Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      
Намирам се в края на първи етаж  и всъщност това е криптата.
Намирам се в края на първи етаж и всъщност това е криптата.

Аладжа манастир - част II


Пристъпвам по коридора. Стигам до мястото, където някога е била кухнята с трапезарията. Веднага в ляво виждаш опушен от огъня таван. Какво ли са си готвили, съсредоточилите живота си в Бог, отшелници? Наистина ми се искаше да знам (знаете, че съм кулинарно пристрастена.) Виждаш и издълбаните отвори, където е стояла преграда разделяща помещението на две. В края на трапезарията, поглеждайки нагоре, съзирам и малко помещение. Пътят към него е "постлан" с ронещи се камъни. Е, не се престраших да се кача. Чета : "Църква за заупокойни молитви". Не мога да разбера, как са стояли тези хора там? Клекнали?! Ниско е. Мястото е по-малко от един квадратен метър, необезопасено, стръмно. Гледката надолу може би е страшна и възможността да се сближиш с Бог наистина е голяма. После прочетох, че църквата за заупокойни молитви е била с друг размер и реално липсва по-голяма част от нея. Там е била и дървената стълба водеща до втория етаж, където се е намирал малкия параклис. Сигурна съм, че именно този страх, който обзе мен и рухването още през Средновековието на дървената стълба, са спасили малкото останали стенописи в параклиса.

Все още съм в края на трапезарията. Има два пътя със стълби, свивам в ляво. Тези, по които слизам, се съединяват с помещение, подобно на килерче. Не успях да му схвана смисъла. Оставам с впечатлението, че липсва някакво парче от пъзела.

Намирам се в края на първи етаж, всъщност, това е криптата. На земята виждам няколко надгробни плочи. Изтъркани, целите обсипани в монети...ама наистина целите. Разглеждах различните по народност метални парички. Чудех се дали ритуалът с монети (към днешна дата), има нещо общо с преминаването на реките в царството на Хaдес?

Предполага се, че както и в други средновековни манастири, и в Аладжа манастир е била разпространена практиката, костите на починалите монаси да бъдат изваждани след седемгодишен престой в гроба, след което да бъдат полагани в обща гробница. За съжаление, никой не е открил костницата на скалната обител. Изкачихме се по другите стълби, придвижвайки се обратно през трапезарията, кухня, килиите и църквата.

Качихме се на втория етаж. Гледката отгоре описваше девствените широколистни и иглолистни гори на природен парк "Златни пясъци". В далечината приветливо махаше така любимото море. Още с пристъпването на етажа, забелязах камбаната, в десния край, до вратата на параклиса. Минах по тесния коридор, попивах красотата на скалата, която ръката на майката природа беше издялала сякаш на шега. Не ставаше ясно, как огромни каменни късове се държат на малки, крехки основи.


Озовавайки се в "помещението" пред параклиса успях да прочета, че камбаната е подарена от Евгения Овчарова и Д-р Владимир Овчаров, с пояснението, че е син на г-жата. Да са живи и здрави хората. Пак си задавам въпроси. Какво ли е станало с предишната камбана? (На рисунките - възстановки, които по-късно видях в музея, установих, че там камбаната е нарисувана не на параклиса, а на църквата от първо ниво.)

В този параклис са се извършвали всекидневни църковни служби. Самият той беше с решетка, видимо заключена, но не се опитах да бутна вратата, за да потвърдя. Завряла глава в процепите на решетките с присъщото си желание, исках да докосна красивите стенописи. Разбрах, че стенописите са отнесени към XIII-XIV век. Това е периодът на разцвет на монашеската обител. На централно място вътре се вижда икона с надпис "Подарено от братя Х. и К. Шкорпилски, Варна 19.. г " - не можах да прочета годината. Около нея по земята отново има пари - монети и хартиени банкноти. За съжаление, също и изхвърлени входни билетчета. Жалка картина създадена от жалки хора.

Поглеждам отново камбаната. Оглеждам я цялата, до където ми стига погледа. Много ми се иска да я ударя и да чуя звъна й. Стърпявам се. На пейката пред параклиса стои човек, поглеждам надолу - наистина е високо и гледката наистина е величествена....

утре следва продължение за Катакомбите....

Продължава: Аладжа манастир

Виж още статии за:   Пътешествия · духовни места ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Пътят към Сантяго
· Тайнственият Араму Муру
· Катакомбите - част III
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия · духовни места ·
Събота
31
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Джейн Остин – “Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето”
Джейн Остин е английска писателка, чиито творби печелят мястото ѝ като един от най-четените...
Поколението на новите номади
В последните години из Европа и Америка все повече нашумява номадският начин на живот. Млади и възрастни...
Завещанието на Алфред Нобел: Началото на Нобеловите награди
"Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание...
Много добре помня какво ти казах преди 7 месеца в 7.45 сутринта
Може да не знам днес къде си оставих ластика за коса, но много добре помня какво ти казах преди 7 месеца...
Ти избираш, дали да видиш доброто в човека
Ти избираш, дали да видиш цветето в пъпката, песента - в птичката, доброто - в човека...
Не говори, а действай. Не обещавай, а доказвай
Не говори, а действай. Не обещавай, а доказвай. ...
Черните периоди в живота понякога се превръщат в писти за излитане
Черните периоди в живота понякога се превръщат в писти за излитане. ...
Българска народна певица притежава най-силния глас на планетата. Чуйте я!
Българката Смиляна Захариева е официалният носител на сертификат от Рекордите на Гинес за най-силен глас...
По-различната почивка, в която ще се влюбите
Иска ли ви се тази година да опитате нещо различно? Може би и не сте от тези, които резервират големите...
Завладяващо изкуство от природата
Природата е най-голямата муза, най-богатата палитра и най-уютният дом за човека. В нея са най-красивите...
Коледни пости - Ден 35:
Китайски полъх в постите. Раздавам щедро дзен отношение.
След вчерашното и тазсутрешното обикаляне по магазини, базари и ровене за всякакви Коледни предложения...
Да учиш азбуката отново - II
Дончо Дончо завършва промишлено училище по корабостроене и логично казармената служба я...
Страната на 1001 нощ - V. Есауира и полезно за Мароко
Есауира – вечната люлка на изкуството Край широкия плаж на градчето сред вълните се виждат сърфисти....
Жените, които ни вдъхновяват: Мария Николова
Мария Николова е една необикновена жена. Тя се състезава наравно с мъжете в един изключително труден...
Златоград – градът на Дельо Войвода
Златоград е най-южният град в България, намиращ се в Област Смолян в долината на река Връбница. Един...
Световни тенденции в кулинарията и ресторантьорството за 2016 г.
Австралиецът Мат Престън е виден кулинарен съдия, критик и оценител на ресторанти. Пред The Daily Telegraph,...
1 май - Международен ден на труда
Денят на труда и на международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май и е един от...
27 септември - Световен ден на туризма
Туризмът е един от най-прогресивно развиващият се отрасъл в икономиката на почти всяка страна по света....
Лекарство без рецепта
Препоръчва се при: чувство за цялостен дискомфорт в живота ви. От леки болежки, причинени от местене...
Горко на нация...
Горко на нация, която е пълна с вярвания и празна откъм вяра. Горко на нация, която се облича...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook