Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Гран Канария – островът на ветровете


Мястото, на което любителите на силни усещания могат да изпият най-добрия адреналинов коктейл, е заливът Позо Искиердо на остров Гран Канария. Времето е едно от най-чаканите събития за част от приятелите ми - световното първенство по уиндсърф. Аз самата нямам нужда от толкова силно питие и дори басейн с малко джакузи ми стига, но възможността да посетя един от Канарските острови не мога да пропусна за нищо на света.

Заливът Позо Искиердо е световноизвестен в средите на уиндсърфистите. Това е едно от най-ветровитите места на света. Да, наистина издуха и най-черните ми мисли надалеч, но издуха и всяка следа от гребен в косите ми. Като пълни ентусиасти планираме да забием колчета на плажа и да спим в палатките. Наложи се да отпъдим тази идея като досадна муха в лятна жега. Оказа се просто неосъществима, защото на плажа няма пясък, а само камъни. Всъщност логично е да е така – коя ли песъчинка би се задържала при такъв вятър. Леко ядосани на несъобразителността си, се насочихме към къщата на познат от интернет мрежа за приютяване на пътешественици, който беше нашият резервен вариант за нощувки.

Денят на Позо Искиердо не започва с първия лъч светлина, а с първия повей вятър. А вятър има в изобилие – духа от север, североизток и изток. Има циментови пейки из почти целия залив, но в първия ден на състезанието предпочитаме да се излегнем дирекнто на камъните. За пъри път истински се ядосвам на късогледството си. Виждам добре участниците, докато влизат във водата, но когато отидат по-навътре, за мен се превръщат само в цветни, бързолетящи петна. Около мен постоянно се споменават имената Антоан Албо, Ибайа Руано, Дайда Руано и Сара Офринга. Докато ги гледам, си мисля, че жените са повече тайфуни, отколкото нежни имена. Към третия ден вече знам кой кой е, което сигурно е голяма обида за тези световни шампиони по уиндсърф. Жегата не се усеща, заради постоянния вятър. Слагаме фланелки с дълги ръкави и качулки. Следите от слънцето обаче усещаме болезнено привечер. Почти не мога да повярвам, че нямам възможност да изтичам до близкия магазин за кисело мляко, с което да намажа изгорялото. Интересното е, че на острова можеш да настинеш от силния вятър все едно си високо в планината, но можеш и да изгориш от огнената целувка на слънцето, както често се случва на плажа. През уикенда жителите на острова си почиват и повечето от тях идват в Позо Искиердо, за да наблюдават гонките в слалома за мъже. И изобщо хора от цял свят са пътували до Гран Канария, за да дойдат специално за състезанието. Островът е с диаметър 49 км, а събира хора от къде ли не. Има фенове от 2-3 до около 80 години. А когато се борят за автографи, са като на война – всичко им е позволено, дори лакти в ребрата.

Каса де Колон
Уиндсърфингът е един от най-силните спортни наркотици. Забъркан е от скоростта на вълните и мощта на вятъра и гарантира страховито опиянение. Тъй като обаче съм почти заклет трезвеник, решавам да пообиколя наоколо. Половината от острова е обявен за Световен биосферен резерват. Мястото между Плая дел Ингес и Маспаломас е абсолютно забранено за моторни превозни средства и там мога да се разходя спокойно пеша... или с камила. Под егидата на ЮНЕСКО са известните пясъчни дюни Дюнас де Маспаломас, с пясък навят от Сахара. Тъй като напоследък дори в България дъждът е съпроводен от фин жълт пясък от пустинята, дюните не ме впечатляват много. На другия ден буквално преминавам през четирите годишни времена. Преди обяд температура е около 44 градуса. Докато пътувам с малкото микробусче, се излива силен дъжд, а когато слизам в Лас Палмас вече е доста студено. След няколко часа обаче температурите отново са високи. От личен опит разбирам защо наричат острова Новия мини континент. Едно от интересните места в столицата е къщата Каса де Колон, в която е живял Христофор Колумб, преди да открие Новия свят. Пътеводителят ми сочи маркирани в червено и други забележителности – катедралата “Св. Ана”, музея на религиозните изкуства, парка „Санта Каталина”. Практически на всеки ъгъл има клуб, компания или център, които предлагат плаване под различни форми.
Силният акцент в английския си, някои испански продавачи компенсират просто с нахалство. Едва успявам да се откопча от един такъв дългокос екземпляр, който се опитваше да ме убеди, че обезателно трябва да се запиша на лов за риби трофеи. Но това изкушение, както руините и бронзовите кучета на площада са много далеч от личния ми свят в момента. Чувствам се абсолютно спокойна и в хармония със себе си, напук на препускащия вятър.

Денят на награждаването е най-силен в търговски аспект. Около 90% от хората са дошли тук не само за да гонят вятъра, но и да видят новите тенденции в оборудването, техниката и всичко за сърфовете. Манията стига до там, че във водата имаше дори сърфисти с водонепромукаеми уолкмени. Състезанието завърши със зашеметяващи награди и церемония по закриването в хотел „Глория Палас”, официален партньор на събитието. Много е странно да видиш някой, който дни наред си гледал в неопренов костюм, изведнъж да се появи с официална рокля. двете най-известни близначки Йбайа и Дайда Руано, които по принцип са с доста
Близначки Йбайа и Дайда Руано
къдрави коси и всеки ден бяха от рошави по-рошави, се появиха с красиви прически с малко бляскав брокат. Почти чух учуденото хлъц на приятелката ми от тази промяна.

Е, добре, накрая се престрашавам да пробвам канарските вълни с борд на приятел. Грехота е да ида до Гран Канария и да не покарам сърф. Разбира се, лежането по корем върху дъската и придвижването чрез загребване с ръце трудно може да се нарече каране. Но виж в океанването съм доста добра. Тази дума местните използват за съзерцаването на океана. А когато сядаш на брега и рееш поглед в синевата пред теб, единственото което може да те разсее, е вятърът, който разбърква косата ти.

Когато се прибирам, разпалено започвам да разказвам за изживяването си. Ентусиазмът ми е потушен от изказването на една позната – „Аз пет години съм живяла там. Бях сервитьорка в едно кафе.” Боже, колко е малък светът! За секунди само разстояние от хиляди километри просто се стопи.

Не се запалих по уиндсърфа. И все още предпочитам плажа на Иракли пред този на Гран Канария. Но това незабравимо изживяване не бях сънувала и в най-лазурния си сън.

Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Понеделник
10
Август 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Защо да започнем рано с коледната украса?
Ранното украсяване на дома и офиса за Коледа ни прави по-щастливи. Това твърди психоаналитикът д-р Стийв...
Пол Елюар, за когото нощта не траеше никога безкрай
„Да, има друг свят, но е в този, в който живеем.” „Жената е по-красива от света, в който живея, затова...
Априлското въстание
Априлското въстание е връхна точка в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането....
Изборът
Имало едно време двама братя, които били коренно различни. Единият брат бил на върха на своята кариера,...
Игликата - дискретният чар на пролетта като билка
Нежната крехка красота на Игликата се възприема като божие откровение... Нашите прадеди смятали растението...
Останете си гладни. Останете си неразумни
Горд съм да бъда с вас днес, на дипломирането ви от един от най-добрите университети в света. Аз така...
Хубавото на есента
Есента се смята за антипод на всичко онова, което носи лятото – на неговата дързост, приключения, опит...
Прощалното писмо на Ботев към семейството му
Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам...
Класическите любовни филми на всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
Принцеса Даяна - една принцеса на народа в снимки и факти
"Принцеса Даяна" - така е позната и няма нужда да се казва принцеса е на коя монархия е, кой е нейният...
Море
Море бухти, море стене, А у мрак и тъмнини Сам мой кораб носи мене Из ужасните вълни. Нъ, честит,...
Как една германска режисьорка пренесе част от българската култура в световното кино
Германският филм "Тони Ердман" на Марен Аде още с премиерата си в Кан, през май 2016 г. предизвика сензация....
Магическата книжарница "Въртележка на светлината" в сърцето на Букурещ
Една от най-изумителните книжарници на света се намира съвсем близо до нас - в Стария град на Букурещ....
200-годишната традиция за първия учебен ден на немските Schultuete*
Чудили ли сте се на шарените фунии, които децата в Германия, Австрия и част от Швейцария носят на първия...
Интервю: Кулинарно - в кухнята с Йоана
Има на този свят (и слава Богу) хора, които могат да те накарат да се усмихнеш, и то не еднократно. Хора,...
Съмърсет Моъм и неговите прозрения за любовта
„Само мъж, който уважава жената, може да се раздели с нея, без да я унижава.“ „Любовта умира. Най-великата...
Как биха изглеждали героите на Дисни в днешния свят
Аниматорът Джеф Хонг (Jeff Hong) от Ню Йорк е нарисувал известните герои от света на Дисни, ако те живееха...
Женската зиморничавост – каприз или физиология
Зимата идва. И заедно с нея започва битката за дистанцинното на климатика или копчето на радиатора. Сега,...
Черешова задушница - Яна Кременска
Набери ми череши. Не отлагай за после. От върха ги бери. Да са леко горчиви. Аз отдавна съм там, но...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook