Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Задушница - живот в града на мъртвите



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Задушница. С маски, без маски, с коли, покуцвайки пеша, с екстеншъни, с чорап със скъсана пета и скъсано на пръстите на стара обувка. Живот в града на мъртвите.
Всеки шета из гроба на близките си. Забравил дразги, кривотия приживе. Някои плахо правят подавка на съседните, дошли при покойните.

Вътрешно гол. С цвете в длан. С метла, с вода, тамян. Свещите трептят и мислите хвърчат назад във времето. И застиваш в суетата.

И това не е просто религия.

Всички в този миг са общ организъм, който вътрешно в себе си вярва в любовта. И от, иначе разединено, но днес цяло същество, сега любовта струи и "храни" тези, които днес са тук. Или ще бъдат.

Любовта, която никой не може да промени, която намираш, в, и, около себе си. В малкото. Но не маловажното.

Тази любов, която всеки, които е имал, ще остави и след себе си.

Оставихме цветя, поразчистихме. Пита ме детето за пореден път, казах му, кои са всички други имена на надгробната плоча. Не знам дали в онзи свят е хубаво тленните ти останки да са там, където са на майка ти, на баба ти, на брат ти, на обични. Може би... да.

Отворих мястото за палене на свещи. Отдавна никой не е палил, разчистих паяжината.

Няколко големи кехлибарени капки ме гледаха отвътре. И аз тях. И себе си през тях.


Обходих с поглед вътрешността, прозорче в средата на каменната плоча с ръждясал вече обков, нямаше теч, следи от стичане, нямаше горяла свещ, която да топли камъка отвътре в този, все пак ноемврийски ден, и да създаде големите водни сфери. Смола ли е?
В такива мигове човек се движи между два свята. А с дете. В три. Протегнах във вътрешността пръсти. Не. Не беше смола. Каква смола ме гони.

Това, което прилича, в такива дни не е това, което е, казвам си наум.


Капки с консистенция на вода, но в цвят на злато. Сигурно е конденз. За всичко има обяснение в света на материята.

В нашия свят... бяха сълзите на радостта. От срещата. И за това не търсим и обяснение. Любовта няма нужда от такова.


После потеглихме към манастира Св.св. Константин и Елена. Запалихме свещи за душата на всички обични. Няма различни, няма наши, ваши, противоположни. В това всички сме семейство.

Знаем, че Любовта никога не умира, докато има кой да я спомни. Думите за душата на обичните е светлината, която ги води по пътя до нас. А пътят е важен.

Свещта е нашата Говореща Тишина.

А в нея пазим Любовта си. Споделяйки.
Виж още статии за:   Блога на Хера · Задушница · Архангеловден ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Любовта над материята. Архангелова задушница е...
· Ангелите-пазители и децата
· Рангелово блюдо
· Варено жито за Задушница
· Задушниците
· Архангелова задушница
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Бъди!
· "Живот и здраве, живот и здраве"
Виж още статии за:   Блога на Хера · Задушница · Архангеловден ·
Неделя
7
Март 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Необикновената любов на обикновените хора
Днес случайно разказах една история, а сега искам да я чуят повече хора. Защото истинската, необикновена...
Искам да ти кажа: "Ти си моето вдъхновение да бъда добър човек"
"Провокирахте ме да напиша най-хубавите думи, които идват от сърцето ми, за да ви представя една невероятна...
"Потъването на Созопол" - меланхолично пътуване към миналото в търсене на отговори
"Потъването на Созопол" на режисьора Костадин Бонев е един от малкото нови български филми, който получи...
Любовна лирика III - Дора Габе, Елисавета Багряна, Блага Димитрова
Съдба Елисавета Багряна През улиците здрачни, през къщите, стените, през плачещия ромон на есенния...
Благи думи за Благовещение: "Благодарна съм, че ти си част от мен и аз - от теб"
Посвещавам тези редове на моята малка сестра Галина Беженар, с пожелание да свети все така ярко нейната...
Провокативен и нестандартен, филмът "Никой" е с официална премиера на 3 юни
Пълнометражният дебют на режисьора Андрей Андонов дава заявка да бъде нещо, което досега в българското...
Страшният полет на любовта
Истинската любов не е само здраво стиснати ръце, тя е невидима нишка между двама, светла енергия, която...
"I am love" на Лука Гуаданино - трансформиращата сила на любовта
Филмът на Лука Гуаданино "Аз съм любовта" (Io sono l'amore) е филм за всяка жена, на всякаква възраст,...
За копривата. С любов
Загледах се в прозореца на стаята. Една, две, три, четири, пет. Пет малки саксии, в които "измъчвам"...
В навечерието на един 24 май, като никой досега
Едва ли някой, който се занимава с култура, наука и просвета, някога си е представял, че ще посрещне...
Отиде си колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес
На 87 години на 17.4.2014 година почина Габриел Гарсия Маркес един от най-известните писатели, представител...
Пилешката супа на мама
Малката щерка е с температура...Една пилешка супичка трябва да помогне, нали? Сложила съм и корен...
Благи думи за Благовещение: "Някой ден ще ти подаря целия свят"
Здравейте, Изпращам Ви моето лично послание за Благовещение. Вярвам, че то ще достигне до моето прекрасно...
Искам да ти кажа: "Безотказно, без колебание, безусловно е до нас. Баба ми "
"Жената, която ми е помагала най-много, е баба ми Олга - една българка родом от Босилеград. През 1942-1943...
Искам да ти кажа: "Жива да си...За нас е сила!"
"Здравейте, пиша през сълзи, защото картичката-послание от Ваня Бухлева бе до мен-аз съм по-малката сестра....
Днес ще се срещнем...след 15 години
Вълнувам се и ме е страх едновременно. „Днес ще се срещнем, след 10 години” От всеки училищен двор се...
Ода за пейкинга
Обичам градските паркове. Не градинките до заведенията, не 2-3 пейки в сложна конфигурация. Истинските...
"Защо още съм сама?"
Прибираш се у дома и е така отчайващо тихо. Няма кой да те прегърне през нощта в празното легло. Искаш...
На добър час, родители!
Първият учебен ден е ден за цял живот. От онези напълно щастливи дни...за нас, родителите. Пъстри снимки,...
Понякога тъгата е толкова голяма
Понякога тъгата е толкова голяма, че нито един от доказаните начини за справяне не помагат срещу нея....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook