Казват, че ако не си бил в coffee shop и не си минал през квартала на Червените фенери, все едно не си бил в Амстердам. Всъщност разглеждайки из сувенирните магазини или лъскавите витрини на търговската улица Калверщраат, неусетно попадаш в Червения квартал. Едва, когато видиш с очите си намигваща ти полугола жена зад витрина, разбираш къде се намираш. Тук там някоя дама приема клиент, пуска червената завесата зад стъклото си и се отдава на работата си. Пътят дотам с нищо не подсказва, че наближаваш зоната на греха. Винаги съм си представяла този квартал, като широк булевард с подозрителни персонажи край него, а „фенерите” не са се вписвали по никакъв начин в общата картина. Всъщност кварталът е разположен в централната стара част на града и е едно удивително съчетание на канали и тесни улички, старовремски сгради, полуголи жени зад стъклена врата в приземните етажи на къщите, червени неонови светлини и близка катедрала. В Амстердам дори и това място е подредено и безопасно. Кварталът винаги е изпълнен с любопитни туристи, опитващи се крадешком да заснемат ъгълче от тази уникална картина.
В Амстердам може да се посетят и интересни музеи, като например музея на секса, музея на марихуаната, музей къща-лодка. Къщата лодка откривам случайно, разхождайки се по канала на Принцовете. Може да бъде разпозната по прекрасните червени цветя по нея. В малката уютна лодка се вижда как изглежда една подобна истинска къща, заедно с меките мебели в хола, приборите в кухничката, завивките в малкото легло. Дори и старото сабо седи непокътнато до вратата.
Друг нестандартен музей е музеят на секса. От там едни излизат усмихнати и развеселени, други безмълвни и възмутени. Обикаляйки етажите му виждаш, че навсякъде са изложени порнографски снимки и материали от доста стари времена, странни и интересни полуголи кукли, различни еротични аксесоари и приспособления. С ентусиазъм си правя малка фотогалерия от снимки на целомъдрени колани, торти в странна форма и антични „вибратори“.
Намираме време и за изследване на културните забележителности на Амстердам. Първата цел е къщата-музей на Ана Франк. Бродейки из каналите задължително ще я разпознаеш по дългата опашка от чакащи. Къщата е известна с това, че в пристройката към нея малката Ана заедно със семейството си евреи се крие от преследванията на нацистите през 40-те години. Атмосферата в самата къща е доста подтискаща за този, който успее да се пренесе във времето. Мястото те връща назад в годините на войната. Тук, разхождайки се из мрачните стаи, запазили спомените и отпечатъците на времето, успяваш наистина да усетиш преживяното страдание.
Гледка от научния музей Немо
Други забележителни места са къщата на Рембранд, в която художникът е живял и творил, както и музеят на Мадам Тюсо, разположен на централния площад Дам. В Амстердам ценителите на изкуството могат да разгледат и творбите на Ван Гог или пък да посетят научния музей Немо. На върха на срадата му, наподобаваща формата на кораб, всеки може да се спре за чаша кафе, наблюдавайки красивата гледка към река Амстел, стария град и извисените върхове на катедралите.
Достатъчни са ми няколко кратки дни за да разбера, че многоликият и прекрасен град предлага за всеки вкус по нещо. От спокойствието и тишината на зеления Вонделпарк и живописните канали с красиви къщи, през уникалните музеи и безценни творби, до нощния живот, осветен в червено и носещ мириса на марихуана.
За няколко дена, прекарани в Амстердам, успявам да се влюбя в града. Както повечето летни любови и тази има край, оставяйки хубав спомен, малко тъга и надеждата за нова случайна среща. С много спомени потеглям по маршрута Амстердам - Брюксел - Шарлероа -София - Варна, навън небето плаче, а зад мен остава светът, подреден като по конец.
О, да, колоезденето в нашата мила родна страна е опасно за живота. Kоето пък ми напомни за "Златнияt телец" на Илф и Петров и любимите ми разсъждения за автомобилите и пешеходците (съответно и за колоездачите): http://books.google.com/books?id=e4xS-PoJZUoC&pg=PA345&v=onepage#v=onepage
Сори за дългия линк
Анелия е категорична, но права .... Един приятел ( за съжаление - близък ) ми обясняваше, че българският мъж бил привързан към колата си като прабългарският мъж към коня дааам... Колелета, но и условия за тях. В Германия съм виждала четиричленно семейство по колелета и на колелото на майката - столче за бебето. Придвживат се в града без проблеми, клаксони и прочие. На светофарите им има, до човечето, и човече на колело...Не говорим за алеи, рампи, място във влакове и автобуси...
В Солун ми направи впечатление, че всички са с мини моторчета. Мацки с токчета по 15 см, мъже с костюми, деца, пенсионери. Та до колкото познавам балканския ни манталитет, ако опре ножа до кокъл тук, всички ще яхнат мотопедчета ,но не и колелета. Разбира се, може да не съм права
Унасям се в мечтания за деня, когато и в българските градове колите ще бъдат заменени с колелета. Това е не само по-икономично, но и ще реши повечето наболели проблеми - със замърсянето на въздуха, с наднармоното тегло и със стресът, причинен от дебнещите те на всяка крачка автомобили.
Хубаво пътуване си си направила...Амстердам е безспорно забележителен град и като всичко от Германия нагоре е уредено, подредено скучновато, но в това му е чара Докато четях и изобщо, си мисля как европейците могат да направят от камък забележителност, че дори и гърците и турците ( поне еврпейската част ). А ние не умеем да се рекламираме и продаваме ( в добрия смисъл ), да печелим от прословутата си хилядолетна история...Много е тъжно това