Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"На какво не привиква човек"


Из "На карантина" - Иван Вазов


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"(...)
Бараката №14 притежаваше шест кревата, през които се прибави още един, според числото ни. Смешно би било да дирим чистотата и удобствата на домашната стряха, но за хора, които са държали карантина в Турско под открито небе и на гола земя, тука беше рай, истина рай, населен, вместо ангели, с гладки и хубавички полски мишки, които твърде деликатно минаваха ноще по лицата ни. Тия животни представяха любопитен предмет за наблюдение от зоолога по своята невинност: те пред нас излизаха да лочат водица, проляна от стомната, без да имат ни най-малък страх; те, приятелите, нощуваха в джебовете на окачените ни дрехи и когато заран ги обличахме, изскокваха на рамото ни, като че искаха да ни кажат: „О, добро утро, приятелю, и — ти спа ли добре?“

Едно голямо утешение: на стената бе залепен списъка на ястиетата и питиетата, които четири локанти държаха на разположение на обитателите на карантината. Аз намерих истинско одринско вино и това беше голямо утешение подир киселите швейцарски и французки вина на Запад, които не издържат никакво сравнение с превъзходните наши местни вина.

На вратата на бараката ни стояха постоянно две лица: един стражар, да наглежда движенията ни, и един шоп от село Желюша, да ни слугува. Той се викаше Емануил.

За да довърша беглото описание на жилището ни, трябва да кажа две думи и за лицата, с които случаят ме беше сбрал под един покрив. Всичките, освен мене, бяха от Северна България, от дунавските градове, търговци, с изключение на едного, който беше финансов чиновник (това малко по-после узнах), но когото всичките титулуваха: Господин управителю. Моят креват се случи до неговия и аз чувствувах в първите часове тайна гордост, че съм съсед с такъв голям човек. Той си остана с титлата и докрай. Тоя господин управител беше смешник в нашето общество, голям шегобиец и каламбурджия, но репертоарът му беше твърде ограничен, защото постоянно изваждаше същите шеги и каламбури, които гълтахме с кураж: на къра, особено в една карантина, нямаш право да бъдеш с мъчен вкус. Трябва да прибавя, че господин управителят зимаше за тема на шегите си най-повече госпожицата в съседната барака. Въобще, той се стараеше да мине за страшен Дон-Жуан.

По-голям Дон-Жуан от него беше друг един от приятелите, ако съдим по разказите му за… Впрочем, неговото главно свойство и талант беше — песнопойството. Още рано заран той се събуди и запее под юргана си като славей: тра ла, ла ла; дене цял ден из укреплението: тра ла, ла ла; вечер пак заспива с тра ла, ла ла… Ние го наричахме „господин Тра-ла-ла-ла“. И наистина, както излезе, той знаеше гласът на всичките български песни, които беше чул, но нито един стих цял не знаеше от тях. Мозъкът беше обиден у него в полза на слуха… Заедно с песнопойския дар той притежаваше още едно портфелче, което, вместо хартии, пазеше едно кокетско огледалце… Ах, романтична натура беше господин Тра-ла-ла.

Двама старци още, личности достопочтени, весели и шегаджии. Единът от тях се засмян и твърде внимателен към особата си, защото заран той посвещаваше около четвърт час на тоалета си, с кръгло огледало в ръка, и през него време той ни разказваше весели истории от младините си; другият старец, също прекрасен добряк, но по-сериозен и твърде фамилиарен с всичкия свят; той си изтриваше заран лицето с чистия пешкир на арменеца (забравих по-рано да ви кажа, че един от другарите ни беше арменец, часовникар, български поданик).

За същия ще кажа още две думи. Той хъркаше ужасно ноще, но се видеше почтен човек, защото знаеше прекрасно да пее турски песни, и твърде любознателен. Една заран ги слушах, че водеха научна препирня с господина управителя, по турски, разбира се.

— Знаеш ли коя е най-голямата черква в света? — питаше арменецът.

— Коя е? — попита управителят.

— Черквата в Келн, яз я видях.

— Грешка имаш; най-голямата черква е в Рим, Свети Петър: тя има единайсет хиляди стаи.

— Аз не ти говоря за мънастир, ами за черква — възрази арменецът.

Очевидно, господин управителя смесяше храмът на Св. Петър с ватиканския дворец, за който бе учил в географията на Якима Груев, но той по никой начин не отстъпяше и пращаше арменеца да иде лично в Рим, за да се увери, че работата е тъй.

Не, решително, мили хора имах за другари.


* * *

Първите два дена прекарахме повече в игра на trenta una. В този случай дохождаха ни другари от съседната барака. Без това банално развлечение не бихме знаяли какво да правим с времето. Никакви вестници или книги нямахме. Известно оживление ни донасяше пристигането на влака подир пладне. Тогава ни позволяваха на осамотени купчини да отиваме дори до линията, без да се съприкасаваме с другите, и да гледаме новите пасажери, които идат да делят нашата участ. Поздравяхме ги пак с ура. От най-напред мислех, че в тоя вик имаше не само шега, но и един косъмчец злорадство… Но сега разбрах, че беше чиста слободия. Между другите гости пристигна и един министър, който смирено се запъти към бараката си. Почти всички европейски нации имаха представители тука: българи, евреи, немци, френци (госпожицата), италианци, арменци, турци и сърби. Поляната гъмжеше от разхождачи, които поглеждаха с въжделение на околните свободни върхове. С каква радост бих се лутнал към тях… Но стражаринът следеше стъпките ни и пленението всеки ден ни ставаше по-утеснително и нетърпимо. Свободният въздух и широк хоризонт, на които се радвахме, не ни утешаваха вече: нам трябваше воля. Трите насипа на укреплението, що съставляваха границите ни, ни душеха.

— Юначе — питаме нашият вардач, — какво ще стане, ако някой премине насипите и се опита да побегне.

— Не е позволено, господине — отговаря стражарят.

— Но в случай, че някой побегне?

— Имам заповед три пъти да го повикам да се върне, после ще стрелям.

Наполеон I на остров Св. Елена беше изложен на същата съдба. И тоя велик човек, когото не побираше цял свят, пет години пази един вид карантина на тясната си скала. На какво не привиква човек. Тука човек добива идея за злощастието от лишението на свободата.

А колко хубави пък бяха тия планински околности!

(...)

София, септември 1893 г."

Целия разказ прочетете тук
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Моите песни
· Опълченците на Шипка
· Хубава е нашата Пирин планина!
· "Где можеше и човекът тъй да проветрява душата си..."
· Мигел де Сервантес: "Не наричай нищо "свое", освен душата си..."
· Добруджа някога
· Картината и ти
· Още преди да те срещна в живота си
· За всичко си има място...
Събота
31
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Петко льо, капитанине!
Петко льо, капитанине, Петко льо, командирине, (Петко льо, командирине) яла сай Петко остави от това...
Св. Даниил
На 17 декември отбелязваме Св. Пророк Даниил. Неговото житие е забележително и образът му остава отпечатък...
5 от най-хубавите стихчета за ученици
Училище - Иван Вазов Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица? Отивам,...
Топонимите – какво научаваме от тях
Топонимите могат да бъдат интригуващ източник на познание за мястото, където живеем. Имената не само...
Жената Мария
С диви круши и резенче хляб във торбата тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала и прошепна: "Аз съм...
Има блондинки и блондинки
Има блондинки и блондинки, пък и думата вече много се изтърка. Те всички си имат своите хубави страни...
Да обичаш на Коледа
Някои Коледи се помнят вечно. И нищо не е в състояние да ги изтрие от миналото. Празникът, който помниш...
Избирай битките си...
Избирай битките си. Понякога душевният мир е по-важен от това да си прав....
7 цитата от Казуо Ишигуро
"Спомените, дори най-ценните, избледняват изненадващо бързо. Но не вярвам в това. Спомените, които ценя...
Стайнбек за любовта
Едни хора познават Джон Стайнбек с романите му “На изток от рая”, “Гроздовете на гнева”, “За мишките...
Ода за пейкинга
Обичам градските паркове. Не градинките до заведенията, не 2-3 пейки в сложна конфигурация. Истинските...
22 май - Международен ден на биоразнообразието
На 22 май отбелязваме Международнния ден на биологичното разнообразие. Денят се чества от 2001 г. насам....
Есенна орбита
О, как лудуват в есента дърветата с перчеми рижи!... И с неспокойните ята отлитат летните ми грижи....
Вижте какво се случва, когато детските рисунки се превърнат в реалност
Какво се случва, когато таткото на шест годишен хлапак, който обича да рисува, пресъздаде творенията...
Пърл Бък: “Само любовта може да събуди любов"
Животът без идеализъм е празен. Ние или се надяваме, или умираме от глад. Пърл Сидънстрайкър...
Соня Хени - норвежката принцеса на леда (видео)
Искам да правя с кънките това, което Фред Астер прави с танците. Соня Хени е норвежка състезателка...
Зигмунд Фройд: "Всеки нормален човек на практика е нормален само отчасти."
1. Живеем в много странно време и с удивление отбелязваме, че прогресът върви ръка за ръка с варварството. 2....
Ще танцуваме ли...латино? - II
Танго Няма как да не кажем поне няколко думи за този импресивен танц, макар да е трудно да се резюмира...
12 красиви цитата за цветята
„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта!“ Пабло Неруда „Една роза може да...
За какво служи майката
Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна,...
Време за път... и стягане на багажа
„ - Нали взе фотоапарата? - Мислех, че ти си го направил...” Подобен диалог често може да се чуе...
Кулинарните специалитети на Испания - II
Зехтинът. Стъпвайки на иберийска земя с изненада разбрах, че Испания (и по-точно Андалусия) е най-големият...
Мароко - Страната на 1001 нощ- II. Танжер
Петък е - денят на кускуса. През този ден може да се опитат най-различни вариации на това характерно...
Св. Димитър - Покровител на българите
Доколко е религиозен днес българинът, това е много труден въпрос. На него еднозначно не може да се отговори....
Вижте личното тефтерче на Христо Ботев
Личното тефтече на Христо Ботев наскоро беше показано за няколко часа в Централното фоайе на Националната...
Йожен Йонеско: „Не отговорът просвещава, а въпросът.”
„Идеологиите ни разделят. Мечтите и страданията ни обединяват.” „Имам лош характер и затова не понасям...
Кукерите - силата да прогоним злите сили
Кукерите се появяват в различно време в различните краища на България. В Банско идват на Нова година,...
Валери Йорданов: Този свят отдавна е женски - харесвам го точно такъв
Румена войвода е силна жена, жена-войводка. Тя следва своя път, следва своята същност, прави своите жертви....
"Защо да уча математика?"
Математиката те учи да признаваш грешките си. Не само да ги признаеш, но и да продължиш напред и да...
Джеръм К. Джеръм: "Да се обичаме един друг с най-обикновена, човешка, действена любов"
Бедността не е порок. Ако беше порок, нямаше да се срамуваме от нея. Не можеш да се наслаждаваш истински...
Свежи "одухотворени" саксии
Саксиите-скулптури face pots са истински хит в Амазон и Етси! Те са свежо съчетание от изкуство и градинарство,...
Балерините на Дега
Едгар Дега е френски художник-импресионист, останал в историята на изкуството предимно със своите изключителни...
Защо сватбената рокля е бяла?
Въпреки че съвременната традиция повелява бялото, слонова кост и бежовото да са основни цветове на сватбената...
Защо хората си правят татуировки?
Днес татуировката не носи същото значение като онова, което е имала преди 20-30 години. Обществото сякаш...
27 март - Световен ден на театъра
Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 г. по инициатива на Международния театрален институт (International...
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае. Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая! Здрасти, кипнал,...
Кое е най-студеното място във Вселената?
Не, не е Северния Полюс. Най-студеното известно място във Вселената е вътре в мъглявината Бумеранг....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook