Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Виктория Бешлийска: Езикът дава характер, отличимост, чувство за принадлежност


Едно вдъхновяващо интервю със създателката на блога Words Do Worlds


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
От известно време следим една сладкодумна страница във Фейсбук - блога Words Do Worlds. "Сладкодумна", защото в нея са събрани истории, разказани по начина, по който ние обичаме - със сърце и от сърце, просто. Но с онази простота, зад която стоят внимателно подбрани думи, носещи точния смисъл, пренасящи ни на точното място. Така, както го правят най-вещите и талантливи хора на словото.

Така, както го прави Виктория Бешлийска - създателката на Words Do Worlds. Но нейният блог е дори още по-специално място. За няма и две години то се превърна в истинска съкровищница на позабравени български думи, събрани под мотото #ОбичамБългарскитеДуми. В общност на споделяне, сближаване и откривателство.

Много държахме да поговорим с нея за думите днес и в миналото, за пренасянето на смисъл и памет чрез езика, но ето първо как ни се представи самата тя:
Завършила съм българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, работила съм като учител по БЕЛ и редактор на списания и художествена литература. От 7 години работя в сферата на рекламата и маркетинга. Пет години бях копирайтър, от две години се занимавам със стратегическо планиране и водене на кампании. Имам две дъщери, които носят съвсем не български имена - Леа и Алма. Обичам да пътувам и да слушам историите на непознати хора, срещнати случайно по пътищата и ханчетата.

Смятам езика за свръхценност, за най-важния инструмент, с който може да постигнем индивидуалност в свят, подвластен на комуникациите.



- Вики, започнала си инициативата „Обичам българските думи“ през 2018 г. Как се зароди идеята? За изминалото време можеш ли да направиш равносметка, изводи, които да споделиш с нас?

- Идеята се роди спонтанно, когато в Деня на народните будители (и мой рожден ден) преди 2 години помолих читателите на блога, тогава все още около 400 души, да ми подарят по една забравена дума и дa разкажат история с нея. Така старите думи се превърнаха не само в начин за общуване с аудиторията ми, но и в кауза за връщане към корените на езика. В момента визуализираните думи в албума са около 250, а на самата страница в коментари и лични съобщения са събрани над хиляда. Последователите на Words Do Worlds вече са повече от 12 хиляди, което за мен означава, че

потребност от връщане към автентичността на езика имат все повече хора. Заедно с това те осъзнават и най-важната му ценност – това, че той дава характер, отличимост, чувство за принадлежност към регион, род, култура.


С времето читателите на блога стават все по-силно ангажирани към публикациите. Те не приемат пасивно споделените думи, а реагират с това, което знаят, разказват истории или просто изразяват емоцията от прочетеното и го споделят. Все по-често непознати хора ми оставят съобщения с думите: „Благодаря за това, което правите!“. За мен това говори, че в полето на езика има какво да се прави, с бавни и премерени крачки може да върнем изгубения му облик, без да се опитваме изкуствено да го „състаряваме“. Разбира се, за да се случи това, всеки трябва да излезе от комфортната зона на „бързия“ език, където свободно говорим или с клишета или с удобни чужди думи, и да вложи малко повече усилия в използването и съхраняването на хубавите думи.


- С такъв богат свят от стари български думи какво е отношението ти към езика, който са говорили българите в миналото. Каква реалност си представяш и може ли да се свърже тя с нас, съвременните българи?

- В езика на хората от миналото са събрани целият им опит и представа за света, в този смисъл той е съкровищница. Тяхната реалност смятам за магична. Отвъд романтичния облик на легендите и преданията животът им наистина е бил изпълнен с магия. Те са имали песни, поверия и приказки за всичко, което се е случвало – от ежедневните битови циклични дейности до празниците и извънредните събития като раждане, сватба, смърт.

Езикът е бил единственият им вход към друга реалност, единственият начин да „пътуват“, да узнават и да предават опит един на друг.


Този общ народен говор е бил изпълнен с невероятни създания, красиви природни картини, сложни чувства, предадени със съвсем „пости“, но образни думи. Четейки песните и преданията ни, мисля, че колкото и сурова да е била действителността в миналото, в нея винаги е имало една широко отворена порта към магичното, през която са могли да влязат чрез думите.

Колкото до свързването на миналото с днешната реалност – то не е невъзможно, но минава през вътрешното убеждение на всеки отделен човек. За да стане колективна потребност, е необходимо или да мине много време, или да се случи някакъв особен катаклизъм, който буквално да ни върне назад.

Като пандемията – тя накара много хора да се върнат по родните си места или да потърсят убежище в селата. По това, което видях и сред моите познати – те разровиха скриновете, извадиха старите албуми и вретената.


Пренесоха се назад и разплетоха нишките към старите семейни истории, свързаха се по-силно със земята, изпитаха удовлетворението от това. Езикът се формира от реалността и когато тя се променя, той се променя също. Тоест, за да го върнем към автентичния му облик, ние самите трябва да променим живота си или да сме достатъчно любопитни, за да ровим в миналото и да събуждаме историите.


- "Да събуждаме историите"...Старите български думи са били начин за запазване на идентичност в епохи, когато то е било въпрос на духовно оцеляване. Понякога, събуждайки историите, събуждаме призраци. Дали според теб има значение, че някоя от думите, които приемаме за стари, автентично български, всъщност не са толкова български?

- Често когато публикувам думи в блога с хаштага #ОбичамБългарскитеДуми и когато те са с чужд произход, например влезли от арабски през турски, заети от гръцки, или „русизми“, получавам коментари, че думата не е българска. Винаги давам един и същ отговор, който за мен е важен. А именно:

езикът е жив организъм и той се променя от всяко нещо, което влезе в допир с него, от всяко събитие, от всяко „битие“.


В исторически план ние сме имали досег с много народи и етнически групи, взели сме от тях, дали сме им също. Смятам, че всичко това много е обогатило българския език, защото думите не са останали у нас с преките си значения от другите езици, ние също сме им придали нюанси от нашия бит и характер.

Давам пример с думата „нишан“, която е персийска, навлязла през турски в българския, и означава „знак“. У нас обаче тя е развила и много други местни и характерни значения като „белег“, „поличба“, а на места и „годежен пръстен“ или дар, който момата прави на годеника си, когато му даде дума, че ще му стане невеста. Точно в това виждам истинското богатство на езика ни – той носи „нишани“ от други езици, останали в тялото му като дълбоки, пълни с история следи. Ако вървим по тях, ще узнаем много за нас самите.


- Не само в свободното си време, но и в работата си общуваш с думите? Ти самата какво, кого обичаш да четеш? Какво четеш в момента?

- Обичам да чета български автори и да препрочитам класиците, всеки път откривам по нещо ново в твърде познатите четива. Последните дни препрочитам Йовков, Елин Пелин и Емилиян Станев. Харесвам и съвременните български автори. Когато ми се чете нещо кратко и приятно, чета стиховете на Мария Донева. С интерес следя страницата и на Петя Кокудева, която освен че пише за деца, е страхотен разказвач пътешественик.


- С толкова много думи край себе си изкушаваш ли се да напишеш нещо ти?

- Има идея, над която работя, но още е рано да се каже какво ще излезе.


- Жените сме първите учителки по български език и литература. Като майка какво отношение искаш да предадеш на децата си към езика, четенето, книгата?

- Много добре казано – наистина всяка от нас е учителката по роден език на децата си. Искам и се старая да предам на своите това, което на мен ми е предадено в семейството – отношението към книгата като ценност, а към говоренето и писането като към свръхотговорност. Имала съм щастието да израсна в семейство на учители и лекари, обградена с много книги. У дома се стараем също да обграждаме децата с книги. Двете ми дъщери имат богата колекция от детски книги, която непрекъснато расте, голямото ми момиче обича да ходи и в училищната библиотека и прави разлика с усещането да заемеш за малко книгата и да си я купиш.


- „Обичам българските думи се ражда на 1 ноември – Деня на народните будители. Какво послание имаш за читателите на Hera.bg за днешния 24 май – Деня на славянската писменост и култура? Какъв празник е за теб?

- Денят на славянската писменост за мен освен национален и професионален е и личен празник. Смятам, че е най-добрият повод да поговорим за езика като онзи инструмент, с който най-силно може да се отличим в ерата на комуникациите.

Ако искате да накарате някой да ви чуе, не викайте, говорете тихо с правилно подбраните думи, избирайте ги така, че да накарате хората да се заслушат и зачетат.



- И за финал имаме една молба – да подариш на читателите на Hera.bg дума, която още не си публикувала в твоя блог.

- Подарявам ви дума, която наскоро открих: „буквам“ – означава „пламвам, излизам изведнъж за пламък“, производна е на глагола „буча“, което в смисъла на „еча, фуча“ показва този ряз, с който пламъкът излиза от дървото, когато се разгори. Отправям пожелание у читателите ви всеки ден у тях да буква огънят на знанието и желанието за развитие. Пък и за да знаят, че когато ползват чуждицата „буквам“, например буквам си хотел, в родния ни език думата значи нещо съвсем различно.

Виж още статии за:   Любопитно · Интересни интервюта ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Цвят и свежа провокация в градската среда - Виктория Георгиева-Mouse
· Жените, които ни вдъхновяват: Мария Николова
· Валери Йорданов: Този свят отдавна е женски - харесвам го точно такъв
· Топ 7 най-скъпи круизни кораба в света
· Най-скъпите пържени картофи в света вече са вписан в Гинес
· Земята вече има нов океан
Виж още статии за:   Любопитно · Интересни интервюта ·
Неделя
17
Октомври 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Защо сватбената рокля е бяла?
Въпреки че съвременната традиция повелява бялото, слонова кост и бежовото да са основни цветове на сватбената...
"Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – сме задължени да мечтаем."
Важно е хората да си кажат на чия страна са и дали са пристрастни. Нещо като декларация за членство по...
На тази дата: Българската жена получава право на глас
На 15 януари 1938 г. е дадено законово право на българките да гласуват. В дотогава действащия изборен...
Ерих Мария Ремарк: "Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав."
"Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен." "Днешните...
Пенчо Славейков - един поет, изпреварил времето си
"Безумний вихър на живота подмята го насам-натам — в безумний вихър на живота безумно той се хвърли...
Когато сякаш всичко е наопаки, може би нещо хубаво си проправя път
Когато сякаш всичко е наопаки, може би нещо хубаво си проправя път. ...
Пристрастени ли сте към четенето - 20 отговора "да"
1. Когато сте потънали в роман, постоянно си обещавате: „Тази глава е последна за днес”, но после само...
Албер Камю: "Животът е сумата на всички твои избори."
“Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.” “Ако съществува...
Под нежний лъх на вечер ароматна...
Под нежний лъх на вечер ароматна, пребулени със мек янтарен прах, заглъхват в мир простори необятни, че...
Исабел Алиенде: "Аз съм покрита с горди белези."
“Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни.” Коя е Исабел Алиенде? “Този...
g точка/9.80665
ще те притисна към леглото малко повече от земното привличане за да свържа всичките ти лунички като...
През какво да преминем избира Съдбата
През какво да преминем избира Съдбата. Но как да преминем избираме Ние....
Как да изберем: Ски очила
Ако за първи път ще ходите на ски, то трябва да знаете, очилата са задължителен елемент и в частност...
Горко на нация...
Горко на нация, която е пълна с вярвания и празна откъм вяра. Горко на нация, която се облича...
Народните будители: Софроний Врачански
"Затова ся трудя и аз сеги, денем и нощем, да изпиша няколико книги по нашему болгарскому язику." "Защото...
Петък – ден на майстора
Петък – ден на майстора! Да-а-а, още една причина всеки да поиска един ден да стане майстор, а не да...
10 любими цитата от Харуки Мураками
Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата...
Ако имаш - дай. Ако нямаш - ти създай!
Ако имаш - дай. Ако нямаш - ти създай!...
По бодлите си приличаме
Мен винаги ме е вълнувала красотата. Имах щастието, което някога мислех за нещастие...да играя от дете...
Годишнина от рождението на Дамян Дамянов
Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото е винаги най-просто! Една луна,...
Марсала - цветът на 2015 г.
Всяка година престижният институт "Пантон" (Pantone Color Institute) обявява кой цвят ще властва през...
Винаги ще има още една възможност
"Лудост е, да мразиш всички рози, защото си се убол на една от тях, да изоставиш всички мечти, защото...
Боб Марли: "Всичко ще бъде наред. Дори вчерашните грешки утре ще са ни от полза."
"Истината е, че всеки един човек ще те нарани. Просто трябва да намериш тези хора, заради които си струва." "По-добре...
"Тиха нощ, свята нощ" - една песен на близо 200 години
Най-известната коледна песен с една история, достойна за филм или книга. "Тиха нощ, свята нощ" ("Holy...
Парфюмите Montale - божественият Ориент, който носи изтънченост, трайност и лукс
Aроматите на Oриента винаги са криели пътешествие към една магическа история, в която ти имаш главна...
Орел и гълъб - Йохан Волфганг Гьоте
Разперил млад орел крила, На лов поел, Но в миг пронизва го стрела И скършва устрема му смел. Той...
Ебру - нестандартно изкуство за рисуване върху вода
Ебру е вековна традиция, предавана от поколение на поколение, която улавя момента, в който рисуващият...
И една усмивка - Пол Елюар
Нощта не трае никога безкрай А има – щом като го казвам. И щом като го потвърждавам. В завършека на...
Откриването на Америка като кулинарна революция - II
Фасулът Бобът вероятно е едно от най-старите културни растения в света. Произхожда от Южна Америка,...
Как зарязват лозите българите за Трифон Зарезан - снимки
Облечени в народни носии по стара българска традиция жителите на с. Тополи край Варна зарязват лозите...
На тази дата: 28 март - роден Димчо Дебелянов
Роден на 28 март 1887 в Копривщица в нощта срещу Цветница. Починал трагично на 2 октомври 1916 на фронта...
Камъни и кристали. Как и дали наистина ни помагат? - II
Кехлибар ( янтар)- изкопаема смола, известна като камъкът на Слънцето. Лекува очите, ушите, гърлото,...
Когато пешеходните зебри стават мостове
Българският артист Христо Гелов направи шеметния Мадрид още по-цветен и щур. Той артистично "допълни"...
Учете се да обичате усамотението
Учете се да обичате усамотението, да бъдете сами със себе си повече. Трагедията на днешните млади хора...
"Ами ако успея?!"
Докато другите си казват: "Ами ако се проваля?", аз си казвам: "Ами ако успея?...
Любовта не боли
Всички казват: "Любовта боли", но това не е вярно. Отхърлянето боли, да загубиш някого боли. Всички бъркат...
Безкрайните дни на пролетта
Когато идваше пролетта, дори фалшивата пролет, не съществуваха други проблеми освен къде да бъдем най-щастливи....
Халед Хосейни: "Има начин да бъдеш добър отново."
"Такава е работата с хората, които мислят всичко, което казват. Те смятат, че и другите го правят." "Бракът...
Три стихотворения за любовта от Пърси Шели
Философия на любовта Потоците се вливат във реката, реките пък моретата намират, а ветровете горе...
Жените и ориентирането ни в пространството
Губите се в непознати градове, трудно се ориентирате по карта, не можете да намерите колата си в големите...
Апетитът на богомолката
Съзнателно или не хората винаги са правели сравнение между себе си и животинския свят. Особено, когато...
"Младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си"
Младият селянин дигна секирата и се нахвърли с голяма сила върху здравите чворести цепеници. Секирата...
Станаха ли бездомните невидими?
Още един социален експеримент поставя въпроси и събужда социалната ни съвест. Нюйоркската организация...
Ярослав Вешин - чешкият художник, който обикна България
Ярослав Франтишек Юлиус Вешин е чешки художник, който трайно свързва живота и творчеството си с България,...
8 март - какво всъщност празнуваме?
8 март е един много криворазбран празник. Той е оспорван, считан за комунистическа отживелица, част от...
В идеалния свят...
В идеалния свят хората са добри и се обичат. В този - има и една бутилка вино...
Саркастични любовни послания
Сега съм спокойна, че има и друг луд като мен. Заради теб бих ял дори пица. (а иначе имам глутенова...
Защото цветята не стават за пиене...
Честит Свети ВаленВино! Защото не мога да пия цветя...
Не позволявай дребни хора...
Не позволявай дребни хора да те убедят, че мечтите ти са твърде големи...
Когато чуваш музиката в цвят
Да чуваш музиката в цвят или да рисуваш картини в музика - хроместезията е вид синестезия, с която 26...
Свобода
По ученическите ми тетрадки по моя чин и по дърветата по пясъците по снега написвам твойто име По...
Карл Попър: "Трябва да правим планове за свобода, а не само за сигурност."
"Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за "истина", а по-скоро се опитват да установяват...
Сезонът е такъв...
Във края на август небето се стапя до нежно зелено и залезът спуска оранжеви птици на юг. Брегът...
Защо плуването се оказа "моето нещо"?
Колкото и хубава да е фигурата ти (или пък не толкова), идва момент, в който тя престава да работи като...
Нова година у нас и по света
Всяко ново начало ни изпълва с трепетно очакване и надежда за бъдещето. Затова народът е казал „Нова...
Почина Лаура Биаджоти - "Кралицата на кашмира"
На 73-годишна възраст почина "Кралицата на кашмира" - италианската дизайнерка Лаура Биаджоти. Приносът...
Начинът, по който се променяме, щом влезем в библиотека
Обичам библиотеките. Обичам мириса на стари книги, тежки пердета и прашасали рафтове. Обичам, когато...
И любовта се насъбра в любов, цялата - безумие
Тя е тънка в талията, пълна под блузата, свежа и млада, ако тръгне да става, кръстът й току се пречупи....
Екатерина Каравелова - една силна жена в крак с времето си
Екатерина Каравелова е учителка, преводачка, активистка за правата на жените, обществена деятелка и основателка...
Бети Смит – едно от големите имена на американската литература
Елизабет Лилиан Уинер, по-известна като Бети Смит, е американски автор, драматург и новелист. Своята...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook