Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Гран Канария – островът на ветровете


Мястото, на което любителите на силни усещания могат да изпият най-добрия адреналинов коктейл, е заливът Позо Искиердо на остров Гран Канария. Времето е едно от най-чаканите събития за част от приятелите ми - световното първенство по уиндсърф. Аз самата нямам нужда от толкова силно питие и дори басейн с малко джакузи ми стига, но възможността да посетя един от Канарските острови не мога да пропусна за нищо на света.

Заливът Позо Искиердо е световноизвестен в средите на уиндсърфистите. Това е едно от най-ветровитите места на света. Да, наистина издуха и най-черните ми мисли надалеч, но издуха и всяка следа от гребен в косите ми. Като пълни ентусиасти планираме да забием колчета на плажа и да спим в палатките. Наложи се да отпъдим тази идея като досадна муха в лятна жега. Оказа се просто неосъществима, защото на плажа няма пясък, а само камъни. Всъщност логично е да е така – коя ли песъчинка би се задържала при такъв вятър. Леко ядосани на несъобразителността си, се насочихме към къщата на познат от интернет мрежа за приютяване на пътешественици, който беше нашият резервен вариант за нощувки.

Денят на Позо Искиердо не започва с първия лъч светлина, а с първия повей вятър. А вятър има в изобилие – духа от север, североизток и изток. Има циментови пейки из почти целия залив, но в първия ден на състезанието предпочитаме да се излегнем дирекнто на камъните. За пъри път истински се ядосвам на късогледството си. Виждам добре участниците, докато влизат във водата, но когато отидат по-навътре, за мен се превръщат само в цветни, бързолетящи петна. Около мен постоянно се споменават имената Антоан Албо, Ибайа Руано, Дайда Руано и Сара Офринга. Докато ги гледам, си мисля, че жените са повече тайфуни, отколкото нежни имена. Към третия ден вече знам кой кой е, което сигурно е голяма обида за тези световни шампиони по уиндсърф. Жегата не се усеща, заради постоянния вятър. Слагаме фланелки с дълги ръкави и качулки. Следите от слънцето обаче усещаме болезнено привечер. Почти не мога да повярвам, че нямам възможност да изтичам до близкия магазин за кисело мляко, с което да намажа изгорялото. Интересното е, че на острова можеш да настинеш от силния вятър все едно си високо в планината, но можеш и да изгориш от огнената целувка на слънцето, както често се случва на плажа. През уикенда жителите на острова си почиват и повечето от тях идват в Позо Искиердо, за да наблюдават гонките в слалома за мъже. И изобщо хора от цял свят са пътували до Гран Канария, за да дойдат специално за състезанието. Островът е с диаметър 49 км, а събира хора от къде ли не. Има фенове от 2-3 до около 80 години. А когато се борят за автографи, са като на война – всичко им е позволено, дори лакти в ребрата.

Каса де Колон
Уиндсърфингът е един от най-силните спортни наркотици. Забъркан е от скоростта на вълните и мощта на вятъра и гарантира страховито опиянение. Тъй като обаче съм почти заклет трезвеник, решавам да пообиколя наоколо. Половината от острова е обявен за Световен биосферен резерват. Мястото между Плая дел Ингес и Маспаломас е абсолютно забранено за моторни превозни средства и там мога да се разходя спокойно пеша... или с камила. Под егидата на ЮНЕСКО са известните пясъчни дюни Дюнас де Маспаломас, с пясък навят от Сахара. Тъй като напоследък дори в България дъждът е съпроводен от фин жълт пясък от пустинята, дюните не ме впечатляват много. На другия ден буквално преминавам през четирите годишни времена. Преди обяд температура е около 44 градуса. Докато пътувам с малкото микробусче, се излива силен дъжд, а когато слизам в Лас Палмас вече е доста студено. След няколко часа обаче температурите отново са високи. От личен опит разбирам защо наричат острова Новия мини континент. Едно от интересните места в столицата е къщата Каса де Колон, в която е живял Христофор Колумб, преди да открие Новия свят. Пътеводителят ми сочи маркирани в червено и други забележителности – катедралата “Св. Ана”, музея на религиозните изкуства, парка „Санта Каталина”. Практически на всеки ъгъл има клуб, компания или център, които предлагат плаване под различни форми.
Силният акцент в английския си, някои испански продавачи компенсират просто с нахалство. Едва успявам да се откопча от един такъв дългокос екземпляр, който се опитваше да ме убеди, че обезателно трябва да се запиша на лов за риби трофеи. Но това изкушение, както руините и бронзовите кучета на площада са много далеч от личния ми свят в момента. Чувствам се абсолютно спокойна и в хармония със себе си, напук на препускащия вятър.

Денят на награждаването е най-силен в търговски аспект. Около 90% от хората са дошли тук не само за да гонят вятъра, но и да видят новите тенденции в оборудването, техниката и всичко за сърфовете. Манията стига до там, че във водата имаше дори сърфисти с водонепромукаеми уолкмени. Състезанието завърши със зашеметяващи награди и церемония по закриването в хотел „Глория Палас”, официален партньор на събитието. Много е странно да видиш някой, който дни наред си гледал в неопренов костюм, изведнъж да се появи с официална рокля. двете най-известни близначки Йбайа и Дайда Руано, които по принцип са с доста
Близначки Йбайа и Дайда Руано
къдрави коси и всеки ден бяха от рошави по-рошави, се появиха с красиви прически с малко бляскав брокат. Почти чух учуденото хлъц на приятелката ми от тази промяна.

Е, добре, накрая се престрашавам да пробвам канарските вълни с борд на приятел. Грехота е да ида до Гран Канария и да не покарам сърф. Разбира се, лежането по корем върху дъската и придвижването чрез загребване с ръце трудно може да се нарече каране. Но виж в океанването съм доста добра. Тази дума местните използват за съзерцаването на океана. А когато сядаш на брега и рееш поглед в синевата пред теб, единственото което може да те разсее, е вятърът, който разбърква косата ти.

Когато се прибирам, разпалено започвам да разказвам за изживяването си. Ентусиазмът ми е потушен от изказването на една позната – „Аз пет години съм живяла там. Бях сервитьорка в едно кафе.” Боже, колко е малък светът! За секунди само разстояние от хиляди километри просто се стопи.

Не се запалих по уиндсърфа. И все още предпочитам плажа на Иракли пред този на Гран Канария. Но това незабравимо изживяване не бях сънувала и в най-лазурния си сън.

Виж още статии за:   Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
· С душа на пътешественик
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Четвъртък
19
Октомври 2017
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
На тази дата: 145 години от рождението на Сергей Дягилев
Когато говорим не само за балет, а за изкуство изобщо, името Сергей Дягилев се откроява със свой, забележителен...
24 май - Ден на българската просвета и култура
24 май е един от най-светлите български национални празници. На тази дата честваме Деня на българската...
Как започват разделите?
Първо тръгва мечето, на което един ден му пада крачето, а след него и двете кафяви очета – стъкълца...
Сега не е моментът да мислиш какво нямаш
Сега не е моментът да мислиш какво нямаш. Помисли какво можеш да направиш с това, което имаш....
Учете се да обичате усамотението
Учете се да обичате усамотението, да бъдете сами със себе си повече. Трагедията на днешните млади хора...
Берлин – модерен град с много история II
В Берлин видях, как изглежда визуално демокрация в действие, колкото и това да звучи клиширано. На огромен...
Сбъднатата мечта на едно малко момиченце - кът за...четене
Всяко дете с развинтена фантазия иска магическа стая. Пиратите мечтаят за кораби и мачти, магьосниците...
Тайланд. Туристически дестинации по време на криза - IV част
Добрата новина е, че дори по време на криза екзотиката не съвсем далечна, непостижима мечта. Вярно е,...
Джон Ф. Кенеди: "Аз съм идеалист без илюзии"
В една програма за действие има рискове и разходи. Но те са далеч по-малки от рисковете и разходите на...
Усмивката - няколко причини да се усмихваме
Често се усмихваме без да се замисляме, защото усмивката е естествена реакция да споделим щастието си...
Реката променя скалата не заради силата, а заради постоянството
Реката променя скалата не заради силата, а заради постоянството....
Жената дете
Структурата на жените от различните континенти и раси е различна. Различни са дори и тези на близките...
Миражът – изумителен феномен
Когато се заговори за мираж, първата асоциация е за пустиня, изнурени пътници и призрачен оазис в далечината,...
Димитрана Иванова - първата българска суфражетка*
Димитрана Иванова (по баща Петрова) е родена на 1 февруари 1881 г. в Русе в семейството на Станка и Петър...
За страха от насекоми и влечуги
Страхът от насекоми още се нарича Ентомофобия или Инсектофобия. Води се като често срещан вид страх,...
Коледни пости - Ден 5:
Кълненето започва. Размисли върху един обикновен тиквеник
Ден 5ти от постите ще е тиквен ден. Взех си от неделния пазар две малки тикви- цигулки. С тиквите е малко...
(Д)еволюцията на банския костюм
Дрехите са едни от белезите, които различават човека от животните. Нашите предци започнали да покриват...
Нудизъм и натуризъм
Лятото е в разгара си, плажовете са пълни, голотата в различни степени е посевместна. И ако голите от...
Ще танцуваме ли...латино? - I
В горещите латино ритми винаги се е крила една екзотична симфония от страст, мелодичност и темперамент....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg - beta версия. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook