Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да си аутсайдер не винаги е беда


Човекът е социално животно и винаги търси контакт с околните. Но съществуват особен тип хора – аутсайдерите, които винаги се разграничават от общото, противопоставят се на определен кръг хора и не се вписват в нечии представи. Аутсайдер не значи непременно губещ. Думата идва от английски и има много значения – човек, който е различен, лице, не намерило своето място в обществото, спортист, от когото не очакват победи, бизнесмен или организация, които действат отделно, за своя сметка.

Да се слееш с тълпата не винаги е вярното решение.. Различното мнение и позиция винаги ви правят лесно разпознаваеми в тълпата, а креативността и оригиналното мнение се ценят високо. Често аутсайдерите са подценявани, което им дава възможност да изненадат „врага” в най-подходящия момент. Едва ли някой е очаквал от България да стане сила номер 4 в света на футбола през 1994, но е факт, че националният ни отбор го постигна. Стигнахме толкова далече, защото много треньори и отбори просто ни подценяваха. Но пък какво лято беше за всички български футболни фенове!

Аутсайдерите се справят сами в трудни ситуации, което ги прави по-силни. Поставянето в изолация осигурява достатъчно време и възможност да обмислите подробно решенията си и да действате по най-добрия начин. От друга страна, колкото повече хора са намесени в една работа, толкова повече възможности има тя да бъде объркана. От там може би идва и народната поговорка „На вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам”. Самостоятелността води до изграждане на повече увереност и сигурност. Така можете да проверите своите способности и да достигнете максимума на възможностите си.

Поставянето в позиция на аутсайдер се случва постепенно и поражда негативни чувства между двете страни. Ако се чувствате изолирани в работата си, замислете се дали си заслужава да сте част от колектив, който вие не харесвате и който не харесва вас? Не прехвърляйте вината за това положение винаги върху себе си. Колегите може да ви изолират, защото сте по-млада от тях, защото се чувстват застрашени от активността и познанията ви или само защото сте все още нова в компанията. Всички тези причини всъщност нямат нищо общо нито с личните, нито с професионалните ви качества и не ви определят като аутсайдер. Всеки може да се окаже в позицията на аутсайдер спрямо определена среда – и най-красивата, контактна и умна жена може да бъде изолирана, попадайки сред компютърни програмисти например.

Да си аутсайдера на купона също не е най-лошата позиция. След него в класацията със сигурност е момичето, изоставено след секс за една вечер, както и момчето, изпуснало любовта на живота си, заради прекаляване с алкохол. Аутсайдерите се забавляват по свой собствен начин. Това, че не се бутат в общото меле не означава, че не се наслаждават на музиката.

Ако не се чувствате комфортно в кожата на аутсайдер – просто спрете да си го повтаряте. Дори мисълта за това ви отделя и ви прави различни от заобикалящия ви свят. Много хора мислят, че са единствените с определени виждания за живота, че само те възприемат нещата по определен начин и т.н. Всъщност понякога е само въпрос на късмет да срещнете и други, с подобни интереси и възгледи. Осъзнавайки своята не-единственост, мисълта, че сте аутсайдери ще избледнее сама.
Виж още статии за:   Общуване · Приятелството · Нашата работа · Офиса ·
Коментари
2019-01-10 #21
юлия
Да му се не види, ако бях знаела, че това състояние си има специално име, щях да се гордея със себе си. Значи излиза, че аз съм си аутсайдер от детската градина. Минах така и през училище, институт, работна среда и те така и досега. Да си призная много ми е приятно да го чуя. Явно ми се удава ей така без да правя нищо особено. Осъзнах го това след моите 30 години. Обаче си беше едно дълго пътуване към себе си. Вече съм на 56 и не ми пука от нищо.
2018-04-24 #20
Мариела
Всички ог нашия клас ни викат аутсайдърки
2018-01-05 #19
rizumu
Моя въпрос е как да стана аутсайдер... Ами мисля ,че може да е забавно да разбера ,а ко някой може да ми каже , МЕРСИ МНОГО
2010-07-07 #18
Инна Георгиева
Че кой иска да е като някой друг? Може би за кратко Да. Но иначе? Винаги има съпротива - ти да си пръв, единствен, Уникален. С характер, действия, виждания...

Според мен, не взимай нещата толкова сериозно
2010-07-07 #17
Детелина
Здравй Роси! При мен не е така- аз не сядам на задните редици, винаги приказвам със съседите си, дори приказвам със тези , на които не им знам имената , просто аз вътрешно не искам да съм като тях! Въобще си нямам на идея защо е така? Възможно ли е да съм все още в пубертет?
Вие сте минали по този път, и за всяке е бил различен, но се надявам да се поуча от него!
2010-07-06 #16
Росица
Лина, и аз в първи курс бях така. Мислех си, че причината е, че живея на квартира. Преместих се в Студентски град - обаче, пак същото. А проблемът беше в далеч по-дребни неща. Когато престанах да сядам все на задните редици, сама, с надеждата някой да дойде да ме пита свободно ли е и така да се заговорим и започнах аз даги питам свободно ли е и да заговарям непознатите колеги - нещатаси дойдоха на мястото. Но пък докато с седях сама отзад, така ги бях проучила всички, че на всеки знаех навиците. И знаех точно как да подхвана после разговора Успех!
2010-07-06 #15
Детелина
Много си права. Вероятно просто все още съм твърде малка, за да проумея някои истини. Но се надявам много скоро всичко да се нареди
2010-07-06 #14
Симон Адева
Детелина, защо трябва да имат като твоето виждане? То това понякога е интересното, че всеки има различно. По-важно е да имате общи ценности да речем. Като има една здрава основа, всеки може да бъде различен.
2010-07-06 #13
Детелина
- исками се вече да съм завършила, но имам още 4 години
2010-07-06 #12
Цвети
Ъфкорс За подкрепата Аз ти обещавам, че скоро всичко ще се промени. Подчертавам - обещавам Просто не се страхувай от провала и отблъскването. Но най- важното е да знаеш, че си струва. Щото ако са некви кокошки там - да не се хабиш. Има много хора, които нямат невероятно, звездно и незабравимо студентство и са оцелели
2010-07-06 #11
Детелина
Да,може и Диди, но попринцип е Лина. 1 курс съм да - явно при всички е еднакво . Ще се постарая да променя тази моя черта в характера-недоверието. Благодаря за подкрепата!
2010-07-06 #10
Цвети
Диди , ( дали така ти викат, не знам ) Сигурно си първи курс или поне в началото. Не се притеснявай - приятели в университета ВИНАГИ се намират. Понякога хората сами се изолират, предпазвайки се от унижение, срам, отблъскване... Но не е така-подхождаш с чисти помисли и открито сърце - ако не се получи, по-зле няма да стане, но ако се получи, е... Аз имах една такава колежка, например - "Зубър" ( един класически аутсайдер) . Много странеше от нас, викахме да излиза ( бяхме много готини и сплотени ), а тя все се дърпа, все учи... Чаааак в четвърти курс се отпусна и то да не кажа - на абсолвентската. Не се и страхувай да направиш първата крачка . Спорно от мен
2010-07-06 #9
Детелина
Искам да ви споделя, че в момента се чувствам като аутсайдер в университета , всякаш всички около мен имат различно виждане за нещата и това ме отдръпва още повече.
Незнам кое е е по добре, дали да се приобщиш към група или да си аутсайдер, но в в крайна сметка всичко си го правим ние! И нетрябва да се оплакваме ако не е това което сме очаквали. Пък и за да успееш ти трябват и хора със интереси като твоите, трябва да си създадеш мозъчен тръст
2010-07-06 #8
Цвети
Точно така, Роско И знаеш ли какво още, много ми е добре, даже хехе
Децата много болезнено го преживяват това - такава болка в очите, че са неприети...Тези неща с дрехите, телефоните, дискотеките и какво ли още не, направо ги съсипват. Прибягват до всякакви отчаяни методи да бъдат актуални и "in". Секс, наркотици и рокендрол е само част...Затова, възпитаваш ли, трябва да вдъхнеш самочувствие и увереност, а само любовта и вниманието са способни да го генерират...Любов и капчица свобода, когато е нужно
2010-07-06 #7
Инна Георгиева
Със сигурност при малки и големи нещата са различни.
Като си малък всяко нещо "трябва да е като при другите". Чак като пораснеш разбираш че това даже може да е по-лошо.
2010-07-06 #6
Росица
"понякога обаче е по-добре да те изключат от някъде, за да останеш себе си" - Цвети, много добре казано. Всъщност точно твое изказване, че си от доста време на своята работа, а понякога чувстваш, че не се вписваш, ме накара да се замисля върху проблема. Защото винаги има и друга страна на нещата. Наистина в света на възрастните и на децата обаче този проблем стои по различен начин. Все пак малките все още не са се оформили като личности, като характери, и имат по-силна нужда да бъдат в групи.
2010-07-05 #5
Зоя
Мерси Цвети
2010-07-05 #4
Цвети
Зоя, да няма личен опит в твоя коментар. Аз усещам за какво говориш - независещи понякога от хората причини, правят така, че обществото ги изключва от себе си, без шанс за реабилитиране... Финансови най -вече причини влияят на външния вид, на облеклото и разни неща, които са свързани с пари. Много е лошо при децата, защото са жестоки. Ако някое момиче няма 5лв да иде на кафе с мацките, за които 5лв са нищо и това се повтаря те я изключват от компанията и минава в графата - "не е от нашите". Да не забравяме, че понякога обаче е по-добре да те изключат от някъде, за да останеш себе си...И друго - природата е доказала, че тези индивиди, които се отличават от другите, всъщност променят еволюцията и дърпат революцията...Тъй че кураж, има по-важни неща от това да се впишеш...
2010-07-05 #3
Зоя
Може би за големите хора това не е проблем защото е осъзнат избор. Но за малките виж не е така. Ако някой страни от теб не е особено весело. И за детенцето и за родителя му
2010-07-05 #2
Росица
И аз, и аз
2010-07-05 #1
Инна Георгиева
Напълно съм съгласна Роси
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Полезни ли са конфликтите на работното място?
· Защо сами саботираме себе си и как да го преодолеем, за да бъдем успешни?
· Как да станем незаменими на работното място?
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Как сами вдигаме бариери пред себе си и пречим другите да ни опознаят?
· Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?
· Житейски уроци от децата
· Нещата, които не можем да променим
· Защо имаме нужда от повече уязвимост?
· Как да се възстановим от мъчителна връзка?
Виж още статии за:   Общуване · Приятелството · Нашата работа · Офиса ·
Сряда
19
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Да си първокласник - то не е шега
Независимо дали искаме, или не, дали я чакаме, или не, датата 15 септември неизменно настъпва. И ако...
Когато майките вече не издържат на стреса...
Родителски срещи, извънкласни дейности, състезания и участия. Пазаруване, обикаляне в сравняване на цени,...
Детска стая с въображение - I
Детската стая е най- специалната стая в едно жилище. Казвам го толкова категорично, защото както обзавеждането...
Наистина ли не можем да надскачаме себе си?
Такъв си е човекът, не може “да надскочи боя си”, казват за някого и му слагат етикет "той е такъв и...
Кога любовта се превръща в омраза?
Макар и да се намират на двата полюса, любовта и омразата само на пръв поглед са тотално отдалечени....
Вълк-единак или колективен играч?
Като вълк-единак или колективен играч сме в живота? Това е наш избор, но само донякъде. Той се предопределя...
Войните, които майките водим (помежду си)
Настана време за паркове, настана пак време за войни. От форумите и социалните мрежи бойното поле се...
Похвалите към детето
Сигурно помните приказката за дърваря, мечката и лошата дума. Вероятно често пъти сте казвали: “Нямам...
Какво научаваме през зрелостта за секса?
Както с всичко, така и със секса, с времето отношението ни се променя. И вече знаем някои неща - като...
Хиперактивното и мудното дете - как да им помогнем
Сигурно сте виждали някое от тези деца, за които казват, че са като „на пружина“ - те просто не спират...
Отличителните белези на идеалния мъж
Идеалният мъж вероятно не съществува в природата, но е превзел светът на женските фантазии. Досега никой...
Нуждаем ли се от равноправие? - II
И така, нуждаем ли се от равенство – както в правата, така и в задълженията? Само преди четвърт век положителен...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook