Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"На кого е тоя кон бе? Кон паднал, тука умира, на кого е бе, хей!"


"Другоселец", Йордан Йовков

        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегнала едвам сега, когато бяха останали без работа. Всички бяха си турили чисти ризи с широки бели ръкави, спираха се и гледаха насам, гледаха нататък. И как няма да гледат? Трева е поникнало и на камък. Такава зеленина е навън, че и в кръчмата като си седи човек, пред очите му играят зелени кръгове.

Още от вратата някои извикаха: „Доброутро!“ — но не бързаха да седнат, защото сред кръчмата беше се изправил Йови и разправяше:

— Ходих навсякъде аз. Бях и на Мимерлика, и на Дурасийския път. Бе, брате, то едни ниви станали, да им се ненагледаш. Ръжта е висока колкото боя ми. От нощешния дъжд малко са полегнали, но ще се изправят, като пекне слънце. Хеле твойта зимница, бай Алекси — обърна се той към кмета, — дето е на Чатърлъка, здраве й кажи.

— И аз имам зимница там, тя как е, Йове?

— И тя е хубава, бай Миале. Всички са хубави.

— Йови право казва — обади се дядо Иван. — храните са добри. Никой не мой каза отнапреж, че е негово, щото е сял, докато не го тури в хамбаря си, ама ако е рекъл господ, голям спор и берекет ще бъде таз година. Трябва пазене само. Затуй знаеш ли какво ще ти кажа на тебе, кмете, Алексе, я чуй…

Други говореха на кмета и дядо Иван трябваше да почака.

— А чуй, Алексе — започна той отново, — да кажеш там на твойте чиновници, на поляците де, да пазят добре. Нямат работа в село, в къра да вървят.

— Знам, дядо Иване, знам. Казах им. Хората претендират, рекох, или ще пазите добре, или ви уволнявам на общо основание. Да си отваряте очите, рекох, улови ли се някой добитък в нивите — право в капана. И глоба.

— Не глоба, а бой, бой. Чуваш ли, Алексе?

— Холан, дядо Иване, много си лош. А що не кажеш на твойте овчери, все у нивята се увират.

— Кой? Аз? Мойте овчери? Ти да си знаеш устата, чу ли! Мойте овчери! Бе я са виж ти, себе си виж, два наполеона имаш да ми даваш от толкоз време, а още не ми си ги дал. Магаре такова. Мойте овчери…

— Не се карайте! — намеси се кметът. — Стоене, ти си млад, потрай. Дядо Иване, не се ядосвай. Слушайте какво ще ви кажа: аз съм кмет. Аз, тъй да се рече, съм облечен в ризата на закона и знам какво правя. Не ща никой да ме учи. Отсега нататък, казвам ви го, улови ли се някой в нивите, бил той овчар, бил говедар, наш, ваш — все едно. Глоба на общо основание. Тъй да го знайте.

Не бяха пили още, затуй и разпрата утихна лесно. Почти пиян беше само Торашко каменарят, който беше дошел най-рано. Неговата къща беше близо — горе на баира. Едно време Торашко беше се заловил да копае наоколо, за да поразширочи двора си, защото нямаше накъде другаде, „Боря се с баира!“ — казваше той. Но на това място излезе хубав камък и Торашко се залови за каменарство. Около къщата му винаги имаше сега струпан камък, готов за продан. Тия камари приличаха на дувари, на крепост. Затуй и Торашко казваше: „Не ща да знам никого, ей! Аз живея в Порт Артур!“ Но той казваше туй, когато биваше пиян, и го изговаряше: „Аз живея в Портартър!“

Сега Торашко още мълчеше. Докато беше траяла препирнята, той внимателно беше слушал всички. С никого не беше съгласен, никого не смяташе за прав. Но той си имаше ред в пиянството и още не беше дошла минутата да говори. Сега само слушаше и, най-много, изглеждаше гневно и продължително ту тоя, ту оня, като че искаше да каже: „Бе аз ще ви дам да разберете, ама да са здрави предните зъби!“ От яд чукаше силно по масата и искаше още ракия.

Разговорът в кръчмата утихна и се раздроби. На една страна кметът и някои близки негови хора приказваха за политика.

— Драган пак отишел в града. Щял да се оплаква на началника, искал да касира избора.

— Ами, да има да зима.

— Доходяла жена му у нас. Не зная, рекла, какво ще правим с наш Драгана, ще си изгуби ума с тия селски работи. Скача, рекла, в съня си и вика: „Касация!“

Всички се засмяха.

— Касация! — викал. Питала жена ми: „Бульо Марийо, рекла, що е туй касация?“

— А тя?

— Рекла й: „Хайде, хайде! Нека той виси по кръчмите, нека не си гледа работата, че касация не, ами съвсем ще я закъсате!“

Пак се засмяха високо. След туй кметът се понаведе, поогледа се и ниско зашепна нещо.

На друга маса дядо Иван, забравил вече кавгата, разказваше:

— Не думай тъй, Миале, днешният празник е голям. На днешния ден св. цар Костадин и царица Елена намерили честния кръст. Същия, на който е бил разпънат Исус Христос. Хаджи Злати, като си доде от Божигроб, донесе ей такова парченце от него, от честния кръст, малко, колкото една трохичка. Аз бях дете тогаз, ама го видях: черно едно дърво, като кюмюр. Помага за всичко.

— Помага, вятър.

— Е и ти, Миале. Откога стана такъв протестантин!

Дядо Иван се засмя и запуши с дългото си тръстено цигаре.

В кръчмата влезе Илия, полският пазач с преметната на рамо кримка, висок, изгорял от слънцето, и от него сякаш полъхна нещо от зелените ниви. Като видя, че кметът е вътре, Илия се повърна и тозчас вкара пред себе си един непознат селянин.

— Гуспудин кмете! — гръмна силният му глас. — Ей го тоя: улових го, че пасе коня си в нивите. В ичимика на Татар Христа го улових, до лозята.

Разговорите изведнъж секнаха. Всички се обърнаха и погледнаха непознатия: беше дребен човек, дрипаво облечен. По носията се познаваше, че е другоселец. Едното му око имаше беличко вътре и го правеше кривоглед.

— Чуваш ли, кмете, чуваш ли! — завика дядо Иван. — Аз какво ти разправях тебе…

— В моя ичимик ли бил, кайш, Илия? — попита Татар Христо. — В моя ичимик, а?

Той стана, измъкна се иззад масата и изглеждаше уж спокоен, но изведнъж се спусна връз другоселеца.

— Бе вий какви хора сте бе! Как тъй ша влезеш в чужда нива, да тъпчеш на човека стоката му, мъката му? Кой си ти? Какъв си? Хайдук!

Почервенял, с издути жили на шията, с изпъкнали сини очи, Татар Христо беше дигнал юмрук над другоселеца и само дето не го удряше още.

— Удри го, удри го! — викаше дядо Иван.

— Я чакайте! — извика кметът. — Тук закон има. Бай Христо, седни си на мястото. Ти защо си влязъл в нивата? — обърна се той към другоселеца.

— Не бе, гуспудин кмете, не съм влязъл. Кончето ми е болно. Спрех се на пътя, на самия крайчец на нивата. Чакай, рекох, да видя дали ще посегне да яде, защото, когато добитъкът е болен, не яде. И не яде. Нито един класчец не откъсна…

— Лъже, гуспудин кмете! — извика Илия и отвисоко, като орел, изгледа другоселеца. — Лъже, сред нивата беше.

— Глоба! — каза кметът. — Сто лева глоба. Хайде, давай парите още сега.

— Сто лева! Че отде ще ги зема… Сто лева! Сиромах човек съм, нямам. Сто лева!

— Илия, я го обискирай! Виж колко пари има.

Но преди да посегне Илия, другоселецът сам бръкна в пояса си, извади синя, вехта кесия, навървена на гайтан и вързана на шията му, забърка в нея бавно, с мъка. Като че сега забелязаха, че там, дето бяха ръцете му, по изтърканата му антерия имаше кръпки. Ръцете му трепереха, извади огниво, кремък, извади една банкнота от двайсет лева, сгъната на четири, няколко дребни пари, копчета.

Изведнъж стана нещо неочаквано. Торашко скочи, бутна масата пред себе си и извика:

— Оставете човека бе! Какви хора сте вий!

Че беше пиян, пиян беше. Стана, позалитна, спусна се към другоселеца, сложи ръце на раменете му, прегърна го и заплака:

— Ох, братко, братко! От тебе ли намериха да искат пари, братко!

И го целуна по едната буза, после по другата. След туй мина, седна на мястото си и повече нищо не каза.

В кръчмата стана съвсем тихо. Никой не продума. Само дядо Иван, без да гледа някого, промърмори под носа си:

— Хм… ша го цалува пък… Юда!

Кметът се обади:

— Остави го, Илия. Хайде тоя път ти прощаваме, но друг път, да знаеш, прошка няма.

Не беше успял другоселецът да прибере кесията си, разтреперан сега от радост, както доскоро трепереше от страх, когато някой извика отвън:

— На кого е тоя кон бе? Кон паднал, тука умира, на кого е бе, хей!

Другоселецът чу и веднага изскочи навън. Всички излязоха подир него. До кръчмата имаше каруца и конят, както беше впрегнат, лежеше на земята. Право беше казал човекът, че конят му бил болен. Спуснаха се всички да помагат. Уловиха коня кой за крак, кой за опашка, кой за глава и го изправиха. Какъвто беше господарят, такава беше и стоката му: кончето беше слабо, дребно, с разрошена козина. Изправи се, но едва се държеше на краката си. Очите му бяха тъмни, замъглени, сякаш слепи.

Един през други, като се трупаха наоколо и викаха, селяните даваха най-различни съвети. Дядо Иван каза, че добичето изглежда да е подуто и затуй не ще е зле да му се даде малко английска сол. Друг каза, че е настинало и трябва да се поразтрие. Тозчас Татар Христо сграби от земята стиска сено и започна да търка животното по корема, по гърба, навред. Търка го дотогаз, докато сам се умори и изпоти. Добичето като че се посъвзе.

— Метни му сега нещо на гърба и го поразведи — каза кметът. — Ще му мине, недей бра грижа. Развеждай го, не го оставяй да стои на едно място.

И като се обърна към Илия, кметът каза:

— Тичай у нас. Кажи да ти дадат малко хляб, малко сирене, па дай го на човека да си похапне.

Кметът се прибра в кръчмата, Влязоха след него и селяните. Другоселецът остана сам и започна да развежда коня си.

Стана пладне, някои селяни си ходиха в къщи, някои — не. Никой не обръщаше внимание на другоселеца. А той все развеждаше коня си, от час на час загрижен повече, че добичето не отива на добре.

Мръкна се. Гъстият листак на овошките потъмня, поляните и нивите вече не се виждаха. На нея страна, над черния гръб на баира, изгряха звезди. Топло беше.

Кончето повече не можа да стои на краката си и легна до каруцата. Другоселецът стоеше до него в тъмнината. На каруцата хлябът тъй стоеше, както бяха му го донесли. По улиците никой вече не минаваше, само в кръчмата светеше, там свиреше гайда, чуваше се как играят ръченица. По едно време излезе Торашко каменарят, погледна към другоселеца, но нито го видя, нито го позна. Торашко политна насам-нататък и извика:

— Не ща да знам никого! Аз живея в Портартър!

И тъй като беше отминал напред повече, отколкото трябваше, той се повърна и пое из улицата, която водеше към баира.

Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Двете царици Теодора в живота на цар Иван Александър
· Дивите коне на Исландия
· Най-красивият кон на света - Ахал Теке
· "Где можеше и човекът тъй да проветрява душата си..."
· Мигел де Сервантес: "Не наричай нищо "свое", освен душата си..."
· Добруджа някога
· Красотата на доброто: Поезия и проза украси родопско село (снимки)
· Хубавите български песни по текстове на поета Петър Караангов
· Праведниците
Четвъртък
26
Ноември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Цветът на 2018 - Ултравиолетово (Ultra violet)
Преди броени часове институтът по цветовете Pantone обяви цвета на новата 2018 година - това е наситено,...
Мърчандайзинг – изкуство или измама
Супермаркетът – този прекрасен свят на изобилието, където има всичко. Струва ни се, че всяка вещ очаква...
Суперлуната - снимки от всички краища на света
На 10 август 2014 г. беше най-ярката и голяма суперлуна не само за годината, но и за поне две дестилетия...
Ама - търсачките на перли от Япония
Всеки знае от кръстословиците: "Японски гмуркачки за перли" с три букви и отговорът - ама. Машинално...
Пърл Бък: “Само любовта може да събуди любов"
Животът без идеализъм е празен. Ние или се надяваме, или умираме от глад. Пърл Сидънстрайкър...
В живота няма нищо даром, но битките ни носят безценни дарове
В живота няма нищо даром, но битките ни носят безценни дарове. ...
Есенно писмо
На Анна Това писмо вий няма да получите и няма нужда - то е тъй досадно! Не бих се радвал, ако се...
Сила от и за природата - да посадим дръвче
Идването на есента много често се свързва с чувството на загуба и тъга, със засилване на депресивните...
Черна гора и Хърватска. Туристически дестинации по време на криза - II част
Черна гора и Хърватска Крайбрежията на двете бивши югославски републики с право могат да се нарекат...
Кукерите - силата да прогоним злите сили
Кукерите се появяват в различно време в различните краища на България. В Банско идват на Нова година,...
"Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли"
Аз, който не избягах от Помпей Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли. Земната люлка в пустотата...
Кратуните - незалязващ чар и практичност за бита
Наскоро ни подариха малки кратунки и децата ме попитаха стават ли за ядене, служат ли за нещо. Започнах...
Непреходната женственост на София Лорен
На 20 септември, през 1934 г. в сърцето на Италия, Рим, се ражда София Вилани Шиколоне. Не след дълго...
Идеалът 3 март, 1878 г., Сан Стефано
В малкото селце Сан Стефано нa 3 март 1978 г. е подписан прелиминарен договор между Руската и Османската...
Три клечки кибрит, три листа любов
Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака. Едната – за да погледна цяло лицето ти. Втората...
И от зениците ми заваля
Плющеше като бесен.Всичко мокро: дърветата, паветата, града... Вън всичко бягаше под покрив и само...
Щастлива и здрава да е новата 2017 година, приятели!
Още една година оставяме зад гърба си...Мислено се връщаме към стъпките, по които минахме през нея. Успяхме...
Збигнев Херберт: "Пожелавам ви труден живот. Само той е достоен за артиста."
"Скъпи непознати, представляваме доста особена, малка, съкратена групичка, без която многоуважаемото...
Когато някой те лъже
Много е тъжно, когато някой те лъже. Първоначално се ядосваш и реагираш остро, защото смяташ, че е срещу...
Ау, как така нямате телевизор !?
Да бъдеш различен, дори в малка степен буди съмнения и недоверие. Вярно, има и хора, които са любопитни...
Благи думи за Благовещение: "Ти си, мамо, моята закрила"
Мила мамо, обичам те много. Благодаря ти, че се грижиш за мен. Винаги ми даваш вяра. Обичам те и това...
4 неоспорими ползи от писането на ръка
Живеем в технологичен свят, в който все по-рядко пишем на ръка, освен ако не се наложи да попълним някой...
Планове покрити с прах
Отлагането може да бъде изкуство, но може и да ни изиграе лоша шега. Когато не позволяваме на нещата...
Всяка празна бутилка вино...
Всяка празна бутилка вино е пълна с интересни истории. Усмивки с Hera.bg...
На тази дата: Роден е Чудомир
"Не обичам, как’Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана...
Старите снимки
Снимките са нашият човешки опит да надхитрим времето, да го хванем в капан. За един миг то да ни стане...
Жени, които имат някое килце в повече, живеят по-дълго
Последните научни изследвания показват, че жени, които имат някое килце в повече - живеят по-дълго...от...
Три стихотворения за любовта от Пърси Шели
Философия на любовта Потоците се вливат във реката, реките пък моретата намират, а ветровете горе...
Какво ни казват най-честите сънища
Сънищата винаги са имали голямо значение в живота на хората. Тълкуваме ги, търсим значението им в реалността...
Хамакът - лятно безгрижие
Хамакът е един от символите на лятото и тo - един от най-любимите. Той съчетава възможността да си починеш,...
Даровете на влъхвите
Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един...
Любими цитати от Айн Ранд
„Въпросът не е кой ще ми позволи. Въпросът е кой ще ме спре.“ „Научи се да цениш себе си, което означава...
Светло Синьо (стихове и видео)
Когато някой каза да те срещна, светът се завъртя, но на обратно. Любов да бъда – просто неизбежно...
Сър Уилям Голдинг: „Страхът не може да те нарани повече от мечтата.“
„Жените са глупави да претендират, че са равни на мъжете. Те ги превъзхождат и винаги са ги превъзхождали.“ „Човек...
Не гледай часовника, прави, каквото прави той - продължавай, без да спираш
Не гледай часовника, прави, каквото прави той - продължавай, без да спираш. ...
Нестандартните любовни истории за всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Сняг
И пак потъвам в тишината на малкия сънуващ град. Снежинките край мен се мятат, затрупват моя...
Непубликувани снимки от архивите на "Нешънъл Джиографик"
Списание "Нешънъл Джиографик" отваря архивите. Непубликувани снимки от секцията на списанието "Снимка...
Честита Коледа, приятели!
Честита Коледа, приятели! Вярваме, че един човек е красив и създава нещо красиво, ако е здрав - със...
Непримиримите
Много са малко. Все пак ги има. А пък аз точно такива харесвам - дето ги няма. Непримирими. И към...
2012 година според предсказанията на фантастите
През 1987 г. група писатели фантасти, сред които Айзък Азимов, Роджър Зелазни, Орсън Скот Кард, Робърт...
Изгубеното време
Времето, прекарано в мисли за изгубеното време, е изгубено време!...
Пеперудите се раждат сами
„Пеперудите се появяват на бял свят след преминаване през съвършено замислена от природата поредица...
"Силните преодоляват прегради, мъдрите – покоряват целия път"
1. Изкушението да се откажем е най-голямо точно преди победата. 2. Смисълът на живота е да умреш млад,...
"Свободата води народа"
Известната картина на Йожен Дьолакроа, станала символ на Френската революция, на самия дух на Франция,...
Искам да ти кажа: "Ти си моето вдъхновение да бъда добър човек"
"Провокирахте ме да напиша най-хубавите думи, които идват от сърцето ми, за да ви представя една невероятна...
Номофобия – страхът да останем без мобилен телефон
Мобилните телефони отдавна се превърнаха в незаменима част от живота ни. Докато едно време беше лукс...
Поезията на Мария
Мария Донева Несъвършено Несъвършено щастие расте в сърцето ми, докато го изпълни. И продължава. Прелива...
Св. Даниил
На 17 декември отбелязваме Св. Пророк Даниил. Неговото житие е забележително и образът му остава отпечатък...
До Италия и назад - II част
Във Вечния град има няколко пункта, около които може да бъде построена една история. На половин километър...
Защо хълцаме?
Хълцането е забавно, но най-вече когато някой около нас го прави – смешните звуци, които издава, начините,...
Прочети безплатно 30 разказа на 30 български автори (линк за сваляне)
В “Декамерон2020” са събрани произведения на автори като Деян Енев, Георги Господинов, Здравка Евтимова,...
Приказен сюрреализъм във фотографиите на Маргарита Карева
Маргарита Карева е руска фотографка, която създава изумителни творби, сякаш извадени от приказките. Тя...
Интервю: Балетният педагог Виргиния Казарина - I
Виргиния Казарина е щастлив човек. Тя е сбъднала детската си мечта и е станала балерина. Танцува от 5...
Последен
Калин Донков е български поет и публицист. Роден е в Беглеж, израства в Плевен. Тайно се плашим от...
27 септември - Световен ден на туризма
Туризмът е един от най-прогресивно развиващият се отрасъл в икономиката на почти всяка страна по света....
Любимите кулинарни филми на Hera.bg
Хубавите кулинарни филми са нещо повече от кино, което разказва за готвачи, храна или ресторанти. То...
Твърде много време в гледане на екрани
Мисля, че хората прекарват твърде много време в гледане на екрани и твърде малко време да пият вино,...
Силвия Плат - „Ако не очакваш нищо от никого, не оставаш разочарован“
Или харесвам хората прекалено или не ги харесвам изобщо. Силвия Плат е американски поет, романист...
Хера.бг на 4 години
Мили момичета, а и момчета, днес празнуваме 4-ти рожден ден! От третата до четвъртата си година...
Уикенд извън града - време за активен туризъм
Около мен е пълно с хора, които практикуват уикенд туризъм. Какво значи това ли? Значи, че почти всяка...
Не пропилявай възможностите си за бъдещето заради мигове комфорт в настоящето
Не пропилявай възможностите си за бъдещето заради мигове комфорт в настоящето....
Райското пръскало - II
Колко е дълго и трудно изкачването, е нещо, което не може бъде описано, особено за неопитен турист като...
Провокативен и нестандартен, филмът "Никой" е с официална премиера на 3 юни
Пълнометражният дебют на режисьора Андрей Андонов дава заявка да бъде нещо, което досега в българското...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook