Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Животът ни връща само това, което даваме на другите."


Из: "Ex Ponto" на Иво Андрич

        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Дали ви се е случвало някога, изхвърлени от релсите на живота, да кажете на катадневието сбогом и да литнете, носени от страшен вихър, уплашени като човек, който усеща, че му се изплъзва почвата под краката?

Дали ви се е случвало да ви отнемат всичко — а какво ли от човека не може да се отнеме? — да поставят на душата ви тежка, отвратителна ръка, да ви отнемат радостта и бодростта на свободния дух, последния злочест дар на съдбата, и да направят от вас ням, послушен роб?

Разнолики и много са скърбите, които сполетяват човека на тая земя, където „по-чувствителната душа по-дълбоко ридае“, а този, който е изпитал само една от истинските големи скърби в живота, е мой брат и приятел.

На всички по широкия свят, които са страдали и страдат заради душата си и възвишените извечни копнежи, посвещавам тези страници, писал съм ги някога само за себе си, а днес ги изпращам до всички мои събратя по болка и надежда.

Неумолимо сурови и неподвижни планини гледат от облачния връх безучастно. Високо, неподвижно небе.

Твърда, безмилостна земя.

Не, нищо няма да се случи. Планините няма да се срутят! Небето ще остане гордо и студено във висините!

Отдръпва се далечината, губи се звукът, багрите умират в сиво: да се види и чуе как бие робското кърваво сърце.

Сред тътен и облаци идват бъдните столетия и гледат моя срам. Пред очите на поколенията душата ми лежи гола и безпомощна като пречупен меч. Пари ме състрадателният поглед на неродените.

Къде ли не съм скитал! Къде ли не се сриваха стремежите ми, колко пъти съм падал, колко съм блуждал в мислите и грешил в живота! Как да ви кажа, като и собствената ми памет го е забравила! Гордостта ме носеше като вятър. Огънят, от който изгаряше душата ми, не ме поглъщаше, а ми даваше сили и полет.

На борбите в света гледах както от ясен връх се гледат надбягващите се мъгли из долините.

Бях безмълвен, горд гостенин на живота.

Късах най-високите плодове. Устните ми бяха кървави, жените целуваха ръцете ми. Годините минаваха и донасяха плодовете си, а аз наричах себе си господар на живота.

Тогава силна съдбовна вълна ме повали на твърдата мрачна пътека и в очите ми угаснаха багрите на живота и цялата му красота. От всичко това не остана дори колкото прахта по косата, когато чистим за велики пости.

Нямах дори кора хляб, нито сълза да я наквася и да ми олекне. Гладен треперех от студ, измъчваше ме срамът, моят и чуждият, и ударите и следите от оковите по ръцете.

Кой от щастливите и свободните знае какво нещо е самотата? Нямаше дори паяк, който да изпреде поне една нишка в самотата ми, а човекът, чиито стъпки чувах пред вратата, бе мой неприятел.

Плашех се и от кръвта, чувах я как бие в китката на ръката ми, защото ми показваше, че съм жив, а то бе равносилно на страдание.

И си мислех: Бог не би трябвало да ни подлага толкова на изкушения и да ни отвежда до страшното място, където смъртта и животът за нас са едно и също. Още тогава, дори в най-голямото примирение, не можех да разбера защо от всички твари само на човека е дадено понякога да намрази живота си.

И тогава, когато в изнизването на милиони еднообразни минути, без никаква надежда и промяна, душата ми се превръщаше в пустиня, която вече не изпитва жажда, когато решетките на прозореца бяха толкова гъсти, че не можех да си провра дланта дори, за да ми капне капка дъжд или да ме погали залутан вятър, тогава пламна в душата ми тая светлина като свещ над мъртва радост.

Виждам и разбирам невидимата логика на всички случки в живота на човека. Не с думи и не с мисли само, а дълбоко с цялото си същество усещам чудесното, неумолимо равновесие, което цари във всички наши отношения.

Има една непозната формула, която определя съотношението между радостта и болката в нашия живот. Страданието и грехът се допълват като калъпа и отливката.

Животът ни връща само това, което даваме на другите.


Из: "Ex Ponto"
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Шатобриан: „Докато сърцето съхранява желанията, умът пази мечтите.”
· Вместо да се мъчиш да избегнеш това, което те плаши...
· "В живота ни има само четири истински въпроса..."
· Родих се да живея в бури…
· Отдалечаване на въздуха
· Намери време да работиш, това е цената на успеха...
Събота
19
Септември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ако не харесваш това, което получаваш, промени това, което даваш
Ако не харесваш това, което получаваш, промени това, което даваш....
Всичко за щастливата домакиня
Признавам, не съм най-щастливата домакиня на света :) ...
Синята птица на Буковски
има една синя птица в сърцето ми, която иска да излезе, но аз съм много строг с нея, казвам й – стой...
Цвят и свежа провокация в градската среда - Виктория Георгиева-Mouse
Първото, което ми хрумва, когато си мисля за нея, е: "Цвят". Много цвят. Много жизненост. Много енергия....
Да обичаш на Коледа
Някои Коледи се помнят вечно. И нищо не е в състояние да ги изтрие от миналото. Празникът, който помниш...
Закон във Франция цели пестенето на храна с благотворителна цел
През август 2015 година във Франция беше приет закон, който цели спирането на изхвърлянето на храна от...
Интересни коледни традиции по света
„Весела, весела Коледа – тя е в състояние да ни върне детските приказни видения, да привика у стареца...
Петко Рачов Славейков - Възрожденец, патриот и...кулинар
Петко Рачов Славейков е един от най-важните културни деятели в епохата на Възраждането и след Освобождението...
Когато Майстора срещна Маргарита
"Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо, те първи...
Благи думи за Благовещение: "Бъди благословена, дъще!"
Честито Благовещение, дъще моя! Старите хора казват, че пролетта идва на Благовец, когато долитат...
Робин Уилямс в 10 от най-известните си роли и в цитати от тях
Робин Уилямс не остави непокорено от таланта си сърце. Той те разсмиваше, разплакваше, замисляше и...пак...
Управлявай деня си!
Или ти управляваш деня, или денят управлява теб....
Този, който те утешава...
Не се заблуждавай, че този, който те утешава, живее безметежно сред прости и нежни думи. В живота...
"Успях най-сетне да се приема такъв, какъвто съм"
Чувствувам, че има едно-единствено нещо, в което превъзхождам повечето хора; аз съм едновременно и по-свободен,...
Ти си всичко това
Към жената, която се крие в банята от децата си, за да се наплаче - излез и им позволи да видят сълзите...
Великият "Щастливец" Алеко Константинов
Алеко Константинов (13 януари 1863 г. - 23 май 1897 г.) е явление не само в литературата, но и в цялата...
Истинският морален тест е пред тези, които зависят от твоята милост
Истинският морален тест за човечеството, неговият основен изпит, се състои в отношението му към тези,...
Тихо - както вали. Тихо - както боли
Тихо - както вали. Тихо - както боли. Тихо. Тихо. Тихо - снежинките засипаха сърцето ми. Сърцето...
Когато хората се изправят пред света с толкова кураж...
"Тази нощ в хотела, в нашата стая, с дългия празен коридор отвън, с нашите обувки пред вратата, дебелия...
Известни жени художнички в ателиетата им
Казват, че няма достатъчно известни жени художнички. Че жените не притежават дарба в изобразителното...
Есенна вечер - с поезията на Петя Дубарова
Сред настръхнали дървета с крачка бавна и предвзета се разхожда сънен вятър с корона от листа, а...
Гениалната Камий Клодел, която променя света на изкуството
Камий Клодел e френска скулпторка, известна най-вече с бронзовите си и мраморни фигури в мрачен, но чувствен...
Намалете скоростта, преди да е твърде късно
"Отиде твърде бързо, замина си твърде рано." Това е най- новата кампания, която приканва шофьорите...
Стъпките към новото начало
1. Започни да прекарваш времето си с правилните хора. 2. Изправи се с лице пред проблемите си. Осъзнай...
Пролетта идва закичена с кокиче
Когато зимата си отива и отстъпва място на пролетното настроение, първите кокичета вече започват да ни...
Ау, как така нямате телевизор !?
Да бъдеш различен, дори в малка степен буди съмнения и недоверие. Вярно, има и хора, които са любопитни...
Дзен и изкуството да поддържаш... градинка
На едно място Радичков описва японската градина като казва, че “...самата вечност е посята в браздите...
Коледна Виена - II
Храната Какво е една страна, ако не опиташ поне някои от типичните й ястия. Ако си във Виена, в задължителната...
Твърде много втори шансове значат, че и първият не си е струвал
Твърде много втори шансове значат, че и първият не си е струвал. ...
Как така в калта сама да изоставя любовта?
Да бях умрял! До гуша ми дойде с достойнство да се перчи лицемерът, богатият от бедни да краде, нищожества...
Кратуните - незалязващ чар и практичност за бита
Наскоро ни подариха малки кратунки и децата ме попитаха стават ли за ядене, служат ли за нещо. Започнах...
Танцът на живота
Едва ли има човек, които да не е изпитвал непреодолимото желание да се движи под ритъма на музиката –...
Модерни хора, древни инстинкти
Минали са стотици хиляди години от „пещерното ни минало”. Имаме се за модерни хора, с модерни навици...
Познаваме ли законите?
За жените често се говори като за „слабия пол“ и с това идва и внушението, че те са по-уязвими и се нуждаят...
Любовта над материята. Архангелова задушница е...
Архангелова задушница е... казват, че видиш ли днес пеперудка, мушица да зажужи около теб, то това е...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook