Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Гран Канария – островът на ветровете


Мястото, на което любителите на силни усещания могат да изпият най-добрия адреналинов коктейл, е заливът Позо Искиердо на остров Гран Канария. Времето е едно от най-чаканите събития за част от приятелите ми - световното първенство по уиндсърф. Аз самата нямам нужда от толкова силно питие и дори басейн с малко джакузи ми стига, но възможността да посетя един от Канарските острови не мога да пропусна за нищо на света.

Заливът Позо Искиердо е световноизвестен в средите на уиндсърфистите. Това е едно от най-ветровитите места на света. Да, наистина издуха и най-черните ми мисли надалеч, но издуха и всяка следа от гребен в косите ми. Като пълни ентусиасти планираме да забием колчета на плажа и да спим в палатките. Наложи се да отпъдим тази идея като досадна муха в лятна жега. Оказа се просто неосъществима, защото на плажа няма пясък, а само камъни. Всъщност логично е да е така – коя ли песъчинка би се задържала при такъв вятър. Леко ядосани на несъобразителността си, се насочихме към къщата на познат от интернет мрежа за приютяване на пътешественици, който беше нашият резервен вариант за нощувки.

Денят на Позо Искиердо не започва с първия лъч светлина, а с първия повей вятър. А вятър има в изобилие – духа от север, североизток и изток. Има циментови пейки из почти целия залив, но в първия ден на състезанието предпочитаме да се излегнем дирекнто на камъните. За пъри път истински се ядосвам на късогледството си. Виждам добре участниците, докато влизат във водата, но когато отидат по-навътре, за мен се превръщат само в цветни, бързолетящи петна. Около мен постоянно се споменават имената Антоан Албо, Ибайа Руано, Дайда Руано и Сара Офринга. Докато ги гледам, си мисля, че жените са повече тайфуни, отколкото нежни имена. Към третия ден вече знам кой кой е, което сигурно е голяма обида за тези световни шампиони по уиндсърф. Жегата не се усеща, заради постоянния вятър. Слагаме фланелки с дълги ръкави и качулки. Следите от слънцето обаче усещаме болезнено привечер. Почти не мога да повярвам, че нямам възможност да изтичам до близкия магазин за кисело мляко, с което да намажа изгорялото. Интересното е, че на острова можеш да настинеш от силния вятър все едно си високо в планината, но можеш и да изгориш от огнената целувка на слънцето, както често се случва на плажа. През уикенда жителите на острова си почиват и повечето от тях идват в Позо Искиердо, за да наблюдават гонките в слалома за мъже. И изобщо хора от цял свят са пътували до Гран Канария, за да дойдат специално за състезанието. Островът е с диаметър 49 км, а събира хора от къде ли не. Има фенове от 2-3 до около 80 години. А когато се борят за автографи, са като на война – всичко им е позволено, дори лакти в ребрата.

Каса де Колон
Уиндсърфингът е един от най-силните спортни наркотици. Забъркан е от скоростта на вълните и мощта на вятъра и гарантира страховито опиянение. Тъй като обаче съм почти заклет трезвеник, решавам да пообиколя наоколо. Половината от острова е обявен за Световен биосферен резерват. Мястото между Плая дел Ингес и Маспаломас е абсолютно забранено за моторни превозни средства и там мога да се разходя спокойно пеша... или с камила. Под егидата на ЮНЕСКО са известните пясъчни дюни Дюнас де Маспаломас, с пясък навят от Сахара. Тъй като напоследък дори в България дъждът е съпроводен от фин жълт пясък от пустинята, дюните не ме впечатляват много. На другия ден буквално преминавам през четирите годишни времена. Преди обяд температура е около 44 градуса. Докато пътувам с малкото микробусче, се излива силен дъжд, а когато слизам в Лас Палмас вече е доста студено. След няколко часа обаче температурите отново са високи. От личен опит разбирам защо наричат острова Новия мини континент. Едно от интересните места в столицата е къщата Каса де Колон, в която е живял Христофор Колумб, преди да открие Новия свят. Пътеводителят ми сочи маркирани в червено и други забележителности – катедралата “Св. Ана”, музея на религиозните изкуства, парка „Санта Каталина”. Практически на всеки ъгъл има клуб, компания или център, които предлагат плаване под различни форми.
Силният акцент в английския си, някои испански продавачи компенсират просто с нахалство. Едва успявам да се откопча от един такъв дългокос екземпляр, който се опитваше да ме убеди, че обезателно трябва да се запиша на лов за риби трофеи. Но това изкушение, както руините и бронзовите кучета на площада са много далеч от личния ми свят в момента. Чувствам се абсолютно спокойна и в хармония със себе си, напук на препускащия вятър.

Денят на награждаването е най-силен в търговски аспект. Около 90% от хората са дошли тук не само за да гонят вятъра, но и да видят новите тенденции в оборудването, техниката и всичко за сърфовете. Манията стига до там, че във водата имаше дори сърфисти с водонепромукаеми уолкмени. Състезанието завърши със зашеметяващи награди и церемония по закриването в хотел „Глория Палас”, официален партньор на събитието. Много е странно да видиш някой, който дни наред си гледал в неопренов костюм, изведнъж да се появи с официална рокля. двете най-известни близначки Йбайа и Дайда Руано, които по принцип са с доста
Близначки Йбайа и Дайда Руано
къдрави коси и всеки ден бяха от рошави по-рошави, се появиха с красиви прически с малко бляскав брокат. Почти чух учуденото хлъц на приятелката ми от тази промяна.

Е, добре, накрая се престрашавам да пробвам канарските вълни с борд на приятел. Грехота е да ида до Гран Канария и да не покарам сърф. Разбира се, лежането по корем върху дъската и придвижването чрез загребване с ръце трудно може да се нарече каране. Но виж в океанването съм доста добра. Тази дума местните използват за съзерцаването на океана. А когато сядаш на брега и рееш поглед в синевата пред теб, единственото което може да те разсее, е вятърът, който разбърква косата ти.

Когато се прибирам, разпалено започвам да разказвам за изживяването си. Ентусиазмът ми е потушен от изказването на една позната – „Аз пет години съм живяла там. Бях сервитьорка в едно кафе.” Боже, колко е малък светът! За секунди само разстояние от хиляди километри просто се стопи.

Не се запалих по уиндсърфа. И все още предпочитам плажа на Иракли пред този на Гран Канария. Но това незабравимо изживяване не бях сънувала и в най-лазурния си сън.

Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
· С душа на пътешественик
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Четвъртък
17
Август 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Наздраве по холандски
Приятна съботна или неделна вечер. Навън вали сняг, а вие сте се събрали на по питие вкъщи с приятели....
Философът, магьосникът, добрякът - сър Тери Пратчет
"Каквото не умира, не може да живее. Каквото не живее, не може да се промени. Каквото не се променя,...
Любовта. Практиката създава майстора
По пътеката на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без доводи. Обичам те такъв, какъвто...
Вярата е...
Вярата не е човек, книга или слово. Вярата е силата, която всеки сам намира в сърцето си....
Гугъл отново събра в спиращ дъха клип най-търсените теми през годината
Най-голямата търсачка в интернет е сам по себе си повече от институция. В малкото поле, с което търсим...
Филмът на Зорница София за Румена войвода с впечатляващ трейлър
Излезе дългоочакваният трейлър на новия филм на режисьорката Зорница София - "Воевода". В него ще видим...
Любопитството уби котката
Идиомът „любопитството уби котката” означава, че нездравото желание да се опознае нещо или някой може...
"Поне опитай!"
Ако всички ти казват: "Няма да стане", намери този, който ще ти каже: "Поне опитай!"...
Замръзнали във времето: първите снимки на снежинки
Американският фермер от щата Върмонт, Уилсън Бентли става известен като Бентли “Снежинката”, защото е...
Не искам да променя нито една секунда от живота си
Не искам да променям нито една секунда от живота си, да поправя нито една грешка, не искам да върна...
Луната
Поредната безсънна нощ отново ме подканя да се замисля: дали проблемът е в мен или някъде горе? Вдигам...
Традицията на коледните базари - II
С какво можем да се почерпим? Тук идва любимата ми част. Кулинарните изкушения са безчет. Като цяло...
Любовта не се променя
"Любовта е еднаква за всички ли? – попитах. - Това е депресиращо." Той се замисли над това. "Мисля,...
Универсалният магазин и жената в него - пред и зад щанда
През втората половина на 19 век в Европа тече т. нар. Втора индустриална революция. Тя е свързана с масовото...
Филмът на Дали и Дисни "Дестино" е една омагьосваща и сюрреалистична любовна история
През далечната 1945 година у вече световноизвестния Уолт Дисни се ражда идеята да направи съвместен филм...
19 февруари - Поклон пред Васил Левски
Апостолът умира на 6 февруари 1873 година, когато в сила е Юлианския календар. След като в България...
Ерих Мария Ремарк за любовта
"Обичах я много, но без каквото и да е сантименталност. Докато това чувство се запазеше, се намирах до...
2014 г. - годината на Дървения кон
Според легендата, когато Буда напускал Земята, поканил всички зверове и птици да го изпратят. Дошли само...
"Очите му бяха най-хубавите и изразителни лисичи очи"
Лисичето стоеше на пътечката, клекнало на задницата си. Ушите му, кадифеночерни и твърде големи за неговата...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook