Емилиян Станев пред Надежда Станева: "Не мога да търпя пошлото, нищожното у човека."

Питала съм се къде се крие очарованието на неговата личност. От една страна е доверчив и щедър. Никога не съм забелязала у него нито корист, нито лукавство, нито кариеризъм, нито двуличие, нито сянка от завист. Необикновена, дори необуздана щедрост – прекомерна, като всички черти в характера му.

Удивлявало ме е това, че той – индивидуалистът, егоцентрикът, вечно съсредоточеният над своето аз и вечно вглеждащият се в себе си и своите мисли, малко се грижи за собствените си работи, но охотно се отзовава на чуждите грижи и не се колебае да помогне, ако му е възможно.

От друга страна, характерът му е бодлив. Прилича на розов храст – цветът е прекрасен и мирисът упойва, но понечиш ли да го откъснеш, откъдето и да го подхванеш, все ще се натъкнеш на трън. Хубавите му качества често пъти се губят зад грубостта, резкостта и безцеремонността. Фасадата става некрасива и не позволява да се види богатата вътрешност.

Когато веднъж му казах това, засмя се и отвърна: – Да, вероятно си права. Понякога ставам неприятен, защото не мога да търпя пошлото, нищожното у човека. Нещо повече – презирам го и не се примирявам с неговото присъствие в живота. Дразня се, когато другите са снизходителни и се опитват да ме убедят, че без това не може. Търся големите умове и благородните души. Обичам мъжествените хора, които имат свое дело.

Из "Дневник с продължение" на Надежда Станева

Емилиян Станев: "Към всичко подхождай с любов"