Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Успях най-сетне да се приема такъв, какъвто съм"


Из: "Мемоарите на Адриан" от Маргьорит Юрсенар

        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Чувствувам, че има едно-единствено нещо, в което превъзхождам повечето хора; аз съм едновременно и по-свободен, и по-обвързан, отколкото се осмеляват да бъдат те. Почти всички недооценяват както истинската си свобода, така и действителната си зависимост. Проклинат оковите си, а понякога, изглежда, се гордеят с тях. От друга страна, времето им минава в суетни волности; те дори не са способни да си изковат макар и най-леките вериги. Що се отнася до мен, стремил съм се повече към свободата, отколкото към властта, към властта — само защото отчасти гарантира свободата. Това, от което се интересувах, не бе философията на свободния човек (всички, които се опитваха да правят това, ме отегчаваха), но един вид техника: исках да намеря пресечната точка, в която волята ни се слива със съдбата, където дисциплината подпомага човешката природа, вместо да я ограничава.

Бих искал да разбереш, че тук не става дума за непреклонната воля на стоика, чиято власт преувеличаваш*, нито за някакъв абстрактен избор или отрицание, които биха били обида към условията на нашия богат и безкраен, съставен от предмети и тела свят. Мечтаех за по-съкровена съпричастност или за по-гъвкава добронамереност. За мен животът бе кон, чиито движения стават твои, но след като си го дресирал възможно най-добре. В последна сметка, тъй като всичко е бавно и неусетно решение на духа, който увлича след себе си тялото, аз се стараех да достигна постепенно до едно почти абсолютно състояние на свобода или зависимост. Физическите упражнения ми бяха полезни в това отношение; диалектиката също не ми вредеше. Най-напред се стремях към простата свобода на незаетите мигове. Всеки добре организиран живот има своите и който не е способен да си ги осигури, не умее да живее.

Отидох още по-далече: открих едновременната свобода, при която две действия или две състояния са възможни в едно и също време. По примера на Цезар се научих както да диктувам много текстове едновременно, така и да говоря, четейки. Изнамерих такъв начин на живот, при който и най-тежката задача можеше да бъде изпълнена отлично, без да ме ангажира изцяло; в същност понякога съм дръзвал да си поставя за цел да отхвърля самото понятие за физическа умора. В други случаи практикувах метода на редуваща се свобода: вълненията, мислите и заниманията ми трябваше да могат да бъдат преустановени всеки миг и отново подновени; увереността, че мога да ги изгоня или повикам като роби, им отнемаше всяка възможност да ме тиранизират, а на мен — всякакво чувство за зависимост. Постигнах нещо повече: организирах целия си ден около една любима идея, с която не се разделях; всичко, което би могло да ме обезсърчат или да ме отвлече от нея — начинания или работа от друг характер, незначителни приказки, хилядите ежедневни случки, — се опираше на моята идея като лозница около колона.

Друг път правех точно обратното — раздробявах до безкрайност: всяка мисъл, всеки факт биваха разчленени и разделени на значителен брой по-малки и по-лесни за овладяване мисли или факти. Трудните за вземане решения се разпадаха на рояк по-малки решения, вземани едно след друго, всяко едно водещо до следващото, станали по този начин неизбежни и лесни.

Ала най-силно се стараех да постигна свободата на доброволното подчинение — най-трудната от всички. Желаех състоянието, в което се намирах; в годините на моята зависимост подчинението ми губеше всичко недостойно и обидно, щом успеех да го приема като полезно упражнение. Избирах онова, което имах, като единствено се заставях да го притежавам напълно и да му се наслаждавам възможно най-добре. Изпълнявах без усилие и най-досадните задължения, щом решех, че ми допадат. Ако нещо ме отвращаваше, превръщах го в обект на изследване; умело се насилвах да извличам повод за радост от него. Изправен пред непредвидени или почти безизходни обстоятелства, пред засада или морска буря, след като вземех всички мерки в полза на придружаващите ме, аз се стараех да посрещна с радост случая, да се насладя на изненадата, която ми носи, и тогава засадата или бурята се вместваха без сътресение в собствените ми планове или мечти. Даже сред най-голямата си злочестина усещах мига, в който изчерпването на силите ми намаляваше част от нейния ужас и аз се сливах с нея, като приемах да я понеса. Ако един ден ми се наложи да изтърпя мъчения (а болестта без съмнение непременно ще ме подложи на подобни изпитания), не съм сигурен дали бих проявил дълго самообладанието на един Тразеа, но се надявам да намеря сили да се примиря поне с воплите си. И така, с известна смесица от въздържаност и дързост, от умело съчетани примирение и бунт, от крайни изисквания и разумни отстъпки, успях най-сетне да се приема такъв, какъвто съм.

Из: "Мемоарите на Адриан",
Маргьорит Юрсенар

Превод от френски: Нели Захариева

*Писмата-мемоари са обърнати към император Марк Аврелий, който е бил застъпник на стоицизма
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
· Едно кафе за душата ти....
Неделя
23
Януари 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Коледни пости - Ден 37:
В доброволното ограничение се крие път към свобода. А към какво води тя?
Днешният ден мина като на кино. Заради това, че е работен, предколеден, гледах да свърша всичко, което...
Пътят към Възкресението, разказан в картините на великите майстори
Великите майстори в изобразителното изкуство често са интерперетирали сцени от Бибилията в картините...
„За всяко нещо, за което си заслужава да се умре, си заслужава и да се живее.“
„За всяко нещо, за което си заслужава да се умре, си заслужава и да се живее.“ „Врагът е всеки, който...
История за Любовта
Тази история е стара, стара, колкото света, може да си попадал на нея, а може и да не си. Чуй я... Имало...
Често гледай към небето...
Пий там, където конят пие. Конят никога няма да пие лоша вода. Сложи постелята си там, където е удобно...
Любовна лирика III - Дора Габе, Елисавета Багряна, Блага Димитрова
Съдба Елисавета Багряна През улиците здрачни, през къщите, стените, през плачещия ромон на есенния...
Есен в Странджа - I
Ето, че мечтата ми се осъществи – да видя Странджа във всичките й цветове. Жълто, кафяво, оранжево, тук-там...
5 от най-великите произведения на Антони Гауди
Антони Пласидо Гилермо Гауди и Корнет (25 юни 1852 г. - 10 юни 1926 г.) е испански архитект от Каталония,...
Когато започваш пътуване
Когато започваш пътуване, не търси съвет от този, който не е напускал дома си. ...
Любовта е гора
Любовта е гора. Във всичко, което е приютила в сенките и светлината на същината си. Шум на тънки скършени...
Мигел де Сервантес: "Не наричай нищо "свое", освен душата си..."
"Свободата е най-висшето благо!" "За да постигне невъзможното, човек трябва да опита абсурдното." "Няма...
История и символика на коледното дръвче
Във всички езически религии е имало култ към свещени дървета. Дървото е универсален символ – смята се,...
Познаваме ли законите?
За жените често се говори като за „слабия пол“ и с това идва и внушението, че те са по-уязвими и се нуждаят...
Стивън Хокинг: "Тихите хора имат най-гръмки умове."
"Напълно в реда на нещата е да се правят грешки. Нищо не е съвършено, защото ако съществуваше съвършенство,...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - II
С интерес наблюдаваме как грънчар учи младоци да си направят глинен съд, току протрива брада продавача...
Какво мислят децата за любовта?
Децата са същества, които имат мнение по всички въпроси. Те размишляват за нещата от живота с не по-...
Първите маратонки, изработени от пластмасови отпадъци от океана, скоро в магазините
Първите 7000 чифта спортни обувки, изработени от рециклирана пластмаса от Световния океан, влизат в търговската...
Пещери в сърцето на Родопите: Ягодинската пещера
В привидно монолитните скали на Триградското и Буйновското ждрело са се спотаили две от най-интересните...
Виена - разказ с полезности за пътешественици - III
Естествено продължение на разходката са два от най-интерсните музеи във Виена – Природо-научния музей...
Берлин – модерен град с много история
Градовете са като хората. Хубавото и лошото вървят заедно, но едното винаги преобладава. Няма как да...
Станаха ли бездомните невидими?
Още един социален експеримент поставя въпроси и събужда социалната ни съвест. Нюйоркската организация...
Да учиш азбуката отново
Здравей! Ти имаш ли мечта? А преследваш ли неотклонно целите си? Хайде, ще си признаеш, ако си от онези...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook