За тиквичките с любов

Заедно с лятото идва и сезонът на тиквичките. Макар че да си ги закупиш по всяко време на годината вече не е лукс, сезонните плодове и зеленчуци са винаги за предпочитане – заради по-високите вкусови и полезни качества.

Тиквичките са едни от първите културни растения заедно с боба и царевицата. Не ги споменавам случайно, защото заедно с тях се смята, че и те идват от Новия свят и по-точно някъде от Северна и Южна Америка. Семена от тиквички са открити по тези земи датиращи от преди 7-9000 г пр.хр. Разбира се става въпрос за техен по-далечен роднина, а не тези, които хапваме днес.

Те произлизат от семейство "Тиквови", същото, в което са дините, пъпешите, краставицата, големите тикви, които печем със захар и кратунките. Макар в кулинарията да я използваме като зеленчук, тиквичката всъщност е плод (така както доматите, пипера и патладжана)

По следите на тиквичката
Този, както разбрахме плод, започва да се яде в Щатите след 1920 година. И ако малко ви обърках как тази култура, родена в Америка е получила кулинарно развитие в менюто им, следващите редове ще ви бъдат интересни.

В земите около Мексико, подобно на царевицата, тиквичката била обожествявана. Местните смятали, че тя увеличава плодовитостта. Заедно със семена от други култури, тя пристига в Европа около 16-ти век и започва да се отглежда. Доказателство за това, че тиквичката е присъствала на италианския пазар се крие и в картината на ренесансовия художник Винченцо Кампи „Продавачът на плодове” от 1580 година.



Тиквичките, които хапваме днес са вероятно генетична мутация на тези дошли от Северна Америка, но с подобрени вкусови качества и вид. За сорта, който консумираме и днес, се говори за първи път едва само преди 110 години в един Милански памфлет за семена. За тиквички в Щатите пък става въпрос след края на Първата световна война, когато заедно с италианските емигранти в Калифорния – тихомълком се промъква и познатата ни тиквичка. Набрала сила в края на 20-ти век в Южна Калифорния , нейните семена придобиват особена важност заедно с новия сорт авокадо "Hess" (това, което има по-тъмна кора) и безсемковия портокал познат като "Вашингтон (този сорт, в който има по-малко портокалче и „пъпче” на кората).

Здраве и красота
Тиквичките имат високо съдържание на калий, което ги прави перфектни за борба с умората, пречистването на организма и алергиите. Наличието на натрий е в идеална пропорция с този на калия, а натрий-калиевия баланс е жизненоважен за добрата работа на мускулите и нервите ни. Съдържанието на хранителни влакнини ги прави пръв помощник за хора със стомашни проблеми и при профилактика на редица болести. Освен това в тиквичките се съдържа витамин C, А, Е мед, манган, омега -3 мастни киселини и са много подходящи при детското хранене, защото алергията към тях е много рядка. Тиквичките не са подходящи за хора с бъбречни проблеми и въобще с болести свързани с трудното извеждане на калия от организма.


Освен за консумация, тиквичката успешно може да се използвана при грижата за кожата. Настъргана или нарязана на ивички, използвана като маска, тя е чудесна за възпалената и суха кожа.