Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Животът ни връща само това, което даваме на другите."


Из: "Ex Ponto" на Иво Андрич

        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Дали ви се е случвало някога, изхвърлени от релсите на живота, да кажете на катадневието сбогом и да литнете, носени от страшен вихър, уплашени като човек, който усеща, че му се изплъзва почвата под краката?

Дали ви се е случвало да ви отнемат всичко — а какво ли от човека не може да се отнеме? — да поставят на душата ви тежка, отвратителна ръка, да ви отнемат радостта и бодростта на свободния дух, последния злочест дар на съдбата, и да направят от вас ням, послушен роб?

Разнолики и много са скърбите, които сполетяват човека на тая земя, където „по-чувствителната душа по-дълбоко ридае“, а този, който е изпитал само една от истинските големи скърби в живота, е мой брат и приятел.

На всички по широкия свят, които са страдали и страдат заради душата си и възвишените извечни копнежи, посвещавам тези страници, писал съм ги някога само за себе си, а днес ги изпращам до всички мои събратя по болка и надежда.

Неумолимо сурови и неподвижни планини гледат от облачния връх безучастно. Високо, неподвижно небе.

Твърда, безмилостна земя.

Не, нищо няма да се случи. Планините няма да се срутят! Небето ще остане гордо и студено във висините!

Отдръпва се далечината, губи се звукът, багрите умират в сиво: да се види и чуе как бие робското кърваво сърце.

Сред тътен и облаци идват бъдните столетия и гледат моя срам. Пред очите на поколенията душата ми лежи гола и безпомощна като пречупен меч. Пари ме състрадателният поглед на неродените.

Къде ли не съм скитал! Къде ли не се сриваха стремежите ми, колко пъти съм падал, колко съм блуждал в мислите и грешил в живота! Как да ви кажа, като и собствената ми памет го е забравила! Гордостта ме носеше като вятър. Огънят, от който изгаряше душата ми, не ме поглъщаше, а ми даваше сили и полет.

На борбите в света гледах както от ясен връх се гледат надбягващите се мъгли из долините.

Бях безмълвен, горд гостенин на живота.

Късах най-високите плодове. Устните ми бяха кървави, жените целуваха ръцете ми. Годините минаваха и донасяха плодовете си, а аз наричах себе си господар на живота.

Тогава силна съдбовна вълна ме повали на твърдата мрачна пътека и в очите ми угаснаха багрите на живота и цялата му красота. От всичко това не остана дори колкото прахта по косата, когато чистим за велики пости.

Нямах дори кора хляб, нито сълза да я наквася и да ми олекне. Гладен треперех от студ, измъчваше ме срамът, моят и чуждият, и ударите и следите от оковите по ръцете.

Кой от щастливите и свободните знае какво нещо е самотата? Нямаше дори паяк, който да изпреде поне една нишка в самотата ми, а човекът, чиито стъпки чувах пред вратата, бе мой неприятел.

Плашех се и от кръвта, чувах я как бие в китката на ръката ми, защото ми показваше, че съм жив, а то бе равносилно на страдание.

И си мислех: Бог не би трябвало да ни подлага толкова на изкушения и да ни отвежда до страшното място, където смъртта и животът за нас са едно и също. Още тогава, дори в най-голямото примирение, не можех да разбера защо от всички твари само на човека е дадено понякога да намрази живота си.

И тогава, когато в изнизването на милиони еднообразни минути, без никаква надежда и промяна, душата ми се превръщаше в пустиня, която вече не изпитва жажда, когато решетките на прозореца бяха толкова гъсти, че не можех да си провра дланта дори, за да ми капне капка дъжд или да ме погали залутан вятър, тогава пламна в душата ми тая светлина като свещ над мъртва радост.

Виждам и разбирам невидимата логика на всички случки в живота на човека. Не с думи и не с мисли само, а дълбоко с цялото си същество усещам чудесното, неумолимо равновесие, което цари във всички наши отношения.

Има една непозната формула, която определя съотношението между радостта и болката в нашия живот. Страданието и грехът се допълват като калъпа и отливката.

Животът ни връща само това, което даваме на другите.


Из: "Ex Ponto"
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· "Где можеше и човекът тъй да проветрява душата си..."
· Мигел де Сервантес: "Не наричай нищо "свое", освен душата си..."
· Добруджа някога
· Хубавите български песни по текстове на поета Петър Караангов
· Праведниците
· Картината и ти
Вторник
24
Ноември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Казвам се Октомври. И съм тъжна
Казвам се Октомври. И съм тъжна. Есенна съм някак. По душа. Правя облаците страшно многодъждни. После...
На екскурзия в чужбина? По-добре с подготовка
Пътуването до нова, непозната страна си е значително преживяване в живота на средностатистическия човек....
Фернандо Песоа: "Никога не се обезсърчих да наблюдавам живота"
Присъствал съм незнайно на постепенното замиране на живота ми, на бавното крушение, на всичко което съм...
Интервю с : Илиян от Blogovoditel - I
Ровейки се в кулинарните виртуални страници, попаднахме на нещо безкрайно интересно. Блоговодител- ят...
Джейн Адамс - първата американка с Нобелова награда за мир
Джейн Адамс е американска социална реформаторка и пацифистка, най-известна като съосновател на институцията...
Учете се да обичате усамотението
Учете се да обичате усамотението, да бъдете сами със себе си повече. Трагедията на днешните млади хора...
На тази дата: Създаден е профсъюзът "Солидарност"
Почти в самия грай на горещия август, 1980 г. в една полска корабостроителница се случва нещо, което...
Берлин – модерен град с много история II
В Берлин видях, как изглежда визуално демокрация в действие, колкото и това да звучи клиширано. На огромен...
Септември си отиде. И вали
Септември си отиде. И вали. Една тъга пресича хоризонта. Небето се завива със мъгли и крие някаква...
Жените героини в българската история
Всеки народ има свои герои, с които се гордее, които го вдъхновяват и служат за пример. Ние, българите,...
Игличка за щастие
Живеело в една гора малко таралежче. То винаги изглеждало много щастливо. Разбира се, като във всеки...
17 февруари - Ден на спонтанните актове на доброта
И този Свети Валентин не премина без спорове дали трябва да показваме обичта си само веднъж годишно....
Човек се познава не по това, което знае, а по това, на което се радва
Човек се познава не по това, което знае, а по това, на което се радва....
17 юни - Ден за борба със сушата и настъпването на пустините
На 17 юни всяка година се отбелязва Световният ден за борба със сушата и настъпването на пустините (The...
Не задържай щастието
Не се опитвай да задържиш щастието. Задръж Свободата да не бъдеш нещастен. ...
Мария Кюри - животът й в 7 бързи факта
Проф. Мария Склодовска-Кюрѝ (родена на 7 ноември 1867 г.) е един от най-известните, не само жени,...
Стайнбек за любовта
Едни хора познават Джон Стайнбек с романите му “На изток от рая”, “Гроздовете на гнева”, “За мишките...
9 декември - Зимна св. Анна
Денят е известен още и като Анино/Янино зачатие, защото това е денят, в който е зачената Дева Мария. Според...
Учите чужд език? Гледайте повече филми
Умелото съчетаване на полезното с приятното е изкушение за всеки буден ум. По един или друг повод, всички...
Трудностите са най-добрият начин да изпитаме силата на характера си
Трудностите са най-добрият начин да изпитаме силата на характера си....
Понякога не можеш да спасиш приятел...
Понякога не можеш да спасиш приятел от самия себе си. Но поне можеш да го утешиш....
Бъди този приятел
Бъди приятелят, за когото си мечтал като дете. ...
Да си припомним Астрид Линдгрен и вечните й герои
Астрид Линдгрен е една от най-любимата детска писателка на много поколения. Тя притежава несравнимо чувство...
Народните будители: Георги С. Раковски
"Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: свобода или смърт!" "….Млади юноши! Ви, поколение днешно,...
Джак Керуак: "В края на краищата… пътят трябва да води към целия свят."
"Ех, беше чудна нощ, топла нощ, нощ за вино, лунна нощ, нощ да притискаш момичето си, да говориш, да...
За всичко под небето има време
Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: Време да се родиш, и време да умреш; време...
Изкуство с цветя, каквото не сте си представяли
Лим Зи Уей е артистка от Сингапур, Малайзия и твори изумителните си изделия от цветя под псевдонима Limzy....
Истинската вяра
Истинската вяра на човек е насочена не към това да му доставя покой, а да даде сили за труда му....
Към майка си
Ти мислиш, майко, че аз всеки ден проклинам съдбата, що ме е дарила с участ зла. Повярвай ми, животът,...
Няма по-мека възглавница от чистата съвест!
Няма по-мека възглавница от чистата съвест!...
Опитът е жесток учител...
Опитът е жесток учител. Първо те вика на изпит, после преподава урока....
17 ноември - Международен ден на студентите
Международният ден на студентите се отбелязва ежегодно на 17 ноември от 1941 г. Датата е избрана през...
Собствените ни убеждения. Собствените?
Група психолози решават да повторят в днешно време един социален експеримент на прочутия американски...
Жеравна. Магическо минало -III
Рано сутринта като пъргава мома обличам носията, този път взимам тази на Меги, тя моята. Снимаме се...
На 66 години ни напусна магьосникът Тери Пратчет
Тери Пратчет е един от най-великите писатели на нашето време. Може никога да не сте чували името му,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook