Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Нещата от живота, на които ни научи пандемията



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
На мен не ми вървят послания като "това е време за медитация, откриване на себе си, разгръщане на потенциала си и възможност за самоусъвършенстване". Пандемията на коронавирус COVID-19 ми донесе шок, страх и несигурност. Радвам се за всички, които в това време имат възможност да обърнат повече време на себе си, но за мен това се оказва време, в което става дума за другите. Започнах повече да забелязвам другите. И то в много конкретен аспект - пари, здраве, лекарства, физическо оцеляване, храна, психика.

Културата, без която не можем

За това, че много културни институции отвориха архиви, стриймват онлайн, записват клипове, които разпространяват по всички възможни канали, ни накара да си помислим колко зависими са те от нас, своята публика. Не само като приход от билети, но и като от страна, заради която произвеждат всичкия този продукт - представления, изложби, концерти. Ние им липсваме. Някои от тях обявиха и символични билети, за да можем тези, които искаме, да ги подкрепим И финансово. Да не говорим колко хора отидоха, макар и виртуално, на опера, балет - нещо немислимо до този момент за тях. Да, защото е на аванта, но дори и така да е - пак е нещо.

Хората, които ни забавляват, вдъхновяват, замислят

Още по-болезнено усещат липсата самите артисти, но и фитнес треньори, спортисти, инструктори по танци, учители по шах и таекуондо. В социалните мрежи те записват видео клипове на гаражни концерти, правят представяния на труда си в стрийминги, правят демонстрации и уоркшопове. Търсят контакта с нас, за да напомнят за себе си, за да получават нашите сърчица, палчета горе или долу, за да коментираме и така - да покажаем любов, отношение, благодарност. Да, такива са хората на изкуството, хората, които ни забавляват, вдъхновяват. Провокират ни всеки ден да бъдем по-добрата версия на самите себе си. Понякога са толкова зависими от нас и не става дума само за пари. Нека, когато всичко това свърши, да отидем на концертите, изложбите, спектаклите им и да ги зарадваме на живо с аплодисментите си. Нека подновим курсовете си, тренировките, да идем на библиотека.

Учителите

Поставихме се на мястото на учителите на децата си. Както стана популярно във Фейсбук "Родители, които не одобрявахте как се обучават децата ви, сега имате възможност да блеснете". И си стана точно така. Някои от нас трудно преодолявахме техническите спънки, търсихме помощ от другите родители и някои томахавки от родителските срещи бързо се заравяха. Но скоро разбрахме, че техническата част е най-малкият проблем. Видяхме колко дисциплина, усилие, труд се влага във всеки час, във всяко дете. Колко е трудно да се изправиш и да продължиш с усмивка и настроение (за по-малките) и със здрави нерви (за по-големите). Мисля, че дължим огромна благодарност на всички учители, които се мобилизираха - и в елитните училища, и в малките градове и села, и в българските училища в чужбина.

Възрастните хора

Спомнихме си за възрастните хора. Да, възрастта тук е порок. Възрастните хора стават просто незабележими. Каквито са техните доходи, какъвто е техният социален живот. Критикувахме ги, че продължават да се събират около масите за шах и по пейките, защото не разбирахме до този момент, че това е техният начин да общуват, а не чрез картинки и смешки във Фейсбук. Критикувахме ги, че се струпват на опашки - пред хипермаркети и пред пощите за пенсиите им, защото не осъзнавахме колко бедно живеят, как броят всяка стотинка. И ако осъзнаването на факта, че нашите майки и бащи са в рисковата група, не само заради възрастта си, но и заради лошото здравеопазване, ни накара поне малко да се замислим за това, как живеят, ако ни е накарало да им се обаждаме по-често, да пазаруваме вместо тях, пак, ами добре е.

Малкия и среден бизнес

Забелязахме трудностите на малкия и средния бизнес. Една от много дискутираните теми е как да подпомогнем собствениците на малкия и среден бизнес и като хора, оцеляващи като всички нас, и като работодатели, принудени да съкращават, пращат в отпуски и в дистанционна заетост своите служители. "Малък и среден бизнес" звучи като клише от медиите, но на практика това е нашата фризьорка, закусвалнята до блока, книжарницата, магазинчето за козметика, бакалията. Това са наши приятели, хора, с които всеки ден разменяме усмивка, добра дума. И ето, те са на ръба на фалита. Нека им помогнем, както можем, с всеки трудно похарчен лев ние можем да направим това.

Лекарите

За тях се говори най-много, но сега ясно видяхме, как Системата може да е лоша, несъвършена, бездушна машина, но в нея работят хора, които изпълняват дълга си без пазарене и без мрънкане. Става ясно понякога в какъв хаос работят, в какъв недоимък и ужасни условия, колко са тежки смените им и отговорна работата. Цялото съсловие медицински работници и неболничен персонал отговори с достойнство и професионализъм на погледите, вперени в тях. Да не забравяме, че тази година 7 април - Международен ден на здравето и здравния работник е посветен на акушерките и медицинските сестри!

Ние самите

Научихме и много за нас като общество. Най-тежкият урок е този за нас самите. Колко сме недисциплинирани, безотговорни, агресивни в социалните мрежи и как се скатаваме и мишкуваме на живо. Как пренебрегваме правилата, не приемаме да ни ограничават свободите, не приемаме и тежестта на отговорностите, които вървят с тях. Да, това го видяхме...Видяхме и още безпрецендетни актове на добро - съседи помагаха на по-възрастните, децата рисуваха послания, хората пееха, свиреха и ръкопляскаха по балконите си и се окуражаваха. Много от нас станаха доброволци, много от нас дариха скромни и не толкова скромни суми на болници и нуждаещи се институции. За много от нас да се явят на работа, спазвайки мерките за безопасност, се оказа повече от геройство...

Минавайки през всичките тези уроци, няма как да не си дадем сметка, че и ние научихме нещо за себе си.


Освен окончателно как да си мием ръцете и да придобием няколко висши по вирусология и епидемиология, теория на конспирациите и връзката на вируса с 5G мрежата, геополитика, диетика, педагогика и психология, като истински българи естествено изнесохме на нови висоти статута си на експерти по всичко. Дано обаче научихме урока, че всички сме свързани. И в трудни времена, когато моралът се проявява в чист вид, когато няма време за маски и преструвки, да покажем, че нашето истинско лице отразява солидарност, самоотверженост и търпимост.

Отразява доброто.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Най-голямата утеха - пролетта пак е тук
· Подкрепете учителите на децата си!
· Нека в днешния ден да обърнем поглед към възрастните хора около нас
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Бъди!
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Да храниш птиците... и любовта
· Минимализъм през Коледа
· Hera.bg стана на 11! Честит ни рожден ден!
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· В навечерието на един 24 май, като никой досега
· 10 начина да бъдем по-добри към себе си
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Яростта и Тъгата
· Красиви мисли за скръбта и болката, които вдъхновяват
Сряда
3
Март 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Не спирай да се движиш!
Не спирай да се движиш! Понякога най-далеч стига този, който не знае накъде е тръгнал...
"Страх подкосяваше силите, помътваше разума."
"Божием попущением тое лeто удари една чума напрасно, и запали вся земя, в касабитe, и селата. Не оста...
Ако виждаш само какво нямаш – никога няма да имаш достатъчно
Ако виждаш само какво нямаш – никога няма да имаш достатъчно. ...
Суперлуната - снимки от всички краища на света
На 10 август 2014 г. беше най-ярката и голяма суперлуна не само за годината, но и за поне две дестилетия...
Несъществуващото е това, което не е достатъчно желано
Ако това, в което вярваме страстно, не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е това, което...
Защо розовото е за момиченца, а синьото - за момченца?
"Розовото е за момичета, а синьото - за момчета", винаги това са ни казвали. Но отразяват ли тези полови...
Пържола с шоколад
Последният път, когато срещнах тази метафора, тя беше използвана като синоним на "манджа с грозде" т.е...
Ти си това, което мислиш
В синята мъгла на мрака се виждали силуетите на двама души, които се прегръщали. "Това са майка...
Карнавалът във Венеция - парад на суетата и греха
Карнавалът във Венеция (Карневале, carnevale) е истинско пиршество на лукса, елегантността, изтънчения...
Нощните хора
Часът току що е отброил 6 вечерта. Време е. Набързо обличам якето. Спускам щората и тегля ключа на офиса....
Франсис Бърнет: „Имаш ли градина, имаш и бъдеще. Имаш ли бъдеще, значи си жив.“
„Ако погледнеш по правилния начин, ще видиш, че целият свят е градина.“ „Просто се дръж. Удивително...
След любовта остава
„След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми,...
Карл Попър: "Трябва да правим планове за свобода, а не само за сигурност."
"Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за "истина", а по-скоро се опитват да установяват...
Биопроизводителите в България с електронен регистър
Обновеният Регистър на производители, преработватели и търговци на земеделски продукти и храни, произведени...
"Виктория" на Майя Виткова е личен, откровен и красив филм
Не мога да мисля за „Виктория” като за поредния нов български филм. Няма да го сравнявам нито носталгично...
Щастлива да е новата 2020 г., приятели!
С времето нещата, които си желаем, за себе си, за близките ни, стават все по-малко и все по-клиширани....
Не смалявай себе си, за да паснеш на места, които вече си надраснал
Не смалявай себе си, за да паснеш на места, които вече си надраснал....
Отвъд книгата
Преди малко повече от година беше представена първата пълна интерактивна книгаi за Ipad, в която освен...
За да усетиш спокойствието, трябва да се разделиш с вещи, места и хора...
За да усетиш спокойствието, трябва да се разделиш с вещи, места и хора, които създават излишен шум в...
18 август - Международен ден на морските фарове
18 август по света се отбелязва като Международен ден на морските фарове. Отбелязва се за първи път в...
26 декември - Ден на бащата
На църковния празник Събор на Пресвета Богородица, деня след Рождество Христово, се чества паметта на...
Вдъхновение: Женственост
Не ми е нужна спалня, за да докажа своята женственост. Мога да бъда също толкова сексапилна, берейки...
За талисманите
Талисманът е малък предмет с магическа сила, който предпазва от нещастия и носи успехи на притежателя...
Изборът
Имало едно време двама братя, които били коренно различни. Единият брат бил на върха на своята кариера,...
Виена - разказ с полезности за пътешественици - I
Много хора свързват Виена с Виенското колело, Виенската опера, Виенския валс или бал, с името на великите...
Силвия Плат - „Ако не очакваш нищо от никого, не оставаш разочарован“
Или харесвам хората прекалено или не ги харесвам изобщо. Силвия Плат е американски поет, романист...
Жеравна. Магическо минало
Пристигнах късния следобед в Жеравна. Два дни преди фестивала на народната носия. Почти залез е. За Жеравна...
Бащинството през очите на един талантлив фотограф
Бащинството през очите на един татко е едновременно вълнуващо и опасно, но винаги - пълно с жизнерадост...
Завистта е религията на посредствените
"Завистта е религията на посредствените. Тя им носи утеха, откликва на тревогите, които ги гризат отвътре,...
2 април - Международен ден на детската книга
Международният ден на детската книга е празник, който се отбелязва в цял свят и има над половин вековна...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook