Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"На кого е тоя кон бе? Кон паднал, тука умира, на кого е бе, хей!"


"Другоселец", Йордан Йовков

        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегнала едвам сега, когато бяха останали без работа. Всички бяха си турили чисти ризи с широки бели ръкави, спираха се и гледаха насам, гледаха нататък. И как няма да гледат? Трева е поникнало и на камък. Такава зеленина е навън, че и в кръчмата като си седи човек, пред очите му играят зелени кръгове.

Още от вратата някои извикаха: „Доброутро!“ — но не бързаха да седнат, защото сред кръчмата беше се изправил Йови и разправяше:

— Ходих навсякъде аз. Бях и на Мимерлика, и на Дурасийския път. Бе, брате, то едни ниви станали, да им се ненагледаш. Ръжта е висока колкото боя ми. От нощешния дъжд малко са полегнали, но ще се изправят, като пекне слънце. Хеле твойта зимница, бай Алекси — обърна се той към кмета, — дето е на Чатърлъка, здраве й кажи.

— И аз имам зимница там, тя как е, Йове?

— И тя е хубава, бай Миале. Всички са хубави.

— Йови право казва — обади се дядо Иван. — храните са добри. Никой не мой каза отнапреж, че е негово, щото е сял, докато не го тури в хамбаря си, ама ако е рекъл господ, голям спор и берекет ще бъде таз година. Трябва пазене само. Затуй знаеш ли какво ще ти кажа на тебе, кмете, Алексе, я чуй…

Други говореха на кмета и дядо Иван трябваше да почака.

— А чуй, Алексе — започна той отново, — да кажеш там на твойте чиновници, на поляците де, да пазят добре. Нямат работа в село, в къра да вървят.

— Знам, дядо Иване, знам. Казах им. Хората претендират, рекох, или ще пазите добре, или ви уволнявам на общо основание. Да си отваряте очите, рекох, улови ли се някой добитък в нивите — право в капана. И глоба.

— Не глоба, а бой, бой. Чуваш ли, Алексе?

— Холан, дядо Иване, много си лош. А що не кажеш на твойте овчери, все у нивята се увират.

— Кой? Аз? Мойте овчери? Ти да си знаеш устата, чу ли! Мойте овчери! Бе я са виж ти, себе си виж, два наполеона имаш да ми даваш от толкоз време, а още не ми си ги дал. Магаре такова. Мойте овчери…

— Не се карайте! — намеси се кметът. — Стоене, ти си млад, потрай. Дядо Иване, не се ядосвай. Слушайте какво ще ви кажа: аз съм кмет. Аз, тъй да се рече, съм облечен в ризата на закона и знам какво правя. Не ща никой да ме учи. Отсега нататък, казвам ви го, улови ли се някой в нивите, бил той овчар, бил говедар, наш, ваш — все едно. Глоба на общо основание. Тъй да го знайте.

Не бяха пили още, затуй и разпрата утихна лесно. Почти пиян беше само Торашко каменарят, който беше дошел най-рано. Неговата къща беше близо — горе на баира. Едно време Торашко беше се заловил да копае наоколо, за да поразширочи двора си, защото нямаше накъде другаде, „Боря се с баира!“ — казваше той. Но на това място излезе хубав камък и Торашко се залови за каменарство. Около къщата му винаги имаше сега струпан камък, готов за продан. Тия камари приличаха на дувари, на крепост. Затуй и Торашко казваше: „Не ща да знам никого, ей! Аз живея в Порт Артур!“ Но той казваше туй, когато биваше пиян, и го изговаряше: „Аз живея в Портартър!“

Сега Торашко още мълчеше. Докато беше траяла препирнята, той внимателно беше слушал всички. С никого не беше съгласен, никого не смяташе за прав. Но той си имаше ред в пиянството и още не беше дошла минутата да говори. Сега само слушаше и, най-много, изглеждаше гневно и продължително ту тоя, ту оня, като че искаше да каже: „Бе аз ще ви дам да разберете, ама да са здрави предните зъби!“ От яд чукаше силно по масата и искаше още ракия.

Разговорът в кръчмата утихна и се раздроби. На една страна кметът и някои близки негови хора приказваха за политика.

— Драган пак отишел в града. Щял да се оплаква на началника, искал да касира избора.

— Ами, да има да зима.

— Доходяла жена му у нас. Не зная, рекла, какво ще правим с наш Драгана, ще си изгуби ума с тия селски работи. Скача, рекла, в съня си и вика: „Касация!“

Всички се засмяха.

— Касация! — викал. Питала жена ми: „Бульо Марийо, рекла, що е туй касация?“

— А тя?

— Рекла й: „Хайде, хайде! Нека той виси по кръчмите, нека не си гледа работата, че касация не, ами съвсем ще я закъсате!“

Пак се засмяха високо. След туй кметът се понаведе, поогледа се и ниско зашепна нещо.

На друга маса дядо Иван, забравил вече кавгата, разказваше:

— Не думай тъй, Миале, днешният празник е голям. На днешния ден св. цар Костадин и царица Елена намерили честния кръст. Същия, на който е бил разпънат Исус Христос. Хаджи Злати, като си доде от Божигроб, донесе ей такова парченце от него, от честния кръст, малко, колкото една трохичка. Аз бях дете тогаз, ама го видях: черно едно дърво, като кюмюр. Помага за всичко.

— Помага, вятър.

— Е и ти, Миале. Откога стана такъв протестантин!

Дядо Иван се засмя и запуши с дългото си тръстено цигаре.

В кръчмата влезе Илия, полският пазач с преметната на рамо кримка, висок, изгорял от слънцето, и от него сякаш полъхна нещо от зелените ниви. Като видя, че кметът е вътре, Илия се повърна и тозчас вкара пред себе си един непознат селянин.

— Гуспудин кмете! — гръмна силният му глас. — Ей го тоя: улових го, че пасе коня си в нивите. В ичимика на Татар Христа го улових, до лозята.

Разговорите изведнъж секнаха. Всички се обърнаха и погледнаха непознатия: беше дребен човек, дрипаво облечен. По носията се познаваше, че е другоселец. Едното му око имаше беличко вътре и го правеше кривоглед.

— Чуваш ли, кмете, чуваш ли! — завика дядо Иван. — Аз какво ти разправях тебе…

— В моя ичимик ли бил, кайш, Илия? — попита Татар Христо. — В моя ичимик, а?

Той стана, измъкна се иззад масата и изглеждаше уж спокоен, но изведнъж се спусна връз другоселеца.

— Бе вий какви хора сте бе! Как тъй ша влезеш в чужда нива, да тъпчеш на човека стоката му, мъката му? Кой си ти? Какъв си? Хайдук!

Почервенял, с издути жили на шията, с изпъкнали сини очи, Татар Христо беше дигнал юмрук над другоселеца и само дето не го удряше още.

— Удри го, удри го! — викаше дядо Иван.

— Я чакайте! — извика кметът. — Тук закон има. Бай Христо, седни си на мястото. Ти защо си влязъл в нивата? — обърна се той към другоселеца.

— Не бе, гуспудин кмете, не съм влязъл. Кончето ми е болно. Спрех се на пътя, на самия крайчец на нивата. Чакай, рекох, да видя дали ще посегне да яде, защото, когато добитъкът е болен, не яде. И не яде. Нито един класчец не откъсна…

— Лъже, гуспудин кмете! — извика Илия и отвисоко, като орел, изгледа другоселеца. — Лъже, сред нивата беше.

— Глоба! — каза кметът. — Сто лева глоба. Хайде, давай парите още сега.

— Сто лева! Че отде ще ги зема… Сто лева! Сиромах човек съм, нямам. Сто лева!

— Илия, я го обискирай! Виж колко пари има.

Но преди да посегне Илия, другоселецът сам бръкна в пояса си, извади синя, вехта кесия, навървена на гайтан и вързана на шията му, забърка в нея бавно, с мъка. Като че сега забелязаха, че там, дето бяха ръцете му, по изтърканата му антерия имаше кръпки. Ръцете му трепереха, извади огниво, кремък, извади една банкнота от двайсет лева, сгъната на четири, няколко дребни пари, копчета.

Изведнъж стана нещо неочаквано. Торашко скочи, бутна масата пред себе си и извика:

— Оставете човека бе! Какви хора сте вий!

Че беше пиян, пиян беше. Стана, позалитна, спусна се към другоселеца, сложи ръце на раменете му, прегърна го и заплака:

— Ох, братко, братко! От тебе ли намериха да искат пари, братко!

И го целуна по едната буза, после по другата. След туй мина, седна на мястото си и повече нищо не каза.

В кръчмата стана съвсем тихо. Никой не продума. Само дядо Иван, без да гледа някого, промърмори под носа си:

— Хм… ша го цалува пък… Юда!

Кметът се обади:

— Остави го, Илия. Хайде тоя път ти прощаваме, но друг път, да знаеш, прошка няма.

Не беше успял другоселецът да прибере кесията си, разтреперан сега от радост, както доскоро трепереше от страх, когато някой извика отвън:

— На кого е тоя кон бе? Кон паднал, тука умира, на кого е бе, хей!

Другоселецът чу и веднага изскочи навън. Всички излязоха подир него. До кръчмата имаше каруца и конят, както беше впрегнат, лежеше на земята. Право беше казал човекът, че конят му бил болен. Спуснаха се всички да помагат. Уловиха коня кой за крак, кой за опашка, кой за глава и го изправиха. Какъвто беше господарят, такава беше и стоката му: кончето беше слабо, дребно, с разрошена козина. Изправи се, но едва се държеше на краката си. Очите му бяха тъмни, замъглени, сякаш слепи.

Един през други, като се трупаха наоколо и викаха, селяните даваха най-различни съвети. Дядо Иван каза, че добичето изглежда да е подуто и затуй не ще е зле да му се даде малко английска сол. Друг каза, че е настинало и трябва да се поразтрие. Тозчас Татар Христо сграби от земята стиска сено и започна да търка животното по корема, по гърба, навред. Търка го дотогаз, докато сам се умори и изпоти. Добичето като че се посъвзе.

— Метни му сега нещо на гърба и го поразведи — каза кметът. — Ще му мине, недей бра грижа. Развеждай го, не го оставяй да стои на едно място.

И като се обърна към Илия, кметът каза:

— Тичай у нас. Кажи да ти дадат малко хляб, малко сирене, па дай го на човека да си похапне.

Кметът се прибра в кръчмата, Влязоха след него и селяните. Другоселецът остана сам и започна да развежда коня си.

Стана пладне, някои селяни си ходиха в къщи, някои — не. Никой не обръщаше внимание на другоселеца. А той все развеждаше коня си, от час на час загрижен повече, че добичето не отива на добре.

Мръкна се. Гъстият листак на овошките потъмня, поляните и нивите вече не се виждаха. На нея страна, над черния гръб на баира, изгряха звезди. Топло беше.

Кончето повече не можа да стои на краката си и легна до каруцата. Другоселецът стоеше до него в тъмнината. На каруцата хлябът тъй стоеше, както бяха му го донесли. По улиците никой вече не минаваше, само в кръчмата светеше, там свиреше гайда, чуваше се как играят ръченица. По едно време излезе Торашко каменарят, погледна към другоселеца, но нито го видя, нито го позна. Торашко политна насам-нататък и извика:

— Не ща да знам никого! Аз живея в Портартър!

И тъй като беше отминал напред повече, отколкото трябваше, той се повърна и пое из улицата, която водеше към баира.

Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Двете царици Теодора в живота на цар Иван Александър
· Дивите коне на Исландия
· Най-красивият кон на света - Ахал Теке
· Carpe diem!
· "Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам"
· Карл Попър: "Трябва да правим планове за свобода, а не само за сигурност."
· "...Друга няма по-сладка думица от мама"
· Не, сега не е за поезия
· Общо
Събота
8
Август 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Бертолт Брехт: „Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“
„Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма.“ „Лекомисленият...
Из "Общуване без агресия"
Никога не съм срещала мързелив човек, но такъв, който, докато го наблюдавах, никога не бързаше, да. И...
Искам да ти кажа: "Празнувай обичта, която получаваш и раздаваш всеки ден!"
Мила дъще, Най-красивият букет за една жена е от покълналите стръкчета обич, които е засадила и отгледала...
Одри Хепбърн - "Вярвам, че утре е нов ден и вярвам в чудеса."
"Обичам хората, които ме карат да се смея. Мисля, че това е нещо, което харесвам най-много, да се смея....
"Нешънъл Джиографик" излъчи победителите в конкурса за снимка за 2016 г.
"Нешънъл Джиографик" обяви победителите в конкурса си за снимки за 2016 година. Пътешественици от цял...
Всички сме свързани
Хората отдавна сме се откъснали от дивия свят. Харесва ни да гледаме за него, да четем, но харесваме...
Първият български статистически сборник е със свободен достъп на страницата на НСИ
За началото на българската най-нова история (т.е. след Освобождението) фактологичната информация е оскъдна....
Да четеш въпросителни
Видя ли, наистина видя ли снега, звездите, красотата с котешки стъпки Докосна ли, наистина докосна...
Защо харчим в ресторантите повече, отколкото сме предвидили?
Когато отиваме да хапнем, обикновено сме гладни или това е най-подходящото място да се срещнем с някого....
Страната на 1001 нощ - V. Есауира и полезно за Мароко
Есауира – вечната люлка на изкуството Край широкия плаж на градчето сред вълните се виждат сърфисти....
Кратуните - незалязващ чар и практичност за бита
Наскоро ни подариха малки кратунки и децата ме попитаха стават ли за ядене, служат ли за нещо. Започнах...
Идея за тематично парти: Булченско парти
Вие сте настояща или бивша омъжена жена, която още пази булченската си рокля. Вие имате приятелки със...
Най-нежните филми за любовта
Най-добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
С любов за Георги Калоянчев
Днес 18 декември 2012, на 87-годишна възраст почина един от най-големите ни актьори Георги Калоянчев....
Веднъж опитал чувството да прави нещо добро за себе си, човек вече не може да спре
Веднъж опитал чувството да прави нещо добро за себе си, човек вече не може да спре....
Мъдростта е наградата за твоето мълчание
Мъдростта е наградата, която получаваш заради това, че си оставил други да приказват, а ти си замълч...
Кафето е готово
Кафето е готово и ароматът му се разнася из сумрачната кухня, създавайки малкото чудо на уюта. „Кафето...
6 известни личности с диагноза "Паркинсон"
"Болест на Паркинсон", както е коректно да се обозначава, е дегенеративно неврологично заболяване. Преди...
Мисли за децата, родителите и дома от Ерма Бомбек
Децата са като хвърчила. Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш с тях, докато...
За една година
Научих се да бързам бавно. Пътувам – винаги към вкъщи. Усмивките деля по равно. Мечтите и тъгата –...
Искам да ти кажа: "Ти си моето вдъхновение да бъда добър човек"
"Провокирахте ме да напиша най-хубавите думи, които идват от сърцето ми, за да ви представя една невероятна...
Многоръката Шива
Не, няма правописна грешка. Шива е върховен бог в индуистката митология и е изобразяван като мъж – със...
Благи думи за Благовещение: "Ангелите не кръстосват пътеките на небето"
Ангелите не кръстосват пътеките на небето, а се скитат в сърцата на хората, всеки може да е ангел стига...
Коледни пости - Ден 16:
Годишнина от смъртта на Оскар Уайлд. Какво общо има той с постите?
На днешната дата, през 1900 г. умира Оскар Уайлд. Винаги съм мислила, че това е човек, който не принадлежи...
Как рисуването лекува душата
Ако си уморен - рисувай цветя. Ако си гневен - рисувай линии. Ако те боли - лепи, моделирай. ...
Анук Емe: "Толкова по-хубаво е да копнееш за нещо, отколкото да го притежаваш"
„Толкова по-хубаво е да копнееш за нещо, отколкото да го притежаваш... Моментът на копнеж, когато знаеш,...
Великият "Щастливец" Алеко Константинов
Алеко Константинов (13 януари 1863 г. - 23 май 1897 г.) е явление не само в литературата, но и в цялата...
Обич
Нощта е виолетова. На точки. Светулки бяха? Или пък звезди… А може би очите ми нарочно се пръснаха...
През април
Над долини и гори лей се мир и благодат, нежно-меден аромат и бленувани зари. Там, край злачни...
Село. Лято. Безвремие
Село. Посреща ни чистичко и хладничко, мирише на нафталин и прано с домашен сапун. Радио "Хоризонт"...
Прегръдката - разтвори се в света на любовта
Прегръдката е най-близкото докосване между хората. Не целувката, не сексът - протегнатите ръце насреща...
Снежен лабиринт в Полша, като излязъл от приказките
Полският град Закопа̀не е известен зимен курорт - наричат го зимната столица на Полша. Но той е...
Време за път... и стягане на багажа
„ - Нали взе фотоапарата? - Мислех, че ти си го направил...” Подобен диалог често може да се чуе...
Няма случайности. Станало е с причина и тя е възникнала, за да сложи нещата в ред
Няма случайности. Станало е с причина и тя е възникнала, за да сложи нещата в ред....
За страха от насекоми и влечуги
Страхът от насекоми още се нарича Ентомофобия или Инсектофобия. Води се като често срещан вид страх,...
Виена - разказ с полезности за пътешественици - II
Следващите дни са посветени на пешеходна обиколка на центъра, където са съсредоточени и повечето забележителности....
Чудото винаги ни очаква някъде в близост до отчаянието
Чудото винаги ни очаква някъде в близост до отчаянието. ...
Да си припомним Астрид Линдгрен и вечните й герои
Астрид Линдгрен е една от най-любимата детска писателка на много поколения. Тя притежава несравнимо чувство...
Hera.bg на 6 години!
Днес 08.10.2015 г. Списание Hera.bg навършва 6 години! Често сте ни казвали, че сме различни, че...
Намери положителното във всеки ден
Намери положителното във всеки ден, дори да има дни, в които трябва да търсиш по-усърдно...
Антон Чехов: „Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист.“
„Човек е онова, което мисли за себе си.“ Антон Чехов: Кои са културните хора - в писмо до брат му...
Всичко, което съм отлагал...
Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си....
Лекарство без рецепта
Препоръчва се при: чувство за цялостен дискомфорт в живота ви. От леки болежки, причинени от местене...
Ф. С. Фитцджералд - Избрани мисли и цитати
"Той се усмихна с разбиране — дори с нещо повече от разбиране. Това беше една от онези редки усмивки,...
Защо се целуваме?
Очите й са широко отворени, докато се взират в твоите. Обвиваш с ръка кръста й и я придърпваш към теб....
Думите понякога излизат скъпо, не защото сме ги изрекли, а защото сме ги премълчали
Думите понякога излизат скъпо, не защото сме ги изрекли, а защото сме ги премълчали. ...
Провалът ти подсказва, че по този начин няма да успееш, но не ти казва, че е невъзможно
Провалът ти подсказва, че по този начин няма да успееш, но не ти казва, че е невъзможно....
Тихо
Елена Биларева е родена в гр. Гоце Делчев. Има 3 издадени поетични книги: "Чувства под прикритие", "Среднощно...
9 юни - Международен ден на архивите
Архивите са част от културното наследство и източник на информация. Те са неоспоримо доказателство за...
Тримата учители в живота на всеки от нас
Няма никакво знание и Слово на света, ако няма кой да го предаде и ако няма кой да го възприеме. Няма...
Неволята - Приказка от Ран Босилек
Две момчета често ходели с баща си за дърва в гората. Веднъж баща им казал: — Деца, хайде идете самички...
Британският музей и Google с интерактивно преживяване от праисторията до наши дни
Британският музей и Лабораторията за изкуства и култура на Google ни представят "Музей на света" - интерактивно...
Не всичко, което искаш, е това, от което се нуждаеш
Не всичко, което искаш, е това, от което се нуждаеш. ...
Останете си гладни. Останете си неразумни
Горд съм да бъда с вас днес, на дипломирането ви от един от най-добрите университети в света. Аз така...
Светите места в България - Белинташ
Една от красивите местности в България, за която се вярва че е свято място и носи специална енергия е...
Отвъд книгата
Преди малко повече от година беше представена първата пълна интерактивна книгаi за Ipad, в която освен...
Трябва всеки ден да е изпълнен с мисълта...
Трябва всеки ден да е изпълнен с мисълта: "Какво добро донесох днес в този свят?"...
Идва едно по-добро утро за теб
И ще намериш същия като теб... и ще стоиш и няма да вярваш, че има някой точно, съвсем точно за теб в...
17 февруари - Ден на спонтанните актове на доброта
И този Свети Валентин не премина без спорове дали трябва да показваме обичта си само веднъж годишно....
С преклонение пред Невена Коканова
Няма достатъчно суперлативи да опишем личността на Невена Коканова. Всички, които са я познавали, ще...
Етно – в дрехите, бижутата и веселбата
Думата етнос идва от гръцки език и означава народ, народност, племе. Етническите белези са всички онези...
„Ето така се чувствам. Разбираш ли ме? И при теб ли е така?”
Ето такива са важните повратни точки в кариерата на писателя, а навярно и в много други поприща. В повечето...
2012 година според предсказанията на фантастите
През 1987 г. група писатели фантасти, сред които Айзък Азимов, Роджър Зелазни, Орсън Скот Кард, Робърт...
Застрашените цветя на България
Има ли по-сладко нещо на разходките сред природата от големия букет диви цветя, с който се прибираме...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook