Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      
Намирам се в края на първи етаж  и всъщност това е криптата.
Намирам се в края на първи етаж и всъщност това е криптата.

Аладжа манастир - част II


Пристъпвам по коридора. Стигам до мястото, където някога е била кухнята с трапезарията. Веднага в ляво виждаш опушен от огъня таван. Какво ли са си готвили, съсредоточилите живота си в Бог, отшелници? Наистина ми се искаше да знам (знаете, че съм кулинарно пристрастена.) Виждаш и издълбаните отвори, където е стояла преграда разделяща помещението на две. В края на трапезарията, поглеждайки нагоре, съзирам и малко помещение. Пътят към него е "постлан" с ронещи се камъни. Е, не се престраших да се кача. Чета : "Църква за заупокойни молитви". Не мога да разбера, как са стояли тези хора там? Клекнали?! Ниско е. Мястото е по-малко от един квадратен метър, необезопасено, стръмно. Гледката надолу може би е страшна и възможността да се сближиш с Бог наистина е голяма. После прочетох, че църквата за заупокойни молитви е била с друг размер и реално липсва по-голяма част от нея. Там е била и дървената стълба водеща до втория етаж, където се е намирал малкия параклис. Сигурна съм, че именно този страх, който обзе мен и рухването още през Средновековието на дървената стълба, са спасили малкото останали стенописи в параклиса.

Все още съм в края на трапезарията. Има два пътя със стълби, свивам в ляво. Тези, по които слизам, се съединяват с помещение, подобно на килерче. Не успях да му схвана смисъла. Оставам с впечатлението, че липсва някакво парче от пъзела.

Намирам се в края на първи етаж, всъщност, това е криптата. На земята виждам няколко надгробни плочи. Изтъркани, целите обсипани в монети...ама наистина целите. Разглеждах различните по народност метални парички. Чудех се дали ритуалът с монети (към днешна дата), има нещо общо с преминаването на реките в царството на Хaдес?

Предполага се, че както и в други средновековни манастири, и в Аладжа манастир е била разпространена практиката, костите на починалите монаси да бъдат изваждани след седемгодишен престой в гроба, след което да бъдат полагани в обща гробница. За съжаление, никой не е открил костницата на скалната обител. Изкачихме се по другите стълби, придвижвайки се обратно през трапезарията, кухня, килиите и църквата.

Качихме се на втория етаж. Гледката отгоре описваше девствените широколистни и иглолистни гори на природен парк "Златни пясъци". В далечината приветливо махаше така любимото море. Още с пристъпването на етажа, забелязах камбаната, в десния край, до вратата на параклиса. Минах по тесния коридор, попивах красотата на скалата, която ръката на майката природа беше издялала сякаш на шега. Не ставаше ясно, как огромни каменни късове се държат на малки, крехки основи.


Озовавайки се в "помещението" пред параклиса успях да прочета, че камбаната е подарена от Евгения Овчарова и Д-р Владимир Овчаров, с пояснението, че е син на г-жата. Да са живи и здрави хората. Пак си задавам въпроси. Какво ли е станало с предишната камбана? (На рисунките - възстановки, които по-късно видях в музея, установих, че там камбаната е нарисувана не на параклиса, а на църквата от първо ниво.)

В този параклис са се извършвали всекидневни църковни служби. Самият той беше с решетка, видимо заключена, но не се опитах да бутна вратата, за да потвърдя. Завряла глава в процепите на решетките с присъщото си желание, исках да докосна красивите стенописи. Разбрах, че стенописите са отнесени към XIII-XIV век. Това е периодът на разцвет на монашеската обител. На централно място вътре се вижда икона с надпис "Подарено от братя Х. и К. Шкорпилски, Варна 19.. г " - не можах да прочета годината. Около нея по земята отново има пари - монети и хартиени банкноти. За съжаление, също и изхвърлени входни билетчета. Жалка картина създадена от жалки хора.

Поглеждам отново камбаната. Оглеждам я цялата, до където ми стига погледа. Много ми се иска да я ударя и да чуя звъна й. Стърпявам се. На пейката пред параклиса стои човек, поглеждам надолу - наистина е високо и гледката наистина е величествена....

утре следва продължение за Катакомбите....

Продължава: Аладжа манастир

Виж още статии за:   Пътешествия · духовни места ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Пътят към Сантяго
· Тайнственият Араму Муру
· Катакомбите - част III
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия · духовни места ·
Понеделник
23
Септември 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Зимна нощ - Борис Пастернак
Метеше зима над света, навред метеше. И свещ гореше във нощта, и свещ гореше. И както лете трепкащ...
Пишмание - турският деликатен десерт
Обичате ли сладко? Не, не ви говоря за добре познатия ни и особено любим на нас жените шоколад. Става...
Усещане за Коледа
Коледа е онзи миг на щастие, който предизвиква хиляди малки трепети в душата ти, връхлетяна от разпокъсаните...
Минутите на щастие са скъпоценни
Не чакайте - когато завършите университета, когато се родят децата. Спрете да чакате да започнете...
Ебру - нестандартно изкуство за рисуване върху вода
Ебру е вековна традиция, предавана от поколение на поколение, която улавя момента, в който рисуващият...
На тази дата: Патентована е пишещата машина
На 23 юни 1829 г. британецът Уилям Остин Бърт патентова машина, която той нарича типограф, и която в...
Франция забрани пластмасовите чинии, чаши и прибори за еднократна употреба
Франция е първата страна от Евросъюза, която забрани официално пластмасовите неразградими в околната...
Сънувал ли си...
Сънувал ли си как си се завърнал във себе си и как си се побрал в илюзиите си и си съвсем прашинка? Неплодна...
Позитивно мислене, но на практика?!
Особено модерно е да се изтъкват преимуществата на позитивното мислене. Всичко звучи много правдоподобно...
Коледни пости - Ден 3:
Отново на пазар, една бърза пица и малко за смисъла на храната
Вечерята мина триумфално! Всички бяхме доволни от това в чиниите. Само че хапките станаха мааалко сурови...
По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед
По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед - един от онези празни откъм събития промеждутъци...
Историческите възстановки съживяват миналото за нас
Историческите възстановки, набрали сила в новите времена, са странна смесица от аматьорски театър, историзъм,...
Изчезват ли занаятите?
Преди време една баба от нашия блок ме помоли следното: „ Ти си младо, ходиш насам- натам, я виж, дали...
"Дисни" подготвят 19 пълнометражни филма по анимационните си класики
След успеха на "Красавицата и звяра" - 460 млн. долара бокс офис, "Дисни" ще направят още 19 игрални...
Уикенд извън града - време за активен туризъм
Около мен е пълно с хора, които практикуват уикенд туризъм. Какво значи това ли? Значи, че почти всяка...
11 факта за Валентина Терешкова - първата жена, летяла в Космоса
1. Официалната причина да бъде пусната жена в космоса била да се проучи как влияят условията на женското...
Хубави снимки и думи, свързани с Йордан Йовков
Из дневника на професор Спиридон Казанджиев: „Йовков не правеше впечатление от първа среща. Нужно...
Канела 5
Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,...
14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
Международният ден на кръводарителя - 14 юни, е ден, в който световната общественост изразява своята...
Медалите за Норвегия в Пьончан - медали за норвежкото образование
Зимните олимпийски игри в Пьончан доказаха колко велика спортна нация е Норвегия - скандинавската страна...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook