Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Раз/Очарованието на малкия град


Събуди ли ви звъна на трамваите в 5 сутринта? А неоновата светлина на рекламите процеждаше ли се цяла нощ в стаята ви дори през спуснатите щори? Ако и на двата въпроса отговаряте с „Да”, значи живеете в големия град. Защото в малкия „трамваи, коли не звънят и реклами неонови няма”*. И ако мечтаете за тишината и спокойствието на някое малко градче, то в същото това градче има една жена, която мечтае за широките булеварди и кипящия, неспирен живот в големия град.

Преди 13 години аз бях тази, която бленуваше за столицата и тръпнеше в очакване да срещне много интересни хора в университета, с които да й се случат още по-интересни неща. Исках час по скоро да заменя мястото, на което почти всички се познават, сплетните и клюките са ежедневие, скуката убива и най-силния творчески импулс, а единственото готино момче вече ти е било гадже. Исках да отида там, където ще бъда анонимна, ще чета в огромна библиотека и ще се целувам с непознати на купони.

Във време, в което стотици села в България са обезлюдени, понятието „малък град” е доста разтегливо като смисъл. От друга страна, интернет наистина превърна света в голямо село, а географските разстояния вече нямат същата тежест като в епохата на Великите географски открития. Хората масово мигрират към големите градове в търсене на работа, образование или просто на по-интересен живот. Изоставят града, в който няма завод, в който познатите лица са на всяка крачка и най-вече еднообразието те убива. Обитаването на малко социално пространство взeма много, но и дава много.

Познат ли ви е този сюжет – живея в новото си жилище от 5 години и не знам имената на съседите отдясно? В малкия град може привечер да седите със съседа на пънчето от крушата на двора, да си говорите непринудено през оградата или да късате цветя от градината му, когато си поискате. Дворът е преходът от личното пространство към неутралното място за срещи с другите – улицата. В Big city преходът е площадката пред асансьора, а съгласете се, тя не е най-уютното място за нови срещи.

Запознанствата и разговорите в малките градчетата
с повече къщи се случват спонтанно и лесно. Но с опознаването на десетте семейства наоколо възможността за повече контакти се изчерпва. А сега накъде? Йотови са стиснати, леля Пенка говори само за внуците си, онези отсреща пък така са се надули, че дори не поздравяват. За сметка на това възможностите за срещи с нови хора в големия град са неограничени – колеги от университета, съквартиранти, хора от купони, дискотеки, концерти, изложби или просто от пейката в парка. Сред това пъстро множество все ще намериш своята сродна душа. За добро или лошо, в големия град идват хора от всички краища на България. Често обаче те си тръгват– връщат се по родните си места или просто следват природата си на чергари. Сплотяването тук е по-трудно. Най-малкото защото винаги трябва да се уговорите предварително за срещи, да съгласувате ангажиментите и свободното време на всички, да изберете достъпно място (да има паркинг, да не се пуши, или пък да не е със стълби, защото Елито пак си е изкълчила крака на джогинга).

И така в една безкрайна върволица се нанизват факти от всякакво естество, в подкрепа или не на живеенето в малкия град. Едва ли има еднозначен отговор кое е по-добре да изберем. Също както няма такъв на въпросите голяма или малка кола да си купя, семпла сватбена рокля или пищна с обръчи да избера...

Днес в големия град ми липсва задружността и отзивчивостта на хората, близките разстоянията, които се преодоляват без билет за 1 лев и без 2 литра изхабен бензин в задръстването, спокойствието, с което можеш да прекараш следобеда си, чоплейки семки на пейката пред къщи, уюта от това да кимаш за поздрав на всеки срещнат, защото или е съсед, или братовчед. След пет прекарани дни там обаче силно започва да ми липсва динамиката на столицата, работата, с която всъщност съм полезен човек, денонощните магазини дори. Тогава, как да излекуваме това „заболяване”?

Едното място свързваме с хубавото, безгрижно детство, със спокойствието и тишината, другото с добрата реализация и безбройните контакти с хората. Люшкани между малкия и големия град, всъщност оставяме по частица от себе си във всеки от тях. Липсата на тази частица винаги ще се усеща и винаги ще ни кара да я търсим. Така се раждат и космополитните личности, които не признават граници, а просто отиват на мястото, което ги кара да се чувстват добре. И друго освен да се влюбят, „просто няма какво да се случи”*.

*от песента на „Тангра” „Нашият град”

Виж още статии за:   Общуване · Жените днес ·
Коментари
2012-02-17 #18
Десислава Симеонова
Аз живея в най-големия град; от Плевен съм - т.е. произлизам от 6-тия по големина, някога, български град. /Смятам, че най-прекрасният ни град е Варна. / Живеенето в София е свързано с динамика, напрежение, но и с възможности за развитие, твоето и това на децата ти. Най-малкото /по себе си знам/ станеш ли студент, родителите ти/или ти самият, ако си принуден да работиш, няма да се охарчват за квартира, храна...Освен добри средни и висши училища, в столицата има болници, културни средища... - да не досаждам с детайли, които всеки знае. НО!!!: пораснат ли децата ми, зная, че ще напусна София. Целта ми е установяване на село, край морето. Дано Бог е с нас, да сме здрави, за да го постигнем. Определено столицата не ми е кръвта и не считам, че е нормално, човешко място за обикновения човек.
2010-10-21 #17
hrisu
А аз живея в малък град и всичко се случва както искам,кгоато желя по-голяма динамика,сверяване на часовника с големия град просто отивам до там.Където и да живееш,важно е да не си самотен инещастен.Всеки град-голям или малък носи своя заряд!
2010-10-19 #16
Далия
И съм съгласна с всички, и не съм. Ако си роден и израстнал в големия град, тогава за теб малкото градче е идилия(защото живееш в него само по време на почивка-в планината, на морето или просто на гости у приятели-тогава добива силно романтичен привкус). Но я си представи как изглежда живота в Созопол, Несебър, Елена, Троян извън туристическия сезон! Сивота, скука, безработица, мизерия.
Ако си роден в такова градче е напълно естествено да се стремиш към големия град с неговата забързаност, динамика, възможности за реализация, разнообразие. Но пък я си представи, че сутрин трябва да станеш поне 2 часа по-рано, за да имаш време да разставиш децата на детска градина, на училище, да смениш няколко превозни средства и в последната секунда да се озовеш на работа-прашен, кален, изпотен или измръзнал. След края на работния ден се повтаря същата \"мила картинка\", в трамвая, респективно тролея, автобуса и т.н. всички вече са на върха на нервна криза, в кварталното магазинче купуваш каквото е останало и на всичко отгоре отнасяш безброй псувни от псевдо софиянци, например(много сте претенциозни и надути, бе \"софиянци\").
Най-хубаво е ако всеки може да осъществи стремежа си към нещо различно, в зависимост от желанието си, стига да има усещането, че върви напред, както казва Изолда.
А още по-добре е ако на 57(цитирам Цвети), можеш да заживееш в малка къщичка далеч от големия град, в тишината и спокойствието на овощната градина, между доматите и чушките, с възможността събота и неделя да събереш родата и приятелите на щур купон. Тогава живота добива друго измерение, но пак си удовлетворен-това вече знам от личен опит.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Самодостатъчните жени
· Ти си всичко това
· Работите вкъщи? А справяте ли се?
· Как сами вдигаме бариери пред себе си и пречим другите да ни опознаят?
· Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?
· Нещата, които не можем да променим
Виж още статии за:   Общуване · Жените днес ·
Сряда
26
Юни 2019
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
С.вързана
Отношенията, в които ежедневно влизаме с другите хора, са една от важните прояви на същността ни. Разтваряйки...
14 истини за нашите невидими връзки с другите
Хората сме оплетени в множество невидими нишки и колкото по-рано го разберем, толкова по-ясни и пълноценни...
Най-сигурните начини да съсипете връзката си
Най-често обвиняваме обстоятелства, късмета или другите за несполуките си в живота. Подлагаме на анализ...
Забравеното изкуство на ходенето на гости
Каквото и да си говорим, зимата е потискащ сезон. Фактите са прости - денят е къс, а вечерите безкрайни,...
Как да възпитаме днес силно и уверено момче
Да възпиташ момче…Започвам с уговорката, че имам и се опитвам да възпитавам две момичета. Само момиче...
Кърменето никога не е било толкова красиво
Кърменето е естествено, колкото храненето. Нужда. Но при бебетата това не е нужда само от храна, а от...
30 юли - Международен ден на приятелството
30 юни като Mеждународен ден на приятелството се отбелязва от 2011 година по решение на Генералната асамблея...
Капанът на обезличаването в името на любовта
“Когато сам изтриеш с гумичка своята самоличност, за да станеш част от някой друг - ставаш невидим за...
За дефлорацията и хората
Коя ли от нас не се е разтапяла, когато някой галантен джентълмен й е поднасял цветя? Жестът на подаряването...
Бебе слингът - практичен и полезен
Слингът е познат на много народи и родители по света, макар и не конкретно с този термин. Посредством...
Реално за виртуалната любов
Дори най-върлите противници на виртуалната реалност не могат да отрекат – Интернет създаде нова ера в...
Лична история: Как се възстанових след развода
Разведена...не разделена, не в командировка или на стаж – разведена! Тежестта на думата ми се е струвала...
Все на мен ли?
Често чуваме оплакването: „Мъжете са ужасни“, казано от жени или обратното - „Жените са ужасни“, произнесено...
Детският гняв
Може би едно от трудните неща в живота ни е да се справим с гнева. А когато той се отнася до нашите деца,...
Безконтролното ползване на смарт устройства поврежда гръбначния стълб
Смарт устройствата са неделима част от ежедневието на всеки от нас. Но удобствата и възможностите, които...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook