Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Емил Чоран: Човек забравя болката, но никога унижението


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават – то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам."

"Открай време Бог избира всичко за нас, дори и вратовръзките, които носим."

"Ако Адам беше щастлив в любовта, сигурно щеше да ни спести Историята."

"Човек забравя болката, но никога унижението."

"Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалия."

"Една религия си отива едва когато нейните противници се опитват да запазят целостта й."

"Светът не е нищо друго освен едно вездесъщо Никъде. Ето защо никога не можеш да потеглиш нанякъде."

"Изглежда, че ползата от паметта е само една – дава ни възможност да съжаляваме."

"Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки… "

"Ако нямах свободата да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял."

"Музиката е пристан за изпепелените от щастие души."

"Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях."

"Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая."

"Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега."

"Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен."

"Историята е динамизмът на жертвите."

"Упадъкът на паметта те прави метафизик."

"Циганите са наистина избран народ. Те не носят отговорност за никое събитие, за никоя институция. Техният триумф се дължи на старанието нищо да не основават и за нищо да не се грижат."

"Човек – това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом.

"Това, което прави метрополиите толкова тъжни, е обстоятелството, че всеки иска да е щастлив, а изгледът за това се снижава в същата степен, в която нарастват желанията. Търсенето на щастие е признак за отдалечеността от небето, то показва степента на човешкото падение. Защо тогава да ни учудва, че Париж е най-отдалеченото от рая място?"

Емил Чоран (8 април 1911 г. - 20 юни 1995 г.) е румънски философ и есеист.

Емил учи в гимназия в Сибиу, а през 1928 г. заминава да следва философия в Букурещкия университет. Към началото на 30-те години се утвърждава като един от талантите на румънската литература. През 1933 г. специализира в Берлинския университет. Пише първата си книга Pe culmile disperǎrii (По върховете на отчаянието) в 1934 г. За кратко е гимназиален учител по философия в Брашов (1936 – 1937 г.), а през 1937 г. получава стипендия, за да замине във Франция и да напише там своята докторска теза. Дисертацията остава ненаписана – вместо това Чоран пътува из страната и усъвършенства своя френски. След Втората световна война решава да остане окончателно във Франция, вместо да се завърне в родината.

Спечелва си неприязънта на комунистическата власт – творбите му биват забранени в Румъния и въобще в Източна Европа. Издава първата си френска книга Précis de décomposition (Наръчник по разложение) в издателство Галимар през 1949 г.

Поддържа силна връзка с другите известни представители на румънската диаспора в Париж – Йожен Йонеско и Мирча Елиаде. Дълго време не бива признат и остава в сянката на други фигури от френския интелектуален живот, като Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Добива популярност едва към края на живота си и получава достойно признание като една от големите фигури във френската и румънската култура на 20 век. Почива на 17 юни 1995 г. в парижка болница, след продължително заболяване от Алцхаймер.

В мазето на жилището, което е обитавал, са открити множество ръкописи, главно чернови, но те остават слабо проучени, тъй като стават предмет на съдебен спор, приключил едва в 2011 г. В същата година, 100-годишен юбилей от неговото раждане, биват проведени няколко конференции посветени на неговото творчество, вкл. и в София.
Виж още статии за:   Цитати, мисли, афоризми · Личности ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
· 7 цитата, които Джон Ленън ни завеща
· Светът отбелязва рождението на Махатма Ганди и Деня на ненасилието
· Яростта и Тъгата
· Красиви мисли за скръбта и болката, които вдъхновяват
· "Где можеше и човекът тъй да проветрява душата си..."
Виж още статии за:   Цитати, мисли, афоризми · Личности ·
Вторник
19
Януари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ний повече не сме необходими
Ний повече не сме необходими на пейзажа! Той се завърши до последното движение - застина неподвижно! Да...
Колко му трябва на човек, за да поминува като човек?
- Колко му тряба на човек, за да поминува като човек? Имане голямо? Няма да го отнесе...Човекът е гост...
Интервю: Антония Карова - хранене и душевно равновесие
В нашето предишно интервю с Тони от ,"Tony's Happy Kitchen" говорихме за здравословната кухня, веган...
Митът за блондинките - I част
По правило смятаме русокоските за детско-палави, нежни, женствени, привлекателни или за...пълни глупачки....
Любовна лирика III - Дора Габе, Елисавета Багряна, Блага Димитрова
Съдба Елисавета Багряна През улиците здрачни, през къщите, стените, през плачещия ромон на есенния...
Искам да ти кажа: "В добро, в лошо...Обичам те, мамо!"
Здравейте! Нямах търпение да седна да Ви пиша, защото искам да споделя каква страхотна майка имам....
По бодлите си приличаме
Мен винаги ме е вълнувала красотата. Имах щастието, което някога мислех за нещастие...да играя от дете...
Тайната на Любовта...
Любовта е такова нещо, че кацне ли на рамото ти искаш да я запазиш завинаги. Това искали и влюбените...
Страданието и надеждата делят един свят. Докато се надява, човек може да изтърпи всичко
Страданието и надеждата делят един свят. Докато се надява, човек може да изтърпи всичко....
Безкрайните дни на пролетта
Когато идваше пролетта, дори фалшивата пролет, не съществуваха други проблеми освен къде да бъдем най-щастливи....
Ръцете
Ето ръцете - с блестящо-прозирната кожа, с тънката, нежно синееща мрежа на вените, - меките, топли,...
Карнавалът във Венеция - парад на суетата и греха
Карнавалът във Венеция (Карневале, carnevale) е истинско пиршество на лукса, елегантността, изтънчения...
Понякога идва човек, заради когото захвърляш всичко
Казват, че не можеш да отвориш нова глава, ако не си приключил предишната. Но понякога идва човек,...
Кръгли и здравословни – баодинг топки
Сигурно ви се е случвало, в магазините за сувенири, да се заглеждате в 2 малки топки, нарисувани най-често...
Франц Кафка: "Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно"
"Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно." "Всеки,...
Кино коледно настроение с Hera.bg
Обичам Коледа не толкова заради сармичките и подаръците, заради лампичките и коледните песни, обичам...
Необикновената любов на обикновените хора
Днес случайно разказах една история, а сега искам да я чуят повече хора. Защото истинската, необикновена...
Пеперудите се раждат сами
„Пеперудите се появяват на бял свят след преминаване през съвършено замислена от природата поредица...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook