Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Виктория Бешлийска: Езикът дава характер, отличимост, чувство за принадлежност


Едно вдъхновяващо интервю със създателката на блога Words Do Worlds


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
От известно време следим една сладкодумна страница във Фейсбук - блога Words Do Worlds. "Сладкодумна", защото в нея са събрани истории, разказани по начина, по който ние обичаме - със сърце и от сърце, просто. Но с онази простота, зад която стоят внимателно подбрани думи, носещи точния смисъл, пренасящи ни на точното място. Така, както го правят най-вещите и талантливи хора на словото.

Така, както го прави Виктория Бешлийска - създателката на Words Do Worlds. Но нейният блог е дори още по-специално място. За няма и две години то се превърна в истинска съкровищница на позабравени български думи, събрани под мотото #ОбичамБългарскитеДуми. В общност на споделяне, сближаване и откривателство.

Много държахме да поговорим с нея за думите днес и в миналото, за пренасянето на смисъл и памет чрез езика, но ето първо как ни се представи самата тя:
Завършила съм българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, работила съм като учител по БЕЛ и редактор на списания и художествена литература. От 7 години работя в сферата на рекламата и маркетинга. Пет години бях копирайтър, от две години се занимавам със стратегическо планиране и водене на кампании. Имам две дъщери, които носят съвсем не български имена - Леа и Алма. Обичам да пътувам и да слушам историите на непознати хора, срещнати случайно по пътищата и ханчетата.

Смятам езика за свръхценност, за най-важния инструмент, с който може да постигнем индивидуалност в свят, подвластен на комуникациите.



- Вики, започнала си инициативата „Обичам българските думи“ през 2018 г. Как се зароди идеята? За изминалото време можеш ли да направиш равносметка, изводи, които да споделиш с нас?

- Идеята се роди спонтанно, когато в Деня на народните будители (и мой рожден ден) преди 2 години помолих читателите на блога, тогава все още около 400 души, да ми подарят по една забравена дума и дa разкажат история с нея. Така старите думи се превърнаха не само в начин за общуване с аудиторията ми, но и в кауза за връщане към корените на езика. В момента визуализираните думи в албума са около 250, а на самата страница в коментари и лични съобщения са събрани над хиляда. Последователите на Words Do Worlds вече са повече от 12 хиляди, което за мен означава, че

потребност от връщане към автентичността на езика имат все повече хора. Заедно с това те осъзнават и най-важната му ценност – това, че той дава характер, отличимост, чувство за принадлежност към регион, род, култура.


С времето читателите на блога стават все по-силно ангажирани към публикациите. Те не приемат пасивно споделените думи, а реагират с това, което знаят, разказват истории или просто изразяват емоцията от прочетеното и го споделят. Все по-често непознати хора ми оставят съобщения с думите: „Благодаря за това, което правите!“. За мен това говори, че в полето на езика има какво да се прави, с бавни и премерени крачки може да върнем изгубения му облик, без да се опитваме изкуствено да го „състаряваме“. Разбира се, за да се случи това, всеки трябва да излезе от комфортната зона на „бързия“ език, където свободно говорим или с клишета или с удобни чужди думи, и да вложи малко повече усилия в използването и съхраняването на хубавите думи.


- С такъв богат свят от стари български думи какво е отношението ти към езика, който са говорили българите в миналото. Каква реалност си представяш и може ли да се свърже тя с нас, съвременните българи?

- В езика на хората от миналото са събрани целият им опит и представа за света, в този смисъл той е съкровищница. Тяхната реалност смятам за магична. Отвъд романтичния облик на легендите и преданията животът им наистина е бил изпълнен с магия. Те са имали песни, поверия и приказки за всичко, което се е случвало – от ежедневните битови циклични дейности до празниците и извънредните събития като раждане, сватба, смърт.

Езикът е бил единственият им вход към друга реалност, единственият начин да „пътуват“, да узнават и да предават опит един на друг.


Този общ народен говор е бил изпълнен с невероятни създания, красиви природни картини, сложни чувства, предадени със съвсем „пости“, но образни думи. Четейки песните и преданията ни, мисля, че колкото и сурова да е била действителността в миналото, в нея винаги е имало една широко отворена порта към магичното, през която са могли да влязат чрез думите.

Колкото до свързването на миналото с днешната реалност – то не е невъзможно, но минава през вътрешното убеждение на всеки отделен човек. За да стане колективна потребност, е необходимо или да мине много време, или да се случи някакъв особен катаклизъм, който буквално да ни върне назад.

Като пандемията – тя накара много хора да се върнат по родните си места или да потърсят убежище в селата. По това, което видях и сред моите познати – те разровиха скриновете, извадиха старите албуми и вретената.


Пренесоха се назад и разплетоха нишките към старите семейни истории, свързаха се по-силно със земята, изпитаха удовлетворението от това. Езикът се формира от реалността и когато тя се променя, той се променя също. Тоест, за да го върнем към автентичния му облик, ние самите трябва да променим живота си или да сме достатъчно любопитни, за да ровим в миналото и да събуждаме историите.


- "Да събуждаме историите"...Старите български думи са били начин за запазване на идентичност в епохи, когато то е било въпрос на духовно оцеляване. Понякога, събуждайки историите, събуждаме призраци. Дали според теб има значение, че някоя от думите, които приемаме за стари, автентично български, всъщност не са толкова български?

- Често когато публикувам думи в блога с хаштага #ОбичамБългарскитеДуми и когато те са с чужд произход, например влезли от арабски през турски, заети от гръцки, или „русизми“, получавам коментари, че думата не е българска. Винаги давам един и същ отговор, който за мен е важен. А именно:

езикът е жив организъм и той се променя от всяко нещо, което влезе в допир с него, от всяко събитие, от всяко „битие“.


В исторически план ние сме имали досег с много народи и етнически групи, взели сме от тях, дали сме им също. Смятам, че всичко това много е обогатило българския език, защото думите не са останали у нас с преките си значения от другите езици, ние също сме им придали нюанси от нашия бит и характер.

Давам пример с думата „нишан“, която е персийска, навлязла през турски в българския, и означава „знак“. У нас обаче тя е развила и много други местни и характерни значения като „белег“, „поличба“, а на места и „годежен пръстен“ или дар, който момата прави на годеника си, когато му даде дума, че ще му стане невеста. Точно в това виждам истинското богатство на езика ни – той носи „нишани“ от други езици, останали в тялото му като дълбоки, пълни с история следи. Ако вървим по тях, ще узнаем много за нас самите.


- Не само в свободното си време, но и в работата си общуваш с думите? Ти самата какво, кого обичаш да четеш? Какво четеш в момента?

- Обичам да чета български автори и да препрочитам класиците, всеки път откривам по нещо ново в твърде познатите четива. Последните дни препрочитам Йовков, Елин Пелин и Емилиян Станев. Харесвам и съвременните български автори. Когато ми се чете нещо кратко и приятно, чета стиховете на Мария Донева. С интерес следя страницата и на Петя Кокудева, която освен че пише за деца, е страхотен разказвач пътешественик.


- С толкова много думи край себе си изкушаваш ли се да напишеш нещо ти?

- Има идея, над която работя, но още е рано да се каже какво ще излезе.


- Жените сме първите учителки по български език и литература. Като майка какво отношение искаш да предадеш на децата си към езика, четенето, книгата?

- Много добре казано – наистина всяка от нас е учителката по роден език на децата си. Искам и се старая да предам на своите това, което на мен ми е предадено в семейството – отношението към книгата като ценност, а към говоренето и писането като към свръхотговорност. Имала съм щастието да израсна в семейство на учители и лекари, обградена с много книги. У дома се стараем също да обграждаме децата с книги. Двете ми дъщери имат богата колекция от детски книги, която непрекъснато расте, голямото ми момиче обича да ходи и в училищната библиотека и прави разлика с усещането да заемеш за малко книгата и да си я купиш.


- „Обичам българските думи се ражда на 1 ноември – Деня на народните будители. Какво послание имаш за читателите на Hera.bg за днешния 24 май – Деня на славянската писменост и култура? Какъв празник е за теб?

- Денят на славянската писменост за мен освен национален и професионален е и личен празник. Смятам, че е най-добрият повод да поговорим за езика като онзи инструмент, с който най-силно може да се отличим в ерата на комуникациите.

Ако искате да накарате някой да ви чуе, не викайте, говорете тихо с правилно подбраните думи, избирайте ги така, че да накарате хората да се заслушат и зачетат.



- И за финал имаме една молба – да подариш на читателите на Hera.bg дума, която още не си публикувала в твоя блог.

- Подарявам ви дума, която наскоро открих: „буквам“ – означава „пламвам, излизам изведнъж за пламък“, производна е на глагола „буча“, което в смисъла на „еча, фуча“ показва този ряз, с който пламъкът излиза от дървото, когато се разгори. Отправям пожелание у читателите ви всеки ден у тях да буква огънят на знанието и желанието за развитие. Пък и за да знаят, че когато ползват чуждицата „буквам“, например буквам си хотел, в родния ни език думата значи нещо съвсем различно.

Виж още статии за:   Любопитно · Интересни интервюта ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Цвят и свежа провокация в градската среда - Виктория Георгиева-Mouse
· Жените, които ни вдъхновяват: Мария Николова
· Валери Йорданов: Този свят отдавна е женски - харесвам го точно такъв
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
· На тази дата: Световен ден на морето
· Как изглежда градът без реклами?
Виж още статии за:   Любопитно · Интересни интервюта ·
Сряда
21
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Натрупвам у себе си една така голяма умора
Натрупвам у себе си една огромна умора. Една нечовешка умора от лятото. Лятото ме измори, изпепели ме...
Стайнбек за любовта
Едни хора познават Джон Стайнбек с романите му “На изток от рая”, “Гроздовете на гнева”, “За мишките...
Да нарисуваш птица
/На Елза Енрике/ Вземи бои и четка и първо нарисувай клетка после с размах-два добави отворена врата. Нарисувай...
Силата на човек стои в мисълта, че някой някъде там го обича.
Силата на човек стои в мисълта, че някой някъде там го обича....
Ерих Мария Ремарк: "Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав."
"Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен." "Днешните...
Всеки има право на високомерие, но!
Всеки има право на високомерие, но първо трябва да докажеш, че имаш нужните основания да си го позво...
Започни където си, използвай каквото имаш, направи каквото можеш
Започни където си, използвай каквото имаш, направи каквото можеш! ...
Какво вземат жените по света за родилното
Поредният вълнуващ и социално значим фотопроект ни разкрива какво взимат жените със себе си за най-важния...
Енергийните вампири
Те не се страхуват от слънцето, не хапят и обичат чесън, но при все това са си вампири. След разговора...
Една от най-големите измами в изкуството: историята на Маргарет Кийн
Винаги рисувах очи, дори още като дете. Очите ме очароваха. Маргарет Кийн е американска художничка,...
10 книги, които всеки трябва да прочете - според Ърнест Хемингуей
Арнолд Самюелсън е 22-годишен младеж, който е завършил курсовата си работа по журналистика в университета...
Ау, как така нямате телевизор !?
Да бъдеш различен, дори в малка степен буди съмнения и недоверие. Вярно, има и хора, които са любопитни...
В Тишината...
Понякога в тишината се чува най-добре. И истината, и лъжата....
Твърде много време в гледане на екрани
Мисля, че хората прекарват твърде много време в гледане на екрани и твърде малко време да пият вино,...
Господи, дай ми...
Господи, дай ми КАФЕ - да променя нещата, които мога. ВИНО - да приема нещата, които не мога да...
Общо
Няма надежда един ден да сме като другите. Аз не умея, каквото умеят съпругите. Нищо не взимам и...
"Искам да бъда с хора, които са гладни за истината..."
За мое собствено добро искам да общувам с хора, които се стремят да открият какво би било да бъдат живи...
Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им правят живота смислен
Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им е това, което прави живота смисле...
Защо се целуваме?
Очите й са широко отворени, докато се взират в твоите. Обвиваш с ръка кръста й и я придърпваш към теб....
Ръцете
Ето ръцете - с блестящо-прозирната кожа, с тънката, нежно синееща мрежа на вените, - меките, топли,...
Тълкуване на сънищата – бабини деветинини или път към себепознанието
В древността се смятало, че сънищата са послания от боговете, изпълнени с пророчества и предупреждения...
Коледни пости - Ден 25:
Провал с фалафелите. Пречи ли самоувереността?
Днес няма да се похваля с прекрасна снимка от трапезата ми. Истината е, че фалафелите ми бяха ( почти...
Надежда Василева - милосърдие в лицето на смъртта
Надежда Василева е медицинска сестра, родена на 6 авгycт 1891 г. в Никопол. След завършване на образованието...
Танцът на живота
Едва ли има човек, които да не е изпитвал непреодолимото желание да се движи под ритъма на музиката –...
Йожен Йонеско: „Не отговорът просвещава, а въпросът.”
„Идеологиите ни разделят. Мечтите и страданията ни обединяват.” „Имам лош характер и затова не понасям...
Любов
Любов. Няма нужда от повече думи...
Положителното в отрицателните температури
Термометърът показва под нулата, непроходими пътища и студ... Какво му е хубавото ще кажете вие. Да,...
"Свободата води народа"
Известната картина на Йожен Дьолакроа, станала символ на Френската революция, на самия дух на Франция,...
28 май - Национален ден на парковете
Датата е определена през 1999 г. по решение на Министерството на околната среда и водите и се отбелязва...
Аладжа манастир - част II
Пристъпвам по коридора. Стигам до мястото, където някога е била кухнята с трапезарията. Веднага в ляво...
Самота - Райнер Мария Рилке
На дъжд прилича самотата. Тя от морето расне в небесата, надига се от мака на полята и от небето —...
Ученик от Добрич спечели престижно кулинарно състезание
Ученик от ПГ по туризъм "П. К. Яворов" в Добрич е истинска изгряваща звезда на небосклона на кулинарията....
Йохан Песталоци: "За да промените хората, първо трябва да ги обичате
„Смехът е естествено, но и свещено нещо, обаче само за хора, които не са глупци, не са злодеи и не са...
"Животът ни връща само това, което даваме на другите."
Дали ви се е случвало някога, изхвърлени от релсите на живота, да кажете на катадневието сбогом и да...
Песни, посветени на лятото
Какво е усещането за лято без музика? Това са 6 от най-обичаните песни, посветени на лятото - от радостта,...
Джиду Кришнамурти: "Винаги съществува конфликт, ако искате да станете нещо"
Болшинството от нас живее в света на видимото, измамното. Всички наши вярвания са илюзии, непритежаващи...
"На този свят нищо не можеше да се сравнява със спомена за влюбените младини"
"Всичко изглеждаше като обещаващото начало на голямото щастие и понякога, до ден-днешен, след повече...
Балетът - изкуство, мечта, магия
Танцът е като магия, от която никой не може да избяга. И не, не просто танцът, а съвършеният танц, наречен...
Коледна Виена - I
Да попаднеш във Виена е преживяване, което безспорно си струва, но това да ти се случи точно преди коледните...
22 септември - за празника и за националното съзнание
Става дума за начина, по който приемаме празниците, не персоналните – а националните и официалните. Склонни...
Ако не попиташ, отговорът винаги ще е "не"!
Ако не попиташ, отговорът винаги ще е "не"!...
Детският труд - позорното петно на обществото
168 000 000 децата работят. В този момент. Не за джобни през лятото, не като помощ на баба и дядо на...
Да си представиш
Да си представиш рай че няма - опитай, лесно е. Че няма ад под нас, над нас - единствено небе. Да...
"Обичай."
Обичай. Мий си зъбите до човека, когото обичаш. Опипвай нагло дупето му. Яж шоколад докато ти втръсне. Говори...
"Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли"
Аз, който не избягах от Помпей Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли. Земната люлка в пустотата...
Христос воскресе, приятели!
Христос воскресе, приятели! Бъдете здрави и пазете любовта помежду си! Честит Великден!...
Магическото око
Едно невероятно визуално преживяване! Взрете се в тези привидно абстрактни цветни петна (няма нужда от...
Мароко - Страната на 1001 нощ - III. Казабланка
Казабланка и джамията Хасан II. - втората по големина в света след тази в Мека Месеци по – късно,...
Какво искам да постигна преди да умра
Когато сме малки, имаме толкова много мечти, желания, идеи, дори на възрастните да изглеждат глупави....
27 септември - Световен ден на туризма
Световният ден на туризма е възможност повече страни да влязат в диалог за бъдещето на този толкова важен...
"Тихият пролетен дъжд..." - минути с поезията на Николай Лилиев
Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! Небето...
Кафенето, в което вали...захар
За няколко дни Mellowercoffee Cafe в Сингапур се превърна в истинска интернет сезанция, когато клиенти...
10 безпощадни цитата от "1984" на Джордж Оруел
"Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото." "Свобода...
"Играе ми" окото
Пак ми играе окото! Едва ли има човек, който, изпълнен с досада, да не е възкликвал с тези думи поне...
Коледни пости - Ден 23:
Легенда за рибата кои
Търсейки нещо интересно за шарана, с което да се разтоварим след Никулденското пиршество, попаднах на...
Мимолетността на Любовта
"Той се разочарова от любовта, защото тя всеки път беше мимолетна и рано или късно си отиваше. На...
"...Бъди на себе си във всичко верен"
“Не давай глас на зрелите си мисли, а на незрелите не давай ход. Естествено се дръж, но не простей! В...
За Любовта - Омар Хаям
Не значи, че продаваш, когато себе си дариш, да спиш до друг – не значи да преспиш. Не означава да...
6 юли - Световен ден на целувката
Целувката си има свой собствен ден и той се отбелязва на 6 юли. Световният ден на целувката за първи...
Любими гатанки за деца от Асен Разцветников
Бяла, бяла лехица с черна, черна пшеница, жънеме я с очите, мелиме я с главите и с погача богата храниме...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook