Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Раз/Очарованието на малкия град


Събуди ли ви звъна на трамваите в 5 сутринта? А неоновата светлина на рекламите процеждаше ли се цяла нощ в стаята ви дори през спуснатите щори? Ако и на двата въпроса отговаряте с „Да”, значи живеете в големия град. Защото в малкия „трамваи, коли не звънят и реклами неонови няма”*. И ако мечтаете за тишината и спокойствието на някое малко градче, то в същото това градче има една жена, която мечтае за широките булеварди и кипящия, неспирен живот в големия град.

Преди 13 години аз бях тази, която бленуваше за столицата и тръпнеше в очакване да срещне много интересни хора в университета, с които да й се случат още по-интересни неща. Исках час по скоро да заменя мястото, на което почти всички се познават, сплетните и клюките са ежедневие, скуката убива и най-силния творчески импулс, а единственото готино момче вече ти е било гадже. Исках да отида там, където ще бъда анонимна, ще чета в огромна библиотека и ще се целувам с непознати на купони.

Във време, в което стотици села в България са обезлюдени, понятието „малък град” е доста разтегливо като смисъл. От друга страна, интернет наистина превърна света в голямо село, а географските разстояния вече нямат същата тежест като в епохата на Великите географски открития. Хората масово мигрират към големите градове в търсене на работа, образование или просто на по-интересен живот. Изоставят града, в който няма завод, в който познатите лица са на всяка крачка и най-вече еднообразието те убива. Обитаването на малко социално пространство взeма много, но и дава много.

Познат ли ви е този сюжет – живея в новото си жилище от 5 години и не знам имената на съседите отдясно? В малкия град може привечер да седите със съседа на пънчето от крушата на двора, да си говорите непринудено през оградата или да късате цветя от градината му, когато си поискате. Дворът е преходът от личното пространство към неутралното място за срещи с другите – улицата. В Big city преходът е площадката пред асансьора, а съгласете се, тя не е най-уютното място за нови срещи.

Запознанствата и разговорите в малките градчетата
с повече къщи се случват спонтанно и лесно. Но с опознаването на десетте семейства наоколо възможността за повече контакти се изчерпва. А сега накъде? Йотови са стиснати, леля Пенка говори само за внуците си, онези отсреща пък така са се надули, че дори не поздравяват. За сметка на това възможностите за срещи с нови хора в големия град са неограничени – колеги от университета, съквартиранти, хора от купони, дискотеки, концерти, изложби или просто от пейката в парка. Сред това пъстро множество все ще намериш своята сродна душа. За добро или лошо, в големия град идват хора от всички краища на България. Често обаче те си тръгват– връщат се по родните си места или просто следват природата си на чергари. Сплотяването тук е по-трудно. Най-малкото защото винаги трябва да се уговорите предварително за срещи, да съгласувате ангажиментите и свободното време на всички, да изберете достъпно място (да има паркинг, да не се пуши, или пък да не е със стълби, защото Елито пак си е изкълчила крака на джогинга).

И така в една безкрайна върволица се нанизват факти от всякакво естество, в подкрепа или не на живеенето в малкия град. Едва ли има еднозначен отговор кое е по-добре да изберем. Също както няма такъв на въпросите голяма или малка кола да си купя, семпла сватбена рокля или пищна с обръчи да избера...

Днес в големия град ми липсва задружността и отзивчивостта на хората, близките разстоянията, които се преодоляват без билет за 1 лев и без 2 литра изхабен бензин в задръстването, спокойствието, с което можеш да прекараш следобеда си, чоплейки семки на пейката пред къщи, уюта от това да кимаш за поздрав на всеки срещнат, защото или е съсед, или братовчед. След пет прекарани дни там обаче силно започва да ми липсва динамиката на столицата, работата, с която всъщност съм полезен човек, денонощните магазини дори. Тогава, как да излекуваме това „заболяване”?

Едното място свързваме с хубавото, безгрижно детство, със спокойствието и тишината, другото с добрата реализация и безбройните контакти с хората. Люшкани между малкия и големия град, всъщност оставяме по частица от себе си във всеки от тях. Липсата на тази частица винаги ще се усеща и винаги ще ни кара да я търсим. Така се раждат и космополитните личности, които не признават граници, а просто отиват на мястото, което ги кара да се чувстват добре. И друго освен да се влюбят, „просто няма какво да се случи”*.

*от песента на „Тангра” „Нашият град”

Виж още статии за:   Общуване · Жените днес ·
Коментари
2012-02-17 #18
Десислава Симеонова
Аз живея в най-големия град; от Плевен съм - т.е. произлизам от 6-тия по големина, някога, български град. /Смятам, че най-прекрасният ни град е Варна. / Живеенето в София е свързано с динамика, напрежение, но и с възможности за развитие, твоето и това на децата ти. Най-малкото /по себе си знам/ станеш ли студент, родителите ти/или ти самият, ако си принуден да работиш, няма да се охарчват за квартира, храна...Освен добри средни и висши училища, в столицата има болници, културни средища... - да не досаждам с детайли, които всеки знае. НО!!!: пораснат ли децата ми, зная, че ще напусна София. Целта ми е установяване на село, край морето. Дано Бог е с нас, да сме здрави, за да го постигнем. Определено столицата не ми е кръвта и не считам, че е нормално, човешко място за обикновения човек.
2010-10-21 #17
hrisu
А аз живея в малък град и всичко се случва както искам,кгоато желя по-голяма динамика,сверяване на часовника с големия град просто отивам до там.Където и да живееш,важно е да не си самотен инещастен.Всеки град-голям или малък носи своя заряд!
2010-10-19 #16
Далия
И съм съгласна с всички, и не съм. Ако си роден и израстнал в големия град, тогава за теб малкото градче е идилия(защото живееш в него само по време на почивка-в планината, на морето или просто на гости у приятели-тогава добива силно романтичен привкус). Но я си представи как изглежда живота в Созопол, Несебър, Елена, Троян извън туристическия сезон! Сивота, скука, безработица, мизерия.
Ако си роден в такова градче е напълно естествено да се стремиш към големия град с неговата забързаност, динамика, възможности за реализация, разнообразие. Но пък я си представи, че сутрин трябва да станеш поне 2 часа по-рано, за да имаш време да разставиш децата на детска градина, на училище, да смениш няколко превозни средства и в последната секунда да се озовеш на работа-прашен, кален, изпотен или измръзнал. След края на работния ден се повтаря същата \"мила картинка\", в трамвая, респективно тролея, автобуса и т.н. всички вече са на върха на нервна криза, в кварталното магазинче купуваш каквото е останало и на всичко отгоре отнасяш безброй псувни от псевдо софиянци, например(много сте претенциозни и надути, бе \"софиянци\").
Най-хубаво е ако всеки може да осъществи стремежа си към нещо различно, в зависимост от желанието си, стига да има усещането, че върви напред, както казва Изолда.
А още по-добре е ако на 57(цитирам Цвети), можеш да заживееш в малка къщичка далеч от големия град, в тишината и спокойствието на овощната градина, между доматите и чушките, с възможността събота и неделя да събереш родата и приятелите на щур купон. Тогава живота добива друго измерение, но пак си удовлетворен-това вече знам от личен опит.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Ти си всичко това
· За обидата и обидчивостта
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
Виж още статии за:   Общуване · Жените днес ·
Вторник
2
Юни 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Храненето и детето - I
Едва ли има родители, които при захранването да не са сблъскали с нежеланието на своето мъниче да яде...
Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме
Ние жените сме царе на промяната, когато всъщност искаме бягство от реалността. Случи ли ни се нещо по-разтърсващо,...
Комплименти, които нямат нищо общо с външния вид
Интелигентните хора правят комплименти, защото знаят, че това ще направи другия щастлив. Хората с добра...
Как едно куче спаси живота на дете, болно от диабет
Героите на тази история са Люк и Джедай, но не става дума за "Междузвездни войни". Макар в нощта на 8...
"Здравословен обяд за ученика" за първия, първи учебен, ден
Това е ден първи от новия проект в помощ на родителите на ученици:" Здравословен обяд за ученика". От...
Децата творят Коледа с нас: Коледен венец
Когато закачих нашия коледен венец преди седмица на външната врата, децата настояха и те да има свой...
Книгата – най-добър приятел
Много родители се оплакват, че децата им не проявяват ни най-малък интерес към книгата. Те четат с неохота...
Да отгледаш бебе - преди век и сега - I
Времената се менят, модите – също. Изумително е, как методите и разбиранията в отглеждането на бебето...
Най-важното за една дълготрайна връзка
От какво има нужда хармоничната връзка? Каква е рецептата на дълготрайните отношения с мъжа до нас? Сигурно...
За различните и различията
Чували ли сте приказката за малкото черно котенце, което все бягало от хората, защото виждало, че те...
Как да подобрим концентрацията у децата?
Заради технологиите и динамиката, в която живеем, децата изпитват все по-големите трудности да се съсредоточават....
Детето и правото му на избор
Животът често ни поставя в ситуации, когато е необходимо да направим избор. Качеството - да можеш да...
Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
Едва ли има майка, която да не преживява съмнения дали и доколко е "добра майка"? Причината за тази вечна...
Домашното насилие над деца
Този текст е част от наръчника за родители "Как да предпазим детето си от престъпление" на МВР. Целият...
Виновни или просто различни - II
Бягат от привързаността Мъжете трудно се разкриват и сякаш се привързват против волята си. За да разберем,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook