Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Боже мой, Николай, гледай какво става със знамето..."


Из спомените на един опълченец от Шипченската епопея

        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
„Отстъпвахме така: дружината вървеше напред, аз и полковникът вярвяхме зад всички. На турците само това им трябваше, т.е. да им обърнем гръб. Щом само им обърнахме гръб, и така започнаха да ни солят от три страни, че да дишаме беше трудно. На падащите гледахме като че ли се шегуват. Нагледахме се на кръвопролитие, но не можехме да им окажем никаква помощ. И ето вече отстъпваме назад, турците стрелят залпово по сто – сто и петдесет изстрела наведнъж и усилват още повече, а при нас виждаш само как хора падат. Изведнъж полковник Калитин ми вика: „Боже мой, Николай, гледай какво става със знамето, за бога, гълъбче, не може ли да го вземеш някакси.“ И действително положението с нашето знаме бе много опасно. Много, много тежко бе да се гледа тази картина. С една дума, докато полковник Калитин ми казваше тези няколко думи, аз сам видях как падаха подред три подофицера, които го носеха.

Турците разбраха, че това е знамето, и изпратиха към него цели табори от хора и започнаха да стрелят по него безконечно, но все пак господ го спаси от злодеите. Успях да отговоря: „Слушам, господин полковник“ и се спуснах в тръс натам, където се сражаваше святото знаме, за да го спася. Бях подминал малко напред, когато чух някой да ме вика по име, преди да съм стигнал до святото знаме. Огледах се на всички страни и още веднъж погледнах отдясно – сред отстъпващата тълпа видях двама българи да носят щабс-капитан Стесел, за когото бях като брат, през целия поход живяхме заедно. Той ме бе помолил преди в случай на някакво нещастие да съобщя на жена му. Като го видях, не можех да го подмина. Приближих се до него и видях, че е прострелян в гърдите. Предложих му да се качи на моя кон и той, макар и нищо да не каза, виждаше се, че иска. Слязох от коня, качих него и го предадох на българите, които го носеха. Единият от тях водеше коня, а на другия казах да държи него и ги изпратих. Полковникът нямаше нищо против това, даже се радваше. Като видя тази история, полковник Калитин сам препусна към знамето, взе го и веднага счупи дръжката му наполовина и без да бърза, започна да уговаря войниците да отстъпват със стрелба.

Не успях да направя и крачка от мястото си, когато полковникът извика: „Николай, вземи от някой войник пушка и ела при мен.“ Исках да направя така, но не успях да изпълня заповедта. Взех от един войник пушка, той носеше две, и поисках от него пачка патрони. Не успях да взема пачката от войника, когато полковник Калитин излетя от коня, улучен от смъртоносен куршум. Толкова беше тъжно да се види как конят му вдигна опашка и препусна с всички сили покрай мен по посока на неприятелската армия и как гръмна сред тях „ой, аллах“. Кълна се в бога, не мога да ви опиша тази мъка, колко тежко бе да понесеш това. Мисля, че който обича другарите си, той ще разбере положението, в което бях тогава. Но аз отмъстих веднага за него, по нашему, и си отдъхнах. Като гледах цялата тази картина, все едно ми беше, считах се за загинал.”

Николай Дудар-Караев, осетинец по произход, опълченец.

Източник: Българска история

На снимката: Гравюра от неизвестен автор, представяща връчването на Самарското знаме на Българското опълчение, допълнително оцветена през последните години.


Виж още статии за:   Миналото · Аз съм българче · 3 март ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Манифест за провъзгласяване независимостта на България
· Тефтерчето на Васил Левски (снимки)
· Прощалното писмо на Ботев към семейството му
· Гертруд Едерл – „кралицата на вълните“ (видео)
· Месец на Жената в Hera.bg
· Трифон Зарезан в миналото
Виж още статии за:   Миналото · Аз съм българче · 3 март ·
Петък
26
Февруари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Естествено... като дишането - II
Е, може да не сме запалени по йогата, но пък медитацията е нещо, което си струва да се опита в този забързан...
Мърчандайзинг – изкуство или измама
Супермаркетът – този прекрасен свят на изобилието, където има всичко. Струва ни се, че всяка вещ очаква...
Петър Димков - българският народен лечител
Бъдете весели, бодри и с ведри мисли, за да живеете в радост и щастие. Петър Димков е най-известното...
В цъфтежа е целта
В цъфтежа е целта. Когато със своя разум слаб и смътен цветенце някое съгледаш и бегло го разгледаш...
Да си спомним с любов за Леда Милева
"Зайченцето бяло цял ден си играло в близката горичка със една сърничка...." Кой от нас не е израснал...
"На кого е тоя кон бе? Кон паднал, тука умира, на кого е бе, хей!"
Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат...
Десетте закона на Крикор Азарян
1. Бъди в мир със себе си. 2. На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш. 3. Да си на сцената...
Ода за пейкинга
Обичам градските паркове. Не градинките до заведенията, не 2-3 пейки в сложна конфигурация. Истинските...
За всяка минута гняв...
За всяка минута гняв губим 60 секунди щастие....
Помисли. И реши. Ако решиш, не мисли.
Помисли. И реши. Ако решиш, не мисли....
Малък град в неделна утрин
Денят е чуден, слънце свети. Камбаните сънуват Бог. Градът мирише на котлети и мъничко на зелев сок. В...
Когато разпериш ръце за прегръдка
Забелязала съм, че в седмици преди рождения ми ден...всичко във времето се движи различно. Материята,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook