Гениалната Камий Клодел, която променя света на изкуството

Камий Клодел e френска скулпторка, известна най-вече с бронзовите си и мраморни фигури в мрачен, но чувствен стил, напомнящ този на любовника ѝ Огюст Роден (един от основоположниците на импресионизма в пластичното изкуство).

Камий-Розали Клодел е родена на 8 декември 1864 г., във Фер ан-Тарденоа, Франция. В продължение на дълги години е разпознаваема с това, че е любовница и муза на великия Роден. Сестра е на Пол Клодел, дипломат, есеист, драматург и поет, чиито списания и мемоари предоставят голяма част от оскъдната информация, налична за живота на френската скулпторка.

На възраст между 5-12 години момичето е обучавано от Сестрите на християнското учение. Когато семейството се премества в северна централна Франция, образованието на децата на Клодел се поема от домашен учител. Оттук нататък Камий няма официално образование, но чете много в добре запазената библиотека на баща си. До тийнейджърските си години тя вече е забележително талантлив скулптор, а способностите ѝ са признати от редица артисти от онова време. Когато през 1881 г. семейството отново се мести, този път в Париж, Камий е приета в Академията „Колароси“ (сега Grande Chaumiеre) и среща приятел за цял живот в лицето на Джеси Липскомб (по-късно Елборн). Първите ѝ съществуващи произведения са от този период.

Камий Клодел и Огюст Роден вероятно за първи път се срещат през 1883 г. Малко след това тя се превръща и в негова ученичка, сътрудник, модел и любовница. Той е с 24 години по-голям от нея, а връзката им е бурна и белязана от горещи спорове, тъй като страстният артист отказва да прекрати 20-годишната си връзка с Роз Бьоре.



Въпреки че продължава да работи върху собствените си произведения, смята се, че Клодел е допринесла като асистент в студиото (за създаването на цели фигури и части от тях) за проектите на Роден от този период - има твърдения, че тя моделира ръцете и краката за Burghers of Calais; позира и за някои от фигурите на „Портите на Ада“. Работейки в студиото на Роден, Клодел има шанса да изучава голата фигура и анатомия, необичайна възможност за жена през 19 век.



Клодел продължава да живее в дома си до 1888 г., когато се премества в собствена квартира близо до студиото на Роден. През 1892 г. връзката ѝ със знаменития скулптор започва да се разпада и до 1893 г. тя едновременно живее и работи сама (макар че продължава да общува с него до 1898 г.). Клодел се чувства обсебена от несправедливостта на Роден към нея. В писмата си тя пише, че е убедена, че той се опитва да саботира кариерата ѝ. Скулпторката става все по-параноична към него и обкръжението му, дори твърди, че те замислят да я убият и да откраднат идеите ѝ.



От този момент тя работи непрекъснато, обедняваща и все по-отстъпчива. Поради известността на Роден във френската култура, Клодел се усамотява в студиото си, за да се съсредоточи върху създаването на произведения, които да утвърдят собствената ѝ репутация. След като приключва аферата с именития артист, Камий е погълната от мъка и започва често да разбива и изхвърля скулптурите си. „Епохата на зрелостта“ се счита за автобиографично произведение. На него е изобразен по-възрастен мъж (вероятно Роден), който се дърпа от зряла жена (Бьоре) и от протегнатите ръце на млада девойка, коленичила до него (Клодел).



До 1912 г. повечето от произведенията в нейното ателие са унищожени и днес има запазена само част от творбите ѝ. Нейните нюансирани портрети на човешката форма довеждат до определени скулптури, които държавата и пресата цензурират като „прекалено чувствени и неподходящи“. Тези обстоятелства може би допринасят за спада в кариерата и психическото състояние на Клодел. През 1913 г. тя постъпва в психична институция, където остава до смъртта си 30 години по-късно. Нейната сложна лична драма привлича сериозно внимание, но въпреки това одобрението на критиката идва преди всичко от ненадмината ѝ способност да предава разказ в мраморни и бронзови скулптури.


В една от най-популярните ѝ скулптури, La Valse (The Waltz - 1889-1905 г.), Клодел елегантно изобразява прегръдката на танцуваща двойка, улавяйки по забележителен начин движението на двете фигури.

Композициите на Камий Клодел са дръзки, а използването на сложни материали като ониксов мрамор я отличават като артист. Творбите на френската скулпторка използват концепции от японски щампи в стил Ар Нуво (от френски: art nouveau, „ново изкуство“) и Укийо-е (Ukiyo-e, жанр на отпечатъци върху дървено клише и живопис, възникнали в Япония), което довежда до невероятно оригинално изкуство. По време на търг през 2017 г. са продадени 20 скулптури от различни материали (бронз, глина, гипс и теракота) за обща стойност 3,6 милиона евро, три пъти повече от прогнозната сума. Произведенията са възложени на търга от семейството на Клодел.



Камий Клодел умира на 19 октомври 1943 г. в Мондевер, Франция. Днес произведенията ѝ са в колекциите на Musеe d Orsay в Париж, Института за изкуство Courtauld в Лондон, Национален музей на жените в изкуствата във Вашингтон, D.C. и Музея на изкуствата във Филаделфия. Историята на живота ѝ намира вдъхновение и в киното във филм на режисьора Бруно Нютън, а в главните роли са Изабел Аджани Жерар Депардийо.

Музей в чест на Камий Клодел е открит 75 години след смъртта ѝ през 2017 г. и в родния ѝ град. Той съхранява половината от съществуващите творби на гениалната артистка, а първото произведение, което зрителите виждат, когато влизат в сградата, е голяма скулптура на влюбена двойка, за която се смята, че е емблематична за живота на Клодел с Роден.