстно, не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е това, което...
Чрез вградени живи бактерии дреха спира миризмата от изпотяване
Всеизвестно е, че не самата пот, а бактериите, които се размножават по кожата, причиняват неприятната...
"Не мога да си представя изкуство, което да учи на зло"
- Вашето име периодично се е оказвало в епицентъра на най-проблемните ситуации в следвоенното ни литературно...
Цветарка
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния...
Голямата ти сестра е най-важният човек в живота ти. Ето защо!
Искрено вярвам, че колкото и голяма (или малка) да е разликата между две сестри, те инстинктивно се стремят...
Художникът, влюбен в българката
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 29 септември 1960) е най-самобитният ни художник и...
Защо изчезват пчелите?
„Трябваше да намеря Доктора и тогава се сетих, че замеся ли се в някоя неприятност, той винаги се появява....
Силата като единствения избор
Никога не знаеш колко си силен. Докато не се окаже единственият ти избор....
Как се празнува Великден по света - I
Всяка година милиони хора по света празнуват Великден. За православните християни това е най-светлият...
На тази дата е роден: Пенчо Славейков
Пенчо Славейков е роден 27 април 1866 г. в град Трявна. Да си спомним за него с: Неразделни Стройна...
Тихо
Елена Биларева е родена в гр. Гоце Делчев. Има 3 издадени поетични книги: "Чувства под прикритие", "Среднощно...
Любимите кулинарни филми на Hera.bg
Хубавите кулинарни филми са нещо повече от кино, което разказва за готвачи, храна или ресторанти. То...
20 цитата от Джейн Остин
1. Гордостта се отнася повече към мнението ни за нас самите, а суетността към онова, което бихме искали...
Заседанието, на което се взима решение за Съединението
Заседание на БРТЦК на 25 юли 1885 г. в село Дермендере (дн. с. Първенец), на което се взима решение да...
Цветът на 2018 - Ултравиолетово (Ultra violet)
Преди броени часове институтът по цветовете Pantone обяви цвета на новата 2018 година - това е наситено,...
На 21 март е Световният ден на поезията
Световният ден на поезията е учреден през 1999 г. от Юнеско. Целта на обявения ден е да се признае обществената...
Дълбоката жена
Колкото по-дълбока си, толкова по-трудно става да намериш някой, който да иска да има връзка с теб. Можеш...
Йохан Песталоци: "За да промените хората, първо трябва да ги обичате
„Смехът е естествено, но и свещено нещо, обаче само за хора, които не са глупци, не са злодеи и не са...
12 юни - Световен ден против детския труд
Много хора споделят мнението, че колкото по-рано научиш детето си на труд, толкова по-отговорен, самоуверен,...
Теодор Ушев: "Артистите ни дадоха продукцията си безвъзмездно. Без хленчения"
Теодор Ушев, аниматор с десетки награди от последните си два филма - "Сляпата Вайша" и "Физика на тъгата",...
Поприкрий си сърцето
Поприкрий си сърцето! Всеки има тревоги и грижи и над всеки в небето на безкрайни гердани се нижат гръмотевици,...
Нейно Величество Младост
Тези силни момчета и тези момичета бели като слънчеви стъпки в живота ни зъл и суров, те обичат света...
На тази дата: на 13 юли 1930 г. е открито първото Световно по футбол
Уругвай е малка държава в Южна Америка, на брега на Атлантика, разположена между големите си съседи -...
Презареждане от природата
Температурите стават все по-високи, а слънцето топли приятно телата ни. Не пропилявайте прекрасното време...
Албер Камю: "Животът е сумата на всички твои избори."
“Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.” “Ако съществува...
Равното заплащане
Ако работите в малка частна фирма, веднага ще разберете за какво става въпрос. Започва от интервюто за...
Непреходната женственост на София Лорен
На 20 септември, през 1934 г. в сърцето на Италия, Рим, се ражда София Вилани Шиколоне. Не след дълго...
Жана Баре - жената, която обиколи света
Жана Баре (27 юли 1740 - 5 август 1807 г.) е член на колониалната експедиция на Луи Антоан дьо Бугенвил...
Бъди причината някой да повярва отново в доброто
Бъди причината някой да повярва отново в доброто. ...
„Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори.“
„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието,...
Да си представиш
Да си представиш рай че няма - опитай, лесно е. Че няма ад под нас, над нас - единствено небе. Да...
Щастлива да е новата 2020 г., приятели!
С времето нещата, които си желаем, за себе си, за близките ни, стават все по-малко и все по-клиширани....
Избирай хора, които избират теб
Избирай хора, които избират теб. ...
Мисли за децата, родителите и дома от Ерма Бомбек
Децата са като хвърчила. Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш с тях, докато...
Гърция и България. Туристически дестинации по време на криза - III част
Гърция Откакто можем да преминаваме границата на Гърция без абсолютно никакви формалности, голяма част...
Кукувица кука за Гергьовден
Закукала кукувица рано ми, рано за Гергьовден. Закукала на ябълка, на ябълка, на петровка, на петровка...
Ветрената мелница
На хубавият изглед, що има и от четирите страни селото ни, не пречи даже и големият недовършен и изоставен...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook