Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Катакомбите - част III


Здраво стъпилa на земята обходих с поглед Аладжа манастир. Продължихме към музейната сграда, където могат да се видят снимки и схеми от времето на проучванията на братя Шкорпил. На входа, разбира се, се продават и задължителните туристически джунджурии. Повече време отделихме на паната с възстановки на "Аладжа манастир" и "Катакомбите".

На втория етаж на музея се намираха част от мoзайките, намерени при разкопките на християнските базилики на ул."Хан Крум" във Варна. Бързахме, нямахме търпение да видим и "Катакомбите" - наречени така от братята Шкорпил, по аналогия с култовите средища на ранните християнски общини, намиращи се на територията на Римската империя.

Минавайки зад музея, по утъпкана пътека, навлязохме в този зелен рай. Местността е обявена за природен парк "Златни пясъци" през 1943 г. Успяхме да прочетем табелка с информация, че парка е естествена среда за 26 вида широколистни дървета, 17 вида храсти, а изкуствено са внесени 1 иглолистен и 10 широколистни вида.

Гъсти клони на дървета и храсти образуваха сложна арка към виещата се пътека. Там в ляво, сигурна съм, че видях роднина на онова голямо, ходещо дърво от „Властелинът на пръстените” - Дървобрад.
Попивах жадно всеки трепет на листата, защото ме връщаха като с машина на времето в детските години, когато безгрижно обикалях гората и полята. Сигурно и Алиса се е чувствала така в Страната на чудесата. Но аз не се престраших да опитам като нея вкуса на растителните видове - някои събиращи в себе си цяла палитра цветове. Предполагам отровни.

Застанала пред стълбите, събрали стъпките на вековете, се забързах нагоре. Изправих се пред други стълби – този път надолу. Отново си мисля за Алиса и слизам по тях. Заставам до врата с ръждясала табелка и почти нечетливите думи "Не влизай! Опасност от срутване". С целият си кураж, (но все пак плахо), се приближих до прозорците, които почти не се виждаха от погълналия ги бръшлян. Тук са били килии на монаси и раннохристиянска църква. Лъхна особено студен вятър, от който ме побиха тръпки. Снимах през отвора . В последствие на снимките видях големи паяци. Зарадвах се, че не можеше да се влиза.

Отворено за посещение се оказа второто равнище, от иначе "триетажната" манастирска обител. В ляво имаше запушен от свлеклите се скали отвор. Моите приятели вече бяха влезнали в криптата. Аз все още се взирах в сгромолясалите се скали и запушения вход. Непосредствено до него имаше малко прозорче. Надникнах в него и видях част от гробницата, в която вече бяха моите приятели. Влезнах в криптата. На пода имаше решетка, под нея отвор водещ към първото ниво (с паяците). В дясно тесен тунел извиваше гръбнак към мястото, което видях през прозореца. Шмугнах се в него. Още ми се въртеше в главата затрупания вход, който видях преди това. Усетих как сърцето ми ускорява ритъма си. Погледнах петте гробни камери. Изпитвах неистово желание да се махна и бързо останаха зад гърба ми. Връщайки се в основното помещение видях в тавана отвор - явно входът за третия етаж.

Вървяхме отново през гората. Задавах си въпроси за историята, за липсващите факти, за страховете ми.
Стигнахме пред портите. Тогава го видях. Мъжът забиваше длетото, с огромна сила и ловкост, в безжизненото дърво. Отстрани него дървени фигури и маски, скрили енергията на творец се усмихваха или мръщеха. Не можах да се сдържа да не го снимам. Нещо изключително благородно лъхаше от този човек. Николай Николов! Това е името му.

Остана зад гърба ни и тръгнахме по стъпалата надолу. Отпихме от ледената вода на чешмата под "Аладжа манастир". Стигнахме до края, който всъщност беше началото. Винаги е така...


Продължава: Аладжа манастир

Виж още статии за:   Пътешествия · духовни места ·
Коментари
2010-07-12 #6
Iskra
"Паркът е естествена среда за 26 вида широколистни дървета, 17 вида храсти, а изкуствено са внесени 1 иглолистен и 10 широколистни вида"...този един иглолистен вид не го видях, но внесох още един - моята коледна елхичка, която засях тази зима близо до Аладжата. Трябва да отида скоро да я видя - вкоренила ли си е и как се чувства .
2010-07-05 #5
Инна Георгиева
Роси, явно много пушат скакалците като ги готвиш
2010-07-05 #4
Росица
Стана ми интересно и се порових малко за храната на монасите. Отглеждали са си своя реколта в близките места-най-вече пшеница и царевица и са си правели хляб. Друга основна храна са били насекоми - скакалци, също див мед и плодове.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Пътят към Сантяго
· Тайнственият Араму Муру
· Аладжа манастир - част II
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
Виж още статии за:   Пътешествия · духовни места ·
Събота
25
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ви(в)а Адриатика – III: Будва и остров „Св. Стефан”
Будва е най-оживеният и шумен черногорски курорт. Донякъде ми напомни за нашето Черноморие с множеството...
Благи думи за Благовещение: "...благодарна, че точно мен за своя майка ти избра!"
Здравейте, Инна и Цвети, изпращам ви няколко думи за Благовещение. Приветствам инициативата, прекрасна...
Кръгли и здравословни – баодинг топки
Сигурно ви се е случвало, в магазините за сувенири, да се заглеждате в 2 малки топки, нарисувани най-често...
Отиде си Валери Петров
На 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров....
Искам да ти кажа: "Бъди благословена! Любима моя, истинска Сестра!"
Здравейте, ще ви разкажа за моята сестра, която е с 3 години по-малка от мен и се казва Анита. Имам...
Веднъж опитал чувството да прави нещо добро за себе си, човек вече не може да спре
Веднъж опитал чувството да прави нещо добро за себе си, човек вече не може да спре....
Любов
Къде си ти? Не свети в твойта стая, но зная, че си тук, че си сама. Завърнах се. За първи път разкаян. За...
Последен
Калин Донков е български поет и публицист. Роден е в Беглеж, израства в Плевен. Тайно се плашим от...
Кои са най-популярните имена сред родените през 2019 г. бебета?
Най-често българите са кръщавали новородените си деца през 2019 г. с имената Виктория и Александър. Миналата...
Любовна лирика III - Дора Габе, Елисавета Багряна, Блага Димитрова
Съдба Елисавета Багряна През улиците здрачни, през къщите, стените, през плачещия ромон на есенния...
Българските будители в избрани мисли и цитати
„Тези, които не правят благодеяния, не трябва да бъдат извеждани на сцената, тяхната участ е забравата“...
Ситония – идилия между човека и природата
Полуостров Халкидики е едно от най-зелените кътчета на южната ни съседка Гърция. Трите му ръкава – Касандра,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook